№ 22981
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110125320 по описа за 2024 година
Предявени са от З. С. С.- Гогова,ЕГН : ********** , срещу ВМА- МБАЛ-София ,
обективно кумулативно съединени конститутивни искове , с правно основание чл.344,
ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконосъобразно и отмяната му ;
чл.344,ал.1,т.2 от КТ ,за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „Лекар,началник отделение“ в отделение „Болестна зависимост„ на клиника
„Психиатрия“ в катедра „Нервни болести, неврохирургия,психиатрия и психология“ във
ВМА-МБАЛ-София ; и осъдителен иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.125,ал.2
от КТ – за заплащане на сумата в размер на 27 033,78 лв.,/след допуснато увеличение на
иска/ ,представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа ,поради
незаконното уволнение , за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.
В исковата молба ищцата сочи ,че трудовото й правоотношение с ответника
възникнало по силата на безсрочен Трудов договор № 996 от 06.03.1997 г., изменено с ДС №
1474/28.10.2015год. ,считано от 01.07.2015год.,относно мястото на работа.
Сочи ,че през 2017год. била придобила и упражнила правото си на пенсиониране
по чл.68 от КСО.
Сочи че с ДС № 414/26.09.2022год.,на основание чл.119,вр. чл.68,ал.1,т.4 и чл.70
КТ,считано от 01.10.2022год. били изменени мястото и характера на работата.Също така
,съгласно т.6 от ДС от 26.09.2022год.,същото било сключено за работа на длъжност,която се
заема с конкурс- за времето ,докато бъде заета въз основа на конкурс и със срок на
изпитване 6 месеца ,в полза на работодателя,който срок бил изтекъл на 01.04.2023год. като
работодателя не бил упражнил правото си по чл.71 от КТ.
Ищцата счита ,че прекратяването на трудовото й правоотношение със Заповед
№377/21.02.2024год. ,на основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ,считано от 01.03.2024год. е
незаконосъобразно.Счита ,че със сключването на допълнителното споразумение от
1
26.09.2022год. е възникнало ново, срочно трудово правоотношение , което било различно от
първоначално възникналото и то след като ищцата придобила и упражнила правото си да се
пенсионира за осигурителен стаж и възраст. При това положение твърди ,че той не е имал
право да се позове на чл.328,ал.1,т.10 от КТ.
Ето защо моли съда да признае уволнението й за незаконосъобразно и същото да
бъде отменено; да бъде възстановена на предишната работа ,като ответникът й заплати
обезщетение за времето ,през което е останала без работа поради уволнението,за
максималния шестмесечен срок в общ размер от 16 800лв.
На основание чл.214 от ГПК ,с протоколно определение от 14.11.2024год. по делото
е допуснато изменение на предявения осъдителен иск ,с правно основание чл.344, ал.1, т.3
от вр. чл.225 от КТ ,предявен за сумата от 16 800 лв., представляваща обезщетение за
времето през което е останала без работа ,за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г., като
размера на същия е увеличен на сумата от 27 033,78 лв., представляваща обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г.
В с.з. ищецът ,редовно призован се представлява се от адв. Л. ,който моли съда да
уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на разноските по чл.80 от
ГПК. Подборни съображения излага в писмена защита.
В писмения си отговор ответната страна ВМА - МБАЛ -София изцяло оспорва
претенциите на ищеца. Счита,че е налице основанието на чл.328,ал.1,т.10 от КТ като
трудовото правоотношение на ищцата е изменено с ДС от 26.09.2022год. ,на основание
чл.119 от КТ и същата е преназначена , на основание чл.68,ал.1,т.4 от КТ на длъжност
„Лекар,началник отделение“ в отделение „Болестна зависимост „ на клиника „Психиатрия“
по нейно желание.Сочи и че ищцата при сключване на допълнителното споразумение или
по друг повод не е уведомила работодателя за упражненото й право на пенсиониране за
осигурителен стаж и възраст през 2017год.
В с.з. ответникът се представлява от юрк.Димитров ,който моли съда да отхвърли
предявените искове като претендира разноски.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
Не е спорно между страните наличието на безсрочно трудово правоотношение ,
възникнало по силата на трудов договор № 996 от 06.03.1997 г., изменено с ДС №
1474/28.10.2015год. ,считано от 01.07.2015год.,относно мястото на работа.
Не е спорно и че страните са подписали Допълнително споразумение №
414/26.09.2022год. към трудов договор № 996/06.03.1997год. , съгласно което ,считано от
01.10.2022год. ищцата е заемала длъжността „Лекар,началник отделение“, с място на работа
отделение „Болестна зависимост“ на клиника „Психиатрия“ ,с намалено работно време от 7
часа,при сумарно изчисляване,която длъжност се заема с конкурс – за времето,докато бъде
заета въз основа на конкурс,със срок на изпитване от 6 месеца ,уговорен в полза на
работодателя.
Не е спорно ,че на 20.02.2024год. на ищцата е връчено Предизвестие
2
№1744/19.02.2024год. за прекратяване трудовото й правоотношение,на основание
чл.328,ал.1,т.10 от КТ ,с изтичане на уговорения тримесечен срок ,както и не е спорно ,че
срокът на предизвестието не е спазен ,предвид ,че на 26.09.2024год. й е връчена Заповед
№377/21.02.2024год. ,с която ,на основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ,считано от 01.03.2024год.
е прекратено трудовото й правоотношение.
Установява се от представеното писмо ,изх.№ 1023-40-119/01.07.2024год. ,на
Дирекция „Пенсии“ ,НОИ ,че след извършена проверка в Национална система за отпускане
и изплащане на пенсиите е установено ,че З. С. С. – Гогова е упражнила право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст ,съгласно разпоредбата на чл.68,ал.1,2 от КТ ,считано
от 23.09.2017год.
След прекратяването на трудовото правоотношение ищеца е останал без работа
,което се установява от представения от него препис от трудова книжка,като съдът направи
справка с оригинала на същата , и констатира ,че след печата ,поставен от ответната страна
няма други отбелязвания за сключени трудови договори като е посочено ,че положеният
трудов стаж е до 01.03.2024год.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ ,което съда приема
изцяло като неоспорено по делото ,обосновано и небудещо съмнение в неговата правилност,
последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е за м.февруари 2024год.Вещото
лице е посочило ,че съгласно чл.228 от КТ ,размерът на брутното трудово възнаграждение е
2 812,95лв. като в него е включена : основна заплата от 1580лв.,допълнително
възнаграждение за продължителна работа – 663,60лв. и допълнително възнаграждение за
работа в МО – 505,60лв.;допълнително възнаграждение „Рискове на живот „ – 13,75лв. и
придобита медицинска специалност – 50лв.
Съгласно заключението ,за м.февруари 2024год. ищцата е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 4 505,63лв.,което освен посочените елементи ,включва и :
допълнителни възнаграждения за разположение и нощен труд при СИРБ ; възнаграждения
„Клинични пътеки“ и „СИМП“,порционни пари и вещево доволствие.За периода от 6 месеца
,размерът на обезщетението по чл.225 ,ал.1 от КТ възлиза на 16 877,70лв.
Спорно по делото е дали със сключването на Допълнителното споразумение от
26.09.2022год. между страните е възникнало ново срочно трудово правоотношение ,след
като ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия по чл.68 от КСО ,съответно
дали съществуващото между тях трудово правоотношение е изменено по взаимно съгласие
,съгласно чл.119 от КТ.
От правна страна съдът съобрази следното :
Уволнението на ищцата З. С. С. - Гогова е законосъобразно , по следните
съображения:
Безспорно е установено, че страните са били във валидно трудовоправно
отношение, възникнало по силата на трудов договор от 06.03.1997год. , прекратено по реда
на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ - "при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
3
възраст" .
Фактическият състав на предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 10 пр. 1 КТ субективно
право на работодателя за едностранно прекратяване с предизвестие на трудовото
правоотношение, включва придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
време на действие на трудовия договор ,освен в изрично предвидените в същата разпоредба
случаи за категории лица, сред които ищцата не попада.
Различен момент за упражняване на това право от работодателя във връзка с
придобиване и съответно упражняване на правото на пенсия от работниците и служителите
и предпоставките за това са уредени в различни хипотези , в частта на разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 10а – 10в КТ. Предвиденото по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ основание изисква
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на
действие на трудовото правоотношение, а не преди него.
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищцата с ответната страна е
възникнало със сключването на трудов договор на 06.03.1997год., като същия е
многократно изменян ,по реда на чл.119 от КТ ,със сключване на допълнителни
споразумения към него.
Последното изменение е възникнало по силата на допълнително споразумение от
26.09.2022год. , с което на основание чл.119, вр. чл.68,ал.1,т.4 и чл.70 КТ , считано от
01.10.2022год. ищцата е приела да заеме длъжността „Лекар,началник отделение“ в клиника
„Психиатрия“ ,с намалено работно време от 7 часа,при сумарно изчисляване,която длъжност
се заема с конкурс – за времето,докато бъде заета въз основа на конкурс,със срок на
изпитване от 6 месеца ,уговорен в полза на работодателя ,който безспорно е изтекъл.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна промяна в
съдържанието на трудовото правоотношение , от която и да е от страните по трудовия
договор. Логическо продължение на установената в чл. 118, ал. 1 КТ забрана е разпоредбата
на чл. 119 КТ. В нея законодателят е формулирал същия принцип по позитивен начин -
допустима е промяна в съдържанието на трудовото правоотношение, но само по взаимно
съгласие на страните по трудовия договор, изразено в писмена форма.
По правната си същност промяната в съдържанието на трудовото правоотношение
по взаимно съгласие на страните представлява сключване на нов договор между тях, с който
те изменят определени елементи от договореното съдържание на трудовото
правоотношение. Но това не слага край ,в смисъл на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните като цяло . От момента на постигането на съгласието за
промяна трудовото правоотношение продължава да съществува между същите страни, но с
изменение на негови елементи според постигнатото между страните съгласие.
Следователно ,въпреки че ищцата е придобила и е реализирала това право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст ,съгласно чл.68 КСО още на 23.09.2017год. ,то това е
настъпило по време на действие на трудовото й правоотношение с ответника.Поради което и
за последния е налице основанието да приложи именно нормата на чл.328,ал.1,т.10 от КТ
4
към момента на прекратяването на трудовото правоотношение.
Следва да се добави и че уволнението по т. 10 на чл. 328, ал. 1 КТ се извършва по
преценка на работодателя. По нашето законодателства няма юридическо задължение на
работодателя да уволнява работника или служителя, който е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, т. е. това е право на работодателя да прецени в кой момент,
след възникване на посоченото основание, да прекрати трудовото правоотношение.
В заключение, уволнението на ищеца е законосъобразно , налице е отразеното в
заповедта основание на чл.328,ал.1,т.10 от КТ,поради което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва като такъв да бъде
отхвърлен.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ :
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен
се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната
длъжност,който също подлежи на отхвърляне.
Искът по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, доколкото уважаването му е предпоставено от уважаването на иска по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ.
По разноските и държавната такса.
На основание чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК и чл. 359 от КТ ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски по производството. Същият претендира заплащане на
направените от него разноски по производството за адвокатско възнаграждение, но такива
не следва да му се присъждат ,с оглед отхвърлянето на исковете.
Съобразно изхода на спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, с право на разноски
разполага ответната страна ,която претендира юрисконсултско възнаграждение.На
основание чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП,вр. чл.25,ал.1 от Наредбата за правната
помощ,отчитайки вида и количеството на извършените от юрисконсулта процесуални
действия ,съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100, 00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. С. С.- Гогова,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Дружба“ ,бл.304,вх.Г,ет.11,ап.60 срещу ВМА - МБАЛ - София , ,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Георги Софийски“ ,№ 3 , искове , с
правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на незаконно и отмяна на
уволнението ,извършено със Заповед №377/21.02.2024год. на Началника на ВМА ,на
основание чл.328,ал.1,т.10 от КТ,считано от 01.03.2024год. ; чл.344,ал.1,т.2 от КТ ,за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „Лекар,началник отделение“
5
в отделение „Болестна зависимост„ на клиника „Психиатрия“ в катедра „Нервни болести,
неврохирургия,психиатрия и психология“ във ВМА-МБАЛ-София ; и с правно основание
чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.125,ал.2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 27 033,78 лв.
,представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа ,поради
незаконното уволнение , за периода от 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. С. С.- Гогова,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ж.к.“Дружба“
,бл.304,вх.Г,ет.11,ап.60 да заплати на ВМА - МБАЛ-София , ,със седалище и адрес на
управление в гр.София,бул.“Георги Софийски“ ,№ 3 , на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК
сумата от 100 лв. , представляваща направени по делото съдебно –деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от деня на неговото обявяване – 18.12.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6