РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Ардино, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина В. Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Административно
наказателно дело № 20255110200018 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, като делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в съответствие с
указанията, дадени в мотивите на решение № 1338/19.06.2025г., постановено
по канд № 224/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали.
Постъпила е жалба от Г. И. У., ЕГН **********, от с.У., общ.М., обл.С.,
срещу Наказателно постановление № 24-0238-000313 от 26.09.2024 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР - Кърджали, РУ Ардино, с което на
основание чл. 174 ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на
1000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
като са му отнети и общо 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за
неправилно, необосновано и материално и процесуално незаконосъобразно, за
което излага подробни съображения и моли същото да бъде отменено.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен адвокат
поддържа жалбата. При повторното разглеждане на делото поддържа жалбата
и прави искане в съответствие с указанията на касационната инстанция съдът
да измени НП, като приеме, че Г. У. е извършил допуснатото нарушение, но не
по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а по чл. 174, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган –
Началник РУ - Ардино към ОД МВР - Кърджали в писмена молба счита
депозираната жалба за неоснователна, а издаденото НП - за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Упълномощеният
юрисконсулт в писмено становище също счита жалбата за неоснователна и я
оспорва. Моли съда да потвърди наказателното постановление по изложени в
1
молбата съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на
ОД на МВР - Кърджали. При условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство.При повторното гледане на делото не изпраща становище.
Районна прокуратура - Кърджали, ТО-Ардино, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
На 01.09.2024 г. около 07:58 ч. свидетелите А. З. Б. – актосъставител -
оправомощено длъжностно лице при РУ-Ардино за осъществяване на контрол
по ЗДвП и съставяне на АУАН по ЗДвП съгласно заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи /т.2.1 от заповедта/ и М.
В. С., полицейски служители при РУ - Ардино, ОДМВР - Кърджали,
изпълнявали служебните си задължения по безопасността на движението и
при изпълнение на задълженията си, на път трети клас № 865, км. 18+500
метра на разклона за с. Баните, общ. Ардино, в посока на движение от с. Бял
Извор към гр. Смолян спрели за проверка л.а. марка „...“, модел „...“, с рег. №
*******, управляван от жалбоподателя Г. У.. Същият бил изпробван за
наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер 7510“
с фабричен номер № ARBA - 0054, което отчело наличие на 1.10 промила на
хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. На жалбоподателя бил
съставен АУАН бл. № 1016982 за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3 т. 1 от
ЗДвП , подписан от същия без възражения. В съответствие с разпоредбата на
чл.6, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози актосъставителят вписал в АУАН час и начин на
извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на
техническото средство и номера на издадения медицински талон - № 290803,
както и че са издадени 8 бр. стикери с № А084833, за което не са ангажирани
опровергаващи доказателства, съобразно приетите от касационната инстанция
фактически положения. Талонът за изследване бил подписан от
жалбоподателя и бил получен и подписан от водача в 08:35 часа на
01.09.2024г. и в същия били вписани показанията на техническото средство до
втория знак след десетичната запетая включително и уведомление, че до 10:15
ч. следва да се яви във ФСМП-Ардино за извършване на изследване.
Установено е, че в талона за изследване не е отбелязан нито един от
посочените в чл.6, ал.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. начини за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта, както и не е отбелязано и несъгласие
от страна на водача с показанията на техническото средство. Видно от
приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол амб. № 1322/01.09.2025г., след
приключване на проверката, в указания му срок – до 10,15ч. на 01.09.2025г. –
жалбоподателя се е явил във ФСМП-Ардино и в присъствие на свидетелите
дал 2 бр. кръвни проби за медицинско изследване, запечатани със стикер №
290803-2-3, съответстващ, на стикерите, описани в съставения АУАН.
При извършеното на 04.09.2024 г. химическо изследване била
2
установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество
от 0,97 промила на хиляда /л.56 от АНД № 37/2024г. по описа на РС-Ардино/,
а според заключението в Протокол за повторно химическо или химико-
токсилогично изследване № 208/09.12.2024 г. /л.68 от АНД № 37/2024г./,
вещото лице, по което е изслушано и в настоящото производство и съответно
допуснатата по делото съдебно химико - токсилогична експертиза е приета,
като неоспорена, в изпратените за изследване проби кръв, взети от
жалбоподателя Г.У., е доказано наличие на алкохол в количество 0,73 промила.
На 26.09.2024 г. било съставено процесното наказателно постановление
от компетентен орган /съгласно т.3.8 от приложената по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи/, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания - „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като са му отнети и общо 12
контролни точки на основание Наредба N 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за
извършено нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение
срещу издадения АУАН.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 24-0238-000052/01.09.2024г.
временно е отнето СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18
месеца и е отнето СУ МПС № *********.
Установява се, че на жалбоподателя са налагани наказания с
наказателни постановления и фишове за извършени административни
нарушения по движението по пътищата.
Пред настоящия състав са изслушани свидетелите А. З. Б. –
актосъставител и М. В. С. - присъствал при установяване на нарушението,
които изцяло потвърждават отразените в АУАН констатации. И двамата
свидетелстват, че нарушителят бил спрян за проверка, при която било
установено, че лъхал на алкохол и при изпробване с техническо средство
„Дрегер“, същият отчел наличие на 1,10 на хиляда алкохол, за което бил
съставен акт и издадени талони за медицинско изследване с 8 бр. холограмни
стикери. Водачът обяснил, че приемал хапчета. Водачът съдействал по време
на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите - полицейски служители, които са логични,
последователни и взаимно допълващи се, както и от писмените доказателства
– НП № 24-0238-000313/26.09.2024 г., АУАН бл. № GA № 1016982/01.09.2024
г., ЗППАМ № 24-0238-000052/01.09.2024 год. по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП,
ЗППАМ № 24-0238-000053/01.09.2024г. по чл.171, т.2А, б.б от ЗДвП, справка
за водач/нарушител, копие на талон за медицинско изследване № 290803/
01.09.24 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техните
аналози амб. № 1322/01.09.2024 г., извадка от дневник за приемане на проби
от ОДЧ при РУ- Кърджали, копие на протокол за химическо изследване №
137/04.09.2024г., протокол за повторно за химическо или химико –
токсикологично изследване № 208 от 09.12.2024г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на министър на вътрешните работи, удостоверение рег.№
9388/16.10.2023г. и удостоверение № 109491 и изслушаното пред настоящата
инстанция в.л. Д. Н. по заключение по химическото/химико-токсикологично
3
изследване.
Така, въпреки че се установява при първоначалната проба с Дрегер
7510 с фабр. № ARBA-0054 и с взетата от жалбоподателя кръвна проба,
изследвана по протокол за химическо изследване № 137/04.09.2024г., наличие
на алкохол в издишания въздух и в кръвта на жалбоподателя Г. У. - съответно
1,10 на хиляда и 0,97 на хиляда, впоследствие установеното в Протокол за
повторно химическо или химико-токсилогично изследване № 208/09.12.2024
г. наличие на алкохол в количество 0,73 промила в срока по чл.27, ал.3 от
Наредба № 1/19.07.2017г. налага краен извод за нарушаване забраната на чл.5,
ал.3 т.1 от ЗДвП, регламентиращ, че на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Т.е., несъмнено е по делото, че водачът У. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, каквито са и задължителните за настоящия състав фактически
постановки в решение № 1338/19.06.2025г., постановено по канд № 224/2025г.
по описа на Административен съд-Кърджали при предходно разглеждане на
делото. Осъщественото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП носи висок риск
за допускане на пътно-транспортни произшествия, застрашаващи живота и
здравето не само на самия нарушител, но и на останалите участници в пътното
движение, като в случая не се установяват смекчаващи обстоятелства и
деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от други
административни нарушения от същия вид, изключващи приложението на чл.
28 от ЗАНН.
При изложеното по-горе, установената в хода на съдебното
производство концентрация на алкохол в кръвта в количество 0,73 промила
обосновава констатация за незаконосъобразност на наложеното наказание на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като количеството е под
съставомерното по посочената санкционна норма. Същевременно, безспорно
установеното извършване на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
обосновава извод за упражняване правомощията на настоящата инстанция по
чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, с прилагане на закона за по-леко наказуемото
нарушение, в който смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на
ОСС на ВАС. По този начин привеждането на описаното в НП деяние в
съответствие с относимата правна норма - тази по чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП, не
изменя съществено обстоятелствата на нарушението и чрез прилагането й не
би се влошило положението на наказания.
Съгласно обсъжданата санкционна норма чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - за
срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
С оглед горното и нуждата от преквалифициране на деянието в по-леко
наказуемо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
този смисъл.
4
За пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки,
осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън
предмета на настоящата проверка.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК, като при определянето им
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение чл.
78 ГПК.
При първото гледане на делото, развило се в две съдебни заседания,
разноски са претендирани единствено от жалбоподателя по списък на
разноските /л.74 от анд № 37/2024г. по описа на РС-Ардино/, съдържащ 2
разхода: 700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв. – депозит за
вещо лице по назначената химическа експертиза. АНО не е изпратил
представител и не е участвал в съдебните заседания. След изслушване на
заключението с протоколно определение от 13.01.2025г. съдът е присъдил
възнаграждение за вещо лице – 66,99лв. за изготвяне на експертизата и
40,00лв. за явяването му в съдебно заседание, общо 106,99лв. и е разпоредил
останалата част до разликата от 300лв. да се върнат на жалбоподателя. С
постановения съдебен акт районният съдия е възложил в тежест на АНО
разноски в разноски в размер на 806,99лв.
Пред касационната инстанция - канд № 224/2025г. по описа на КАС,
протекло в 1 съдебно заседание, АНО е представляван от упълномощен
юрисконсулт, който в писмено становище моли да бъдат присъдени разноски в
полза на ОДМВР-Кърджали за двете инстанции и прави евентуално
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касационната
жалба – нарушителят, адвокатско възнаграждение, който, от своя страна, също
претендира разноски за касационната инстанция в размер на 750,00лв. по
представен списък на разноските - ДПЗС от 25.02.2025г. /л.36 от канд
№224/2025г./.
При повторното разглеждане на делото страните не са претендирали
разноски.
С оглед крайния изход на спора, съдът намира, че следва да уважи
претенциите на процесуалните представители на жалбоподателя и
въззиваемата страна, съразмерно на уважената част от издаденото НП,
съизмеримо с размера на наложеното имуществено наказание – т.е. глоба,
която в случая, поради преквалифициране на деянието, следва да бъде
намалена от 1000лв. на 500лв., или, наполовина, предвид нормата на
чл.174,ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така, съразмерно на уважената част от жалбата жалбоподателят има
право на половината от разноските за експертиза, или, на 53,49 лв. от общо
платените 106,99 лв. С оглед изхода на делото и представените доказателства
за платено адвокатско възнаграждение, съдът следва да уважи искането за
присъждане на такова. Ответникът прави възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно. Това е така, тъй като заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, предвид участието му в
проведените по делото две съдебни заседания при първоначалното гледане на
делото, обема на осъществената защита, изразяваща се изготвяне на въззивна
жалба и ангажиране на гласни и писмени доказателства от обичайния вид,
5
невисоката фактическа и правна сложност на спора и минималния размер на
адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 2 във вр. с чл.7,ал.2 т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/заглавие, релевантно към времето на сключване на ДПЗС/ от 400 лв., предвид
задължителната европейска съдебна практика - Решение от 25.01.2024 г. на
Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г., следва да се намали от 700лв.
на 600лв., от които по съразмерност да се присъдят половината - съобразно
уважената част от искането, или, 300лв. Същото и по отношение на
заплатеното пред КАС адвокатско възнаграждение от 750лв., което, предвид
участие на упълномощения адвокат в проведеното по делото едно съдебно
заседание, обема на осъществената защита – изготвяне на отговор на
касационна жалба, невисоката фактическа и правна сложност на спора и
минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 18, ал. 2 във вр. с
чл.7,ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, следва адвокатско възнаграждение да се намали от 750лв. на 550лв., от
които по съразмерност да се присъдят половината, или, 275лв. При това
положение, жалбоподателят има право на разноски в общ размер на 628,49лв.,
които следва да бъдат присъдени в тежест на наказващия орган.
Административнонаказващият орган също има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, но само за производството пред КАС, в
което е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, изготвил
касационната жалба и писмена молба по хода на делото, без участие в съдебно
заседание. При това положение, предвид обема на осъществената защита,
невисоката фактическа и правна сложност на спора и разпоредбата на
чл.37,ал.1 от ЗПП, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, съдът намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение около минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, а именно, 100 лв., от които с оглед крайния изход на делото по
съразмерност, прилагайки правилото на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, намалени
пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция,
т.е., наполовина, или, в размер на 50,00лв.
При този изход на делото, на основание чл. 63, ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0238-000313 от 26.09.2024
г., издадено от Началник РУ в ОДМВР - Кърджали, РУ Ардино, с което на Г.
И. У., ЕГН **********, от с. У., на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 1000,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за извършено
нарушение на чл. 5 ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба” от 1000 лв. на 500 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на 6 месеца.
ОСЪЖДА Г. И. У., ЕГН ********** от с. У. да заплати на ОДМВР -
Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.
6
ОСЪЖДА ОДМВР - Кърджали да заплати на Г. И. У., ЕГН **********
от с. У., сумата от 628,49лв., представляваща направени в производството
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Кърджали по реда на глава 12 от АПК в 14 - дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
7