ПРОТОКОЛ
№ 214
гр. Бургас, 22.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Е. П. Георгиева
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600119 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
прокурор Д..
Жалбоподателката подсъдима Е. Т. Г., редовно призована, се явява
лично и с упълномощените си от по-рано защитници адв. Г. Н. и адв. П. Д..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Производството продължава на фазата на съдебното следствие.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила Обяснителна записка с вх. №
10156/20.10.2025 г., изпратена от „Еконт Експрес“ АД гр. Русе, във връзка с
изпълнение на протоколното определение на съда, постановено в съдебно
заседание на 21.06.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приеме постъпилата писмена
справка.
АДВ. Д.: Запознахме се със съдържанието на представената справка
озаглавена „Обяснителна записка“ от „Еконт Експрес“ АД гр. Русе. Не
възразяваме същата да бъде приобщена към доказателствения материал по
делото.
АДВ. Н.: Не възразявам да се приобщи представената справка.
ПОДСЪДИМАТА Е. Г.: Аз също не възразявам.
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствения
материал по делото изисканата и получена писмена справка, озаглавена
„Обяснителна записка“ от „Еконт Експрес“ АД гр. Русе, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА постъпилата с вх. № 10156/20.10.2025 г. писмена
справка озаглавена „Обяснителна записка“, от „Еконт Експрес“ АД гр. Русе.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Да
се приключи съдебното следствие.
АДВ. Н.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Д.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Да се
приключи съдебното следствие.
С оглед становищата на страните и по преценка на съда, че не се налага
събирането на други доказателства, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Постановената присъда се оспорва и от двете страни
в производството. С жалбата на подсъдимата - в нейната осъдителна част, с
протеста на Окръжната прокуратура - в оправдателната.
По отношение на жалбата на подсъдимата, насочена е в осъдителната
част, но не се излагат фактически и правни конкретни аргументи против това.
Приетата за установена от решаващия съд фактическа обстановка намирам за
изцяло съответна на доказателствата, събрани по делото, поради което и
считам, че аргументирано е постановена осъдителна присъда, която сочи, че за
периода 04.05.2015 - 02.05.2017 г. в условията на продължавано престъпление,
подсъдимата като физическо лице, което извършва дейност по чл. 1 от ТЗ,
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, в размер от 14 839,25 лева, които представляват дължим
данък по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица, като не е подала пред ТД на НАП - Бургас 3 броя годишни декларации,
изискуеми по реда на чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ и по силата на чл. 53, aл. 1 ЗДДФЛ
за периода 2014-2016 г., като данъчното задължение произтича от
обстоятелството, че подсъдимата е извършвала търговска дейност през
интернет магазин, основно продажба на естествена коса, като доставката на
поръчаните стоки до съответните клиенти се е извършвала чрез куриерско
дружество „Еконт Експрес“, а заплащането от купувача се извършвало чрез
наложен платеж, предоставен на куриера или чрез пощенски парични преводи,
след което паричните суми се изплащали от куриерското дружество на
подсъдимата.
Мотивите на обжалваната присъда съдържат обстоятелствено,
обосновано и съответно на цялостния доказателствен материал изложение,
поради което следва да бъдат изцяло споделени. Делото изобилства от
доказателствен материал, както писмен - като ревизионния доклад, справките
от Еконт, счетоводни документи, а също така е налице и изключително
задълбочена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена на досъдебното
производство, която е обхванала дейността на подсъдимата в пълен обем,
всестранно, а не избирателно, в какъвто смисъл са били поставените въпроси
допълнително и съответно отговори от същото вещо лице в допълнителния
вариант на експертизата. Факт са и гласните доказателства, като множество
свидетелски показания на данъчни служители и купувачи, от които да се
направи ясен и категоричен извод, че през този инкриминиран период 2014-
3
2016 г. подсъдимата е извършила множество продажби и е генерирала доходи,
които подлежат на облагане по чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица. Самата подсъдима е потвърдила, че е
извършвала електронна търговия като физическо лице, като е закупувала
естествена коса и после в последствие я е продавала по интернет, за което е
получавала парични суми. Така през 2014 г. подсъдимата е получила доходи
чрез развиваната чрез интернет търговска дейност - продажба на коса, в общ
размер от 391 363, 99 лева, които е следвало да декларира в годишна данъчна
декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ и да заплати данъчни задължения в
размер на 5 028,60 лева. През 2015 г. получените доходи от подсъдимата са
били в общ размер от 379 634,16 лева, за които дължимият данък е възлизал на
5 825,28 лева. През 2016 г. получените от подсъдимата доходи били в размер
от 205 695,93 лева, които е следвало да бъдат обложени с данък в размер от 3
985,37 лева. Общият размер на дължимия данък възлиза на 14 839,25 лева,
която сума подсъдимата не е отразила в нарочни годишни данъчни
декларации, не ги е подала в съответните срокове и с това от обективна и
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл. 255, ал. 3
вр. чл. 26 от НК, за което окръжният съд напълно законосъобразно е
постановил осъдителен диспозитив.
Неоснователно и незаконосъобразно обаче окръжният съд е изключил
от продължаваната престъпна деятелност и е постановил оправдателен
диспозитив относно периода месец март 2014 г. до месец декември 2016 г., в
който подсъдимата не е подала изискуемите се справки-декларации за 33
данъчни периода и по този начин е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери от 177 560,02 лева. Протестът
на прокуратурата в този смисъл е обоснован и законосъобразен и следва да
бъде уважен изцяло, като присъдата бъде отменена в оправдателната й част и
постановена нова осъдителна. Изложените от решаващия съд правни
разсъждения, които касаещи задължението за регистриране по ДДС и
приемането им единствено за нарушение, което изключва наказателната
отговорност, са неправилни. Крайният извод, който се налага от обсъждането
на законодателството по този въпрос е, че всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, е данъчно задължено по ЗДДС, като
задължението за начисляване на ДДС възниква не поради това, че тези лица са
регистрирани по закон, а че са сключили облагаеми сделки и са достигнали
облагаем оборот от определен размер, който към инкриминирания период е
бил 50 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че подсъдимата е
реализирала за периода 01.01.2014 г. -28.02.2014 г. оборот в размер на 55 849
лева, поради което и за нея е възникнало задължение на основание чл. 96, ал. 1
от ЗДДС в срок до 14.03.2014 г. да подаде заявление за регистрация по ДДС.
Тя не изпълнила това свое задължение нито към тази дата, нито в по-късен
момент, до датата 18.05.2017 г., когато е била регистрирана служебно от
данъчната администрация. Материалноправната предпоставка за възникване
на задължението за начисляване на ДДС е данъчно задълженото лице да
4
извършва облагаеми доставки на стоки или услуги, които пораждат
задължение за начисляване на такъв данък, а не изпълнението на формалното
изискване за подаване на заявление за това. Самата регистрация не е и не
може да бъде основание за възникване на задължението за начисляване на
ДДС. С други думи казано, не регистрацията е предпоставка за начисляването
на данъка, а наличието на облагаеми доставки на стоки или услуги и
достигането на облагаем оборот в определена сума. Затова законосъобразно е
да се приеме, че дори и да не са спазени формалните предпоставки на
регистрацията по ДДС, то при доказана облагаема доставка, е налице
материалноправното условие за начисляване на ДДС от данъчно задълженото
лице. Отсъствието на формална регистрация от подсъдимата не прави
престъплението по чл. 255 от НК несъставомерно от обективна страна, поради
което и направеният в този смисъл извод на окръжния съд е дълбоко погрешен
и незаконосъобразен. В този смисъл цитираното в протеста Решение № 456 от
26.09.2024 г. на ВКС по н.д. № 339/2024 г., III н.о. е показателно, като освен
собствени разсъждения по идентична фактическа обстановка, ВКС е
анализирал и европейска съдебна практика. В същия смисъл, макар и не така
обстоятелствено обосновани, са и Решение № 69 от 02.07.2015 г. на ВКС по
н.д. № 1884/2014 г., I н.о. и Решение № 136 от 15.05.2009 г. на ВКС по н.д. №
85/2009 г., I н.о. В този смисъл е и Решение № 160 от 20.12.2008 г. на БАС по
внохд № 171/2008 г.
Проведеното разследване е доказало по безспорен начин чрез вече
посочените доказателствени способи, че подсъдимата през периода 15.04.2014
г. - 15.01.2017 г., при условията на продължавано престъпление, като
физическо лице, което извършва дейност по чл. 1 ТЗ, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери от 177 560,02 лева, дължим и недеклариран ДДС, като не е подала
пред ТД на НАП - Бургас изискуемите се по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС справки-
декларации по ДДС и дневници за покупките и продажбите за общо 33
месечни данъчни периода, за времето от месец март 2014 г. до месец
декември 2016 г., като данъчното задължение произтича от обстоятелството,
че подсъдимата е извършвала търговска дейност през интернет магазин,
основно продажба на естествена коса, като доставката на поръчаните стоки до
съответните клиенти се е извършвала чрез куриерско дружество „Еконт
Експрес“, а заплащането от купувача се извършвало чрез наложен платеж,
предоставен на куриера или чрез пощенски парични преводи, след което
паричните суми се изплащали от куриерското дружество на подсъдимата.
По повод допълнителната информация, изискана от съда от „Еконт“ за
установяване на изпращача на стоката, респективно на получателя на
доставката, т.е. подсъдимата, освен наличната такава представената
информация от „Еконт“, следва да се имат предвид и следните обстоятелства:
По делото са налични достатъчно по обем писмени и гласни
доказателства, от които да се направи напълно и категорично обоснован
5
извод, че сумите от доставките са получавани именно от подсъдимата.
На първо място, по делото са изпратени от „Еконт“ таблици във файлов
формат, записани и на диск, за инкриминирания период за изпратени пратки,
получени наложни платежи и получени преводи от подсъдимата Е. Г., по
нейното ЕГН и/или телефонен номер, за което е налично и съпроводително
писмо от 15.05.2023 г. от административен сътрудник на куриерската фирма.
Когато бъде отворен наличния по делото диск, ще се видят файлове с
три папки, всяка от която съдържа информация за целия инкриминиран
период, свързана с доставката на стоката, изпращането и получаването на
сумите, както и информация за подателя и получателя на пратката и съответно
на дължимата по нея сума. Така например в папка 1, подпапка 2014 година, се
съдържат файлове за изпратени парични преводи, изпратени пратки и
получени наложени платежи. При отварянето се установява, че подател на
пратките е физическото лице Е. Г. и същото лице е и получател на сумите по
тях, както и цялата останала информация относно вида на стоката, конкретния
офис и длъжностното лице предоставило пратката, респективно дължимата по
нея сума. В същата папка се открива по аналогичен начин същата информация
съответно за годините 2015 г., като изпратени парични преводи и получени
пратки, 2016 г. под формата на изпратени парични преводи, изпратени пратки,
получени наложени платежи, получени парични преводи и получени пратки,
както и за 2017 г., като изпратени парични преводи, изпратени пратки,
получени наложни платежи, получени парични преводи и получени пратки.
Във всички тях ще се открие като получател на паричните преводи и
платежни нареждания името на физическото лице Е. Г., а когато това не е било
сторено от нея, а от името на фирмата „Ванет 2010“, това обстоятелство е
било изрично отбелязвано в съответната графа, както например е във файла за
получени парични преводи през 2017 г.
В папка 2 ще се видят 4 файла на следните документи:
1. Комисионен договор от 25.07.2014 г. със страни физическото лице Е.
Г. и пощенски оператор „Еконт Експрес“ ООД;
2. Договор от 10.05.2016 г. за куриерски и пощенски услуги между
физическото лице Г. и „Еконт Експрес“ ООД;
3. Втори комисионен договор от 25.07.2014 г. между същите страни;
4. Договор за префернциални услуги от 25.09.2013 г. между
физическото лице Е. Г. и пощенски оператор „Еконт Експрес“ ООД;
5. Справка в ексел формат за периода януари 2014 г. - февруари 2017 г.
с пълни данни за вида на доставката, получената сума, подателя, получателя,
офиса и длъжностното лице.
На второ място, по делото е факт и графическа експертиза от
04.08.2022 г., която удостоверява авторство на подсъдимата на ръкописния
текст по име и ЕГН и положен подпис в 15 разходни ордера, а в останалите е
установен ръкописен текст на нейната сестра, но затова пък в свидетелски
6
показания е удостоверено, че тя е предала сумата на подсъдимата.
На трето място, по делото е приложен и клиентски картон в
куриерската фирма на подсъдимата, на базата на сключените от нея договори
за преференциални куриерски услуги и извършвана дейност по изпращане на
стоката, както и получаване на сумите от клиентите по нея, а също така и
отговор изх. № 9793/29.10.2024 г. от административен сътрудник в „Еконт“ А.
И., в отговор на запитване от 28.10.2024 г. от наблюдаващия прокурор от
Окръжна прокуратура, относно организацията на работа в дружеството по
изпращане на пратките, предаването им и получаването на дължимите по тях
суми. В отговора се съдържа ясна информация за използвания от куриерската
фирма специализиран софтуер, а цитираните документи са били предоставени
от наблюдаващия прокурор на хартиен носител в съдебно заседание,
проведено на 27.01.2025 г.
На четвърто място, по делото са факт оригинални платежни документи,
описани в приемо-предавателен протокол, с които се удостоверява, че
подсъдимата е получател на сумите по изпратените от нея пратки. С
изключение на РКО от 23.01.2015. Както беше споменато, върху 6 бр. РКО
подписът не е на подсъдимата, а е на нейната сестра, която обаче безспорно е
установено, че е предала сумата. Следователно, сумите са били предназначени
за подсъдимата и съответно са достигнали до нея.
И на пето място, заключение на съдебно-счетоводна експертиза в
пълния й вариант (основната), която е изследвала всички налични документи
и е достигнала до извода представен в експертизата, относно извършените
доставки и получени за това суми от подсъдимата в качеството й на физическо
лице.
За това считам, че при така установена фактическа обстановка
единственият законосъобразен и правен извод е за осъществен от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 26 от НК,
по отношение на двете нарушения на данъчното законодателство, по който и
подсъдимата следва да бъде призната за виновна и понесе наказателна
отговорност, като й бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на предвидения минимум от 3 години, чието изпълнение, предвид
индивидуалните характеристики на подсъдимата и липсата на висока лична
степен на обществена опасност, да бъде отложено за изпитателен срок от 5
години, на основание чл. 66 от НК.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме подадената
въззивна жалба, като Ви молим да постановите съдебен акт, с който отмените
постановената от Бургаския окръжен съд присъда в осъдителната част като
неправилна и респективно потвърдите в оправдателната.
По отношение на частта, в която БОС се е произнесъл оправдателно за
обвиненията за неспазване на ЗДДС, аз няма да преповтарям правните си
7
аргументи, които вече съм изложила пред първа инстанция. Само ще Ви
обърна внимание, че цитираните от обвинението съдебни актове, са
изключително отдалечени във времето 2008 г., 2014 г., 2015 г., сега е края на
2025 г. и съдебната практика в тази посока се е развила в значителна степен,
като актуалната съдебна практика, като например Решение № 338 от
06.10.2023 г. по н.д. № 667/2023 г. на ВКС, е точно в обратния смисъл и
именно в този смисъл са мотивите на първоинстанционния съд. В частта, в
която първоинстанционният съд е признал Г. за виновна, намираме присъдата
за немотивирана, тъй като са допуснати съществени нарушения свързани с
преценката на доказателствата. Нарушено е императивното правило на чл.
303, ал. 1 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения.
Аргументите ни за неправилност на присъдата, са следните:
На първо място, съдът в мотивите си е посочил, действително ли по
делото от страна на дружеството „ Екон“ ООД, не са установени всички
първични счетоводни документи в оригинал, но на базата на извлечената
информация от телефонната база данни предоставена от куриерското
дружество, се установяват извършени доставки и плащания свързани с всички
наложени платежи получени от Г..
БОС е мотивирал съдебния си акт върху изцяло негоден
доказателствен материал, тъй като не е бил спазен чл. 110, ал. 1 от НПК. При
преглед на цялото дело се установява, че тези електронни носители, от които
са направени тези извлечения, не са били приобщени към доказателствения
материал по предвидения в закона ред. Процесуалния закон в нормата си по
чл. 110, ал. 1 предвижда, че веществените доказателства трябва да бъдат
внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по
възможност фотографирани.
Процесните така наречени веществени доказателства не са били
приобщавани, не са били дори и предявявани за запознаване в хода на
досъдебното производство. Това обаче не е попречило на Бургаския окръжен
съд не само да ги кредитира, но и да мотивира присъдата си на тях. В нормата
на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НК е предвидено, че с присъдата съдът решава и
въпроса какво да стане с веществените доказателства. Видно от обжалваната
от нас присъда такова произнасяне няма, тъй като по делото, както посочих,
въобще не са били приемани тези доказателства. Друг е въпросът и относно
тяхната доказателствена стойност, тъй като тези оптични дискове съдържат
екселски таблици, които не са били подписани с КЕП, не е ясен съставителят
им, не е ясно и въз основа на какви първични документи са били съставени.
На следващо място, първоинстанционният съд посочва, че кредитира
заключението на изготвената първоначална съдебно-счетоводна експертиза в
хода на досъдебното производство и въз основа на нея гради изводите си.
Тази експертиза е изцяло негодна, като аргументите ни за това, са
следните:
8
На първо място, експертът е ползвал данни от доказателства, които не
са били приети по надлежния ред от НПК;
На второ място, експертът не е ползвал годни първични документи, тъй
като екселските таблици не представляват нито първичен, нито вторичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. В опит да
защити експертизата си, вещото лице в съдебното заседание при приемането й
заяви, че те били счетоводен документ, но всъщност правната преценка за това
е на съда. В инкриминирания период са действали два отделни закона за
счетоводството, но текстовете уреждащи първичните и вторичните
счетоводни документи са доста сходни и без да ги цитирам в пълнота, те
предвиждат наличие на определени реквизити, които категорично тези
екселски таблици не притежават абсолютно нито един от тях.
Доколкото тези таблици не са носители на информация за регистрирана
за първи път стопанска информация, а твърдят за наличие на друга стопанска
операция, то следва да бъдат подкрепени с документ, който да обосновава
това вписване и пак казвам, неясно от кого и как изготвено.
Безспорно е по делото, че по делото няма други първични счетоводни
документи за твърдените стопански операции, извън тези, които ние не
оспорваме, а именно 15 бр. РКО лично подписани от Е. Г. и 6 бр. от нейната
сестра.
И в двата приложими закона в инкриминирания период и двата закона
изрично изискват при преобразуване на счетоводна информация, същата да
бъде получена от годен първичен счетоводен документ. Това е мотивирало
административните съдилища при приложението на ЗДДС и на ЗДДФЛ да
изискват, цитирала съм в нарочни становища и в предходното си становище
десетки, бих казала стотици решения, при които този правен казус е решен по
един-единствен начин. Достоверността на тази обработена информация
следва да бъде потвърдена от някакъв документ.
На трето място, експертизата защо е негодна. Тя принципно няма
правото да обсъжда и използва гласните доказателства, но е сторила това и
даже се е мотивирала в констативно съобразителната си част, като е посочила,
че е ползвала свидетелските показания на Г. от 25.02.2022 г., това е стр.161 от
експертизата. Това са изцяло негодни източници, тъй като сведението от Г. не
е било събрано по реда на НПК, а и с привличането на Е. Г. като обвиняема, тя
загубва качеството си на свидетел и показанията й дадени в това й качество не
могат да бъдат използвани.
На четвърто място, в частта при приложението на ЗДДФЛ,
експертизата буквално преписва Ревизионния акт. Тя не прави собствени
съждения, а прави дори и в констативната си част изрични препратки, че от на
констатациите на Ревизионния акт и доклад съставени на Г.. В тази част тя е
напълно негодна поради липсата на самостоятелно изследване и
самостоятелно определяне на данъчната основа, това, което вече е изправено в
9
допълнителната експертиза, която съдът не кредитира.
Защо намираме обосновано решението на съда. БОС се позовава на
сключения от Г. договор за преференциални цени на куриерските услуги с
„Еконт експрес“ ООД, като действително такъв договор има и всъщност
единствения факт, за който може този договор да свидетелства е неговото
сключване, но не и за неговото изпълнение. Доказателства, че този договор е
ползван, по делото няма.
Обръщам Вашето внимание, че прокуратурата и в днешно съдебно
заседание отново изцяло превратно и неправилно интерпретира
доказателствата.
Цитираното писмо от „Еконт“ изх. N 4585/25.03.2019 г, на което се
позова и днес обвинението, изрично е посочено съвсем друго обстоятелство.
Не че е търсено по име и ЕГН, напротив, там изрично е посочено: „критерият
на търсене по посочен по-горе телефонен номер“. Тези извадки са единствено
и само на по телефонен номер и това е удостоверено от придружителното
писмо. Обяснено е, че операторът идентифицира клиентите си чрез телефон и
това очевидно е търговската му практика, но на тази база не може едно лице
да се уличава в престъпление.
Свидетелят И., който е служител на „Еконт Експрес“ ООД, подробно е
разяснил критериите за търсене при изготвяне на справките. При създаване на
картона на клиента въз основа на договора, са залагани като данни по име,
ЕГН и телефонен номер на клиента. След това търсенето можело да стане по
всяко едно от тези три елемента на данните. Който и елемент да се зададе като
критерии, в справката излизали и трите. Изрично е записано по отношение на
конкретната справка подписана от него, уточнява, че не знае какъв е бил
критерият за търсене, но е категоричен: „Ако въведа телефонен номер като
критерии, се извежда ЕГН-то на лицето, имена, ако са попълнени, адрес и
ЕГН.“
Свидетелката С., която е с по-висок ранг в „Еконт“ ООД е категорична,
че имат два архива на всички разходни касови ордери - физически и
електронен. Поставям въпроса - след като има два архива, защо има само 15
ордера подписани лично от Г.? Вероятно това са всичките ордери, с които
„Еконт“ разполага.
Тя също след предявяване на процесната справка не може да обясни
как е изготвена, тъй като критериите за извличане на информацията са
различни — име, ЕГН, телефон.
Свидетелката Б. в периода 2014 г.–2017 г. е работила в „Еконт Експрес“
в гр.Бургас, офис „Лазур“ и понякога е замествала в офис „Братя
Миладинови“. Тя познава визуално подсъдимата до толкова, доколкото помни,
че е идвала редовно да изпраща пратки, без да знае тяхното съдържание.
Показанията й са с известни условности, като само относно факта, че Г. е
посещава офиса, е сигурна. И според тази свидетелка в системата по
10
телефонен номер си излизат данните на клиента с ЕГН, данни за нейния адрес.
При изплащане на парични суми задължително се е подписвал документ
съдържащ идентификация на лицето.
Свидетелят Л. също е работил в „Еконт Експрес“ ООД, в този периода
2014 г. – 2017 г., в офис в к-с „Лазур“ Бургас и също познава Г. като клиент.
Той обаче не е сигурен колко често тя е идвала в офиса, независимо колко пъти
бе попитан от прокуратурата. И този свидетел потвърждава, че при
изплащането на наложените платежи се генерира разходен касов ордер, който
лицето трябва да подпише, да напишат трите имена и подпис, след което този
разходен касов ордер се снима и се изпраща в „Еконт Експрес“ и на хартия, и
на електронен носител.
Свидетелят К. също познава визуално подсъдимата Г. от предишната си
работа в „Еконт Експрес“ООД, в офиса им в к-с „Лазур“. Според него тя е
идвала често, но не знае какво е пращала. Отново говорим за пращане. Всички
свидетели основно говорят за изпращане на пратки. После ще спомена защо
това е така. По отношение на документирането на получаването на парични
суми, потвърждава всичко казаното.
Бих желала да обърна внимание на много важен факт, който се изясни.
На въпроса на прокуратурата: „По какъв начин се удостоверява самоличността
при изплащането на наложените платежи?“, свидетелят поясни: „Питаме ги за
телефонен номер, може би се показва лична карта, не мога да бъда сигурен.
По телефонен номер знам, че въвеждахме телефонен номер.“
Приетото днес като писмено доказателство обяснение на „Еконт
Експрес“, всъщност дава едни принципни постановки, но тези принципни
постановки всъщност свидетелстват за много важни факти. Първо, там се
обяснява, че всеки клиент създава свой собствен акаунт и парола, или с
паролата може да работи с този акаунт. Т.е. не е ясно при наличието на парола
кой работи с този акаунт.
На следващо място, искам да Ви обърна внимание, че редът за
получаване на пратки, на наложени платежи по отношение на физически и
юридически лица е диференциран, там е различен. Ако за физическо лице са
изисквали лична карта, изрично там е посочено, че за юридическите лица
може с обаждане. Когато се получава пратка за юридическо лице, очевидно
практически се е ползвал този способ, може чрез обаждане, а не са изисквали
писмено пълномощно. Писменото пълномощно е посочено на второ място. И
само за опровергаване на твърденията, че се получава винаги и само срещу
лична карта, факт е, че по делото има доказателства, от които е видно, че
сестрата на Г. също е получавала парични средства, което опровергава това
твърдение.
Съдът не е сторил необходимото да изясни обективната истина, а е
базирал присъдата си на предположения. Извън полезрението на съда остават
стотици писмени доказателства, събрани още в хода на досъдебното
11
производство.
Започвам с това, че в том четвърти от настоящото дело, са приложени
митническите декларации за осъществен внос на стоки и от тях е видно, че за
инкриминирания период Е. Г. като физическо лице е осъществила едва 7
вноса. Всички други митнически декларации са на нейните дружества, чрез
които осъществява дейност - „В. 2010“ ЕООД и „Г.“ ЕООД или на трето лице.
Съдът дори не ги споменава тези доказателства в мотивите си, въпреки че от
наша страна бе наблегнато на тяхното правно значение.
Тези писмени доказателства изцяло подкрепят дадените от
подсъдимата обяснения, за които не можем да се съгласим, че са изолирани,
така, както БОС е посочил. Именно те доказват и думите й, че действително в
началото е допуснала грешка и е извършила вносовете и доставките като
физическо лице, но след това е започнала да развива търговската си дейност
чрез търговските си дружества „В. 2010“ ЕООД и „Г.“ ЕООД. От къде
физическото лице е взело тези стоки? Това са стоки на търговските дружества,
а видно ако се направи справка от Търговския регистър, тези дружества са
действащи и са обявявали отчетите си своевременно. Тези обяснения впрочем
се подкрепят и от събраните гласни доказателства.
Тук отварям една скоба, че в обвинителния акт и в днешната теза на
прокуратурата не се споменава конкретно нито едно доказателство, нито едно
гласно доказателство или свидетелски показания. Затова пък ние сме
конкретни.
Свидетелката Е. заявява, че не й е познато лицето Е. Г., но знае Салон
„В.“. Преди време е видяла реклама на Салон „В.“, които са предлагали коса за
удължаване. Тя се е свързала по интернет и от салона са й доставили пратка с
наложен платеж.
Свидетелката П. също не познава Г. и името не й говори нищо. Тя също
е видяла рекламата на Салон „В.“ и е поръчала чрез интернет да й доставят
екстеншъни, като всичко е било нормално и тя ги е получила с пратка, с
наложен платеж.
Идентични са и показанията на свидетелката Неделчева, която
обърнете внимание, е била редовен клиент на Салон „В.“. Независимо че
години наред е поръчвала чрез интернет на салона удължители за коса, тя не е
чувала за Е. Г..
Свидетелката С. пояснява, че не само е поръчвала екстеншъни за коса
от Салон „В.“, но е посетила на място фризьорския салон в гр.Бургас, к-с Л., за
да разгледа на място мострите. След като ги е разгледала, ги е поръчала на
някакъв мениджър. Не познава Е. Г..
Свидетелката И. също е била редовен клиент, като поръчката отново е
била дадена на Салон „В.“ по интернет, стоката доставена чрез куриер с
наложен платеж, но не познава Е. Г..
Идентични са показанията на свидетелките А., Г., О., Х., Ж., П. и С.
12
Ценени в съвкупност те очертават съвсем друга фактическа
обстановка. Да, подсъдимата Г. категорично се занимава с фризьорски услуги
и внос и доставка на екстеншъни, но тази си дейност тя развива с търговските
си дружества, а не като физическо лице. За това свидетелстват данните от
Търговския регистър, където са видни както какви дружества е имала, така и
обявените им годишни финансови отчети, от една страна, а от друга
десетките, бих казала стотиците митнически декларации, от които е видно, че
вносът е бил осъществяван от търговски дружества, а не от Г..
Както тя е дала обяснения, единствено 7 митнически декларации е
осъществила лично от този внос.
За да опровергаем тезата на обвинението, че Г. е извършвала тази
дейност лично като физическо лице през инкриминирания период и е
получавала твърдените доходи по някакви екселски таблици, представихме на
съда данни, макар и непълни, че в инкриминирания период, на дати, на които
подсъдимата е отсъствала от България или е била в болница по повод
раждането на детето си, според обвинението същата е получавала доходи от
наложени платежни. В мотивите на БОС какво откриваме: „Обстоятелството,
че същата в инкриминирания период има регистрирани редица задгранични
пътувания, не е основание да се приеме, че не е получила процесиите суми.“ И
как по-точно ги е получила? И въз основа на какви доказателства съдът
приема, че тя ги е получила? Очевидно става въпрос категорично за
предположения които обаче не могат да бъдат мотиви на една присъда. И така,
давам примери. Според справката, Г. е напуснала България през ГКПП -
Малко Търново на 16.06.2015 г. в 10,51 часа. Същият този ден според
обвинителния акт, съответно е призната за виновна в частта по прилагането на
ЗДДФЛ, тя е била получила суми от 10 броя наложени платежи (стр.98 от
обвинителния акт). На следващия ден 17.06.2015 г., е била извън пределите на
България, но все пак съдът приема за доказано твърдението на обвинението,
че е успяла да получи 5 броя наложени платежи (стр.98). И на следващия ден,
макар че е пресякла границата след обед, то пак според БОС приема за
доказано твърдението на прокуратурата, че са й били изплатени 8 броя
наложени платежи.
На 02.12.2015 г. Г. е напуска територията на България сутринта в 8,47
часа, категорично преди офисът на „Еконт Експрес“ ООД да е отворен, но пак
е успяла 19 броя наложени платежи да получи на този ден. И на следващия
ден, въпреки че се е върнала късно следобед, в 17,13 часа е регистрирано
влизането й, пак според първоинстанционния съд са успели да й изплатят още
цели 17 броя наложени платежи.
Налице са множество такива противоречия между писмените
доказателства и приетото от съда, като ще спомена още само две:
На 20.06.2016 г. в 10:54 ч. Г. напуска граничен контрол на ГКПП
Аерогара Бургас и се връща на 23.06.2016 г. вечерта в 20:02 ч., но за тези дни
успява да получи 20 броя наложени платежи, за които не само е обвинена, но
13
и съдът е успял и да я признае за виновна.
Дори когато Г. се е намирала в болницата по повод раждането на детето
си на 16.07.2014 г., на този ден и на следващите 3-4 дни, през които никой не
се съмнява, че е била в болничното заведение, тя е успяла около 40 броя
наложени платежа да получи, според БОС.
И така импровизациите на съда продължават с приложението на чл. 11
от ЗДДФЛ, като приема, че като доходът следва да се смята за придобит от
физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между
него и платеца, плащането или престацията са получени от трето лице.
Всъщност с този правен довод тя обяснява така получените платежи.
В наказателния процес обаче това твърдение, че е било нареждане на
физическото лице или споразумение между него и платеца, плащането и
престацията да са получени от трето лице, следва да бъде доказано. То обаче
не само не е било доказано, но и въобще не е било твърдяно в обвинителния
акт. Такова изпълнително деяние, твърдение в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че Г. е получавала доходите си чрез трето лице, по
нареждане или споразумение с платеца няма и респективно обвинението не е
събирало доказателства за това, но БОС е направил свои собствени
предположения как това е станало.
Изложените от нас аргументи изцяло доказват твърдението ни за
неправилност на присъдата на първоинстанционния съд, който селективно се е
позовал, първо, на неприобщени по законовия ред доказателства, на негодни
такива, игнорирал е огромна част от останалата съвкупност и изцяло се е
придържал към тезата и твърденията на обвинението.
Всички събрани по делото доказателства са в подкрепа на тезата ни и
очертаната от подсъдимата фактическа обстановка - търговската дейност на
фризьорския й салон е била осъществявана от търговските й дружества „В.
2010“ ЕООД и „Г.“ ЕООД, както и от фирми на нейни близки, на които ги е
прехвърлила по повод майчинството й. Фейсбук страницата е била създадена
и регистрирана от предишната собственичка, като обявеният на нея телефонен
номер е на самия фризьорски салон. Първоначално номерът се е притежавал
лично от Г., но впоследствие е прехвърлен на търговските дружества.
Извършени са само 7 вноса на процесните стоки, на името на Г., което тя
обяснява като грешка, която в началото е допуснала. Писмените доказателства
са категорични, че тази стоката е била внасяна именно от дружествата и че
тези дружества са упражнявали тази стопанска дейност.
Г. не е получавала в лично качество твърдените от обвинението суми,
като задълженията са формирани от необжалвани от нея ревизионни актове, за
което обстоятелство същата даде подробни разяснения.
Въз основа на горното, уважаеми апелативни съдии, Ви моля да
постановите съдебен акт, с който да отмените присъдата в осъдителната й част
и респективно потвърдите в оправдателната.
14
АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни
съдии, аз също изцяло поддържам депозираната жалба в осъдителната част на
присъдата. Изцяло споделям подробната аргументация от колежката ми Н. в
тази част, а оспорвам категорично депозирания протест на Окръжна
прокуратура по отношение на оправдателната част на присъдата, на Окръжен
съд – Бургас.
Категорично не мога да се съглася с посоченото както в протеста, така
и заявеното днес в съдебно заседание от представителя на държавното
обвинение, по отношение на обстоятелството, че подзащитната ни следва да
бъде призната за виновна и по второто предявено обвинение. Единствено ще
си позволя да посоча на уважаемия съд, че нормата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС е
ясна и категорична, че справки-декларации следва да бъдат подавани
единствено и само от регистрирано лице. Категорично от събраните
доказателства е установено, че 33-те броя справки-декларации, които са
вменени във вина на подзащитната ни Г., е следвало да бъдат подадени преди
същата да бъде регистрирана по ЗДДС, което е станало на по-късен етап,
служебно 2017 година. Т.е. след тази дата ако тя е осъществявала определена
дейност, е следвало да подава такива справки–декларации.
Споделям и мотивите на окръжен съд по отношение на оправдателната
й част, затова моля да я потвърдите и да отмените осъдителната част на
присъдата.
Съдът ПРЕДОСТАВЯ на ПОДСЪДИМАТА Е. Т. Г. право на лична
защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА Е. Т. Г.: Аз също
потвърждавам това, което адвокатите ми изложиха като аргументи и моля да
бъда изцяло оправдана.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМАТА Е. Т. Г.: Моля да бъда оправдана.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
15
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16