№ 204
гр. Перник, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Е. Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720106062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Т. Д., Е. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д. срещу
„Топлофикация-Перник“ АД.
Ищците твърдят, че ответното дружество се е снабдило срещу общия им наследода-
тел М. Д. Д., с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила За-повед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 56/2010
г. по описа на ЧСИ А. В.. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по сила-та на закона, а
погасителната давност за вземанията е изтекла към 17.02.2017 г. Въпреки това със същия
изпълнителен титул ответникът като взискател образувал второ поред изп.д. № 2222/2018 г.
по описа на ЧСИ С. Б., а след перемирането му – трето по ред изп.д. № 3092/2021 г. по описа
на ЧСИ С. Б., образувано срещу ищците като уни-версални правоприемници на длъжника
по изпълнителния лист и висящо към момента на депозиране на исковата молба, с което
обосновават и правния си интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че поради изтекла погасителна давност в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не
съществува изискуемо вземане спрямо ищците за сумите, предмет на издадения срещу об-
щия им наследодател М. Д. Д. изпълнителен лист за вземания за 5040,88 лева главница
главница за доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. П., кв. *********, аб. №
**** за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 16.10.2009 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и 1127,44 лева законна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2006 г. до 07.10.2009 г. и 248,40 лева разноски в заповедното
производство, както следва:
Спрямо С. Т. Д. – сумата от 4010,43 лева, представляваща 5/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лева, от които – 3150,53 лв. главница, 704,67 лева законна лихва и 155,23
лева разноски за гореописаните периоди;
1
Спрямо Е. М. Д. – сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева законна лихва и 31,05 лева
разноски за гореописаните периоди;
Спрямо М. М. Д. – сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева за-конна лихва и 31,05
лева разноски за гореописаните периоди;
Спрямо М. М. Д. – сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева законна лихва и 31,05 лева
разноски за гореописаните периоди.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК,
изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че в хода на производството
пред ЧСИ са били предприемани своевременно валидни действия, годни да прекъснат
давността за вземането, поради което изпълняемо право в полза на взискателя съществува.
Моли претенциите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 3092/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представените доказателства се установява
наследственото правоприемство между ищците и М. Д. Д. при посочените в исковата молба
квоти, образуването на описаните изпълнителни дела срещу наследодателя на ищците, а
изп.д. № 3092/21 г. – срещу ищците като универсални правоприемници на М. Д. Д..
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника спрямо наследодателя на ищците и
висящо изпълнително дело, образувано срещу ищците по искане на ответника за събиране
на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищците оспорват вземанията, като се позовават
на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приобщените доказателства – уведомление от ЧСИ А. В., че изп.д. № 56/2010 г. е
унищожено, както и от удостоверяванията във връзка със същото на гърба на изпълнителния
титул, се установява, че първото поред изпълнително производство, а именно – изп.д. №
56/2010 г., е било образувано по молба на взискателя от 17.02.2010 г., като същата дата е
удостоверена и за последно валидно изпълнително действие. При липса на други
доказателства, а и при липса на оспорване на сочените обстоятелства от страните, предвид
материалната обвързваща съда доказателствена сила, съдът приема за осъществили се
фактите така, както са удостоверени от ЧСИ А. В. на гърба на изпълнителния титул.
Към момента на образуване на ИД № 56/2010 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
2
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 17.10.2010 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 18.10.2012 г.
производството по изп.д. № 56/2010 г. се явява прекратено по право при условията на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането,
съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 18.10.2012 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
19.10.2017 г., а с това – и преди образуването на второто поред изпълнително производство
№ 2222/2018 г. по молба на взискателя от 20.09.2018 г., аналогично – третото поред
изпълнително производство – оспореното изп.д. № 3092/2021 г. Предприетите действия по
образуване на изп.д. № 2222/2018 г., аналогично – на изп.д. № 3092/2021 г. с искане за
прилагане на изпълнителни способи не са годни да прекъснат давността за вземането, тъй
като същата вече е изтекла преди този момент. Следователно производството по
3
индивидуално принудително изпълнение е материално незаконосъобразно, при липса на
съществуващо в полза на взискателя изпълняемо право, поради което исковете за оспорване
на изпълнението са основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски. Възражението за прекомерност на уговорените възнаграждения е
неоснователно, предвид материалния интерес по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от С. Т. Д., ЕГН **********, Е. М.
Д., ЕГН **********, М. М. Д., ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН ********** – всички чрез
адв. А. А., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, субективно съединени
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо С. Т. Д., Е. М. Д., М. М. Д. и М. М. Д. като наследници по закон на М.
Д. Д. за вземания в общ размер на 5040,88 лева главница за доставена топлинна енергия до
имот, находящ се в гр. П., кв. *********, аб. № **** за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 16.10.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 1127,44 лева законна лихва върху главницата за периода от 30.10.2006
г. до 07.10.2009 г. и 248,40 лева разноски в заповедното производство, за които е срещу М.
Д. Д. е издаден изпълнителен лист от 07.01.2010 г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3609/2009 г. и е образувано
изп.д. № 3092/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради изтекла погасителна давност за
вземанията, при квоти на страните, както следва:
Спрямо С. Т. Д. – за сумата от 4010,43 лева, представляваща 5/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лева, от които – 3150,53 лв. главница, 704,67 лева законна лихва и 155,23
лева разноски.
Спрямо Е. М. Д. – за сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева законна лихва и 31,05 лева
разноски.
Спрямо М. М. Д. – за сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева за-конна лихва и 31,05
лева разноски.
Спрямо М. М. Д. – за сумата 802,09 лева, представляваща 1/8 част от общия дълг в
размер на 6416,70 лв., от които 630,11 лева главница, 140,93 лева законна лихва и 31,05 лева
разноски.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на С. Т.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 860,42 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е. М.
4
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. М.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. М.
Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5