№ 16080
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110161320 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 316539/08.11.2023
г., от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от АА А - Изпълнителен
директор и И И Е- председател на УС срещу Г. А. М. с ЕГН:**********, с
адрес: гр. София, п.к. 1387, обл. София, общ. Връбница, ж.к. ............ с с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1220.87 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г. , ведно със
законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
235.92 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 02.02.2023г.,
изчислена върху главница от 1220.87 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 24.22 лева главница за периода м.01.2020 г. до м.04. 2021 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 21.02.2023г. до изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 5.25 лева -
лихва за периода 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г., изчислени върху главница
от 24.22 лева
за които суми има издадена Заповед № 8025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9090 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер 318305, ID номер 180276, инсталация №
**********.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е на
собственик на процесния топлоснабден имот, поради което е клиент на
топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди, че ответникът е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т С АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т С" ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от 'Т С" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в
сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ ~ „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Сочи, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат
2
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС,
в която се намира имота на ответникът, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с "Т С ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2
от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Т С" ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ
в сградата - "Т С“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Моли съда да уважи иса. Претендира разноски. Моли делото да се гледа
в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, искът за
неоснавателен, сумите били неправилно изчислен, не е ясно дали
счетоводството на ищеца е водено редовно, не е ясен начина на формиране на
процесното задължение и размера на същото. Прави възражение за настъпила
погасителна давност. Счита иска за евентуално частично основателен.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ищецът редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковата молба. Моли съда да уважи
исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, в о.с.з. се представлява от особен представител. Поддържа
отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковите претенции.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не изпраща представител в
о.с.з. Депозира писмена молба.
3
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 10981/13.03.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото вече от съда и произнесено (л.102-118 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 10981/13.03.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция, поради което, с
цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в
решението по същество (л.102-118 от делото).
От представения договор № 91 от 05.03.1991 г. за покупко-продажба на
жилище, се установи, че Г. А. М. и К М.а купувал апартамент № 62, в гр.
София, ж.к. ........ ведно с избено помещение (л.99-100 от делото). От
представеното удостоверение за родствени връзки се установи, че Г. и К М.и
са били съпруг и съпруга, като последната е починала на 06.10.2011 г. (л.90 от
делото). От представената декларация по чл.14 ЗМДТ се установи, че на
29.06.2012 г. Г. М. е декларирал, че притежава 3/4 от апартамента, а другата
1/4 е собственост на дъщеря му М М.а. Като основание за придобиване на
имота е посочил договор № 91/05.03.1991 г. за продажба и е приложил
удостоверение за наследници (л.93-95 от делото).
При тези факти и обстоятелства, с оглед представения договор за
придобиване на имот, подадена декларация по чл.14 ЗМДТ и декларираните
факти и обстоятелства може да се направи, че извод, че имотът описан в
представения договор е идентичен с процесния, който е деклариран: гр.
София, ж.к. ......... Това е така, тъй като ответникът е декларирал този имот и
като придобивно основание е посочил договора от 1991 г., който имот е
описан по друг начин. Идентичността на имота се потвърждава и от писмо от
СО, район Връбница (л.125 от делото). Освен това може да се направи
достатъчен извод, че ответникът е собственик на процесния имот. Като такъв
същият има качеството на потребител на топлинна енергия и е задължено
4
лице, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Проблемът, който
възниква тук е за каква част е собственост. Позовавайки се на декларация по
чл.14 ЗМДТ съдът направи извод, че имотът е бил купен по време на брака,
тъй като самият ответник е признал, че е придобил имота по наследство с
оглед представеното удостоверение за наследници. Освен това декларацията е
през 2012 година, след смъртта на съпругата му 06.10.2011 г. При това
положение при покупката на жилището през 1991 г. ответникът е станал
собственик на имота заедно със съпругата му К М.а. Тъй като е по време на
брака, представлява СИО, на основание чл.19 СК (1985 г.). При това
положение със смъртта на съпругата му на 06.10.2011 г., СИО се прекратява,
на основание чл. 27, ал.1 вр. чл. 44, т.1 СК, при което 1/2 идеална част от
жилището става собственост на ответника, а другата 1/2 се разпределя между
наследници на К М.а.
Съгласно удостоверението за родствени връзки, К М.а е имала съпруг
ответника и дъщеря М М.а. При това положение всеки един от тях получава
по 1/2 идеална част от 1/2 част от имота, по наследство, на основание чл. 9,
ал.1 вр. чл.5, ал.1 ЗН. Ето защо, от 06.10.2011 г. ответникът е собственик на 3/4
идеални части.
По делото няма данни той да е изключителен ползвател на имота или да
има учредено право на ползване на имота на трето лице.
При това положение, ответникът отговаря за задълженията на имота
само за 3/4 части от тях, но не и за повече. За останалата 1/4 отговаря другия
съсобственик М М.а. Ето защо съдът приема, че е доказана първата
предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на
топлинна енергия, но само за 3/4 части. Този факт се потвърждава и от
писмото от Дирекция Общински приходи, находящо се на л.57 от делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ.
клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови
съсобственици при равни дялове през процесния период. (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
5
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т С“
ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са публикувани и са влезли в
сила, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период
подзаконова нормативна уредба. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на ищцовото дружество (видно от приетите писмени доказателства
и заключението на СТЕ).
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
нея се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното
количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 135-
140 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
6
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че е имало плащане за процесния период и
имот. Съдът приема, че е доказаната третата и шестата предпоставка за
уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е 21.06.2023 г. към
момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането за
мораторна лихва се дължи.
Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за
целия. Следва да се отбележи, че експертизата е работила за суми за целия
имот, без да отчита, че ответникът е собственик на 3/4 ид.ч. При това
положение, в обобщен вид, данните са:
№искпериодРазмерССчЕЗа 3/4Извод
по ИМ
1Главница зам.05.2019 г. до1220.871220.87915.65основателен,
ТЕм.04.2021 г.поради
недоказаност
2Мораторна15.09.2020 г. до235.92232.85174.64основателен,
лихва за ТЕ02.02.2023 г.,поради
недоказаност
3Главница зам.01.2020 г. до24.2224.2218.16основателен,
ДРм.04.2021 гпоради
недоказаност
4Мораторна05.03.2020 г. до5.255.253.94основателен,
лихва за ДР02.02.2023 г.,поради
недоказаност
При съпоставка на исковата претенция и установеното от заключението
по ССчЕ се направи извод, че исковете са частично основателни.
Основателен е иска за главница за ТЕ за сумата от 915.65 лева, а за
горницата от 915.65 лева до пълния претендиран размер от 1220.87 искът е
неоснователен, поради недоказаност за собственост на 1/4 част.
Искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ е основателен за 174.64
лева, като е неоснователен за горницата: 232.85 лева до 235.92 лева, поради
7
недоказаност, а за горницата от 174.64 лева до 232.85 лева, поради
недоказаност за собственост на 1/4 част.
Искът за главница за ДР е основателен за 18.16 лева, а за горницата от
18.16 лева до 24.22 лева искът е неоснователен, поради недоказана
собственост за собственост на 1/4 част.
Искът за мораторна лихва върху ДР е основателен за 3.94 лева, но е
недоказан за горницата от 3.94 лева до пълния претендират размер от 5.25
лева.
Посочените изводи не са крайни, тъй като все още не е изследвана
давността.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил
комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза. Съдът напълно я
кредитира, като обективна, пълна и достоверна.От заключението на тази
експертиза се установи какъв е размерът на дължимите суми за период три
години назад от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 21.02.2023 г., а
именно 21.02.2020 г., които към 21.02.2020 г. са с настъпила изискуемост по
чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 21.02.2020 г., съобразно исковия
период (л.163-165 от делото).
При съпоставка на заявена претенция и установено по делото, се
получава следното.
№искРазмер поССчЕЗа 3/4ТриИзвод
ИМидеалнигодишен
части отпериод
имота
1Главница1220.871220.87915.65819.50 лева,Частично
за ТЕ левано за 3/4 –основателен,
614.62 поради
Останалата
погасяване по
м.05.2019част
давност и
г. донедоказаност21.02.2020 г.
недоказаност
м.04.2021надо 04.2021 г
на собственост
г.собственостг.
2Мораторна 235.92232.85 174.64135.01 лева,Частично
лихва за лева но за 3/4 –основателен,
8
ТЕ 101.26 поради
погасяване по
15.09.2020Останалата
давност и
г. дочаст
21.02.2020 г.
недоказаност
02.02.2023недоказаност
до
на собственост
г.,на
02.02.2023
и размер
собственост
г.,
и размер
3Главница24.22 лева24.2218.1624.22 , ноЧастично
за ДРпресметнатооснователен,
за 3/4 е поради
м.01.2020Останалата
18.16 доказана
г. дочаст
собственост на
м.04.2021недоказаност
3/4, а
гна21.02.2020 г.
недоказана за
собственостдо 04.2021 г
1/4
г.
4Мораторна5.25 лева5.253.949.35 лева,Частично
лихва занооснователен,
ДРпресметнатопоради
05.03.2020Останалата
за 3/4 е 3.94 доказана
г. дочаст
собственост на
02.02.2023недоказаност
3/4, а
г.,на21.02.2020 г.
недоказана за
собственостдо
1/4
02.02.2023
г.,
ПретенцияНедоказанаДоказана поУваженаПогасена част
1 486.26по размер есобственост374.41 лева
737.98 лева
лева3.071 112.39 лева(само за ТЕ и
лихва за ТЕ)
Общо
Недоказана
изцяло част
за 373.87
лева
При това положение, възражението за давност е частично основателно,
както и исковете за частично основателни.
Искът за главница за ТЕ е частично основателен за 614.62 лева, като за
горницата от 614.62 лева до 915.65 лева е погасен поради давност за 3/4
идеални части, а за горницата от горницата от 915.65 лева до пълния
претендиран размер от 1220.87 искът е неоснователен, поради липса на
доказана собственост за 1/4 идеална част от имота.
Искът за мораторна лихва за ТЕ е частично основателен за 101.26 лева,
като за горницата от 101.26 лева до 176.64 лева искът е погасен поради
настъпила давност за 3/4 идеални част, а за горницата от 174.64 лева до 232.85
лева, поради липса на доказана собственост за 1/4 идеална част от имота, а за
горницата от 232.85 лева до пълния претендиран размер 235.92 лева, поради
недоказаност на размер.
9
Възражението за давност не е основателно за главницата за ДР и за
лихвата за ДР.
Искът за главница за ДР е частично основателен за 18.16 лева, а за
горницата от 18.16 лева до пълния претендиран размер от 24.22 лева е
неоснователен, поради липса на доказана собственост за 1/4 идеална част от
имота.
Искът за мораторна лихва за ДР е частично основателен за 3.94 лева, а за
горницата от 3.94 лева до пълния претендиран размер от 5.25 лева лева е
неоснователен, поради липса на доказана собственост за 1/4 идеална част от
имота.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Уважената част на исковете е 737.98 лева, при общо заявена от 1 486.26
лева.
Искът е отхвърлен за 373.87 лева, поради недоказаност и настъпила
давност. Експертизата за давност ползва само 374.41 лева от иска.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част.
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
По заповедното производство
Ищецът претендира 29.73 лева държавна такса (л.10 от заповедното
дело) и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението е в
минимален размер по чл.26 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Същото следва да бъде
признато. Общият разход е в размер на 79.73 лева. Прилагайки правилото на
чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер на 39.59 лева (79.73 х
737.98/1486.26).
Ответникът не претендира разноски в заповедното производство.
Ето защо Г. А. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1387, обл.
София, общ. Връбница, ж.к. „............. следва да бъде осъден да заплати на Т
С“ ЕАД, ЕИК ..........., гр. София, ул. .... сумата от 39.59 лева (тридесет и девет
лева и петдесет и девет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
9090/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
По исковото производство
Ищецът претендира 29.73 лева държавна такса (л.19 от делото), 300.00
лева юрисконсултско възнаграждение, 900 лева за СТЕ (л.124 от делото),
900.00 за ССчЕ (л.123 от делото), 20.00 лева за издаване на съдебни
удостоверения (л.51,82,83 от делото) и 448.63 лева за особен представител
(л.76 от делото). Юрисконсултското възнаграждение е в размера по чл.25,
ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Ето защо следва да се признае. Това са
разноски, които ползват целият процес и доказаност на претенцията. Общият
10
размер разход е 2298.36 лева. Прилагайки правилото на чл.78, ал.1 ГПК,
ищецът има право на разноски пропорционално на цялата уважена част,
независимо, дали е недоказана или погасена по давност. В процесния случай
разноските са в размер на 1141.22 лева (2298.36 х 737.98/1486.26).
За уважената част от иска, ищецът има право на възнаграждението за
особения представител, поради което съдът го включи в предишния абзац. За
отхвърлената част, ответникът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, има право на
разноски за адвокат. Тъй като е представляван от особен представител,
възнаграждението пропорционално на отхвърлената част ще остане в тежест
на ищеца, поради което за отхвърлената част на следва да се постановява
диспозитив в полза на ответника, тъй като такъв разход не е направен, а
ищецът предварително го е платил.
Ответникът е задължен, на основание чл.160 ГПК за разноските по
назначената комплексна експертиза, тъй като е назначена по повод давността.
Тъй като разноски за нея са внесени от ищеца, на основание чл.83, ал.1, т.5
ГПК същият има право на тези разноски съобразно отхвърлената част за
погасеното по давност. За уважената част за погасената по давност, ищецът
няма право на разноски, тъй като исковата претенция е отхвърлена в тази част,
поради уважено възражение по чл.111 ЗЗД. Разходът следва да бъди признат
на ищеца и то само за неуважената част от възражението по давност.
Същевременно ответникът и особеният представител нямат право на
разноски, тъй като не са направили разход за тази експертиза. За уважената
част от възражението за давност, разноските следва да се понесат от ищеца.
Исковата претенция е доказана по основание и размер за 1 112.39 лева,
за собственост и размер. Уважена е за 737.98 лева, поради ненастъпила
давност. Отхвърлена е за 373.41 лева, тъй е погасена по давност.
Следователно разноски за уважена давност в полза на ответника са
пропорционални на уважената част от възражение за давност, т.е на
373.41/1112.39 лева. Разноските за отхвърлената част от възражението давност
са пропорционални на 737.98/1112.39. Следователно ищецът има право на
разноски за комплексната експертиза пропорционално на отхвърлената част от
възражението за давност, а именно 132.68 лева (200 х 737.98/1112.39).
Следователно към сумата от 1141.22 лева следва да се прибавят и
132.68 лева. Общият брой разноски з полза на ищеца са в размер на
1274.90 лева.
Ето защо Г. А. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1387, обл.
София, общ. Връбница, ж.к. „............. следва да бъде осъден да заплати на „Т
С“ ЕАД, ЕИК ..........., гр. София, ул. .... сумата от 1274.90 лева (хиляда двеста
седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки), представляващи разноски
по гр. д. № 61320/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК
..........., гр. София, ул. ...., представлявано от АА А - Изпълнителен директор и
И И НЕ председател на УС срещу Г. А. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1387, обл. София, общ. Връбница, ж.к. „............., обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, че Г. А. М. с ЕГН:********** дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК
........... сумите, както следва:
1. 614.62 лева-главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 21.02.2020 г. до 04.2021 г , ведно със
законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
за горницата от 614.62 лева до 915.65 лева, поради погасяване по давност
за 3/4 идеални части от имота, на основание чл.111 ЗЗД, а за горницата от
горницата от 915.65 лева до пълния претендиран размер от 1220.87 лева,
поради неоснователност и недоказаност, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 101.26 лева - мораторна лихва за забава от 21.02.2020 г. до 02.02.2023
г.,, изчислена върху главница от 614.62 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за периода 15.09.2020 г. до 02.02.2023 г., като за горницата
101.26 лева до 176.64 лева, поради погасяване по давност за 3/4 идеални
части от имота, на основание чл.111 ЗЗД, за горницата от 174.64 лева до
232.85 лева, поради липса на доказана собственост за 1/4 идеална част от
имота, а за горницата от 232.85 лева до пълния претендиран размер от
235.92 лева, поради недоказаност по размер, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
3. 18.16 лева главница за периода 21.02.2020 г. до 04.2021 г. -
представляваща сума за дялово разпределение ведно със законната лихва
от 21.02.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г., за горницата от 18.16
лева до пълния претендиран размер от 24.22 лева, поради недоказаност и
неоснователност на иска за собственост на 1/4 идеална част от имота, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 3.94 лева – лихва за периода от 21.02.2020 г. до 02.02.2023 г.,
изчислени върху главница от 18.16 лева, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за периода 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г., за разликата от 3.94
лева до пълния претендиран размер от 5.25 лева, поради недоказаност и
неоснователност на иска за собственост на 1/4 идеална част от имота, на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 8025 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 16.03.2023 г. по ч. гр. д. № 9090 по описа на СРС
за 2023 година, за абонатен номер 318305, ID номер 180276, инсталация №
12
**********.
ОСЪЖДА Г. А. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1387, обл.
София, общ. Връбница, ж.к. „............. да заплати на Т С“ ЕАД, ЕИК ...........,
гр. София, ул. .... сумата от 39.59 лева (тридесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 9090/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1387, обл.
София, общ. Връбница, ж.к. „............. да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ...........,
гр. София, ул. .... сумата от 1274.90 лева (хиляда двеста седемдесет и четири
лева и деветдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 61320/2023
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК.
СУМИТЕ могат да бъдат платени по банковата сметка на ищеца Т С“
ЕАД, ЕИК ..........., както следва: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО
СЕЛО", IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Т
С ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г.
Павлов" № 3, на страната на ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ..........., ул. „Ястребец“ №
23 Б.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13