РЕШЕНИЕ
№ 12063
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110126179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба, с молба-уточнение от 04.07.2023 г., на
„Т.С.“ ЕАД срещу О. Б. Б., Т. Б. Д. и У. Е. Р., с която са предявени обективно
кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се претендира се отв. О.
Б. да заплати на ищеца сумата 55,11 лв. - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в *************, за периода 01.05.2019-30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното
й изплащане, и сумата 14,45 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.; от отв. Т. Д. сумата 55,11 лв. - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2019-30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното
й изплащане, и сумата 14,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.; и от отв. У. Р. сумата 55,10 лв. - главница за цена на доставка на
топлинна енергия за имот в ************, за периода 01.05.2019-30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното
й изплащане, и сумата 14,46 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от
ЗЗД, както и съдебни разноски.
Отв. Т. Д. оспорва исковете по основание поради липса на облигационна
връзка, вкл. не е обвързан с ОУ на ищеца, евентуално счита, че отговорността е
1
при квота 1/12. Навежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
иска по размер с довод, че претенцията не съответства на реално доставеното
количество топлинна енергия, в т.ч. поддържа, че топлинната енергия е
начислена в нарушение на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването
/отм./.
Отв. У. Р. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва исковата
претенция при заявената квота 1/3 като недоказана, а представените
доказателства сочат, че ответниците няма качество потребител на топлинна
енергия след 24.04.2020 г., вр. нот. акт по д. №209/2020 г. Навежда възражение
за изтекла погасителна давност. Оспорва иска по размер с довод, че претенцията
не съответства на реално доставеното количество топлинна енергия.
Отв. О. Б. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва исковата
претенция при заявената квота 1/3 и счита, че делът му 1/6 ид.ч. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва иска по размер с довод, че
претенцията не съответства на реално доставеното количество топлинна
енергия.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт за замяна на недвижим имот №51/10.09.1992 г. по д.
№13935/1992 г. на I нотариус при II СРС, и Удостоверение за наследници
№8000/16.04.2019 г., издаден от Столична Община, се установява, че Лиляна
Николова Р. е придобила процесния имот, починала е 04.08.2017 г. е оставила за
наследници по закон съпруг У. Е. Р. и деца О. Б. Б., и Т. Б. Д..
Oт Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30, т.II, рег.
№3587, нот. дело №209/2020 г. на Нотариус с рег. №53 на НК се установява, че
на 24.04.2020 г. ответниците У. Е. Р., О. Б. Б., Т. Б. Д. прехвърлят на третите
лица Стефани Стоянова Костадинова и Йоан Стоянов Костадинов правото на
собственост върху недвижим имот ***********, апартамент/студио №157.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК –
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Следователно качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота. В конкретния
случай през процесния отчетен период до 24.04.2020 г. имотът е притежание на
ответниците, при условията на наследственото правоприемство по чл. 5 и 9 от
ЗН, поради което отговарят за неплатените задължения.
От съдебна техническа експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 от
ГПК, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетен период 01.05.2019-30.04.2020 г. е сумата 224,11 лева, като в нея не са
2
включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Съдът, при условията на чл. 162
от ГПК, приема тази стойност на доставката и при отчитане на действащата
нормативна уредба през периода, която не правоизключва извършването на
доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което
касае претенцията по размер. Вещото лице установява, че през целия процесен
период не е начислявана топлинна енергия за доставка на топла вода, а само за
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и за отопление на имот
предвид монтираните щранг лири в баня и антре. Доставка не е изършвана за
периода 01.05.2019-31.10.2019 г. По отношение топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация следва да се посочи, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл.
153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени
със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на Европейския съюз за това, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално
не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Искът е предявен на 16.05.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания
преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.
1 от ЗЗД) – преди 16.05.2020 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г.,
съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното
вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено,
че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна
енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо
месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната
давност. При това поначало погасени по давност са главниците за периода
01.05.2019-31.03.2020 г. Съдът отчита, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май
2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона
за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. При спирането на давността през 2020 г.
на това обективно основание, то само за периода 01.05.2019-31.12.2019 г. е
относимо възражението за изтекла погасителна давност на ответниците, а
непогасените главници за периода 01.01.2020-24.04.2020 г.
От съдебна счетоводна експертиза, ценена по реда чл. 202 от ГПК, се
изяснява, че са извършени плащания в общ размер 58,80 лв., от които 5,77 лв. на
27.12.2019 г. за м.11.2019 г., с отстъпка за м.11.2019 г. с 0,18 лв.; на 20.01.2020 г.
за м.12.2019 г. – 12,74 лв. с отстъпка за м.12.2019 г. с 0,39 лв.; на 19.02.2020 г. за
3
м.01.2020 г. – 14,08 лв., с отстъпка за м.01.2020 г. -0,44 лв., и за годишно
изравнение 25,20 лв. След приспадане на платеното, действително остава 165,32
лв. за главница. Предвид извършените плащания и по арг. от чл. 116, б.а от ЗЗД
съдът намира, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно
за относимия период, а съразмерно на периода, през който ответниците
притежават правото на собстветност се явява справедливо дължима главница за
цена на доставка на топлинна енергия за сумата 163,52 лв. за периода 01.11.2019-
24.04.2020 г. – арг. от чл. 61 от ОУ.
Съдът, като взе предвид събраните писмени доказателства, анализирани
заедно и поотделно, приема, че наследодателят на ответниците е придобил
недвижимия имот през време на брака си с отв. У. Р.. Правото на собственост
върху процесния имот обаче е придобито срещу замяна с лично имущество, и
доколкото не се установява по договора уравнение на дялове в пари, което да
правоизключи извода пълна трансформация, то следва да се приеме, че
придобитото е лична собственост на съпругата и не действа презумцията по чл.
19, ал. 3, вр. ал. 1 от СК-1985г. (отм.). Ето защо всеки един от ответниците е
придобил по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота, в който обем са
предявени исковете. Искът за главница за цена на топлинна енергия спрямо
всеки един подлежи на уважение, като сумата 163,52 лв. се разпределя, както
следва: отв. О. Б. и отв. Т. Д. дължат по 54,51 лв., а отв. У. Р. -54,50 лв.; като
исковете над този уважен размер до пълния предявен размер подлежат на
отхвърляне, както и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., за който няма доставка,
и за 25.04.-30.04.2020 г., за който не са пасивно материално легитимирани.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1
и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които
съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не
доказва да е погасил в срок паричното вземане за дължимата главница за цена на
доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение
за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна енергия за
периода 15.09.2020-23.03.2023 г., в размер на сумата 42,93 лв., определен от
Съда съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, или спрямо всеки един
ответник по 14,31 лв., като в останалата част искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да отхвърли.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба – 16.05.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете ищецът има право на съдебни разноски, както
следва: отв. О. Б. следва да заплати сумата 643,08 лв. за платени държавна такса,
възнаграждения на вещи лица, особен представител-адвокат и на юрисконсулт;
отв. У. Р. - 642,99 лв., а спрямо отв. Т. Д. има право на 247,30 лв. за платени
държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт. Отв. О. Б. и отв.
У. Р. нямат право на съдебни разноски по чл. 78, ал 3 от ГПК, като претенцията
на О. Б. е неоснователна, доколкото цялата защита на този ответник е поета от
назначения му особен представил, а присъствието на доброволен защитник в
първото единствено съдебно заседание, за което особения представил е
представил становище своевременно, не променя становището на съда. Отв. Т.
Д. претендира съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, като
съразмерно на отхвърлената част има право на сумата 4,31 лв., като следва да се
уважи искането за съдебна компенсация на ищеца по т.2 от особени искания в
4
искова молба, следва да се възложи на този ответник сумата 242,99 лв. за
съдебни разноски.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. Б. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 54,51 лева – главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *************, за периода 01.11.2019-
24.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 14,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.; като иска за главница над уважения размер от 54,51 лева до пълния
предявен размер от 55,11 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04.-
30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния
предявен размер от 14,45 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 54,51 лева – главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *************, за периода 01.11.2019-
24.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 14,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.; като иска за главница над уважения размер от 54,51 лева до пълния
предявен размер от 55,11 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04.-
30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния
предявен размер от 14,46 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА У. Е. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 54,50 лева – главница за цена на
доставка на топлинна енергия за имот в *************, за периода 01.11.2019-
24.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.05.2023 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 14,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
23.03.2023 г.; като иска за главница над уважения размер от 54,50 лева до пълния
предявен размер от 55,10 лева и за периода 01.05.2019-30.10.2019 г., и 25.04.-
30.04.2020 г., и иска за лихва над уважения размер от 14,31 лева до пълния
предявен размер от 14,46 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА О. Б. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 643,08 лева –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Т. Б. Д., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 242,99 лева –
съдебни разноски по компенсация.
ОСЪЖДА У. Е. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 642,99 лева –
съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от О. Б. Б., Т. Б. Д. и У. Е. Р. по
банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД №IBAN:***********, BIC:********* – „О. б.“
АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6