РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 29.06.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 130 по описа за 2022
година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.44 вр. чл.22, параграф 7 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 220, ал.1 от Закона
за митниците /ЗМ/, във
връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на Х.Д.П., ЕГН: **********,***, срещу Решение №
32-42286/07.02.2022 г. на директора
на териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас.
Първоначално жалбата е подадена пред
Административен съд Бургас, който с
Определение № 538/04.04.2022 г., постановено по адм. дело № 451/2022 г. е
прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на
Административен съд Ловеч на основание чл.135 ал. 2 от АПК.
По изложените в
жалбата доводи, че оспореното решение е
издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуалните
норми се иска отмяната му изцяло.
В съдебно заседание оспорващата
чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира
съображения по същество, моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
направените по делото разноски съгласно представен списък. Счита, че при
издаване на оспореното решение са нарушени както Закона за митниците, така и
Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото не е спазен регламентирания в тех ред за
определяне стойността на внесената от трета държава стока. Излага съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение в писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът - директора
на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас, не изпраща представител. В
депозирано по делото Становище вх.№ 2029/01.06.2022 г. надлежно упълномощения главен юрисконсулт К.Т.не възразява да се даде
ход на делото, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по
подробно изложените съображения. Излага доводи, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, като при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.10.2020 г. в МБ Свободна
зона е приета митническа декларация /МД/ с MRN **** с декларатор и вносител Х.Д.П.,*** и пряк представител „****“ ООД, ЕИК **** за режим
допускане за свободно обращение на стока с описание: „Употребяван пътнически
автомобил - катастрофирал марка: ****, първа рег.: 01.01.2011
г., р. обем: 2000; д-тел: няма данни; шаси: ****“, „Код на държавата на изпращане/износ“
– САЩ, „Условие на доставка“ - „CFR - Стойност и
навло“, „Метод за определяне на стойността“
- „1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)“, „Цена на стоката“ - 1 700,00, „Валута“ - USD.
На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на
митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно на база договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при
продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка е „CFR - Стойност и
навло“ и местоназначение гр. Бургас.
Към митническата декларация е
приложена фактура № 2651/20.07.2020 г. издадена от „****LLC”, 416 COMMERCE WAY, LONGWOOD, FL32750 US
/лист 40-41/. Митническата стойност за стоката, определена на база
декларираните за нея елементи е 1 700,00 USD /щатски долара/, преизчислена в
български лева – 2 843,74 лв. Определените, взети под
отчет и заплатени вземания са следните: мито в размер на 284,37 лв. и ДДС в
размер на 625,62 лв.
Извършен
е последващ контрол на митническата декларация
с MRN ****
От
страна на митническите органи е извършена проверка на ел. страница https://autoauctions.io за същия автомобил със същите характеристики и идентичен
номер на шаси, като е открита информация за обявена продажна цена на
аукцион с дата 17/07/2020 г. със статус „продадена“ (SOLD) за автомобил
със същия VIN (номер на шаси) WBAKE5C55BE586497 и „odometer
116 291 actual miles“ в страната на износа, но с посочен
продавач Plymouth Rock Assurance Согр /лист 22-24/. Публикуваната продажна цена е
посочена в размер на 2 700,00 USD и според митническите органи
превишава декларираната пред тях цена в размер на 1 700,00 USD при допускане
за свободно обращение.
На основание чл. 48 от Регламент № 952/2013 на европейския парламент
и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
с писмо peг. № 32-309609/30.09.2021 г. /лист 30 от адм. д. № 451/2022
г. по описа на АдмС Бургас/ от Х.П. са изискани надлежно заверени:
доказателства в потвърждение на декларираните цени, извършените плащания във
връзка със стоката (договори, кореспонденция, заявки, поръчки, извлечения,
първични счетоводни документи), както и писмени обяснения от вносителя Х.Д.П..
В
отговор с писмо peг. № 32- 337010/25.10.2021 г. /лист 22 от адм. д. № 451/2022
г. по описа на АдмС Бургас/ Х.П. е представила фактура, по която сочи, че е
заплатена и придобита колата, с № 2651/20.07.2020 г. издадена от „****LLC”, 416 COMMERCE WAY, LONGWOOD,
FL32750 USА на обща стойност 1 700,00 USD /лист 23 от адм. д. № 451/2022 г. по описа на АдмС Бургас и лист 15 от
настоящото дело/. В писмото П. е посочила също, че не може да представи
допълнителни данни и сведения, тъй като не води счетоводни регистри и сметки,
че за транспорт е заплатила сумата, посочена в приложената фактура, като не знае каква част от платената сума е комисионна и възнаграждение, както
и че колата е закупена за семейни нужди.
На 14.12.2021 г. е изпратено
писмо до вносителя Х.Д.П. по реда на чл. 22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на
Съюза с peг. № 32-407308/14.12.2021 г. /лист 15-21 от адм. д. № 451/2022 г. по описа на АдмС Бургас/. С писмото жалбоподателката е
уведомена, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас, с
което се определя нов размер на митническа стойност за стоката по МД № MRN **** и са изложени мотивите, на които ще се
основава решението.
Според митническите органи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. /МКС/, митническата стойност следва да се определи, като се
вземе предвид продажната цена в рамер на 2 700,00 USD /статус - продадена/ на
автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи. В
резултат митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с
митническа декларация с MRN **** е изчислена в размер на 5 172,14 лева (2 700,00 USD при курс 1,67279 лв/USD = 4 516,53
лева продажна цена, намерена в сайт www.autoauctions.io. увеличена с транспортни
разходи в размер на 655,61 лв.). Разходите за транспорт са начислени съгласно
информация в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с
пристанище на натоварване Ню Йорк и получаващо пристанище Бургас, в
приблизително същото време.
В
определения от ответника 30-дневен срок вносителят не е изразил писмено
становище.
На 07.02.2022 година директорът на ТД
„Митница Бургас“ към Агенция „Митници“ е издал оспореното в настоящото
производство Решение към MRN 20BG001008025341R0/01.10.2020 година с
peг. № 32-42286 от 07.02.2022 година /лист 6-12 от адм. д. № 451/2022 г. по описа на АдмС Бургас/.
С оспореното решение:
На основание чл. 70, § 1 във връзка
с чл.71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена
под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN ****, е определена митническа стойност в размер на 5 172,14 лв. (пет хидяди сто седемдесет и два
лева и четиринадесет стотинки).
На основание чл. 77, § 1, буква
а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката от МД с MRN **** възниква
вносно митническо задължение. На основание чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. митническото задължение е определено за възникнало на датата на
приемане на митническата декларация, а
именно 01.10.2020 г.
На основание чл. 85, § 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито,
съответстваща на декларирания тарифен код за стока от МД с MRN ****, спрямо
митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 517,21 лв. (петстотин и седемнадесет лева и
двадесет и една стотинки).
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при
внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN **** в размер на 5 689,35лв. (пет хиляди
шестстотин осемдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки).
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, §1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл.
77, § 2 от същия регламент в решението е посочено също, че на датата на
възникване на митническо задължение възниква задължение и за ДДС, а именно на 01.10.2020 г.
Предвид данъчната ставка от 20 %,
съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия
закон е определено задължение за ДДС
при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN **** в размер на 1137,87лв. (хиляда сто тридесет и седем лева и осемдесет и седем
стотинки).
Определено е за стоката от МД с MRN
****на основание чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане
под отчет и досъбиране вносно мито 232,84
лв. и на основание чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл.105, §3 и §4 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за вземане под отчет и досъбиране ДДС 512,25 лв. с длъжник Х.Д.П..
В решението от фактическа страна административният орган
е посочил, че от приложения към митническата декларация „CERTIFICATE
of a motor vehicle“ c дата 29/06/2020 - удостоверение за моторно
превозно средство с VIN ****, издадено в страната на износа /лист
19-20/, се установява, че собственик е PLYMOUTH ROCK ASSURANCE CORP, който е
идентифициран и като продавач съгласно наличната информация на ел. страница https://autoauctions.io. касаеща
продажба чрез аукцион, състояла се на 17.07.2020 г. Поставен е баркод 27816847,
който съвпада с номера на аукциона.
Сочи се също, че вносителят не е представил
договор, кореспонденция или други документи, предшестващи сключването на
сделката, поради което датата на фактурата следва да се приеме и за дата на
сключване на сделката. Според митническите органи в противоречие с фактурата в
представения сертификат за автомобила липсват данни за друг собственик,
различен от PLYMOUTH ROCK ASSURANCE CORP.
В решението е отразено, че освен информация
за продажната цена на автомобила в резултат от проведения аукцион, са налице 11
бр. изображения, удостоверяващи неговото състояние. Наличните изображения
показват, че автомобилът е повреден (видими следи от удар в предната част на
автомобила /капак и решетки на предна броня/). Намерената информация се
потвърждава и от описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно
обращение, съдържащо се в ел.д. 6/8 на митническата декларация - „Катастрофирал
употребяван автомобил....“. Във връзка с горното според органа няма
доказателства да е налице промяна в състоянието на автомобила към 17.07.2020 г.
- датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение - 01.10.2020
г., като е изложил също, че в информацията от проведения аукцион са посочени
отчетени данни към 17.07.2020г. за действителен пробег - 116 291 miles. Съгласно
данните, посочени в сертификата на моторното превозно средство, издадено в
страната на износа за автомобил с VIN **** са отчетени
същите данни за реалния пробег („odometer reading“) в размер на 116 291 miles и че е
претърпяло щета.
В решението се сочи също, че върху
сертификата на моторното превозно средство има поставен официален печат с дата
на формалности за износ - 28.07.2020 г., като въпреки че приложената фактура с
купувач Х.Д.П. е преди тази дата, такава продажба не е отразена върху
сертификата.
Според митническите органи обстоятелството,
че вносителят е представил фактура № 2651 от 20.07.2020 г.,
издадена от „****” предполага, че е възможна последваща
препродажба, която обаче не е подкрепена с никакви доказателства и същата не
може да послужи за митнически цели. В оспореното решение е прието, че в случай
че е налице такава препродажба, в цената на автомобила, би следвало да са
включени, както сумите за печалба, така и разходите за посредничество и/или
такси от проведен аукцион или др. подобни, тъй като при определяне на
митническата стойност към действително платената цена или подлежаща на плащане
цена за внасяните стоки се прибавят в степента, в която са направени от
купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане
цена разходите за комисионни и възнаграждения за посредничество. Въпреки, че
тези разходи следва да се добавят към митническата стойност на стоките, към
преписката не са налице доказателства, че са извършени, нито какъв е техният
размер.
От правна страна административният орган при
постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на
разпоредбите на чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците /ЗМ/, във връзка с чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 70, § 1 във връзка с чл. 71, буква д),
подбуква i), чл. 85, §
1, чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, чл. 54,
ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, б. „а“, чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., чл. 66, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС, чл. 56 от ЗДДС, вр.
чл. 105, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от приложената по делото
административна преписка, Решение № 32-42286/07.02.2022 г. на директора на ТД
Митница Бургас е връчено на Х.Д.П. на 23.02.2022 г. с известие за доставяне /на
лист 13 от адм. д. № 451/2022 г. по описа
на АдмС Бургас/, а жалбата
срещу него е подадена чрез ТД Митница Бургас на 08.03.2022 г., видно от
пощенското клеймо върху плика на лист 4 от адм. д. №
451/2022 г. по описа на АдмС Бургас.
По делото са приети доказателствата, представени
с административната преписка и постъпилите относно компетентността на
длъжностното лице, издало обжалваното решение - заверено копие на Заповед № 601/20.05.2021
г. на директора на Агенция „Митници“ /лист 14/.
По представените пред съда писмени доказателства няма
оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е редовна по отношение
на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК,
подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от
лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е
подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл. 168
ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
По
правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение
представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобраност
на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за
митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от
началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата,
изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) №
952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като
правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член
23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Бургас в Агенция
„Митници“, според представената на лист 14
от делото Заповед № 601/20.05.2021 г. на директора на Агенция „Митници“, е издадено
от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент
/ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр.
чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му
правомощия.
Оспореният административен акт е
обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна
страна.
При издаването му обаче са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и
нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява
незаконосъобразно.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения.
Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс
на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица
правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи
както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането
на стоките е разрешено.
Разпоредбата
на чл. 15 параграф 1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което
участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, да предостави на
митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната
изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В
правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването
на последващ контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на митническия
контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват
точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация
за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация
за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и
наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи
документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други
видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до
предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези
органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това
все още е възможно.
Такава проверка е била извършена
относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в
МД с MRN ****, релевантна за определеляне на
митническата му стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания -
мито и ДДС.
В конкретния случай възникналите
съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност
на декларираната за режим „Допускане до свободно обръщение“ стока – употребяван
пътнически автомобил – катастрофирал, марка ****, номер на шаси ****.
Съгласно
чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната
икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на
стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември
Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане, те могат да
отхвърлят декларираната цена.
С оглед на това, настоящият съдебен състав
споделя изложените от процесуалния представител на ответника, че процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на
територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс
на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
№ 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013/МКС/.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
Когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл. 74, §
2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. А,
съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.
Цитираните критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената
поредност. Така и Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на
ВАС и др.
Съгласно трайната съдебна практика на
българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е
договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено
действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че
жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи,
които доказват цената на стоката.
Когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както
предвижда правилото на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) №
2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази
допълнителна информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение,
митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се
определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат
вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013,
както и резервният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както
вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата
стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС,
регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не
може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност.
В тежест на органа е, при условията на
относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по
оспореното решение.
В
случая, мотивирането на органа относно приложението на основния метод за
остойностяване на стоката, преценено в контекста на изискванията за основателни
съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без относимите доказателствени
източници и без да са отчетени всички обстоятелства, отразени в разпечатката от
интернет сайта, на който се е позовал административният орган, за да обоснове
извода си, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е 2 700
щатски долара, а не както е посочено в митническата декларация на оспорващата –
1 700 щатски долара.
Това е така, тъй като видно самата
разпечатка от сайта на лист 55 от делото, е записано: „17 юли 2020 г.
Продавачът е отказал 2 700 щ. д.“. Същевременно, никъде в информацията от сайта
www.autoauctions.io не е отразено, че именно Х.П. е
закупила автомобила за сумата от 2 700 щатски долара.
Както и самият административен орган
посочва в оспореното решение, а и от доказателствата по делото се установява,
че датата на въпросния търг за автомобила е била на 17 юли 2020 г. /лист 55/, а
фактурата за придобиване на същия, издадена от ****LLC /лист 40/, в която за първи път
като купувач фигурира името на П. е от 20 юли 2020 г. Т.е., напълно възможно е
в този времеви период да е била реализирана последваща продажба на автомобила.
В
случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи
каква е действителната договорна стойност на стоката, е било налице основанието
за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно по чл. 74,
§ 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като
не е спазил разписаното в регламента императивно правило за определяне на
митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на
материалния закон.
Отделно от горното, налице е и съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на
процесното решение, доколокото от страна на административния орган не са
обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая.
Следва да се отбележи, че е налице и
допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен
акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващата за възникналите
съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези
съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация
от страна на жалбоподателката. Това допуснато нарушение според практиката на
СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на
незаконосъобразността на административния акт.
Обстоятелството, с което се е мотивирал органът
при издаването на оспореното решение, а именно че в представения сертификат за
автомобила от 29.06.2020 г. /лист 48/
липсват данни за друг собственик, различен от Plymouth Rock Assurance Corp.,
не води автоматично
до еднозначен извод, че Х.П. е закупила автомобила за сумата от 2 700 щатски
долара, нито че фактурата от 20 юли 2020 г. за придобиване на същия от ****LLC не отразява действителната
стойност, по която е придобит автомобила от П.. Нещо повече, сертификатът от
29.06.2020 г. /лист 48/, на който се позовава административният орган е с дата
предхождаща с почти цял месец както датата на аукциона – 17.07.2020 г., така и
датата на фактурата, представена от П. – 20.07.2020 г. Обстоятелството, че
върху същия впоследствие е поставен печат с дата 28.07.2020 г. не променя този
извод.
Както се спомена и по-горе, съгласно
трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно
митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е
необходимо се изследва само и единствено действителната воля на страните по
покупко-продажбата, още повече, че оспорващата е представила своевременно на
митническите органи документи, които доказват цената на стоката.
Видно
е, че органът без да оспорва автентичността на представените документи –
фактура за придобиване на стоката /лист 40/, е приел, че е възникнало основание
за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същата.
Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др., в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното
увеличаване на стойността на процесната стока.
Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка
за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на
необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа
стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.
Основателните съмнения по смисъла на
решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в
цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна,
практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, § 1 от Регламента за
изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008 г., Carboni, С-263/06, EU: С: 2008: 128,
т. 52/.
В
случая по делото, не е посочена причината за незачитане на данните за платената
сума в приложената от жалбоподателката фактура, при условие, че не се отрича
автентичността й. Същата е представена в превод на български език в съдебното
производство и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет
процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на
придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от
Регламент (ЕС) № 952/2013.
Това налага извода, че при издаване на
оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и
обстоятелства от значение за случая.
Относно процедурата по определяне на по-високата
стойност, следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на
методите за определяне на митническа стойност, митническите ограни имат
задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност
на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава.
На това
принципно положение е основана и процедурата по чл.140 пap.1 от
Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена
с възможностите му - аргумент от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-
263/06, EU:C:2008:128, т.52.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена такава, като лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно
съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, § 1 от МКС.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е
определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен
аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на
ТД Митница Бургас към Агенция „Митници” е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да се отмени. Не са били налице
предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на
основание чл. 70, § 1 във вр. с чл.71, §
1, б. „д“, подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвид незаконосъобразното
определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и
определени с оспорения акт възникнали задължения за МИТО и ДДС.
При този изход на правния спор и с оглед
своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143,
ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващия
направените и доказани съдебно деловодни разноски съгласно представения списък
на лист 30 в размер на 300,00 лева, представляващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение /лист
26/. По делото от страна на
жалбоподателката е внесена държавна такса в размер на 10,00 лева /л. 50 от адм. д. №
451/2022 г. по описа на АдмС Бургас/, която не е посочена в представения от ПП на
жалбоподателката списък на разноските, и съдът не може да се произнесе в повече
от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от
разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.143 ал.1 от
Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Д.П., ЕГН: **********
с адрес: ***, Решение № 32-42286 от 07.02.2022 година на Директора на Териториална
дирекция /ТД/ Митница
Бургас.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция Митница Бургас в Агенция “Митници“ да заплати на Х.Д.П.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен
съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Да се изпрати препис от
решението на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: