Решение по дело №1216/2023 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 142
Дата: 14 април 2025 г.
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20235320101216
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Карлово, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Ц.а Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101216 по описа за 2023 година
Производството е било образувано по главен иск с правно основание
чл.26, ал.1, предл. 2-ро и 3-то и евентуален иск по чл.33, ал.2 ЗС, предявени от
Л. К. Г., ЕГН: **********, от гр. К., бул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап. ***и Г.
Г. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „***“ №***, вх.***, ет. ***, ап.***, двете
със съдебен адрес: гр. П., пл. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, чрез адв. Т. Д. –
М., против 1/ В. С. И., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. ***, бл.***, вх. ***,
ет.***, ап.***; 2/ И. Д. Н., ЕГН: **********, от с. А., обл. С., ул. „***“ №***;
3/ Ц. Д. П., ЕГН: **********, от с. К., обл. П., ул. „***“ №***и 4/ Е. Х. П.,
ЕГН: **********, от с. К., обл. П., ул. „***“ №***.
С Определение № 854/24.07.2024 г. съдът е прекратил като недопустим:
- искът за прогласяване нищожността, поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №20, том II, рег. №2034, дело №180/2023 г. на нотариус С. Р. –
peг. № 099, с район на действие - PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1613 от
25.05.2023 г., акт № 106, том 6, дело № 892/2023 г.;
- искът за прогласяване нищожността, поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт №21, том II, рег. №2036, дело №181/2023 г. на нотариус С. Р.
1
– peг. № 099, с район на действие - PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1614
от 25.05.2023 г., акт № 107, том 6, дело № 893/2023 г.;
- евентуалният иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на
продадените идеални части от процесните имоти.
С Определение №3153/11.2024 г. постановено по възз. ч. гр. д. №
2785/2024 г. ОС П. е потвърдил определението в частта, в която е прекратено
производството по иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба, а в останалата част го е отменил.
В исковата молба и уточняващите такива се твърди, че на Г. С. Б.,
роден*** г., починал на *** г., били възстановени с Решение № 18271 от
08.04.1998г. по преписка № 13736 от 15.04.1992г. на ПК К. и Решение № 18272
от 08.04.1998г., по преписка № 13736 от 15.04.1992 г. на ПК К., процесните
недвижими имоти, които понастоящем представляват: ПИ с идентификатор
40939.131.3, ПИ с идентификатор 40939.141.14, ПИ с идентификатор
40939.42.3, ПИ с идентификатор 40939.75.93, ПИ с идентификатор 40939.84.1
и ПИ с идентификатор 40939.91.36 по КККР на с. К., одобрени със заповед
№РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Твърди се, че понастоящем законни наследници на Г. С. Б. са двете
ищци, ответниците В. С. И. и И. Д. Н., както и С. Г. Ф..
Ищците твърдят, че без тяхно знание ответниците В. С. И. и И. Д. Н.
продали на ответника Ц. Д. П. собствените си 23/48 ид. части от
горепосочените имоти, за което бил съставен нотариален акт №21, том II, рег.
№2036, дело №181/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на действие -
PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1614 от 25.05.2023 г., акт № 107, том 6,
дело № 893/2023 г. Към този момент Ц. П. имал сключен граждански брак с
ответницата Е. П. и имотите били придобити от тях в режим на СИО. Преди
тази сделка, на същата дата, с договор за дарение, обективиран в нотариален
акт №20, том II, рег. №2034, дело №180/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099,
с район на действие - PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1613 от 25.05.2023
г., акт № 106, том 6, дело № 892/2023 г. ответницата В. С. И. дарила на
ответника Ц. Д. П. собствените си 1/48 ид. части от същите имоти.
Ищците твърдят, че и за двете сделки те не били уведомявани и
разбрали за тях по-късно. След като направили опит да се допитат до новия
собственик Ц. П. относно намеренията му по повод придобитите без тяхно
знание и съгласие имоти, получили отговор, че те вече са негови и ще прави с
тях каквото реши. За настоящата стопанска година по отношение на тези
2
имоти имало сключени договори за наем от 12.02.2023 г. и действията на
третия ответник били в нарушение на тези договори. Неуведомяването на
ищците за извършваните сделки можело да се обясни единствено в желанието
на ответниците да прикрият действията си и да заобикалят разпоредбата на чл.
33 от ЗС. Заобикаляйки закона, В. И. сключила нищожна сделка за дарение,
представяйки по този начин третия ответник за съсобственик в
непосредствено последващата сделка за покупко-продажба на процесиите
имоти. Така извършени, тези сделки пряко засягали правата на ищците по
отношение на тези имоти. При извършването им, освен че било игнорирано
правото им да купят продаваните идеални части в качеството им на
съсобственици, то и по един недопустим начин било засегнато пряко правото
им на собственост и ползване на съсобствените имоти. Страните по сделката
за покупко-продажба, представяйки пред нотариуса Ц. Д. П. като
съсобственик – какъвто той не бил, заобикаляли не само закона, но и
накърнявали добрите нрави.
Горепосочените обстоятелства обуславяли правния интерес на ищците
да предявят иск за обявяване на извършеното дарение за нищожна сделка, а в
условията на евентуалност, при отхвърляне на главния иск, да предявят и
искова претенция по чл. 33, ал.2 от ЗС.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави
на договор за дарение, обективиран в нотариален акт №20, том II, рег. №2034,
дело №180/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на действие - PC К.,
вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1613 от 25.05.2023 г., акт № 106, том 6, дело №
892/2023 г. по силата на който ответникът В. С. И. е прехвърлила на ответника
Ц. Д. П. САМО 1/48 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор 40939.131.3 /четиридесет хиляди деветстотин
тридесет и девет точка сто тридесет и едно точка три/, находящ се в с. К.,
община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. К., местност К. Ч., с площ от 6600 кв.м.
/шест хиляди и шестстотин квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:5 /пета/, номер по предходен план: 131003, при съседи: 40939.131.33,
40939.131.4, 40939.131.202 и 40939.131.2: поземлен имот с идентификатор
40939.141.14 /четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка сто
четиридесет и едно точка четиринадесет/, находящ се в с. К., община К.,
3
област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. с
адрес на поземления имот: с К., местност Л., с площ от 996 кв. м. /деветстотин
деветдесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5 /пета/,
номер по предходен план: 141014, при съседи: 40939.141.15, 40939.141.116,
40939.141.30, 40939.141.29 и 40939.141.13; поземлен имот с идентификатор
40939.42.3 /четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка
четиридесет и две точка три/, находящ се в с. К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. К., местност Д. к., с площ от 2063 кв. м. /две хиляди и шестдесет и три
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 042003, при съседи: 40939.75.182, 40939.42.5, 40939.42.6, 40939.42.4,
40939.42.2 и 40939.42.1; поземлен имот с идентификатор 40939.75.93
/четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка седемдесет и пет
точка деветдесет и три/, находящ се в с. К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. К., местност А., с площ от 2120 кв. м. /две хиляди сто и двадесет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 075093, при съседи: 40939.75.104, 40939.75.103, 40939.75.96,
640939.75.94, 40939.75.89, 40939.75.90, 640939.75.91, 40939.75.139 и
40939.75.92; поземлен имот с идентификатор 40939.84.1 /четиридесет
хиляди деветстотин тридесет и девет точка осемдесет и четири точка едно/,
находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. К.,
местност Д. с., с площ от 912 кв. м. /деветстотин и дванадесет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен план:
084001, при съседи: 40939.84.2, 40939.888.9901, и 40939.84.44; поземлен
имот с идентификатор 40939.91.36 /четиридесет хиляди деветстотин
тридесет и девет точка деветдесет и едно точка тридесет и шест/, находящ се в
с. К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на
4
АГКК, с адрес на поземления имот: с К., местност А. ч., с площ от 1143 кв. м.
/хиляда сто четиридесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята: 5 /пета/, номер по предходен план: 091036, при съседи: 40939.91.37,
40939.91.38, 40939.91.35 и 40939.91.34.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът отхвърли главния иск,
ищците молят да бъде постановено решение, с което да се допусне те да
изкупят продадените от В. С. И. и И. Д. Н. на Ц. Д. П. и Е. Х. П. 23/48 идеални
части от недвижимите имоти, прехвърлени с Договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №21, том II, рег. №2036, дело №181/2023 г. на
нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на действие - PC К., вписан в СлВп - К. с
вх. рeг. № 1614 от 25.05.2023 г., акт № 107, том 6, дело № 893/2023 г., на
цената, посочена в договора – 730.00 лева.
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата В. С. И., представлявана от адв. М. Ш. и адв. И. Ш.,
оспорва иска.
Твърди, че едва през пролетта на 2023 година разбрала от третия
ответник – Ц. П., че тя и вуйчо й – ответникът И. Н., били съсобственици на
идеални части от процесните поземлени имоти, заедно с роднините им двете
ищци. Твърди, че третият ответник й се обадил по телефона и я уведомил за
това. В първия момент се изненадала, тъй като не знаела, че притежава право
на собственост върху процесните имоти. Ищците осемнадесет години били
крили от нея този факт, без да я уведомят, че са съсобственици и че притежава
идеални части от процесните ниви. Още на момента, когато Ц. П. я попитал
какво смята да прави с дела си, тя му заявила, че нивите му ги подарява в знак
на благодарност, че я е намерил и уведомил. Осемнадесет години живяла без
да получава каквито и да е дивиденти от земите, щяла да живее и занапред без
тях. В знак на благодарност към Ц. П., ответницата поискала да му подари
всички притежавани от нея идеални части от процесните имоти. В последващи
разговори между тях, той й заявил, че е прекалено много да му подарява
всички идеални части от имотите. Впоследствие й се обадил и й казал, че
разговарял с адвокат, който му обяснил, че ако тя му подари всички идеални
части от имотите, за в бъдеще било възможно той да има проблеми с нейните
наследници, които можели да оспорят дарението, с оглед правото им на
запазена част. Адвокатът го посъветвал тя да му дари само една част, като
справедливо и достатъчно, а другите да му ги продаде. Ц. П. се бил свързал и
с вуйчото на ответницата – втория ответник И. Д. Н., и се разбрали двете
5
сделки да се извършат в един и същи ден пред нотариуса, за да се спестят
време и разходи. Извършеното от ответницата дарение на 1/48 ид. ч. от
процесните имоти било акт на щедрост от нейна страна, с единствен мотив, че
била благодарна на Ц. П., че я бил открил и информирал, че е съсобственик на
имотите. С извършеното дарение на 1/48 ид. ч. нямало увреждане на
имуществото на двете ищци и тази сделка не била нищожна. След извършване
на дарението ответникът Ц. П. станал съсобственик, поради което не било
нужно да се спазват условията на чл.33 от ЗС.
Ответницата оспорва и предявения при условията на евентуалност иск
за ретракт на, основание чл.33, ал.2 от ЗС, по отношение на прехвърлените
идеални части от недвижимите имоти.
Твърди, че извършените от нея и ответника И. Н. сделки за дарение и
продажба на идеални части от поземлени имоти, находящи се в землището на
с. К., с идентификатори 40939.131.3, 40939.141.14, 40939.42.3, 40939.75.93,
40939.84.1 и 40939.91.36 били в съответствие с изискванията на закона и
добрите нрави. Тези две сделки не били нищожни и не били извършени във
вреда на ищците.
По отношение на представените с исковата молба договори за наем на
земеделски земи заявява, че досега не била уведомявана от ищците, че
процесните поземлени имоти са отдавани под наем от тях и те са получавали
дивидентите от това.
Неоснователно било твърдението на стр. 3 от исковата молба, че по
отношение на процесните недвижими имоти за стопанска година имало
сключени договори за наем от 12.02.2023 г. и от 03.03.2023 г. В договора за
наем от 03.03.2023 г. дори не била посочена наемна цена. За сключването на
тези договори за наем ответницата не знаела и не била уведомявана. Тези
договори били сключени в нейна и на втория ответник вреда, без тяхно
съгласие. За сключването им научила от исковата молба. Тя и вторият
ответник никога не били получавали наем и други дивиденти. Оспорва
представения договор за наем на селскостопанска земя от 03.03.2023 г., тъй
като същият нямал достоверна дата и бил съставен за нуждите на настоящето
производство. Поради липса на посочена наемна цена, той не съдържал
характеристиките на договор за наем.
Предвид гореизложеното ответницата моли искът да бъде отхвърлен и
да й се присъдят разноските по делото.
Ответникът И. Д. Н., представляван от адв. М. Ш. и адв. И. Ш., с
6
отговора на исковата молба оспорва исковете.
Твърди, че сделките, сключени от него и племенницата му В. И. били
напълно законосъобразни. Неоснователен бил както главният иск за
прогласяване на нищожността им, така и еветулния иск по чл.33, ал.2 ЗС.
Оспорва твърдението на ищците, че за стопанска година имало сключени
договори за наем от 12.02.2023 г. и от 03.03.2023 г. Оспорва представения
договор за наем на селскостопанска земя от 03.03.2023 г., тъй като същият
нямал достоверна дата и бил съставен за нуждите на настоящето
производство. Поради липса на посочена наемна цена, той не съдържал
характеристиките на договор за наем.
Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските по делото.
Ответниците Ц. Д. П. и Е. Х. П., представлявани от адв. М. Р., оспорват
исковете.
Твърдят, че предявените искове по чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД са
допустими само и единствено по отношение на ответниците В. С. И. и Ц. Д.
П., както и съпругата на последния Е. Х. П., а по отношение на И. Д. Н. били
недопустими, поради липса на правен интерес. Искът по чл.33, ал.2 от ЗС бил
изцяло неоснователен.
Признават само, че с посочените два нотариални акта са извършени
сделката на дарение между В. С. И. и Ц. Д. П. на 1/48 ид.ч. от процесните
имоти и сделката на продажба на 23/48 ид. ч. от процесните имоти. Признават
и начина на придобИ.е на правото на собственост от дарителя и продавачите
по двете сделки – по наследство от своите наследодатели.
Оспорват всички други обстоятелства: че неуведомявайки ищците по
делото, ответниците желаели да прикрият действията си и да заобиколят
разпоредбата на чл.33 от ЗС; че заобикаляйки закона, първият ответник е
сключил нищожна сделка за дарение представяйки по този начин третият
ответник за съсобственик в непосредствено последващата сделка за покупко-
продажба на други идеални части от процесиите имоти; че така извършени,
сделките пряко засягат правата на ищците по отношение на имотите; че при
извършването им, освен че е било игнорирано правото им да купят
продаваните идеални части в качеството им на съсобственици, то и по един
недопустим начин е засегнато пряко правото им на собственост и ползване на
съсобствените имоти; че страните по сделката за покупко-продажба,
представяйки пред нотариуса Ц. Д. П. като съсобственик – какъвто той не бил,
заобикаляли не само закона, но и накърнявали и добрите нрави; че към
7
момента на извършване на сделката за дарение Ц. Д. П. е бил трето за
прехвърляните имоти лице, а в същото време ищците били съсобственици на
дарителката и продавачка В. И., притежавайки 16/48 ид.ч. от тези имоти и по
силата на чл.33, ал.1 от ЗС, е следвало да бъдат поканени от продавачите да
купят продаваните части, при условията при които те са били продадени на П.;
че за имотите има сключени договори за наем за стопанската 2023 година.
Ответниците възразяват срещу твърдението, че дарението, извършено с
Нотариален акт №20, том II, дело №180/25.05.2023г. по описа на нотариус С.
Р., е нищожна сделка. Дарението представлявало каузална сделка, която
трябва да има мотив. В конкретния случай дарителката В. С. И. прехвърлила
на Ц. Д. П. безвъзмездно 1/48 ид.ч. от процесните имоти в знак на
благодарност за извършено от същия действие, с което я запознава за
притежаваното от нея право на собственост върху недвижими имоти, за които
същата не предполагала до този момент, че притежава. Водили разговори, че
същият желае да придобие въпросните имоти, в които тя била съсобственик и
какво било намерението й. Междувременно той вече се бил свързал с друг
съсобственик, а именно – вторият ответник И. Д. Н.. Тя му заявила, че другите
съсобственици, а именно – ищците, не са я търсили 18 години и не общувала с
тях. Договорили условията, при които да се извърши прехвърляне на
притежаваните от втория ответник идеални части от имотите на третия
ответник. След като се подготвили необходимите документи за сделката,
същите били предадени на нотариус С. Р. в гр. Карлово, на която било указано
да се подготви нотариален акт за дарение на идеалните части от ответницата
В. И. на ответника Ц. П., както друг нотариален акт с който ответникът И. Н.
продава идеалните си части от имотите на ответника Ц. П.. Била насрочена и
дата за сделките. Междувременно били водени неколкократни разговори
между В. И. и Ц. П. по повод желанието на И. да дари в знак на благодарност
идеалните си части от правото на собственост, които притежава в имотите на
П.. Той бил категорично против, считайки, че това е прекалено много, но И.
настоявала да го направи. Тогава адвокатът му го посъветвал тя да му дари
една част от правото си на собственост върху имотите, която той счита за
справедлива и достатъчна, в знак на благодарността й към него, а другата да
бъде закупена, като това можело да стане едновременно с другия
съсобственик И. Н.. Също му обяснил, че ако тя му дари цялата притежавана
от нея в част в имотите, било възможно нейните наследници да оспорят
впоследствие дарението, с оглед притежаваното от тях право на запазена част
от наследството й. П. отново водил разговори с И. след тези съвети от
8
адвоката му и постигнали договореност, относно извършването на дарение на
части от правото й на собственост и покупка на останалите й права на
собственост от имотите. След като постигнали съгласие, че тя ще му дари 1/48
ид.ч. от имотите, а другите 11/48 ид.ч. ще му продаде на съответната цена,
която е посочена в нотариалния акт за покупко-продажба. Тя живеела в П.,
другият съсобственик И. Н. живеел в с. А., а сделките трябвало да се извършат
по местонахождение на имотите в гр. К., поради което тримата решили
сделките да се извършат на един ден, за да се спестят време и разходи за
страните. П. се свързал с нотариус С. Р. и заявил желанието на дарителката да
му дари само част от притежаваното от нея право на собственост от имотите,
което според страните било справедливо, а останалите й идеални части,
заедно с притежаваните от ответника Н., да закупи. В този смисъл били
изготвени и двата нотариални акта и на 25.05.2023 г. и били изповядани
сделките.
След извършване на дарението, което било действителна сделка,
породила целените от страните по нея правни последици, ответникът Ц. П.
станал съсобственик на процесните имоти, поради което за останалата сделка
за покупко-продажба не било необходимо извършване на процедурата по чл.33
от ЗС.
С оглед горното, ответниците намират претенциите на ищците за
неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли и да им присъди
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представените в заверен препис Решение № 18271 от 08.04.1998г. по
преписка № 13736 от 15.04.1992г. на ПК К. и Решение № 18272, от
08.04.1998г., по преписка № 13736 от 15.04.1992 г. на ПК К., Скици и
Удостоверения за харектеристики се установява, че на наследниците на Г. С.
Б., б. ж. на с. К., роден ***** г., е възстановено правото на собственост върху
процесните недвижими имоти, които понастоящем представляват: поземлен
имот с идентификатор 40939.131.3 /четиридесет хиляди деветстотин
тридесет и девет точка сто тридесет и едно точка три/, находящ се в с. К.,
община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. К., местност К. Ч., с площ от 6600 кв.м.
/шест хиляди и шестстотин квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
9
земята:5 /пета/, номер по предходен план: 131003, при съседи: 40939.131.33,
40939.131.4, 40939.131.202 и 40939.131.2: поземлен имот с идентификатор
40939.141.14 /четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка сто
четиридесет и едно точка четиринадесет/, находящ се в с. К., община К.,
област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. с
адрес на поземления имот: с К., местност Л., с площ от 996 кв. м. /деветстотин
деветдесет и шест квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5 /пета/,
номер по предходен план: 141014, при съседи: 40939.141.15, 40939.141.116,
40939.141.30, 40939.141.29 и 40939.141.13; поземлен имот с идентификатор
40939.42.3 /четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка
четиридесет и две точка три/, находящ се в с. К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. К., местност Д. к., с площ от 2063 кв. м. /две хиляди и шестдесет и три
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 042003, при съседи: 40939.75.182, 40939.42.5, 40939.42.6, 40939.42.4,
40939.42.2 и 40939.42.1; поземлен имот с идентификатор 40939.75.93
/четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка седемдесет и пет
точка деветдесет и три/, находящ се в с. К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. К., местност А., с площ от 2120 кв. м. /две хиляди сто и двадесет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 075093, при съседи: 40939.75.104, 40939.75.103, 40939.75.96,
640939.75.94, 40939.75.89, 40939.75.90, 640939.75.91, 40939.75.139 и
40939.75.92; поземлен имот с идентификатор 40939.84.1 /четиридесет
хиляди деветстотин тридесет и девет точка осемдесет и четири точка едно/,
находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. К.,
местност Д. с., с площ от 912 кв. м. /деветстотин и дванадесет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен план:
084001, при съседи: 40939.84.2, 40939.888.9901, и 40939.84.44; поземлен
10
имот с идентификатор 40939.91.36 /четиридесет хиляди деветстотин
тридесет и девет точка деветдесет и едно точка тридесет и шест/, находящ се в
с. Кърнаре, община Карлово, област Пловдив, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с К., местност
А. ч., с площ от 1143 кв. м. /хиляда сто четиридесет и три квадратни метра/,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
ливада, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен план: 091036, при
съседи: 40939.91.37, 40939.91.38, 40939.91.35 и 40939.91.34.
От представеното Удостоверение за наследници изх. №101/30.07.2018 г.,
издадено от Кметство – с. К. е видно, че след смъртта на Г. Б. на ***** г., той е
бил наследен от двете ищци – Л. К. Г. и Г. Г. П., ответниците – В. С. И. и И. Д.
Н., както и от С. Г. Ф..
От представения нотариален акт за дарение на недвижими имоти №20,
том II, рег. №2034, дело №180/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на
действие - PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1613 от 25.05.2023 г., акт №
106, том 6, дело № 892/2023 г. е видно, че на 25.05.2023 г. В. С. И. е дарила на
ответниците Ц. Д. П. и Е. Х. П. САМО 1/48 идеални части от процесните
недвижими имоти – ПИ с идентификатор 40939.131.3, ПИ с идентификатор
40939.141.14, ПИ с идентификатор 40939.42.3, ПИ с идентификатор
40939.75.93, ПИ с идентификатор 40939.84.1 и ПИ с идентификатор
40939.91.36 по КККР на с. К., одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019 г.
на изпълнителния директор на АГКК.
От представения нотариален акт №21, том II, рег. №2036, дело
№181/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на действие - PC К.,
вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1614 от 25.05.2023 г., акт № 107, том 6, дело №
893/2023 г. е видно, че на 25.05.2023 г. В. С. И. и И. Д. Н. са продали на
ответника Ц. Д. П. САМО 23/48 идеални части от процесните недвижими
имоти за сумата от 730 лева.
По делото не е спорно и от представените с нотариална заверка на
подписите Удостоверение за семейно положение и родствени връзки и
Декларация за гражданско състояние се установява, че към датата на покупко-
продажбата Ц. Д. П. е имал сключен граждански брак с Е. Х. П., т. е. имотите,
предмет на разпоредителната сделка, са придобити от тях в режим на СИО.
Представен е Договор за наем на селскостопанска земя от 03.03.2023 г.,
от който е видно, че Л. К. Г. – наемодател, предоставя за ползване на И. В. Н. –
11
наемател, четири от процесните недвижими имоти – ПИ с идентификатор
40939.131.3, ПИ с идентификатор 40939.75.93, ПИ с идентификатор
40939.84.1 и ПИ с идентификатор 40939.91.36. Договорът е сключен за срок от
една година, а наемна цена не е посочена.
Представен е Договор за наем №396/12.02.2023 г., от който е видно, че
Л. К. Г. – наемодател, предоставя за ползване на С. Х. Г. – наемател, един от
процесните недвижими имоти – ПИ с идентификатор 40939.42.3. Договорът е
сключен за срок от една година, а наемната цена е 50 кг. зърно.
От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че
по пресоналната партида на ответника Ц. Д. П. фигурират общо 76 вписвания,
отбелязвания и заличавания. Вписани са общо 5 дарения на идеални части от
недвижими имоти в полза на Ц. П. (включително и процесното), с поредни
номера по справката №№2, 14, 22,51, 56. Във всеки от случаите е последвала
покупко-продажба на идеални части от същите имоти.
Представена е в цялост пр. пр. №6494/2023 г. по описа на РП – Пловдив,
ТО – Карлово, образувана по молба на Г. П. Г. за извършено от Ц. Д. П.
престъпление по чл.143, ал.1 от НК (принуда) спрямо майка й Л. К. Г..
Проверката е приключила с постановление от 01.08.2023 г. за отказ да се
образува досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. С постановление от 22.06.2023 г.
ОП П. е потвърдила акта на първоинстанционната прокуратура.
От показнията на св. И. В. Н. се установява, че познава страните по
делото. В продължение на пет години, до 2023 г., той ползвал три имота –
ливади, в землището на с. К., отдадени му под наем от ищцата Л. Г.. За всяка
година сключвали писмени договори, които не регистрирал в поземлена
комисия. Плащал й с яйца, с мляко – били хора от село, разбирали се човешки.
Знаел, че тези имоти били съсобствени между нея и други нейни роднини от с.
А., но те също били съгласни. Свидетелят ползвал ливадите за паша на
животните си, като ги бил заградил с електропастир и бодлива тел. През 2023
г. обаче имотите били разградени от Ц. П., който вкарал вътре техника. Той
заявил на свидетеля, че е собственик и му казал да напусне имота. Казал, че в
противен случай ще му утрепе някоя крава и сам щял да се махне. Извикал
комисия, забил колове и изорал ливадата, като предупредил свидетеля да не
влиза повече вътре. Заявил, че ще изкупи всички земи. Не показал никакъв
документ, а свидетелят предпочел да се оттегли и да не се разправя с него.
Разговарял с Л., а тя му казала, че имотът й е наследство и не иска да го
продава. В селото се говорело, а свидетелят знаел и от други животновъди,
12
които се оплаквали, че има разработена схема с дарения.
От показанията на св. С. П. Р. - К. се установява, че работи като нотариус
в гр. К.. Спомня си за процесните сделки, Ц. П. бил неин редовен клиент.
Дошъл при нея с едно удостоверение за наследници и заявил намеренията си.
От него разбрала, че едната група съсобственици не искали да продават, а
другата – вуйчо и племенница, които се казвали И. и В., били съгласни.
Свидетелката му разяснила каква е процедурата и му обяснила, че на
съсобствениците, които не искат да продават, трябва да се връчат нотариални
покани по чл.33 ЗС. Сделката се отложила, като П. споделил, че ще потърси
В., за да я пита дали иска да му продаде идеалните си части. След известно
време ответникът се обадил по телефона на свидетелката и я уведомил, че се е
свързал с въпросната жена, която била много учудена, че е съсобственик на
имоти. Казала му, че щом толкова години не я били уведомили, тя му ги
дарявала на него. Уговорили дата за сделката, след което Ц. П., заедно с
вуйчото и племенницата – И. и В., дошли в нотариалната кантора. П. изрично
заявил, че В. ще му дари една малка част, а останалата, както и тази на И., ще
я закупи. Така го посъветвал адвокатът му, за да си няма след време проблеми
с нейните наследници. Сделките били сключени именно по този начин, в едни
ден. Свидетелката не си спомня колко подобни сделки има сключени Ц. П. по
този начин – с дарение на една част от имот и покупка на останалата част.
Между вуйчото и племенницата имало известна разправия, като свидетелката
чула жената да се възмущава как може толкова години да крият от нея, че е
собственик. Тя заявила на нотариуса, че първоначалното й намерение било да
дари всичко на Ц. П., защото била обидена на останалите, но впоследствие я
разубедили.
От показанията на св. Д. И. Д. се установява, че от 14 години живее на
семейни начала с В. И.. Свидетелят и ответницата не знаели, че тя е
собственик на земеделски земи, докато по телефона не й се обадил Ц. П.. Този
човек не го познавали. Казал й, че има в съсобственост с нейни роднини земи
в землището на с. К. и иска да ги купи. Роднините й, обаче не били съгласни.
Ответницата казала на свидетеля, че тези земи не й трябват. Толкова години не
знаела за тях, затова щяла да ги подари на този човек. В деня на сделката
свидетелят не влязъл в нотариалната кантора. Останал да ги чака отвън, тъй
като с него било детето им, което страдало от аутизъм. Сделката, която
трябвало да сключат била продажба на иделните части на В. и на вуйчо й И., а
продажната цена – в размер на данъчната оценка. Сумата трябвало да се плати
на двамата и била общо около 700 и няколко лева. След сделката те се
13
прибрали в дома си в П.. Първоначалното намерение на В. било да дари всико
на Ц. П.. Впоследствие дарила една малка част, тъй като след време синът им
можел да предяви иск. Това им го обяснил адвокат. Свидетелят не знаел да е
имало заплахи от страна на Ц. П. към В. и вуйчо й. Знаел обаче, че двете ищци
ходили в с. А. при И. и го заплашвали, че ще го дадат на съд и ще го вкарат в
затвора. В. била много обидена на своите роднини, които не й се обадили
толкова години да й кажат, че има дял в тези земи. Не била получавала рента,
нито мляко или яйца за ползването им. Затова решила, че ще подари дела си на
човека, който й е казал за земите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск за нищожност на договор за дарение поради заобикаляне
на закона и накърняване на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение или на едно право, като има интерес от това, а съгласно
чл.26, ал.2 от ГПК, освен в изрично предвидените в закона случаи, никой не
може да предявява от свое име чужди права пред съда. В случая предявеният
искове целят установяването на нищожността на сделкa, която е сключена
между трети лица и по която ищците не са страна. В тази насока следва да се
отбележи, че легитимирано да предяви установителния иск за нищожност на
сделка е не само лице, което е страна по нея, но и всяко трето лице, чиито
права зависят от съществуването или несъществуването на спорното
правоотношение.
Когато искът е за прогласяване недействителност на договор, а в
обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от
законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е
сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът
е заявил множество основания за прогласяване недействителността на
сделката. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца,
исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е
недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно
прогласяването на нейната недействителност на друго основание.
Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със
закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание
(за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен
предмет, противоречие с морала или липса на форма /Решение № 40 от
14
07.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., III г. о./.
Предвид заявените от ищците основания за нищожност на процесния
договор за дарение, на първо място, следва да бъде разгледан предявеният иск
с правно основание чл.26, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД – заобикаляне на закона. За
неоснователността на този иск е достатъчно да се посочи, че с ТР № 5/
28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/ 2012 г. ОСГК на ВКС се прие, че няма
заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато с договор за дарение се
отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на
трето за съсобствеността лице и останалата идеална част се прехвърли
впоследствие с договор за покупко-продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици.
Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, тълкувателното решение е
задължително за настоящия състав като част от системата на органите на
съдебната власт (чл.119, ал.1 КРБ).
По иска по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора
за дарение от 25.05.2023 г., поради накърняване на добрите нрави:
Накърняване на добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено-етични правила на морала. Добрите нрави не
са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи, на чието
нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки го по
последица с нарушение на закона. Затова вложеният в това понятие смисъл
следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили
се правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които
са общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на
обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността и морала в гражданските и търговските взаимоотношения,
намерили израз в отделни правни норми, а целта е предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване. С принципа на справедливостта в
гражданските правоотношения се закриля и защитава всеки признат от
нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване
на интересите на отделните субекти. Съдебната практика приема, че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл.9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от
императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на
15
двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите
нрави следва съдът да преценява действителната воля на страните, защото
нормата на чл.20 от ЗЗД, го задължава при тълкуване на договорите да
установява действителната обща воля на страните, формирана от всичките им
уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Дарението
обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т. е. неговото
имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на
дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да
се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение.
Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение.
Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от ЗЗД, ако мотивът, единствено поради
който е направено дарението, е противен на закона или добрите нрави,
дарението е нищожно. В случая, презумпцията, установена в чл.26, ал.1, т.3
ЗЗД обръща доказателствената тежест и този, който твърди, че сделката е
сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да докаже това свое
твърдение. Тази норма е в общата уредба на сделките и се отнася и за
дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението й,
респ. не е преуреден въпросът. Основанието е обичайната цел на сделката,
като при дарение това е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност
върху някой без насрещна престация, при което мотивът и в този случай не е
елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала. В този
смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази
сделка, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и
добрите нрави, следва да докаже тези мотиви, т. е. в настоящия казус в тежест
на ищците е да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че
дарението на процесния имот, като акт на щедрост, всъщност е извършено с
единствения мотив ответницата В. И. да избегне законовото задължение по
чл.33, ал.1 ЗС първо да го предложи на останалите съсобственици.
В конкретния случай такова твърдение е налице, като то е подкрепено с
категорични и убедителни доказателства.
Съдът дава вяра на показанията на св. И. Н. що се отнася до
взаимоотношенията между ищцата Л. К. и ответника Ц. П., но от същите не
могат да се извлекат релевантни факти относно мотивите за сключване на
дарението. Такива се съдържат в показанията на св. С. Р.-К. и св. Д. Д., но не
се кредитират от настоящия състав на съд, тъй като очевидно обслужват
тезата на страната, която ги е осигурила. В по-голяма степен това се отнася до
показанията на св. Д., който се намира във фактическо съжителство с
16
ответницата В. И. и несъмнено е заинтересовано лице по смисъла на чл.172
ГПК. Съдът не дава вяра на твърденията, че извършено от В. И. дарение в
полза на Ц. П., е акт на щедрост, зад който липсват други мотиви. По делото
не се установи, между двамата да са съществували някакви особени
отношения, които биха дали основание за подобен жест. Дарствените
намерения обикновено биват предизвикани от различни по произход лични
отношения между страните, от споделянето на обща кауза и пр. В
разглеждания казус няма никаква връзка между дарител и дарен. Нещо повече
– реализирането на сделката е наложило пътуване на ответницата И. от гр. П.
и посещение на нотариус в гр. К., придружавана от св. Д. и болното им от
аутизъм дете, т. е. дарението е било свързано с немалко допълнителни
ангажименти и дискомфорт. Меко казано неубедителна е тезата, че тази
проява на щедрост от отв. И. към напълно непознатия за нея отв. П. е
продиктувана единствено от факта, че последният я е информирал, че тя е
собственик на наследствени земи. В подкрепа на тези изводи на съда е и
справката от Агенция по вписванията, установяваща, че Ц. П. и друг път е
получавал дарения на идеални части от земеделски земи, последвани от
покупко-продажба на останалите идеални части.
Поради това съдът приема, че първата ответница, явяваща се дарител, е
извършила дарението на 1/48 ид. ч. единствено с цел да отнеме възможността
на останалите съсобственици да упражнят правото си на изкупуване на имота.
Съдът счита, че целеният резултат – да се изнесе част от собствеността от
имота от наследниците към трето лице, е мотив, който е противен на добрите
нрави. Сделката, при която целта е да се попречи на някого да запази
наследствените си земи в тяхната цялост, респ. да упражни правото да купи
продаваните от друг сънаследник идеални части, е такава с противен на
добрите нрави мотив.
С оглед всичко изложено съдът счита, че е налице соченото от ищците
основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт №20, том II, рег. №2034, дело №180/2023 г.,
поради накърняване на добрите нрави.
Както се посочи по-горе, ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание. В този смисъл съдът не следва да
обсъжда доводите на ищците, за привидност на дарствената сделка,
прикриваща покупко-проддажба, още повече, че това основание за нищожност
е заявено несвоевременно и се явява преклудирано. Твърдения в тази насока
17
не са изложени в исковата молба, нито в нея е заявено искане за прогласяване
на договора за дарение за нищожен, като прикриващ продажба, а за пръв път
това е сторено с молба вх. №13761/23.12.2024 г. /л.273-274/, непосредствено
преди последното открито съдебно заседание.
Доколкото искът по чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД се явява основателен,
съдът не следва да разглежда иска по чл.33, ал.2 ЗС. Този извод следва от
обстоятелството, че предявеният в иск за изкупуване е в условията на
евентуалност – в случай, че главният иск бъде отхвърлен и съдът приеме
сделката за валидна.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на ищците се дължат
разноските по делото, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК – общо
1184,70 лева. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, предл. 3-то от
ЗЗД, договор за дарение, обективиран в нотариален акт №20, том II, рег.
№2034, дело №180/2023 г. на нотариус С. Р. – peг. № 099, с район на действие -
PC К., вписан в СлВп - К. с вх. рeг. № 1613 от 25.05.2023 г., акт № 106, том 6,
дело № 892/2023 г., по силата на който В. С. И., ЕГН: **********, от гр. П.,
ж.к. ***., бл.***, вх. ***, ет.***, ап.***е прехвърлила на Ц. Д. П., ЕГН:
**********, от с. К., обл. П., ул. „***“ №***САМО 1/48 идеални части от
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 40939.131.3
/четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка сто тридесет и едно
точка три/, находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. К.,
местност К. Ч., с площ от 6600 кв.м. /шест хиляди и шестстотин квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята:5 /пета/, номер по предходен план:
131003, при съседи: 40939.131.33, 40939.131.4, 40939.131.202 и 40939.131.2:
поземлен имот с идентификатор 40939.141.14 /четиридесет хиляди
деветстотин тридесет и девет точка сто четиридесет и едно точка
четиринадесет/, находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления
имот: с К., местност Л., с площ от 996 кв. м. /деветстотин деветдесет и шест
18
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: лозе, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 141014, при съседи: 40939.141.15, 40939.141.116, 40939.141.30,
40939.141.29 и 40939.141.13; поземлен имот с идентификатор 40939.42.3
/четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка четиридесет и две
точка три/, находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. К.,
местност Д. к., с площ от 2063 кв. м. /две хиляди и шестдесет и три квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен план:
042003, при съседи: 40939.75.182, 40939.42.5, 40939.42.6, 40939.42.4,
40939.42.2 и 40939.42.1; поземлен имот с идентификатор 40939.75.93
/четиридесет хиляди деветстотин тридесет и девет точка седемдесет и пет
точка деветдесет и три/, находящ се в с. К., община К., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-
620/04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. К., местност А., с площ от 2120 кв. м. /две хиляди сто и двадесет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен
план: 075093, при съседи: 40939.75.104, 40939.75.103, 40939.75.96,
640939.75.94, 40939.75.89, 40939.75.90, 640939.75.91, 40939.75.139 и
40939.75.92; поземлен имот с идентификатор 40939.84.1 /четиридесет
хиляди деветстотин тридесет и девет точка осемдесет и четири точка едно/,
находящ се в с. К., община К., област П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. К.,
местност Д. с., с площ от 912 кв. м. /деветстотин и дванадесет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 5 /пета/, номер по предходен план:
084001, при съседи: 40939.84.2, 40939.888.9901, и 40939.84.44; поземлен
имот с идентификатор 40939.91.36 /четиридесет хиляди деветстотин
тридесет и девет точка деветдесет и едно точка тридесет и шест/, находящ се
вс. К., община К., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-620/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с К., местност А. ч., с площ от 1143 кв. м.
/хиляда сто четиридесет и три квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
19
земята: 5 /пета/, номер по предходен план: 091036, при съседи: 40939.91.37,
40939.91.38, 40939.91.35 и 40939.91.34, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. ***, бл.***, вх. ***,
ет.***, ап.***; И. Д. Н., ЕГН: **********, от с. А., обл. С., ул. „***“ №***; Ц.
Д. П., ЕГН: **********, от с. К., обл. П., ул. „***“ №***и Е. Х. П., ЕГН:
**********, от с. К., обл. П., ул. „***“ №***да заплатят на Л. К. Г., ЕГН:
**********, от гр. К., бул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап. ***и Г. Г. П., ЕГН:
**********, от гр. С., ул. „***“ №***, вх.***, ет. ***направените по делото
разноски в размер на общо 1184,70 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ

20