Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът „Агила” ООД гр.Пловдив твърди, че е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Активите на придобитото търговско предприятие включвали и вземания към „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД гр.Кърджали /с предишно наименование „Бентонит” АД/ в размер на 101 600 лева, представляващи предоставена от ЕТ „Здравко Стоицев” на „Бентонит” АД временна финансова помощ, както следва: 40 000 лева на 19.12.2001 г.; 22 600 лева на 20.12.2001 г. и 39 000 лева на 08.01.2002 г. Предоставянето на цитираните суми било извършено с надлежни банкови документи и/или приходни касови ордери и били осчетоводени като вземания в баланса на предприятието на ЕТ „Здравко Стоицев”. Същите задължения били осчетоводени и в ответното дружество. В съответствие с чл.15, ал.1, изр.2 от ТЗ отчуждителят на търговското предприятие уведомил ответното дружество /в качеството му на длъжник/ за извършеното прехвърляне на търговското предприятие. С нотариална покана от 11.02.2005 г. „Агила” ООД поканило ответника /тогава с наименование Бентонит” АД/ да върне така предоставените му парични средства, но и до настоящия момент длъжникът не предприел каквито и да са действия за връщане на предоставените му парични суми. В съответствие с чл.240 от ЗЗД, при липса на противна уговорка заемателят бил длъжен да върне заетите пари в месечен срок от поканата. След изтичането на този срок ответното дружество изпаднало в забава и дължало на „Агила” ООД /в качеството му на правоприемник на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”/ и обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за забава. Невръщането на така предоставената в заем сума, въпреки изричната покана, обосновавал и правния интерес „Агила” ООД да предяви настоящия иск срещу „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД гр.Кърджали. Ето защо моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумите: 101 600 лева – главница, 21 300 лева – мораторна лихва от датата на поканата до датата на завеждане на иска, както и законната лихва върху сумата от 101 600 лева, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира направените по делото разноски. Ответникът – „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД гр.Кърджали, чрез своя представител по пълномощие, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е налице договор за заем, а претендираните от ищеца суми представляват възстановени от последния суми във връзка с неизпълнение на консултантски договор, сключен между страните по делото. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на исковата сума със сумата от 135 600 лева, която изплатил по консултантския договор и която сума претендира на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. В представена по делото писмена защита излага подробни съображения за недължимост на исковата сума. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно по делото, че едноличен търговец Здравко Иванов Стоицев с фирма „Здравко Стоицев” е предоставил на „Бентонит” АД гр.Кърджали сумата в размер на 39 000 лева и е превел на същото дружество съответно сумите 40 000 лева и 22 600 лева. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото като доказателства: квитанция към приходен касов ордер № 7/08.01.2002 г., издадена от „Бентонит” АД гр.Кърджали за получена сума от ЕТ „Здравко Стоицев” в размер на 39 000 лева, авизо по платежно нареждане от 19.12.2001 г. за преведена на акционерното дружество сума в размер на 40 000 лева и авизо по платежно нареждане от 20.12.2001 г. за преведена на същото дружество сума в размер на 22 600 лева. В цитираните по – горе три документа като основание за предоставянето на „Бентонит” АД гр.Кърджали на сумата от 39 000 лева и за превеждането на акционерното дружество на сумите от 40 000 лева и 22 600 лева, е посочено – „договор”, съответно „съгласно договор”. Горните обстоятелства се установяват и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която сумата в размер на 39 000 лева, предоставена на „Бентонит” АД гр.Кърджали с ПКО № 7/08.01.2002 г., сумата в размер на 40 000 лева, преведена с платежно нареждане от 19.12.2001 г. на „Бентонит” АД гр. Кърджали и сумата в размер на 22 600 лева, преведена с платежно нареждане от 20.12.2001 г. на „Бентонит” АД гр.Кърджали, са осчетоводени в ЕТ „Здравко Стоицев” по дебита на сметка „Други дебитори”. Съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза, процесните суми са осчетоводени в счетоводството на ЕТ „Здравко Стоицев” по дебита на сметка 498 „Други дебитори, като счетоводното записване е на база банкови и касови документи. В тази връзка, вещото лице, в своята констативна част установява, че чрез сметка „Други дебитори” се отчитат вземанията, като в края на 2001 г. салдото по сметка „Други дебитори” на ЕТ „Здравко Стоицев” е дебитно в размер на 140 000 лева, което включва 101 600 лева вземания от „Бентонит” АД гр.Кърджали и 38 400 лева – други вземания, както и че дебитното салдо по сметка „Други дебитори” е отразено в раздел „А” на Актива на баланса на ЕТ „Здравко Стоицев” към 31.12.2001 г. като други вземания. Видно от представеното по делото заверено копие от решение № 7388 от 29.11.2004 г. по фирмено дело № 6299/1993 г. на Пловдивския окръжен съд, в търговския регистър при същия съд е вписана продажбата на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по реда на чл.15, ал.1 от ТЗ, от ЕТ Здравко Иванов Стоицев с фирма ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив на „Агила” ООД гр.Пловдив, както и заличаването на едноличния търговец Здравко Иванов Стоицев с фирма ЕТ „Здравко Стоицев” гр. Пловдив, поради прекратяване на дейността. Видно от представеното по делото заверено копие от нотариална покана рег.№ 0395/09.02.2005 г. на нотариус с рег.№ 437 на Нотариалната камара, ищецът „Агила” ООД гр.Пловдив е уведомил „Бентонит” АД гр.Кърджали за извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив, респективно, че е правоприемник на последното и го е поканил да върне предоставените му от ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив финансови средства в размер на 101 600 лева, в качеството му на единствен легитимиран кредитор по отношение на цитираната сума. Видно от нотариалната заверка, извършена на гърба на нотариалната покана, последната е била връчена на „Бентонит” АД гр.Кърджали на 14.02.2005 г. Не се спори също така между страните по делото, че „Бентонит” АД гр. Кърджали е променило наименованието си, като понастоящем същото е „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД гр.Кърджали. От допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че съгласно представения по делото като доказателства счетоводен баланс към 30.09.2004 г., по който е станало прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”, процесните суми в размер на 101 600 лева са включени в раздел „Б” на актива на баланса, група ІІІ „Краткосрочни вземания”, статия 5 „Други краткосрочни вземания”. В констативната част на допълнителното заключение вещото лице установява, че в статия 5 „Други краткосрочни вземания” в раздел „Б” на актива на баланса на ЕТ „Здравко Стоицев” е записана сумата 201 600 лева, която включва: 1. вземания от „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД /„Бентонит” АД/ гр.Кърджали в размер на 101 600 лева и 2. вземания от „ОЦК” АД в размер на 100 000 лева. По делото е представен като доказателство и консултантски договор от 01.08.2001 г., сключен между „Бентонит” АД гр.Кърджали, в качеството му на възложител, и ЕТ „Здравко Стоицев” гр. Пловдив, в качеството му на консултант – изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а консултант – изпълнителят приема да оказва съдействие при определяне на инвестиционната и промишлена стратегия на възложителя и при нейното провеждане, като извършва проучвания на стоковите и капиталови пазари, в частност секторите, представляващи интерес за възложителя и консултира сключването на сделки за придобиване или отчуждаване на дялови участия. Съгласно чл.3, ал.1 от договора, възнаграждението, дължимо от „Бентонит” АД гр.Кърджали, в качеството му на възложител по договора, е в размер на 11 300 лева месечно, платими в срок до 5-то число на всеки месец. Във връзка с горното, от допълнителното заключение на назначената по делото счетоводна експертиза се установява, че на основание консултантския договор от 01.08.2001 г., „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД /„Бентонит” АД/ гр. Кърджали е изплатило на ЕТ „Здравко Стоицев” общо 90 400 лева, както следва: 11 300 лева с платежно нареждане от 31.10.2001 г., 11 300 лева с платежно нареждане от 01.11.2001 г., 11 300 лева с платежно нареждане от 08.11.2001 г., 11 300 лева с платежно нареждане от 19.12.2001 г., 11 300 лева с платежно нареждане от 08.04.2002 г. и 22 600 лева с платежно нареждане от 09.04.2002 г. При така събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск, с правно основание чл.240 от ЗЗД, за сумата от 101 600 лева, претендирана като дадена по договор за заем, за основателен. От гореизложеното се установи по един безспорен начин, че едноличен търговец Здравко Иванов Стоицев с фирма „Здравко Стоицев” е предоставил на ответника „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД /с предишно наименование „Бентонит” АД/ гр.Кърджали общо сума в размер на 101 600 лева, от която: 40 000 лева на 19.12.2001 г., 22 600 лева на 20.12.2001 г. и 39 000 лева на 08.01.2002 г. В тази връзка неоснователен е довода на процесуалния представител на ответника, че тези суми представляват възстановени от ЕТ „Здравко Стоицев” на „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД /с предишно наименование „Бентонит” АД/ гр.Кърджали суми, на основание неизпълнение на консултантския договор от 01.08.2001 г. Напротив, назначената по делото счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, установява, че към 31.12.2001 г. процесните суми от 39 000 лева, 40 000 лева и 22 600 лева са били осчетоводени в счетоводството на ЕТ „Здравко Стоицев” по дебита на сметка „Други дебитори” като вземания от „Бентонит” АД /понастоящем „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД/ гр.Кърджали. От допълнителното заключение на назначената счетоводна експертиза се установи също така, че съгласно представения по делото като доказателства счетоводен баланс към 30.09.2004 г., по който е станало прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”, процесните суми в размер на 101 600 лева са включени в раздел „Б” на актива на баланса, група ІІІ „Краткосрочни вземания”, статия 5 „Други краткосрочни вземания” именно като вземания от „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД /„Бентонит” АД/ гр.Кърджали. От друга страна, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи неизпълнение на консултантския договор от 01.08.2001 г. от страна на ЕТ „Здравко Стоицев” към датите на превеждане на сумите от ищеца на ответника, респективно установяващи задължение за последния да върне към тези дати именно сумата от 101 600 лева. Напротив, съгласно консултантския договор от 01.08.2001 г. ответното дружество се е задължило да заплаща на ЕТ „Здравко Стоицев” възнаграждение за консултантски услуги в размер на 11 300 лева месечно. В тази връзка от назначената по делото счетоводна експертиза се установи, че в изпълнение на този договор ответното дружество е заплатило на ЕТ „Здравко Стоицев” общо сумата в размер на 90 400 лева, от която 11 300 лева са били преведени на последния на 08.04.2002 г., а 22 600 лева са били преведени на 09.04.2002 г. С други думи, установява се, че няколко месеца след предоставянето на процесните суми общо в размер на 101 600 лева на ответното дружество, последното е изплащало на ЕТ „Здравко Стоицев” възнаграждение по договора. Това обстоятелство опровергава довода на ответника за неизпълнение на договора, тъй като установява по един несъмнен начин, че към датите на превеждане на процесните суми на ответното акционерно дружество договорът не е бил развален, респективно не е било налице неизпълнение, а е бил в сила и същият е бил изпълняван от дружеството. Впрочем, самият консултантски договор от 01.08.2001 г. не само не установява задължение за ЕТ „Здравко Стоицев” да превежда каквито и да е суми на ответното дружество, а напротив – последното се е задължило да превежда възнаграждение в размер на 11 300 лева месечно. Само за пълнота следва да се отбележи, че към 08.01.2002 г. /датата на която е предоставена на ответника последната сума от 39 000 лева/, на ЕТ „Здравко Стоицев” съгласно договора са се следвали и съответно са били преведени общо 56 500 лева. Това обстоятелство потвърждава, че преведените от ЕТ „Здравко Стоицев” на ответното дружество суми в размер на 101 600 лева нямат нищо общо със сключения помежду им консултантски договор. Предвид гореизложеното, неоснователно се явява и направеното, при условията на евентуалност, възражение за прихващане на исковата сума в размер на 101 600 лева със сумата от 135 600 лева, за която сума ответното дружество твърди, че е изплатило по консултантския договор и която сума претендира на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. За да са налице условията за прихващане е необходимо наличието на две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, каквито в случая липсват. В тази връзка ответното дружество не представя каквито и да са доказателства, установяващи наличието на ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ЕТ „Здравко Стоицев” преди датата на прехвърляне на търговското му предприятие на „Агила” ООД, произтичащо от консултантския договор от 01.08.2001 г. Що се касае до възражението за липса на сключен договор за заем, съдът съобрази следното: От изложеното дотук се установи, че на ответното дружество са били предоставени и преведени от ЕТ „Здравко Стоицев” суми общо в размер на 101 600 лева. Установи се също така, че процесните суми са били предоставени, респективно преведени от ЕТ „Здравко Стоицев” на ответното дружество именно на основание сключен между тях договор. Това се потвърждава изрично от посоченото основание в цитираните по – горе: квитанция към приходен касов ордер № 7/ 08.01.2002 г., издадена от „Бентонит” АД гр.Кърджали, авизо по платежно нареждане от 19.12.2001 г. и авизо по платежно нареждане от 20.12.2001 г., а именно – „договор”, респективно „съгласно договор”. Установено бе също така, че посочените суми са били надлежно осчетоводени в счетоводството на ЕТ „Здравко Стоицев” и отразени в баланса му към 30.09.2004 г., въз основа на който е станало прехвърлянето на търговското предприятие на ищеца, като вземания от ответника. Предвид така установените по делото обстоятелства, а именно – предоставянето на процесните суми на ответника, респективно получаването на същите от последния, наличието на договорно основание за това, изискуемостта на същите, респективно дължимостта им от ответното дружество – с оглед счетоводното им отразяване, както и с оглед обстоятелството, че не се касае за претендираното от ответника възстановяване на суми по консултантския договор, и доколкото не се установява друго основание за предоставянето на сумите, а и не се твърди такова от ответника, следва да се приеме, че в случая се касае именно за сключен договор за заем. Следва да се посочи, че договорът за заем е реален, неформален договор и за същия не се изисква писмена форма за действителност. Установи се също така, че ищецът е правоприемник на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по силата на извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” на „Агила” ООД гр.Пловдив. В тази връзка, неоснователен е довода на ответника за недействителност на извършеното прехвърляне. По делото са приети като доказателства: договор за прехвърляне на търговското предприятие от 14.10.2004 г., по силата на който ЕТ „Здравко Стоицев” гр. Пловдив е прехвърлил чрез покупко – продажба на „Агила” ООД гр.Пловдив търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по баланса му към 30.09.2004 г., както и протокол от проводено общо събрание на съдружниците на „Агила” ООД гр.Пловдив, с който е било взето решение за покупката на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”. Видно от решение № 7388 от 29.11.2004 г. на Пловдивския окръжен съд, прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на „Агила” ООД гр. Пловдив е било надлежно вписано в търговския регистър, с което и е настъпил предвидения в закона транслативен ефект. От горното се установява също така, че активите на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” включват и вземания към ответното дружество в размер на 101 600 лева. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, като съгласно ал.4 на същия член, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В тази връзка, от обсъдената по – горе нотариална покана се установи, че на 14.02.2005 г. ищецът е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив, респективно, че е правоприемник на последното и го е поканил да върне предоставените му от ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив финансови средства в размер на 101 600 лева, в качеството му на единствен легитимиран кредитор по отношение на цитираната сума. Предвид изложеното следва да се приеме, че след изтичането на един месец от поканата, ответното дружество е изпаднало в забава, поради което и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателен за периода от 15.03.2005 г. /един месец след поканата/ до 04.12.2006 г. /датата на предявяване на иска/. Видно от допълнителното заключение на назначената поделото счетоводна експертиза, размера на мораторната лихва върху главницата от 101 600 лева, за периода от 15.03.2005 г. до 04.12.2006 г., /определена съгласно таблицата на вещото лице/ е в размер на 21 480.93 лева. Ето защо и доколкото ищецът претендира мораторна лихва в по – малък от така установеният размер, а именно – 21 300 лева, искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен за цялата сума. С оглед гореизложеното, следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 101 600 лева, представляваща дадена на ответника в заем сума, съгласно договор за заем, сключен между „Ес енд Би Индастриъл Минералс” АД гр.Кърджали и ЕТ „Здравко Стоицев” гр.Пловдив, от която 40 000 лева преведени с платежно нареждане от 19.12.2001 г., 22 600 лева – преведени с платежно нареждане на 20.12.2001 г. и 39 000 лева – предоставени съгласно приходен касов ордер № 7/08.01.2002 г., както и да заплати сумата в размер на 21 300 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 101 600 лева, за периода от 15.03.2005 г. до 04.12.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от 101 600 лева, считано от 04.12.2006 г. до окончателното й изплащане, като искът за мораторни лихви в останалата му част и за периода от 11.02.2005 г. до 14.03.2005 г. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При този изход на делото следва да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 4 965 лева, от които 4 932 лева – държавна такса и комисионни и 33 лева – разноски за вещо лице и комисионни. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЕС ЕНД БИ ИНДАСТРИЪЛ МИНЕРАЛС” АД гр.Кърджали, бул. ”Беломорски” № 97, вписано в търговския регистър с решение № 13 от 17.04.1989 г. по фирмено дело № 13/1989 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд да заплати на “АГИЛА” ООД гр.Пловдив, ул.”Кукуш” № 8, вписано в търговския регистър с решение № 2404 от 07.04.2004 г. по фирмено дело № 665/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, сумата в размер на 101 600 лева, представляваща дадена на „ЕС ЕНД БИ ИНДАСТРИЪЛ МИНЕРАЛС” АД гр.Кърджали в заем сума, съгласно договор за заем, сключен между „ЕС ЕНД БИ ИНДАСТРИЪЛ МИНЕРАЛС” АД гр.Кърджали и ЕТ „ЗДРАВКО СТОИЦЕВ” гр.Пловдив, от която 40 000 лева преведени с платежно нареждане от 19.12.2001 г., 22 600 лева – преведени с платежно нареждане на 20.12.2001 г. и 39 000 лева – предоставени съгласно приходен касов ордер № 7/08.01.2002 г., както и да заплати сумата в размер на 21 300 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 101 600 лева, за периода от 15.03.2005 г. до 04.12.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата от 101 600 лева, считано от 04.12.2006 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторни лихви в останалата му част и за периода от 11.02.2005 г. до 14.03.2005 г., като неоснователен. ОСЪЖДА „ЕС ЕНД БИ ИНДАСТРИЪЛ МИНЕРАЛС” АД гр.Кърджали, бул. ”Беломорски” № 97, вписано в търговския регистър с решение № 13 от 17.04.1989 г. по фирмено дело № 13/1989 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд да заплати на “АГИЛА” ООД гр.Пловдив, ул.”Кукуш” № 8, вписано в търговския регистър с решение № 2404 от 07.04.2004 г. по фирмено дело № 665/2004 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, направените по делото разноски в размер на 4 965 лева. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |