Решение по дело №499/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 126
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20194400600499
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……..                                       12.07.2019 г.                            гр.Плевен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен състав

На  единадесети юли две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН ИВАНОВ

                                                                         КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                             

 

Секретар :  Вергиния Петкова

Прокурор : ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД № 499  по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.         

 

            С протоколно  Определение от 13.06.2019 г.., постановено по ЧНД №  1163/ 2019г. по описа на Районен съд Плевен са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на В.В.А. с ЕГН ********** наказания, както следва:

На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения  В.В.А. с ЕГН ********** е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по нохд №№53/2019 г. по описа на РС – Плевен и 604/2019 г., двете по описа на РС – Плевен, както и по НОХД №88/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, а именно 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. На основание чл.24 от НК е увеличено така наложеното общо най-тежко наказание, в размер на три години лишаване от свобода с една втора, или общо най-тежко наказание става в размер на 4/ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ И 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. По реда на чл. 25 ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода е приспаднато фактически изтърпяното наказание  в размер на 7/седем/ месеца и 22/двадесет и два/ дни към 13.06.2019г.

            Срещу определението е подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че съдът неправилно е приложил чл.24 от НК,като е увеличил определеното общо най-тежко наказание.

            В открито съдебно заседание осъденото лице поддържа жалбата си,   Сл. защитник – адв. А. поддържа оплакванията по жалбата и иска отмяна на определението в частта относно приложението на чл.24 от НК.

            Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

            Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че протестираното  определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло. Съображенията за това са следните:

            Въззивният жалбоподател В.В.А. с ЕГН ********** е осъждан както следва :

1.Районен съд – Плевен с присъда по НОХД №365/2019 г., влязла в сила на 30.05.2019 г. е наложено на осъдения В.В.А., ЕГН ********** наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл. 196 от НК, извършено на 16.10.2018 г.

Същият има предишни осъждания, както следва:

2. Районен съд – Плевен с определение, влязло в сила на 05.02.2019 г. по НОХД №53/2019 г. е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което на осъдения А. е наложено наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл. 196  от НК, извършено на 22.10.2018 г.

3. Окръжен съд – Плевен с присъда по НОХД №88/2019 г., влязла в сила на 18.03.2019 г. е наложено на осъдения А., наказание лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален строг режим на изтърпяване, за престъпление по чл. 199 от НК, извършено на 19.09.2018 г.

При така установената правилно фактическа обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са налице  данни за престъпната дейност на осъдения сочеща на  усложнена форма на престъпна дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на  основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК  може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД №№53/2019 г. по описа на РС – Плевен и 604/2019 г., двете по описа на РС – Плевен, както и по НОХД №88/2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, а именно три години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е определен правилния режим на изтърпяване, а именно при първоначален СТРОГ

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Изложил е подробни мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъденият / осъждан почти тридесет пъти/. Този извод на районния съд напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост на В.А., от което е видно, че в период от 15 години последният не е преустановил престъпните си прояви, напротив демонстрира устойчев модел на поведение насочено към нарушаване на обществените порядки и правни норми.Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност в различните й форми. Наложените на А. наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на осъдения относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон.

            При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.06.2019 г.., постановено по ЧНД №  1163/ 2019г. по описа на Районен съд Плевен, с което са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на В.В.А. с ЕГН ********** наказания.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.