№ 309
гр. гр. Димитровград, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20235610100199 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2015г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“АД, като кредитор, П. Г. Г., като кредитополучател и С. Н. Г., като съдлъжник,
бил сключен Договор за кредит Експресо №01802-403521. Съгласно този Договор, Банката
предоставила кредит на кредитополучателя в размер на 20500 лева, който трябвало да бъде
върнат на 120 месечни вноски с падеж 30-о число на месеца. Крайният срок за погасяване
бил на 30.04.2025г. при номинален фиксиран лихвен процент от 7,99% на година за целия
срок на договора. За просрочени погасителни вноски се дължала лихва от 13,99%, а ГПР към
момента на сключване на Договора бил в размер на 9,71%. Съгласно чл.17 ал.1 от Договора,
съдлъжникът безусловно встъпвал в дълга на кредитополучателя и се задължавал да
отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от договора.
Поддържа, че съгласно извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК“АД
непогасените/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към 25.10.2022г.
са 32 боя в общ размер 7864,62 лева. Тази сума не била платена през периода от 30.03.2019г.
до 30.06.2020г. Поради липса на погасяване на задължението по Договора и при наличие на
предпоставките по чл.10 ал.2 от него, кредиторът „Банка ДСК“АД обявил кредита за
предсрочно изискуем с изпращане на Покана-уведомление от 27.07.2021г. до ответника П.
Г. и от 21.07.2021г. до ответника С. Г.. Същите покани-уведомления били връчени на
ответниците на 11.08.2021г. Поради неизпълнение на задължението по договора за кредит в
указания срок, на 25.10.2022г. ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Образувано било ч.гр.д. №1327.2022г.
по описа на РС-Димитровград, по което съдът на 27.10.2022г. издал Заповед №624 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата
1
разпоредил на двамата длъжници да заплатят солидарно на Банката-ищец сумата от
14622,81 лева главница – неплатено задължение по Договор за кредит Експресо №01802-
403521/06.04.2015г., 2984,73 лева договорна лихва за времето от 28.02.2019г. до
10.11.2021г., 469,63 лева- обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 07.04.2019г. до 10.11.2021г., 1409,18 лева- обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта от 11.11.2021г. до 24.10.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.1.2022г. до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 489,73 лева. Тази заповед била връчена на двамата длъжници, които в
законоустановения срок депозирали възражения срещу нея, в което твърдят, че не дължат
изпълнение на задължението по заповедта. Поради това за ищеца възникнал правен интерес
от предявяване на настоящия установителен иск против П. Г. Г. и С. Н. Г.. Иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено че двамата ответници дължат
солидарно на „Банка ДСК“АД сумите визирани в Заповед №624/27.10.2022г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№1327/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в
заповедното и настоящото производство деловодни разноски.
Ответникът С. Н. Г. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е страна по сключения
договор, но твърди, че Банката е била изначално наясно с наличието на множество кредити
от финансови институции и банкови такива, като е предложила тяхното погасяване чрез
обединяване. Част от клаузите в тази връзка поставяли кредитополучателя в неравноправно
положение, като П. Г. подписала договора под нужда и при едностранно поставени условия.
От своя страна и С. Г. бил принуден да подпише договора, като нямал възможност да прави
корекции в него. Записан бил като съдлъжник, но по съдържанието на договора се явявал
поръчител на вземането. В това си качество оспорва изцяло исковата претенция, доколкото
били изминали повече от 6 месеца от датата на уведомлението от Банката, че договора е
прекратен и обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че не бил получавал въпросното
съобщение лично. Нямало значение под каква форма е поставен подписа му в договора, тъй
като от съдържанието на последния ставало ясно, че ответника е поръчител, а не съдлъжник.
Той не бил получавал пари по този договор, а с кредита по него се обединявали други
кредити на ответника. Оспорва твърдението за настъпила и предявена предсрочна
изискуемост на вземането, като смята, че е нарушена процедурата за това.
От своя страна, ответника П. Г. Г. депозира отговор на исковата молба, в която
поддържа ,че оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е страна по
сключения договор за кредит, като с него били обединени текущи нейни задължения по
други кредити. Банката била наясно с наличието на множество кредити от финансови
институции и банкови такива като предложила тяхното обединяване и погасяване. През
целия период ищецът имал достъп до кредитното досие на ответника и бил наясно, че П. Г.
е изправена пред невъзможност да погасява вноските отначало, тъй като финансовото й
положение не покривало условията за това. След приспадане на задълженията към Банката
2
за Г. оставала сума, която не й позволявала да покрие необходимите минимални разходи за
живеене. За да си плати вноските по кредите тя се принудила да тегли „бързи“ кредити и с
тяхна помощ да бъде изрядна до 2019г. Част от клаузите на Договора в тази връзка
поставяли ответника в неравноправно положение и я принудили да подпише същия под
нужда и при едностранно поставени условия. Трите неплатени вноски били от 30.05.2019г.,
а делото било образувано на 25.10.2022г.- повече от три години след упоменатото в
условията на договора. По този начин ищецът се възползвал и от клаузата за
т.нар.“възнаградителна лихва“ в размер на 2984,73 лева и двете обезщетения за забава.
Оспорва изцяло твърдението за настъпила и своевременно предявена предсрочна
изискуемост на вземането, като счита, че е нарушена процедурата за това.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за кредит Експресо №01802-
403521/06.04.2015г. същият е сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, в
качеството на кредитор, е сключила с ответниците П. Г. Г., като кредитополучател, и С. Н.
Г., като съдлъжник. Срокът на договора е бил до 20.04.2025г., като на ответника Г. е бил
предоставен кредит в размер на 20500 лева. Тази сума е трябвало да бъде върната на
Банката за период от 120 месеца на месечни погасителни вноски в размер на 255,38 лева
всяка. Падежът на погасителната вноска бил 30-о число на съответния месец. Определен бил
гратисен период в максимум до 3 месеца в рамките на една година, но не повече от общо 18
месеца за срока на договора, след одобрение от страна на Банката. Номиналния фиксиран
лихвен процент на година за целия срок на договора бил в размер на 7,99%. Наказателните
надбавки върху просрочени погасителни вноски били 6 пункта над номиналния лихвен
процент или общо в размер на 13,99%. Върху цялата главница след настъпване на
предсрочна изискуемост се начислявала надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен
процент. ГПР, изчислен към момента на сключване на договора бил 9,71%. Общата сума,
дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора била в
размер на 31292,26 лева. Таксата за одобрение на кредита била 539 лева. Съгласно чл.10 ал.3
от Договора, при възникване на просрочено плащане на задължението по договора със
забава над 90 дни Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия
кредит за предсрочно изискуемо. В този случай изискуемостта настъпва след уведомяване
на кредитополучателя с писмо с обратна разписка на адрес, уговорен между страните в
настоящия договор. В чл.17 от Договора е предвидено, че съдлъжникът заявява безусловно,
че встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря
солидарно с него за всички негови задължения , произтичащи от настоящия договор.
Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя и в същия обем.
Банката има право да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или
на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.
Съдлъжникът е декларирал, че е запознат с всички клаузи на настоящия договор, както и че
безусловно се съгласява Банката да събира от всички негови сметки при нея, суми дължими
3
към Банката по силата на настоящия договор. Процесният договор е подписан от
представител на Банката, както и лично от ответниците, съответно в качеството им на
кредитополучател и съдлъжник.
Съгласно приложения към Договора Погасителен план- Приложение №1, кредитът е
трябвало да бъде върнат на 121 месечни вноски, първата от които дължима на 30.04.2015г. в
размер на 117,67 лева, а всички останали в размер на 255,38 лева, последната от които е
била дължима на 30.04.2025г.
С Покани-уведомление ищецът „Банка ДСК“АД е уведомила двамата ответници, че
„Експресбанк“АД и „Банка ДСК“АД са се обединили, считано от 30.04.2020г., като първата
банка се е вляла във втората. От тази дата „Банка ДСК“АД била страна, като приемала
правата и задълженията на кредитор по сключения с ответниците Договор за кредит от
06.04.2015г., отпуснат в размер на 20500 лева. Поради неплащане в срок на дължими вноски
по договора за кредит ответниците са уведомени, че Банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, като от датата на получаване на това уведомление цялата непогасена главница по
Договора ставала дължима и по нея се начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Поканата-уведомление, адресирана до ответника П. Г. й била връчена
лично на 11.08.2021г., а тази до ответника С. Г. била връчена на същата дата чрез неговата
съпруга П. Г..
На 25.10.2022г. ищецът подал в РС-Димитровград, Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответниците П. Г. Г. и С. Н. Г.. Във връзка с така
депозираното заявление било образувано ч.гр.д.№1327/2022г. по описа на РС-
Димитровград, по което на 27.10.2022г. съдът издал Заповед №624 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Със същата заповед на
ответниците било разпоредено да платят солидарно на ищеца сумата от 14622,81 лева
главница- неизплатено задължение по Договор за кредит Експресо №01802-
403521/06.04.2015г., 2984,73 лева- договорна лихва за времето то 28.02.2019г. до
10.11.2021г., 469,63 лева- обезщетение за забава за периода от 07.04.2019г. до 10.11.2021г.,
1409,18 лева- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за времето
от 11.11.2021г. до 24.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2022г. до окончателното й изплащане, както и 489,73 лева деловодни разноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответниците, като в дадения им срок те
представили възражения против нея с твърдения, че не дължат посочените в заповедта
суми. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против тях.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и
прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице
К. Н., което съдът кредитира като обосновано и безпристрастно дадено, предоставения от
Банката кредит в размер на 20500 лева е бил усвоен на 06.04.2015г. по банкова сметка на
името на П. Г. Г.. Сумите, постъпили за погасяване на кредита, са в общ размер на 11866,10
лева, в т.ч. 5877,19 лева за главница, 5556,77 лева за лихви, 431,19 лева за застраховки и 0,95
4
лева за лихви за просрочие. Плащането на суми за погасяване на кредита-главници и лихви е
преустановено на 30.03.2019г. Размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в общ размер
19486,35 лева, в т.ч. усвоена и непогасена главница 14622,81 лева /в т.ч. просрочена 4915,88
лева и предсрочно изискуема 9706,93 лева/, просрочена редовна лихва 2984,73 лева,
просрочена наказателна лихва 1878,81 лева / в т.ч.до датата на настъпване на предсрочна
изискуемост 469,63 лева и след нея- 1409,18 лева/Доколкото няма постъпили плащания от
ответниците след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
актуалния размер на дължимите суми е този, посочен по-горе. Към датата на подаване на
исковата молба в съда договорените и неиздължени анюитетни вноски са 47 в общ размер
на 12002,86 лева в т.ч.8374,91 лева главница, 3366,72 лева лихва и 261,23 лева застраховки;
към датата на получаване на препис от исковата молба от ответниците- 08.03.2023г.- 48
вноски в общ размер на 12258,24 лева, в т.ч. 8585,46 лева главница, 3408,32 лева лихва и
264,46 лева застраховки; към датата на изготвяне на заключението- 25.07.2023г. 53 вноски в
общ размер 13535,14 лева, в т.ч. 9661,09 лева главница, 3594,09 лева лихва и 278,96 лева
застраховки.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането,
за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е
на ищеца. В конкретния случай, ищецът следва да установи възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на твърдения договор за банков
кредит от 06.04.2015г., по което ответникът П. Г. е кредитополучател, а ответникът С.
Геурманов е съдлъжник, както и наличието на настъпила изискуемост на задълженията по
кредита към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК в съда.
Безспорно установено е, че между страните е възникнало облигационно отношение
във връзка сключен Договор за кредит Експресо №01802-403521/06.04.2015г., съгласно
който „Сосиете Женерал Експресбанк“АД е предоставила на П. Г., като кредитополучател,
потребителски кредит в размер на 20500 лева. За съдлъжник на кредитополучателя по
договора е бил посочен нейния съпруг, ответника С. Н. Г.. Няма спор и относно това, че
първоначалния кредитор на ответниците „Сосиете Женерал Експресбанк“АД се е обединил
чрез вливане с настоящия ищец „Банка ДСК“АД на 30.04.2020г. Наличието на
горепосоченото договорно отношение между страните, не се оспорва от страна на
ответниците, още повече, че същите са положили подписите си като кредитополучател,
респ.съдлъжник, на всяка страница от представения по делото договор, автентичността на
които също не беше оспорен в настоящото производство. Няма спор и относно това, че
двамата ответници са получили поканите-уведомление от Банката, с които тя е обявила
вземанията си по договора за изцяло предсрочно изискуеми. На последно място, не се
5
спори, че кредитополучателя е преустановила плащанията на вноските по кредита от
30.03.2019г., като това се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза.
Спорно по делото е бил ли е наясно кредитора по договора, че П. Г. има множество
кредити от финансови институции и банки, както и че е изправена пред невъзможност
изначално да погасява вноските си по кредита, тъй като финансовото й положение не
покривало условията за това. Поставят ли част от клаузите по договора ответника в
неравноправно положение и принудени ли са били П. и С. Г.и да подпишат същия под
нужда и при едностранно поставени условия. Съдлъжник или поръчител по договора за
кредит е бил втория ответник С. Г.. Спазена ли е била процедурата за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответниците, че договора за банков кредит е бил сключен от П. Г. и С. Г. при явно неизгодни
условия за тях. Условията на Договора за кредит са ясно формулирани, като неразделна част
от него е бил Погасителния план, в който детайлно са описани броя на дължимите от
ответника погасителни вноски, техния размер, съдържание и дата, на която следва да бъде
платена всяка от тях. Към датата на сключване на договора кредитополучателя и
съдлъжника са били запознати както с неговото съдържание, така и с представения
Погасителен план, като същите са положили своите подписи на всяка една от страниците на
тези документи. Отделно от това, до приключване на производството по делото от страна на
ответниците не беше посочено кои точно условия от договора са били неизгодни за тях,
както и не изтъкнаха причина, поради която те доброволно са сключили и подписали
въпросния договор. В хода на съдебното производството ответниците не представиха
никакви доказателства в подкрепа на твърденията в отговора на исковата молба, че
кредитополучателя е имала множество кредити от финансови институции и банки и е била
изправена пред невъзможност изначално да погасява вноските си по процесния кредит. Не
бяха представени и доказателства относно твърденията й, че нейното финансово състояние
към момента на сключване на договора не е покривало условията за отпускане на кредита.
Съгласно приложения към Договора за кредит Погасителен план ежемесечно Г. е следвало
да внася в Банката погасителна вноска от 245,75 лева без нейния размер да се променя във
времето. В хода на настоящото производство ответникът не представи доказателства за
размера на своите и на съпруга си -съдлъжник месечни доходи, но предвид финансовото
развитие на страната през изминалите години същите следва да са се повишавали ежегодно
за разлика от размера на дължимите банкови вноски, който е неизменна величина за целия
срок на договора. С оглед на това, съдът счита ,че както при сключване на процесния
договор за кредит, така и в последствие, финансовото състояние на П. Г. е позволявало тя да
може да погасява вноските си към Банката.
Предвид изложеното, съдът намира посочените от Г. доводи в отговора на исковата
молба, че изначално Банката- кредитор е била наясно, че кредитополучателя е в затруднено
финансово състояние и невъзможност да плаща вноските по кредита за неоснователни и
6
недоказани.
На следващо място, съдът намира възражението на ответниците, че част от клаузите
по договора ги поставят в неравноправно положение и те са били да ги подпишат под нужда
и едностранно поставени условия за неоснователно и недоказано. Видно от клаузите на
процесния договор е, че в тях няма изисквания, чието изпълнение да е било невъзможно или
да поставя кредитополучателя в неравностойно положение. От друга страна, самите
ответници не посочват кои точно според тях са неравноправните клаузи в договора, каква е
била нуждата им от сключване на договора и по какъв начин те са били принудени от страна
на Банката да го подпишат против волята си.
На трето място, видно съдържанието на процесния договор е, че ответникът С. Г. е
подписал същия в качеството си на съдлъжник, а не на поръчител. Правата и задълженията
на съдлъжника са подробно описани в чл.17 от Договора, а тези на поръчителя в чл.18 от
Договора. В този смисъл ответникът-съдлъжник е имал възможност след като се запознае
със съдържанието на договора да избере дали да подпише същия в качеството на съдлъжник
или на поръчител, като доброволно е избрал първата възможност. Съгласно чл.17 от
Договора, съдлъжникът встъпва в дълга на кредитополучателя и се задължава в това си
качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от
Договора. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и кредитополучателя и в
същия обем, като банката има право да иска изпълнение директно от него на цялото
задължение или на всяка негова част, веднага след настъпване на изискуемостта на
съответното задължение. От своя страна, поръчителят се задължава да отговаря пред
кредитора за изпълнението на задължението от кредитополучателя. Встъпването му в
договора в качеството на поръчител служи като обезпечение на кредитора за вземането му
към длъжника, но той няма да има задължение да плаща кредита, ако кредитополучателя
изпълнява редовно уговорените по договора плащания. Същевременно съдлъжникът встъпва
в дълга на кредитополучателя и отговаря за плащанията по договора солидарно с него, като
Банката може да насочи претенцията си за плащане на вноските по кредита по своя
преценка само към кредитополучателя, само към съдлъжника или и към двамата
едновременно, доколкото те се явяват солидарни длъжници.
Предвид изложеното и доколкото по делото няма спор, че между страните е бил
сключен процесния договор за банков кредит, сумата по който е била преведена по сметка
на ответника Г. и след 30.03.2019г. тя е преустановила обслужването на задълженията си,
същата, както и съдлъжника С. Г. дължат солидарно на ищеца останалите непогасени
месечни вноски. Безспорно установено от приетите като доказателства по делото
Придружително писмо изх.№41377/27.07.2021г. и Придружително писмо изх.
№41378/27.07.2021г. на ЧСИ Николета Кавакова, както и Покана-уведомление №60-20-
02989/21.07.2021г. и Покана –уведомление изх.№60-20-02991/21.07.2021г. двете от „Банка
ДСК“АД е, че на 11.08.2021г. ответниците са били уведомени лично от своя кредитор, че не
изпълняват задълженията си по сключения Договор за кредит, като са предупредени, че
поради това Банката уведомява кредита за предсрочно изискуем.
7
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, след
обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, П. Г. и С.
Г. дължат на ищеца сумата от 14622,81 лева главница, 2984,73 лева- договорна лихва за
времето от 28.02.2019г. до 10.11.2021г., 469,63 лева- обезщетение за забава за периода от
07.04.2019г. до 10.11.2021г., 1409,18 лева- обезщетение за забава след датата на настъпване
на изискуемостта за времето от 11.11.2021г. до 24.10.2022г.
В хода на настоящото производство ответниците не направиха възражения, респ. не
ангажираха доказателства за валидно изпълнение на падежиралите им задължения по
договора чрез плащане на дължимите от тях суми, поради което съдът приема за безспорно
доказано,че П. Г. и С. Г. дължат солидарно същите към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, искът по чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се уважи в размер на
изискуемите и неплатени вноски, включващи главница и договорна лихва, както и
начислена наказателна лихва по кредита до 24.10.2022г., когато е било депозирано в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П. Г. Г. и С. Н. Г..
В този смисъл съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено, че към
този момент ответниците не е изпълнили задължението си да заплатят на банката-ищец
сумите посочени в издадената по отношение на тях Заповед №624/27.10.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1327/2022г. по описа на РС-Димитровград.
При този изход на делото, ответниците следва бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените по ч.гр.д.№1327/2022г. по описа на РС-Димитровград разноски за платена
държавна такса от 389,73 лева и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените от него разноски по делото за платена държавна такса- 420,94 лева,
възнаграждение за вещо лице-600 лева и юрисконсултско възнаграждение -360 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Г. Г., с ЕГН **********, и С. Н. Г., с
ЕГН **********, двамата от Димитровград, ул.***, че дължат солидарно на „БАНКА
ДСК“АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Московска“ №19, с ЕИК ***,
представлявано от *** - изпълнителни директори, сумата от 14622,81 лева /четиринадесет
хиляди шестстотин двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ главница – неплатено
задължение по Договор за кредит Експресо №01802-403521/06.04.2015г., 2984,73 лева /две
хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/ договорна лихва
за времето от 28.02.2019г. до 10.11.2021г., 469,63 лева /четиристотин шестдесет и девет лева
и шестдесет и три стотинки/- обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост
за периода от 07.04.2019г. до 10.11.2021г., 1409,18 лева /хиляда четиристотин и девет лева и
8
осемнадесет стотинки/- обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта
от 11.11.2021г. до 24.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.1.2022г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №624/27.10.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1327/2022г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА П. Г. Г., с ЕГН **********, и С. Н. Г., с ЕГН **********, двамата от
Димитровград, ул.***, да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК“АД, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Московска“ №19, с ЕИК ***, представлявано от *** -
изпълнителни директори, сумата в размер на 489,73 лева /четиристотин осемдесет и девет
лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д.№1327/2022г. по
описа на РС-Димитровград, както и направените по настоящото дело разноски в размер на
1380,94 лева /хиляда триста и осемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9