РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. К., 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200335 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от С. Е. Д. с ЕГН ********** чрез
адв. А. А. против Наказателно постановление №****** от 11.11.2024г. на
Началник на РУ-К., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.264, ал.1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева, на основание
чл.264, ал.1 от ЗМВР.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесното НП е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални
нарушения на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при
колизия с материалния закон. Релевира се и довод за недоказаност на
твърдяното като извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав.
В с. з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.А. А., който поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения.
1
Въззиваемата страна, редовно призована – изпраща в едно от
съдебните заседания по делото – юрк.М. А., който като надлежен процесуален
представител в с.з., както и в придружаващото АНП писмено становище,
излага доводи за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2024г. около 21.00 часа в с.Я., на кръстовището на ул.“П.“ и
ул.“О.“, полицейски служители били изпратени по сигнал за ПТП с
пострадало лице и материални щети. Пристигайки около 21.10 часа на място,
полицаите установили лек автомобил "М. ***", с рег. №******
самокатастрофирал в железобетонен стълб, собственост на „ЕВН Б.“ ЕАД. На
мястото бил жалбоподателя Д., който им заявил, че той е управлявал
автомобила и съответно - той е предизвикал процесното ПТП. Когато обаче
разбрал, че ще бъде тестван за употреба на алкохол жалбоподателят Д. сменил
версията си, а именно-започнал да твърди, че не той, а съжителката му е
управлявала автомобила. Служителите на реда поканили лицето до
служебния автомобил, за да му извършат справка на документите и да изяснят
ситуацията, при която установили, че лицето е С. Е. Д., но той отказал да
удостовери самоличността си с документ и започнал да избутва с тяло
полицейския служител с цел да напусне мястото на проверката.
Жалбоподателят започнал да крещи и да се държи агресивно, отправял
обидни думи към полицаите, което наложило да бъде свален на земята, за да
му бъдат поставени помощни средства - белезници, след което бил отведен в
РУ-К., където бил задържан за срок до 24 часа със Заповед по ЗМВР.
За извършеното нарушение на 07.10.2024г., на жалбоподателя Д. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.АД, бл.
2
№******, №******, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, който отказал да
го подпише и получи, което било отразено в акта (отказа от подписване), и в
разписка към акта, удостоверено с подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН на жалбоподателя било издадено
Наказателно постановление №****** от 11.11.2024г. на Началник на РУ-К. за
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, с което му било наложено наказание
"глоба" в размер на 500 лева, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин
от събраните писмени доказателства - НП №******/11.11.2024г.; Заповед №
Iз-1759 от 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за
установяване на административно нарушение сер.АД, бл. №******,
№******.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№187/07.10.2025г. с плансхема на ПТП; АУАН сер. GA №****** от
08.10.2024г.; Докладни записки; АУАН сер. GA №****** от 08.10.2024г.; НП
№****** от 04.11.2024г.; Талон за изследване; Протокол за предупреждение;
Фиш за спешна медицинска помощ; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества и техни аналози; ЗППАМ №***** от 07.10.2025г.; ЗППАМ №******
от 07.10.2025г.; Справка нарушител/водач на С. Е. Д.; НП №***** от
04.11.2024г., както и от събраните гласни такива, чрез проведените разпити на
свидетелите А. А. А. и К. П. А. - свидетели по акта и констатиране на
нарушението и св. Д. А. Д. - кмет на с.Я. – очевидец на нарушението.
Показанията на последните, съдът кредитира с доверие, тъй като са
последователни и логични, съответстващи на останалия доказателствен
материал. Всички свидетели са еднопосочни в показанията си, че Д. е отказал
да предостави документите си, не изпълнявал разпорежданията, започнал да
се държи агресивно, обиждал и пречел органите на МВР да изпълняват
функциите си.
От приложените по делото писмени доказателства и свидетелските
показания, съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е санкциониран.
В хода на административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
3
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е
започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е
подвел под конкретна правна норма, при спазване разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав, жалбоподателят като отказал да
удостовери самоличността си с документ и да предостави свои лични данни,
както и да придружи органите на реда до патрулния автомобил, държал се
агресивно, обиждал, заплашвал и започнал да избутва с тяло полицейския
служител с цел да напусне мястото на проверката, виновно е нарушил чл.264,
ал.1 от ЗМВР, за което АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателната му отговорност, налагайки му наказание в
законоустановения минимален размер от 500 лева, което е напълно съответно
на характера на нарушението и на вината на нарушителя.
Съгласно нормата на чл.264, ал.1 от ЗМВР, който противозаконно
пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500
до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Изпълнителното
деяние "пречи" може да бъде осъществено само с активни действия и се
осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия пред орган на
МВР за изпълнение на функциите му. Начинът на извършване на деянието
може да бъде в различни форми, като по начало се изисква активно поведение
от страна на дееца, т. е. активно препятстване на орган на МВР да изпълнява
задълженията си по служба. Не е необходимо действията да са довели до
пълна невъзможност на служителите да изпълнят задълженията си, а само
обективно да са създали такава среда, която да ги е затруднила, да е направила
по-трудно изпълнението на тези задължения. В случая безспорно
полицейските служители са действали законосъобразно, като са отправили до
жалбоподателя валидни полицейски разпореждания, съгласно правомощията
си – да им предостави личната си карта и да преустанови действията си
4
изразяващи се във викове, закани и буйстване. Безспорно е също така, че
жалбоподателят освен, че е отказал да им представи личната си карта е
направил и опит да напусне мястото на проверката, избутвайки с тяло
полицейския служител, което от своя страна е довело до неговото задържане
за срок от 24 часа.
Според съда всичко това сочи, че с активните си действия
жалбоподателя С. Е. Д. противозаконно е пречил на полицейските органи да
изпълнят задълженията си, като е създал пречки пред безпрепятственото
изпълнение на задълженията им по установяване на самоличността му
/досежно предоставяне на личната карта/ и преустановяване на действията си,
изразяващи се във викове, обиди и буйстване. От събраните по делото
доказателства е установено по несъмнен начин, че административното
нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, е извършено.
Обосновано АНО е приел, че с действията си, жалбоподателят е пречил
противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения. Данни за такива действия се съдържат в показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие в качеството на свидетели
полицейски служители А. и А., както и тези на св. Д. А. Д., от чиито
показания безпротиворечиво е установено, че на жалбоподателя са дадени
многократни устни полицейски разпореждания да представи документ за
самоличност, за да му бъде извършена проверка за изясняване на случая,
които жалбоподателят не е изпълнил, бил агресивен, обиждал и ситуацията
ескалирала. По този начин жалбоподателят е извършил действия, съзнателно
пречещи на полицейските органи да му извършат проверка и да изпълнят
задълженията си по ЗМВР. За да е съставомерно обаче и да е налице
административно нарушение, попадащо под хипотезата на санкционната
разпоредба на чл.264, ал.1 от ЗМВР, е необходимо това пречене да е
противозаконно, т. е. да е налице дължимо поведение от страна на гражданина
по силата на законовата разпоредба и което поведение да не е било изпълнено.
По делото се установява по безспорен начин, че е налице съставомерно
противозаконното пречене на полицейските органи да изпълняват функциите
си – чл.264, ал.1 от ЗМВР. В наказателното постановление е налице прецизно
описание на всички обстоятелства по извършеното нарушение, както и е ясно
изразена волята на наказващия орган за кое административно нарушение е
санкциониран нарушителят – по чл.264, ал.1 от ЗМВР.
5
Това е както нарушената, така и санкционната разпоредба. Това е
така, тъй като е налице противозаконно пречене на орган на МВР да изпълни
задължението си.
В наказателното постановление е описано, че лицето е опитало да
напусне мястото на проверката, като е започнал да избутва с тяло един от
полицейските служители. Видно от фактическото описание на нарушението в
обстоятелствената част на наказателното постановление, в случая са налице
действия, с които се пречи на полицейските служители да му извършат
проверка. С тези свои фактически действия, лицето реално пречи на органа на
МВР да изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред,
изразяващи се в реализирането на административнонаказателната му
отговорност. Касае се за типичен случай на неглижиране, незачитане на
правомощията на органите на реда, чиито основни функции са свързани с
охраната на обществения ред, разкриването и предотвратяване извършването
на противоправни прояви /нарушения, съответно престъпления/, като в случая
събраните доказателства не сочат на превишаване на правата от страна на
полицейските служители. Препятстването /преченето/ по този начин на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба са описани в
акта за установяване на административно нарушение и възпроизведени в
наказателното постановление достатъчно конкретно, за да позволят на
санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да организира
защитата си, противно на направеното от защитата възражение в жалбата.
С оглед така събраните доказателства, административнонаказателната
отговорност на лицето е ангажирана правилно. Не е нарушено правото му на
защита. Фактическата обстановка е описана ясно, като от наказаното лице не
са представени доказателства, които да опровергават констатациите на АНО.
В съдебно заседание тези констатации са потвърдени от разпитаните
свидетели.
Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед
6
горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава
от типичните нарушения от този вид. Очевидно АНО е взел предвид, че се
касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, поради което и му е
наложил наказание в минималния възможен размер, поради което и
настоящата инстанция няма възможност за допълнително намаляване на
същия.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, извършеното от
жалбоподателя деяние за съставомерно, поради което законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложеното наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано.
По горните съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл.63д, ал.4
от ЗАНН, има наказващият орган. От въззиваемата страна е направената
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, съгласно чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая процесуалният
представител на наказващия орган, е взел участие само в едно от съдебните
заседания по делото, същият е изготвил и депозирал писмено становище по
делото, придружаващо АНП, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН, РС-
К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №****** от
11.11.2024г. на Началник на РУ-К., с което на С. Е. Д. с ЕГН **********, за
нарушение на чл.264, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) е наложено административно наказание "глоба" в размер на
500 лева, на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР.
7
ОСЪЖДА С. Е. Д. с ЕГН **********, с адрес : с.Я., общ.М., обл.С.З.,
ул.“Л.“ №*** да заплати на ОД на МВР – С.З., сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8