№ 223
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502477 по описа за 2022 година
при участието на секретар Невена Богомилова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 ГПК. Със свое решение 261428 от 28.04.2022 г. по гр.д.
15724/2017 г. Софийски градски съд, I ГО, 23 състав е осъдил Р. Н. Ч. на основание чл. 45
ЗЗД да заплати на О. Й. П. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - нарушение на повърхностите слоеве на стените в
стаята - шпакловъчни и бояджийски работи в периода от 2013 до 2017 г., причинени в
резултат от течове на вода от неподдържане на терасата, прилежаща към апартамент № 9 на
тавански етаж, заемащ източната част на етажа, находящ се в жилищна сграда построена в
УПИ III-5, кв.550, по плана на гр.София, ул.Шипка 22, при съседи на имота: ул.Шипка,
сградата на етажната собственост на ул.Шипка 24, инж. Г. К., двор на етажната собственост
и държавен имот — бивш такъв на С. Ч., целия със застроена площ от 82 кв.м., а по
документ за собственост 92 кв.м., състоящ се от две стаи, два коридора, кухня и тоалетна,
заедно с избено помещение с площ от 6.72 кв.м. и таванско помещение с площ от 3.36 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място в
апартамент № 7, собственост на ищеца, находящ се на четвърти етаж, т.е.
втори новонадстроен етаж, заемащ източната част на етажа, при граници: от изток-сградата
на етажната собственост на ул.’’Щипка” 24, от юг-двор, от запад- апартамент на С. В. В. и
инж. П. А. В. и стълбище и от север — ул.’’Шипка”, състоящ се от една стая с южно
изложение, хол-южно изложение, кухня — северно изложение, баня- клозет в източната
част, входно антре и вътрешно антре, едно таванско помещение, находящо се
в новоизградения тавански етаж, при съседи: изток — коридор, юг- таванско помещение на
В. Г. К., запад-двор и от север-пералня и едно избено помещение
от новоизградените такива, при съседи: от изток-М. В. Д., от юг-двор, от запад- В. Г. К..и от
север коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото, с площ по документи 656 кв.м., а по скица 682.80 кв.м., при граници на дворното
място: ул.’’Шипка”, УПИ 1-6, УПИ II-7, УПИ IV-8 и УПИ V-4, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до окончателното изплащане, и е
1
осъдил Р. Н. Ч. на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на О. Й. П. и сумата от 29 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди( пропуснати ползи) от
невъзможността да отдава под наем описания апартамент № 7 за периода от 01.01.2013 г. до
04.12.2017 г., поради причинени от ответника нарушения на повърхностите слоеве на
стените в стаята - шпакловъчни и бояджийски работи, вследствие течове на вода от
неподдържане на терасата на описания апартамент № 9 в изправно състояние, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до
окончателното изплащане.
С решението е прекратено производството по предявения от О. Й. П. срещу
Етажната собственост на сградата в гр. София на ул. Шипка 22 иск с правно основание чл.
45 ЗЗД за присъждане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - нарушение на повърхностите слоеве на стените в
стаята - шпакловъчни и бояджийски работи в периода от 2013 до 2017 г. в апартамент № 7,
собственост на ищеца и находящ се на четвърти етаж в резултат от неподдържане в
изправно състояние на покрива на сградата на ул. Шипка 22 и за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 29 500 лв. от невъзможността за отдаване под
наем на описания апартамент № 7 в резултат от тези вреди в периода от 01.01.2013 г. до
04.12.2017 г., двете претенции ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на Етажната собственост на сградата в гр.
София на ул. Шипка 22 като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на Р. Н. Ч. чрез адв. П.
срещу решението в осъдителната му част с доводи за неправилност и необоснованост.
Направени са доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на СТЕ.
Постъпил е отговор от О. Й. П. чрез адв. Г., в който жалбата се оспорва и се възразява
срещу доказателствените искания.
Съдът е оставил без уважение искането за разпит на свидетел за установяване на
факта, че ремонтът на терасата към апартамент 9 е изпълнен съгласно изискванията за
хидроизолация, както и за състоянието на жилищната сграда преди основния ремонт на
общите части през 2018 г. поради липса на процесуално нарушение на СГС. Искането за
разпит на двама свидетели за състоянието на жилищната сграда преди основния ремонт на
общите части през 2018 г. е отправено с отговора на исковата молба. Същото обаче е
поддържано единствено в с.з. от 06.11.2020 г., в което адв. П. е заявила, че води единия
свидетел, а другият отказва да дойде поради КОВИД обстановката. В последвалите три
заседания, във всяко от които е даван ход на делото, този свидетел не е воден, а в .с.з, в
което е даден ход на устните състезания, изрично е заявено от страните, че нямат повече
искания във връзка с доказателствата. Искане за свидетел за факта, че ремонтът на терасата
към апартамент 9 е изпълнен съгласно изискванията за хидроизолация, не е отправяно към
съда в първата инстанция, поради което е преценено като недопустимо на този етап. От
друга страна, изпълнението съгласно изискванията не би могло да се установи чрез
свидетел.
Искането за назначаване на СТЕ, която след оглед на апартаменти 7 и 9 да установи
има ли течове в апартаментите на ищеца и на ответника към датата на огледа, е оставено без
уважение, поради липса на процесуално нарушение на първата инстанция.
В съдебно заседание и в писмени защити процесуалните представители на страните
поддържат тезите си и претендират разноски за настоящата инстанция.
Производството по заведения от ищеца „обратен“ по думите на ищеца иск срещу
Етажната собственост е прекратено с решението на СГС и в тази част решението с характер
на определение е влязло в сила като необжалвано.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
2
легитимирани страни.
Настоящият състав намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения. Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на 500
(петстотин) лв., представляващи стойността на строителните дейности, необходими за
осъществяване на ремонт в помещенията на апартамент № 7 и за заплащане на 29 500
(двадесет и девет хиляди и петстотин) лева обезщетение за причинени имуществени вреди
(пропуснати ползи) от невъзможността на ищеца да отдава под наем своя апартамент № 7 за
периода от 01.01.2013 г. до 04.12.2017 г., поради причинени от ответника нарушения на
повърхностите слоеве на стените в стаята вследствие течове на вода от лоша хидроизолация
и отводняване на терасата на нейния апартамент № 9.
По повод предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да
докаже виновно противоправно поведение на ответницата, претърпените вреди, както и
обстоятелството, че това противоправно поведение е в причинна връзка с настъпване на
вредите, като вината се предполага.
Твърденията в исковата молба и в отговора на исковата молба са подробно описани в
решението на СГС. Описани са и представените доказателства, като въззивните доводи са
свързани само с тяхното тълкуване, поради което настоящият състав ще обсъди единствено
спорните моменти.
По делото се установяват следните твърдения на ищеца, изложени в исковата и
уточнителната молба от 21.02.2018 г. Двамата с ответницата са собственици на недвижими
имоти, разположени един над друг в сграда на ул. „Шипка“ 22, като апартаментът на ищеца
се намира на четвърти етаж, т.е. втори новонадстроен етаж, заемащ източната част на етажа,
а апартаментът на ответницата – на тавански етаж, заемащ източната част на етажа. Ищецът
е собственик по силата на наследствено правоприемство, а ответницата – по силата на
наследствено правоприемство и съдебна делба. В протокола за съдебна делба в описанието
на имота не е отразено наличието на тераса, каквато в действителност е налице на таванския
етаж. Установява се, че през 2018 г. в имота на ищеца има следи от стари течове по тавана в
една от стаите. Спорно по делото е дали тези течове се дължат на противоправно поведение
на ответницата и дали тя следва да заплати претендираната от ищеца стойност на ремонт от
500 лева и обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможността за отдаване под наем
на имота за периода 01.01.2013 г. до 04.12.2017 г. Сумите се претендират със законната
лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.
Възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, поддържани и във
въззивната жалба, са, че няма противоправно поведение, довело до течове в имота на ищеца.
Основен ремонт на покрива е извършен през 2013 г., по силата на решение на общото
събрание на етажните собственици, което касае и цялостен ремонт на фасадата, но поради
невнасяне на дължимите суми от собствениците за ремонт на фасадата същият е отменен.
Евентуалните вреди на ищеца се дължат на противоправното бездействие на етажната
собственост да предприеме ремонт на фасадата на сградата. Оспорва твърдените вреди във
вид на пропусната полза за период от 01.01.2013 г. до 04.12.2017 г. и твърди, че
представеният договор за наем от ищеца е фиктивен. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
По делото се установява, че в периода 2012 – 2014 г. са проведени серия от Общи
събрания на Етажната собственост на сградата, в която се намират имотите на ищеца и
ответника, на които са обсъждани въпроси, свързани с ремонт на фасадата на последните
два етажа, както и с ремонт на терасата на таванския етаж. (протоколи от 19.09.2012 г.,
23.10.2012 г., 10.07.2013 г., 25.10.2013 г., 15.05.2014 г.). От тези решения не се установява
твърдението на ищеца, че течовете в апартамента му се дължат на поведението на
ответницата, а само че именно тази позиция той е защитавал на тези общи събрания и
същата е описана в протоколите. На ОС от 19.09.2012 г. е взето решение определено от ОС
строително дружество - „Скайтехнострой“ ООД да извърши основен ремонт на покрив и
ремонт ( чрез измазване) на фасадата на последните два етажа ( ап.7 и ап.9) в югоизточния
край на сградата. В срок до 23.09.2012 г. всеки собственик на обект в сградата трябва да
3
внесе в касата своя дял за покриване на разходите по ремонта, а ремонтът на терасата на
таванския етаж да се извърши от същата фирма за сметка на собственика на ап. 9.
Установява се от разписка от 25.08.2012 г. от касиера на ЕС, че ответницата е заплатила за
ремонт на общите части на сградата ( фасадата) сума в размер на 1480 евро, представляваща
дължимата част за нейните идеални части, а за ремонт на терасата - 160 евро на 25.08.2012 г.
Установява се, че ищецът е сезирал няколко пъти Столична община, като при
посещение на служители на Столична община на 10.08.2012 г. е съставен констативен
протокол, в който са описани следи от течове и е посочена вероятна причина за това (л. 28 от
делото). В последващо след посещението писмо на кмета на район Средец от 17.08.2012 г. в
отговор на молба-заявление на О. П. е посочено, че фасадите са обща част на ЕС. На
25.02.2014 г. е съставен констативен протокол от район Средец, в който е посочено, че
фасадата на четвърти и пети етаж са в лошо техническо състояние и с липсваща мазилка.
Гредата над прозореца на четвърти етаж е с оголена армировка и липсващо бетоново
покритие. Налице са течове в стаята на четвърти етаж под непокритата част от терасата на
петия етаж. Вероятна причина за това са течове от непокритата част на терасата на петия
етаж, както и лошото й техническо състояние и липсата на поддръжка.
Представената по делото нотариална покана, отправена от ищеца до ответника за
среща при нотариуса на 23.03.2015 г. за разискване и решаване на проблема с постоянните
течове от терасата на апартамент № 9, е връчена по реда на чл. 47 ГПК на 21.03.2015 г. на
адреса в България, за който ищецът е наясно, че ответницата не обитава. Видно от
представената по делото кореспонденция ответницата живее във Франция и отговаря на
писмата, адресирани до нея там.
По делото е представена кореспонденция между страните, водена след подаването
на исковата молба, в която основната тема е ремонтът на терасата на таванския етаж и на
фасадата на сградата и начините, по които той следва да се осъществи.
Свидетелят И. В. М. в с.з. 06.11.2020 г. разказва, че през януари 2015 г. ищецът го е
повикал да огледа и прецени състоянието на сградата, тъй като е експерт по реконструкция,
възстановяване и строителна сигурност. Като влязъл в апартамента на ищеца видял, че
същият не се обитава. Половината помещение (стаята) било без мебели и всичко било
придърпано навътре. Мазилката по тавана и шпакловката били паднали, а плочата била
изключително овлажнена. Падналата мазилка била изчистена, а таванът бил на оголена
плоча. Водата била проникнала в помещението и долу на пода били постлани найлони да
капе върху тях. При огледа отвън, откъм двора, свидетелят видял, че е олющена външната
мазилка и се е открила бетонната плоча на нивото над апартамент № 7. Терасата се
отводнявала с една външна тръба, която отвежда водата. Свидетелят прави и преценка на
състоянието на терасата и предполага, че е най-вероятно тя да е причината за течовете в
апартамент № 7, но същият не е влизал в апартамент № 9 и няма преки впечатления от
състоянието на терасата му.
Св. Д. М. Х. в с.з. 06.11.2020 г. разказва, че той е строителен инженер и е посетил
сградата на ул. Шипка 22 по повод ремонт на апартамент на Р. (апартамент № 9) около 2013
г. Към този момент се правело ремонт на покрива на сградата, а трябвало да се направи и
ремонт на фасадата, но по стечение на обстоятелствата той бил извършен чак през 2018 г.
Заедно с ремонта на покрива бил направен и ремонт на терасата на апартамент № 9 под
ръководството на братовчедка на собственицата. При огледа на място свидетелят установил,
че ремонтът на покрива през 2013 г. е некачествен- имало липсващи части от водостоците и
водата се стичала по фасадата, били сложени различни керемиди, имало
продънвания. Свидетелят направил ремонт на апартамент № 9 по искане на собственика,
тъй като нямало смисъл иначе да се прави вътрешен ремонт поради течовете от покрива.
Около 20 кв.м. били ремонтирани, като били поставени нови керемиди, изолация и обшивка
около комините. След като поправил покрива, свидетелят продължил с ремонт вътре в
самия апартамент, който завършил 2018 г. Ремонт на самата тераса на апартамент № 9 бил
направен през 2013 г., а през 2018 г., когато е правен ремонт на фасадата на сградата –
сменени били улуци и е санирана сградата, ремонт на терасата не е правен. След 2018 г.
4
няма течове в апартамента на ответницата. Свидетелят разказва, че периодично посещава
апартамента, тъй като собственикът живее в чужбина и му се доверява. Бил е там и през
2019 г., ходил е един път и в апартамент № 7, където бил поканен от съпругата на ищеца във
връзка с твърдян от нея теч в банята. Тя го завела да му го покаже и той влизал само в това
помещение, но и там не видял да има теч.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо
лице инж. В. Ц., което съдът кредитира като обективно и компетентно. От същото става
ясно, че терасата над апартамент № 7 е част от апартамент № 9 и част от тавана на хола и на
стаята в апартамент № 7 е терасата на апартамент № 9. Част от терасата на апартамент № 9
покрива хола на апартамент № 7. Тази част от терасата е покрита. Другата част от терасата
покрива част от стаята на апартамент № 7 и не е покрита. Повърхностният слой на
непокритата част от терасата на апартамент № 9 е от цименто-пясъчна замазка, която не е
хидроизолация. Не може да се установи дали под нея има или не положена хидроизолация,
като в тази връзка не са налице никакви строителни книжа. Течът се е образувал в
апартамент № 7 между етажната плоча и парапета на терасата и най-вече около отвора за
отводняване ( чучура), тъй като този участък не е обработен правилно. В момента на огледа
по стените и тавана на стаята в апартамент № 7 няма мокри участъци, но на стената се
виждат следи от теч. Причините за течовете в различните участъци са различни: в ъгъла,
образуван между етажната плоча между апартамент № 7 и апартамент № 9 и фасадната
стена в стаята на апартамент № 7 са причинени от състоянието на терасата и по специално
обработката на ръба между етажната плоча и парапета и около отвора за отводняване.
Мокрите участъци, които са се образували върху стената, която представлява калкана на
съседната сграда от своя страна са резултат от неправилно и некачествено изпълнение на
тенекеджийските работи по покрива и по специално фугата между двете кооперации на ул.
Шипка №22 и № 24, която е обща част на етажната собственост. В момента, за да не стича
вода от покрива върху терасата на апартамент № 9 е поставен много неустойчиво един
метален профил, наподобяващ улук. Така поставеният елемент е временно и примитивно
решение на проблема и при обилни валежи няма да спира пълненето на терасата с вода.
Размерът на вредите в апартамент № 7 се изразяват в нарушение на повърхностите слоеве на
стените в стаята - шпакловъчни и бояджийски работи и са в размер на 807,85 лв. (л. 129 от
делото на СГС).
В съдебно заседание, проведено на 25.01.2019 г., вещото лице обяснява, че единият
теч се е образувал в стаята на апартамент № 7 под чучура на терасата, който не е направен
правилно и в ъгъла има теч. Другият теч е поради неправилни тенекеджийски работи по
покрива на сградата, който включва и фугата откъм покрива. В резултат на последното
водата е текла по стената, която е калкан с другата сграда. Мокри участъци към датата на
огледа – 20.12.2018 година не е имало, но е видно, че е имало течове, за които не може да
каже дали са много стари. Вещото лице е огледало и банята в апартамента на ищеца, като
течовете в нея са в резултат на остарелите каменинови тръби.
Прието е заключение от повторна техническа експертиза от инж. А. А., което
установява, че към датата на огледа от вещото лице 09.04.2019 г. в апартамента на ищеца
няма нови течове (л. 245 от делото на СГС). Оспорването на изводите на повторната СТЕ от
страна на ищеца е неоснователно, тъй като до същия извод – за липса на течове към
момента на огледа е достигнало и първото вещо лице, чието заключение не е оспорено.
В заключение на съдебно –техническа експертиза, изготвено от инж. Е. К., е посочен
годишният пазарен наем за апартамент № 7 : за 2013 г. – 7 822 лв., за 2014 г. – 5 944 лв., за
2015 г.- 7 264 лв., за 2016 г. – 7 264 лв. и за 01.01.2017 г. до 04.12.2017 г. – 7 264 лв.( за 12
месеца в годината). Общият размера на пазарния наем за периода от 01.01.2013 г. до
04.12.2017 г. би бил в размер на 35 558 лв.
При тези факти съдът излага следните правни съображения. По делото не се
установява противоправно поведение на ответницата в причинна връзка с твърдените от
ищеца вреди. Анализът на писмените доказателства, заключенията на вещите лица и
свидетелските показания налага извод, че терасата на таванския етаж към апартамент 9 е
5
обща част на сградата, тъй като е част от покрива. Както е посочил и самият ищец, в
решението на СРС за спогодба относно делба в описанието на имота не присъства тераса и
това е така, тъй като тя не е част от имота на ответницата. Това, че само някой от
собствениците ползва тераса, не може да бъде аргумент за изключителната собственост
върху нея, нито прави терасата нещо различно от обща по естеството си част. С оглед на
естествения характер на терасата като покрив – обща част на сградата, съгласно правилото
на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва
в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването ѝ. От тази законова
постановка следва, че терасата е обща част от сградата и следователно нейното поправяне и
ремонт следва да се извършва за сметка на етажната собственост, а не на отделния
собственик (Решение № 2124 от 10.Х.1966 г. по гр. д. № 1442/66 г., I г. о. на ВС). Тераса на
сграда в етажна собственост, която служи за покрив на намиращите се под нея апартаменти
и други помещения от етажната собственост, е обща част на сградата и ремонтирането ѝ с
оглед на това ѝ предназначение следва да се върши за сметка на всички съсобственици, а не
от собственика на терасата (Решение № 1380 от 9.VIII.1955 г. по гр. д. № 3355/55 г., IV г. о.
на ВС). В тази връзка не е възможно ангажиране поотделно на отговорността на ползватели
на покривна тераса за извършването на ремонт, тъй като това е задължение на всички
етажни собственици. Наред с това, видно от описаните по-горе разписки от 2012 г.
ответницата е платила своята част за ремонта на фасадата и цялата сума за ремонта на
терасата съобразно решението на ОС на ЕС. Тя няма задължение извън изпълнението на
това решение към съседите си в частност към ищеца във връзка с поддържането на
терасата.
На следващо място липсва причинна връзка между следите от течове и лоша
хидроизолация и отводняване на терасата на таванския етаж. Както първоначалното, така и
повторното заключение на СТЕ установява липса на течове след декември 2018 г., когато
видно от свидетелските показания и от решения на ОС на ЕС и от разменени извънсъдебно
становища между страните през 2018 г. (л. 159-175 от делото), е извършено саниране на
фасадата на сградата. Констативните протоколи на район Средец също не са доказателство
за причината за течовете, а само за това, че служители са посетили имот на ищеца и са
констатирали следи от течове. Самите служители изказват предположение за най-вероятна
причина. Заключението на СТЕ, неоспорено от ищеца, също посочва няколко вероятни
причини. Както беше описано по-горе, причините за течовете в различните участъци от
стаята на апартамент 7 са различни – следователно дори и от това заключение не се
установява причинна връзка между некачествената хидроизолация на терасата и
невъзможността на ищеца да ползва имота, съответно нуждата да направи ремонт. Връзка
между отводняването на терасата и течовете в апартамента на ищеца не може да се изведе и
от показанията на свидетелите. Свидетелят, доведен от ищеца, изказва предположение
относно най-вероятната причина, без самият той да е виждал терасата на таванския етаж.
Свидетелят, доведен от ответницата, бил влизал в имота на ищеца по повод твърдени от
съпругата му течове в банята и не е виждал течове в банята, а в стаята не е влизал. Този
свидетел е категоричен, че и в апартамента на ответницата е имало течове, които обаче са
престанали след ремонта на фасадата на цялата сграда през 2018 г. Констатацията в
протокола за прекратяване на договора за наем с посочена причина за прекратяването му
също не представляват доказателство, че течовете са от поведението на ответника, тъй като
протоколът е частен документ, който не обвързва нито ответницата, нито съда с описаната
предполагаема причина.
На последно място за пълнота по повод иска за пропуснати ползи следва да се
отбележи, че предвид възражението в отговора на исковата молба, поддържано и във
въззивната жалба, съдът не е обвързан от датата, посочена в договора за наем и в разписките
за връщане на суми. Документите не доказват нито фактите, които са предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на документа (решение №
748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009 г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№
7364/ 2013 г., ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните
6
подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№
4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната
не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ,
когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът
няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на
съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). Неоснователен
е доводът в пледоарията пред настоящата инстанция на представителя на ищеца относно
пълната доказаност на пропуснатите ползи дори и с оглед на ТР 3/2021 от 13.01.2023 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. 3/2021. При оспорването, направено от ответницата с твърденията, че
имотът не се дава под наем, защото последният наемател не е платил дължимия наем, както
и че дъщерята на ищеца щяла да живее в имота и най-вече предвид довода за фиктивност на
представения договор, ищецът е следвало да докаже твърдението си, че действително е
сключил такъв договор за наем. Изцяло в тежест на ищеца е и доказването на обстоятелство,
че не е могъл да дава имота си под наем именно заради твърдяната от него лоша
хидроизолация на терасата, довела до течове в апартамента му. Житейски нелогично е
даването под наем дългосрочно – за пет години, като преди това имотът да не е приведен
във вид, годен за живеене, който да позволява обитаването му за определено време без
ремонти. Нелогично е след като на 01.01. имотът е бил годен за живеене, на 25.01. – датата
на протокола за прекратяване на договора за наем, имотът вече да е бил негоден, без да са
настъпили природни бедствия или други разрушителни фактори. Ищецът твърди също така,
че представеният договор за наем от 01.01.2013 г. е сключен за срок от пет години, но в чл.
11 т. 4 е уговорена възможност за прекратяването му с едномесечно предизвестие. Ето
защо, договорът за наем, ако изобщо е бил сключен на посочената дата, е договор за
неопределен срок и ако бяха доказани останалите предпоставки за отговорност на
ответницата, искът би бил основателен за размера на един месечен наем от 500 лева.
Основателност на иска за обезщетение за пропуснати ползи не следва и от
заключението на съдебно-оценителската експертиза на вещото лице инж. Е. К. поради
липсата на първите предпоставки от отговорността на ответницата съобразно вече
изложеното.
По изложените съображения решението следва да бъде отменено в обжалваната му
осъдителна част и вместо него предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Предвид променения изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски за
първата инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева за платени депозити и адвокатски
хонорар. За въззивната инстанция в полза на ответника, сега въззивен жалбоподател се
дължат разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 2600 (две хиляди и
шестстотин) лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261428 от 28.04.2022 г. по гр.д. 15724/2017 г. Софийски
градски съд, I ГО, 23 състав в обжалваната му част и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на О. Й. П., ЕГН ********** гр. ***, ул. "***" **, ап.* срещу Р. Н.
Ч. ЕГН **********, гр. ***, ул. "***" **, ап. * с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане
на 500 (петстотин) лв., представляващи стойността на строителните дейности, необходими
за осъществяване на ремонт в помещенията на апартамента, включващи шпакловъчни и
бояджийски работи за отстраняване на нарушения на повърхностните слоеве на стените,
причинени в резултат от лоша хидроизолация и отводняване на терасата на апартамент № 9
на тавански етаж, заемащ източната част на етажа, находящ се в жилищна сграда, построена
в УПИ III-5, кв.550, по плана на гр.София, ул.Шипка 22 в апартамент № 7, собственост на
ищеца, находящ се на четвърти етаж, т.е. втори новонадстроен етаж, заемащ източната част
на етажа ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.12.2017 г.
7
до окончателното изплащане.
ОТВЪРЛЯ ИСКА НА на О. Й. П. ЕГН ********** гр. ***, ул. "***" **, ап.* срещу Р.
Н. Ч.-Ф. ЕГН ********** гр. ***, ул. "***" **, ап. * с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на 29 500 (двадесет и девет хиляди и петстотин) лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди (пропуснати ползи) от невъзможността на
ищеца да отдава под наем описания апартамент № 7 за периода от 01.01.2013 г. до
04.12.2017 г., поради причинени от ответника нарушения на повърхностните слоеве на
стените в стаята вследствие течове на вода от лоша хидроизолация и отводняване на
терасата на описания апартамент № 9 ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.12.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА О. Й. П. да заплати на Р. Н. Ч. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за
първата инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева за платени депозити и адвокатски
хонорар и за въззивната инстанция в размер на 2600 (две хиляди и шестстотин) лева за
държавна такса и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца етажната собственост в сградата на ул. „Шипка“ 22, гр. София, представлявана от
управителя на ЕС К. Щ. С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8