№ 2596
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110203395 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.С. срещу наказателно постановление № 21-
4332-011517/08.06.2021г., с което на жалбоподателя К.С. е наложено на
основание чл.638 ал.3 КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл.638 ал.3 КЗ.
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Той
поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отемни издаденото
наказтелно постановелние.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 24.05.2021г., около 11.40 ч, в гр. София, по бул. „Илиянци” с посока
на движение от ул. „ Първа българска армия” към надлез „Надежда,
жалбоподателят управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Фолсваген“ модел „Транспортер“, с рег. № СВ **** КА , собственост
1
на „В-И“ ЕООД. При проверка от свидетелят П. П. – служител ОПП - СДВР
било установено, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Към момента на проверката жалбоподателят не представил
валидна застраховка гражданска отговорност.
Свидетелят П. съставил на водача – жалбоподателя С. АУАН, като в
него описал подробно мястото на извършване на нарушението, водача на
працесния автомобил, чия собственост е той и фактите свърззани с
съществяването на възприетото нарушение. Същото свидетелят
квалифицирал като такова по чл.638 ал.3 КЗ.
Актът бил връчен на водача на превозното средство.
На 08.06.2021 г. било издадено процесното НП, с което при идентична
фактическа обосновка на соченото нарушение и съответна правна
квалификация на жалбоподателя К.С. е наложена глоба на основание чл.638
ал.3 КЗ в размер на 400 /четиристотин/лв..
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя.
Видно от заповед, актът е издаден от компетентно лице.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на показанията на свидетеля П. и писмените
доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК. Разказаното от свидетелят е оскъдно, но това може и
следва да бъде обяснено с базисните характеристики на конкретния
доказателствен източник. Същите отразяват субективната възможност на
лицата да възприемат, запаметят и възпроизведат в условията на разпит
случилото се. Съчетани с тези признаци, показанията му разкриват и
обусловеност от характера на осъществяваната от свидетеля служебна
дейност, поради което съдът прие, че въпреки кратките данни в изведеното,
свидетелят е достоверен. Същевременно лицето потвърди да е
актосъставител, посочи данни, касаещи установените обсотятелства – липса
на застраховка личността на водача, механизм на установяване на същата,
поради което съдът прие, че изведеното в съставения АУАН може и следва да
се кредитира. По делото са приобщени писмени доказателства – справка за
регистрирани сключени застрахователни договори на процесното МПС, както
и копие на полица. От тях несъмнено е видно, към инкриминираната дата и
2
час автомобилът да не е имал сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност”. Беше ценена и справката, касаеща предходните
нарушения по ЗДвП извършени от жалбоподателя, респективно
собстевността на т.а.
Гореизброените доказателства изграждат фактическата обстановка по
случая, като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, няма съществени противоречия. Всички те обсъдени в
съвкупност установяват с нужната степен на стабилност и непротиворечивост
обстоятелствата, касещи предмета на поризводството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок
и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията
на съда в тази насока са следните:
АУАН и наказателното постановление са издадени от съответните
компетентни органи. При съставянето им не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Вярно е, че разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ е санкционираща, но с
описателна част на въведени обстоятелства, която за разлика от други
санкциониращи норми позвола да се формира ясен извод какво е било
неизпълненото задължение за наказаното лице. В съдържанието на
наказателното постановление и АУАН ясно, точно и в пълнота е описано
какво е извършил жалбоподателя – въведени са време, място на нарушението,
както и в какво конкретно фактическо действие/бездействие се е изразило то
– липса на валидно сключена задължителна застарховка към момента на
управление на моторното превозно средство, която не е предсатвена на
контролния орган. В този аспект за жалбаподателя не е преклудирана
възможността да установи какво се твърди, че е извършил. В синхрон с
фактическите конструкции на описаното нарушение е посочена и нормата,
обуславяща реализиране на отговорнстта му – чл.638 ал.3 КЗ.
3
На жалбоподателя К.С. е съставен АУАН и в последствие издадено
наказателно постановление, за това че управлявания от него товарен
автомобил няма сключена валидна застраховка „Граждаска отговоронст на
българските автомобилисти“. Така констатираното нарушение съдът счете за
несъмноно осъществено, тъй като събраните по делото доказателства в
единство установяват всички обективни и субективни признази на
административното нарушение, за което е издаден и обжалвания акт.
Съгласно приложимата в процесната хипотеза правна разпоредба на ал.3
„лице...., което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв“.
В Наказателното постановление наказващият орган е индивидуализирал
както словесно, като точно е посочил фактическите презнаци на
нарушението, така и неговата правна квалификация. От свидетелските
показания в хода на произвадството и от писмените доказателства се
установи осъществяването на изпълнителното деяние - управление на МПС,
което не притежава сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Деянието е формално и е довършено с факта на непредставяне на изискуемата
застраховка при осъществено управление на моторното превозно средство.
Административното нарушение е извършено от жалбоподателя,
доколкото по делото безспорно се установи, че именно той е управлявал
МПС-то и при неговото управление е извършена проверката на документите.
Административното нарушение е извършено виновно, като жалбоподателят е
съзнавал, че управлява МПС, по отношение на което се изисква наличие на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В съзнанието на същия е
имало представи за наличието на това задължение, като същия е предприел
управлението на МПС-то, без да се снабди с докумнт, удостоверяващ
наличието на сключена застраховка.
В този смисъл следва да се реализира и административно-наказателната
отговорност на К. С.. Същата предполага и налагане на съответно, предвидено
в разпоредбата на чл.638 ал.3 КЗ административно наказание.
Наложеното с наказателното постановление административно
наказание - глоба в раземр на 400лв. е законосъобразно и правилно. То е
изцяло съобразено с нормата на приложимия закон, поради което не следва
да бъде редуцирано.
По делото липсват доказателства, които да очертават приложимост на
правните последици на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
При така установените факти и събрани доказателства съдът намира, че
атакуваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като
такова слезва да бъде потвърдено.
Водим от горното на основание чл.61 ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
011517/08.06.2021г., с което на жалбоподателя КР. ИВ. СТ. е наложено на
основание чл.638 ал.3 КЗ административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за нарушение на чл.638 ал.3 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5