№ 190
гр. Ямбол, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Калина Ив. С.
при участието на секретаря В.Д.Д.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20252300500273 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, подадена чрез пълномощника- юрисконсулт Н. К., против
Решение № 313 от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1594/2024 г. по описа на Ямболския
районен съд, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на „Дискрет“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 6 475,18 лв.- обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от ПТП на 27.03.2023 г. на автомобил „Форд Транзит“ с ДКН
У 4573 АХ, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на исковата
молба– 27.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 016 лв.– разноски
пред първата инстанция.
Пред въззивната инстанция са наведени оплаквания за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
процесуалните правила. Счита се, че решение е неправилно в частта относно приетия от
съда механизъм на настъпване на ПТП и вината за настъпването му, поради неправилно
приложение на материалния и поцесуалния закон, при неправилно отчитане на направеното
от тази страна възражение за съпричиняване от водача З., както и на доказателствената
стойност на съставения протокол за ПТП. Поддържа се, че по делото не е установено,
включително и чрез САТЕ, мястото на настъпване на ПТП и неговия механизъм, тъй като
при изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид единствено твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба и свидетелските показания на водача на автомобила,
застрахован в ищцовото дружество. Според жалбоподателя, по делото не са установени по
безспорен начин и нарушенията, извършени от страна на водача, застрахован при ответното
дружество, които да се намира в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него. Поддържа се, че исковата претенция за заплащане на
обезщетение е следвало да бъде отхвърлена, евентуално намалена на половина. По
1
изложените в жалбата съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата
инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на
дължимото застрахователно обезщетение, като същият бъде съобразен от една страна с
възражението за съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, а от друга с
доказаната прекомерност на претендираното обезщетение, ведно с произтичащите от това
последици по отношение на разноските по делото.
С подадения отговор на въззивната жалба въззиваемото дружество „Дискрет“
ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. К. от АК- Ямбол, е оспорило жалбата като
неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е
постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано
е и не страда от релевираните в жалбата пороци. Счита се, че при установяване на
фактическата обстановка съдът не е допуснал нарушения на процесуалния закон при
преценката на доказателствата по делото, обсъдил ги е в съвкупност и правилно е приел, че
фактическата обстановка във връзка с настъпването на ПТП е различна от тази, описана в
протокола за ПТП, както и правилно и обосновано е приел, включително и от заключението
на вещото лице по назначената по делото САТЕ, че вина за настъпването на ПТП има
единствено водачът на товарния автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2 и
чл.23, ал.1 от ЗДвП и чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество.
Поддържа се становище, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е определил
размера на причинените на ищцовото дружество имуществени вреди, които са в
причинноследствена връзка с виновното поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи,
въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивното застрахователно дружество не се представлява.
Въззиваемото дружество чрез пълномощника си адв. К. в о.с.з. оспорва
въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледат по същество.
За да се произнесе, ЯОС установи следното:
Производстовот пред първоинстанционния Ямболски районен съд е образувано
по предявен от „Дискрет“ ЕООД против „ЗАД Далл богг: Живот и здраве“ АД иск по чл.
432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди в следствие настъпило на 27.03.2023 г.
ПТП, причинено от виновен водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
отвеното дружество, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Исковата си претенция ищецът обосновал с настъпило на 27.03.2023 г. в гр.
Карнобат ПТП между товарен автомобил „Форд Транзит“, негова собственост, управляван
от Ц. З. и л.а. „Нисан Присамар“ управляван от С.Б.. За настъпилото ПТП З. подал сигнал на
тел. 112, но тъй като от ПТП нямало пострадали лица, бил посъветван между двамата водачи
да бъде съставен констативен протокол. Такъв не бил съставен поради отказа на другия
водач, който се обадил на свой познат полица в гр. Карнобат. На място дошли полицейски
служители, които извършили необективна проверка по случая и съставили против водача З.
АУАН за нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Съставен бил и протокол за ПТП, в който като
2
свидетел било посочено лице, което не е очевидец на случилото се, а било повикано на
място от водача Б. след настъпването на ПТП. Този протокол бил оспорен от водача З..
Против съставения АУАН същият подал възражения, които не били взети предвид от
наказаващия орган, който издал против Ц. З. наказателно постановление, с което за
нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на
20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП. Наказателното постановление било
обжалвано и отменено с влязло в сила решение на Районен съд- Карнобат, като в хода на
развилото се административно- наказателно производство били събрани доказателства,
подробно описани в исковата молба, че водачът Ц. З. не е извършил административното
нарушение, като от мотивите на съдебните актове било видно, че вина за настъпването на
ПТП има водачът С.Б., който е извършил нарушения по чл. 20, ал.2 и чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Тъй като виновният водач Б. имал сключена застраховка „ГО“ в ответното дружество,
ищецът предявил претенцията си към ответника както след настъпване на ПТП, така и след
приключване на административно- наказателното производство, но с писмо от 19.04.2024 г.
ответното дружество окончателно отказало да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение, позовавайки се на протокола за ПТП и свидетелски показания, които не са
били кредитирани от съда.
Ищецът е поддържал, че в резултат на ПТП на собственият му т.а. са били
причинени увреждани. Ударът между двете МПС засегнал фургона на т.а., и тъй като той не
подлежал на ремонт се наложило закупуването на нов, втора употреба. Отремонтирани били
шасите, сменени били стоповете, калници и др. части, като общата сума за отремонтиране на
т.а. била в размер на 7000 лв.
При така изложените фактически твърдения ищецът е поддържал, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността за
застрахователя по чл. 432 от КЗ- виновно и противоправно деяние, извършено от водач,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, настъпили вреди за
ищеца и причинна връзка между деянието и вредите.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск като
неоснователен. Оспорил е изложените в исковата молба фактически твърдения относно
механизма на ПТП, вината на водача Б. за настъпване на ПТП, наличието на причинно-
следствена връзка между ПТП и вредите, претендирани от ищеца. Ответникът е поддържал,
че ПТП е настъпило в резултат на виновното поведение на водача на т.а. З., който с
действията си нарушил чл. 40, ал.1 от ЗДвП. Размерът на претенцията е оспорена като
завишен, неотговарящ на средните пазарни цени, поддържал е, че по отношение на т.а.
„Форд Транзит“ е налице тотална щета по смисъла на чл.390 от КЗ, при която обаче
увреденото имущество има остатъчна стойност, тъй като запазените части от т.а. са
множество и тяхната стойност следва да бъде приспадната от размера на застрахователното
обезщетение.
С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение по чл. 52 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на т.а. „Форд Транзит“, поради
допуснати множество и груби нарушения на императивни правила на ЗДвП, едно от които и
съществено в случая е липсата на светлинна сигнализация за извършваната от него маневра
назад, поради което ответникът счита, че размерът на обезщетението за имуществени вреди
следа да бъде намален поне с ½ при евентуална доказаност на исковата претенция.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира че фактическата обстановка по делото правилно е
установена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал събраните
писмени и гласни доказателства, въз основа на което е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, които да променят приетата
3
и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като счита, че не е
необходимо преповтаряне на всички събрани пред районния съд доказателства.
По делото е установено, че на 27.03.2023 г. в гр. Карнобат, на бул. „Москва“ до
бензиностанция „Сико“ е настъпило ПТП между товарен автомобил „Форд Транцит“ с рег.
№ У 4573АХ, собственост на ищцовото дружество „Дискрет“ ЕООД, управляван от Ц.Г.З. и
товарен автомобил „Нисан Примастар“ с рег. № А 6745 НВ, собственост на Е.Д.Б.,
управляван от С.Д.Б.. ПТП е посетено на място и от полицейски служител и за
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП от 27.03.2023 г. от мл.
автоконтрольор Т.Д. при РУ- гр. Карнобат, приложен на л. 112 от първоинстанционното
производство. Видно от същия, длъжностното лице- съставител, е приело, че вина за
настъпване на ПТП има водачът на т.а. „Форд Транцит“, който се движил на заден ход без да
се е убедил, че пътят зад ППС е свободен, вследствие на което се блъска с движещият се зад
него автомобил „Нисан Примастар“ и допуска ПТП с материални щети, описани в протокола
и за двата автомобила. Като свидетел в протокола за ПТП е посочено лицето Д.Д.. Видно от
протокола за ПТП, а и от материалите по делото, против водача на т.а. Ц.Г.З. е съставен
АУАН за нарушение по чл. 40, ал.1, предл.1 от ЗДвП, за това на 27.03.2023 г. в гр. Карнобат,
на бул „Москва“ до бензиностанция „Сико“, по посока на движение от гр. Айтос към гр.
Сливен, управлява т.а. „Форд Транцит“ с рег. № У 4573АХ, като извършва следното
нарушение: движи се на заден ход без да се у убедил, че пътят зад ППС е свободен,
вследствие на което се блъска с движещ се зад него т.а. „Нисан Примастар“ с рег. № А 6745
НВ, като в резултата на ПТП са настъпили материални щети. Въз основа на АУАН против
водача З. е било издадено наказателно постановление, с което за нарушението по чл.40, ал.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лв. От данните
по делото се установява, че НП е било обжалвано и отменено като незаконосъобразно с
влязло в сила на 14.03.2024 г. Решение № 74 от 20.12.2023 г., постановено по АНД №
211/2023 г. по описа на Районен съд- Карнобат, потвърдено с Решение № 2134 от 14.03.2024
г. по КНАХД № 228/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетели.
Св. З.- служител в ищцовото дружество и водач на т.а. „Форд Транцит“ към
момента на настъпване на ПТП, в показанията си е посочил, че преди настъпване на ПТП
бил отбил управлявания от него т.а. от платното на бул. „Москва“ в платното пред един
завод, като включил аварийни светлини. В момента, в който преглеждал заявките и се
опитвал да позвъни на хората, отзад го връхлетял друг автомобил– „Нисан“, като ударът бил
доста силен. Между водачите на двата автомобила бил проведен разговор, като водачът на
автомобила „Нисан“ първоначално предложил да съставят протокол. Малко по- късно на
мястото на ПТП дошъл синът на водача на този автомобил. Двамата се обадили по телефона
на техен познат полицай от гр. Карнобат, който също отишъл на мястото. Настоявали да
бъде съставен протокол, като св. З. признае вина за настъпването на ПТП. Тъй като З. не бил
съгласен с това, позвънил на тел. 112, като поискал да бъде изпратен друг полицейски
служител, който да разреши проблема, тъй като явилият се такъв бил познат с водача на
другия автомобил и сина му. Присъставщият на мястото полицай заявил на св. З., че той е
човека на работа в града, той ще обслужи това ПТП и виновен за настъпването му е именно
св. З., против който ще състави АУАН. За целта намерили свидетел, според З. техен познат,
който се представил като очевидец на ПТП, за който З. твърди, че не е присъствал на
мястото на ПТП към момента на настъпването му. Съставен му бил акт, който отказал да
подпише, тъй като не се считал за виновен. Св. З. е посочил, че т.а., който управлявал, бил
оборудван с GPS– устройство и при преглед на записите от това устройство от експерт било
установено, че в момента на ПТП товарният автомобил е бил в покой. Свидетелят описал и
вредите по товарния автомобил, които били съсредоточени в задната част на фургона,
4
където бил и удара между двата автомобила, като според него фургонът не бил годен за
употреба. Посочил е, че към момента автомобилът е отремонтиран и е в движение.
Св. Б.- водач на товарния автомобил „Нисан“ в показанията си излага, че преди
ПТП се движил по главната улица. Видял отдалеч паркиран микробус пред входа на едно
предприятие, който бил под 45 градуса спрямо главния път. Пред св. Б. се движил миниван,
който завил рязко, при което св. Б. нямал възможност да реагира, тъй като имало насрещно
движение. Ударил спирачки, но не могъл да спре и настъпил удара. За ПТП подали сигнал в
полицията, а след това се разбрали с другия водач да съставят двустранен констативен
протокол. В телефонен разговор с шефа на другия водач, на св. Б. е било заявено, че трябва
да заплати щетите по товарния автомобил, като бил заплашен, на което свидетелят отговори,
че не е виновен. Тогава на място повикали полиция за изясняване на случая. Свидетелят е
заявил, че свидетелят на ПТП познава само по физиономия, както и че не познава
полицейските служители, посетили ПТП.
Механизмът на процесното ПТП е установен от заключението на вещото лице по
назначената и изслушана пред първоинстанционния съд САТЕ. Въз основа на
доказателствения материал по делото и извършените въз основа на него изчисления и
анализи вещото лице е установило, че автомобилът Форд с рег. № У4573АХ се е движил по
ул. „Москва“ в гр. Карнобат, в посока към АМ „Тракия“. При преминаване покрай източния
портал на стария ремонтен завод, автомобилът е бил със скорост от 40 km/h. Водачът е спрял
успоредно на ул. „Москва“, като спирането е реализирано по протежението на подхода към
западния портал на бившия ремонтен завод. За целта водачът на автомобил „Форд“
използвал подхода като отбивка. При спирането, автомобилът „Форд“ е бил позициониран
така, че с левите си състави е заемал около 0,8-1,0 м. от лентата за движение на превозните
средства по ул. „Москва“, престрояващи се за движение направо и надясно към
кръстовището с ул. „Екзарх Антим I“. След спирането, водачът не е изгасил двигателя на
автомобила веднага. По същото време със скорост около 47 км/ч, в посока от центъра на
града по ул. „Москва“, се е движил автомобил „Нисан Примастар“, при опасна зона за
спиране приблизително 33 м. Според данни на водача на „Нисан“, той е възприел спрелия
автомобил „Форд“ от разстояние между 100 и 200 м., като пак по данни на този водач пред
неговия автомобил се е движило друго неизвестно превозно средство, което в определен
момент рязко е променило посоката си наляво. Анализът на произшествието според вещото
лице показва, че водачът на „Нисан“ не е реагирал на рязката промяна в посоката на
движение на неизвестното превозно средство пред него. Вместо това, той е продължил
движението си направо, без да намали скоростта. Вследствие на това е настъпил удар между
автомобилите „Форд“ и „Нисан“. Водачът на „Нисан“ е реагирал на възникналата опасност,
когато неговият автомобил е бил на около 21 м. от мястото на удара. Според експерта, за
автомобила „Форд“ ударът е бил отзад, отляво- в позициите на левия стоп, задната лява
врата и лявата част на пода на товарното отделение. За автомобила „Нисан“ ударът е челен и
ясно изразен в предната част, в нейната дясна половина.
От заключението на вещото лице се установява, че преди ПТП и към момента
удара т.а. „Форд Транзит“ не е бил в движение, т.е. бил е в спряно състояние. Техническа
възможност да предотврати ПТП при наличната си скорост на движение, ако реагира на
опасността своевременно, е имал водачът на автомобил „Нисан“, който в случая е реагирал
на създалата се опасна ситуация с минимално закъснение от 1,6 с, когато е бил на около 21
м. от мястото на удара, при наличие на техническа възможност да направи това от много по-
голямо разстояние- минимум 100 м. по данни на водача. От техническа гледна точка е било
правилно водачът на автомобил „Форд“, когато предприема спиране на автомобила, да
извърши спирането така, че да не допуска навлизане на автомобила му в активната лента за
движение, особено когато по нея се движат други ППС. Според заключението на вещото
лице основната техническа причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция от страна
на водача на „Нисан“ на възникналата опасност пред посоката на движение на автомобила
5
му. Предвид механизма на настъпване на ПТП техническите причини за настъпването му от
страна на водача на автомобила „Форд“ са посочени от вещото лице като косвени.
Според експертното заключение, общата стойност на щетата за възстановяване на
автомобил „Форд“ по средни пазарни цени за труда и резервните части от алтернативни
доставчици, без коефициент за корекция, е в размер на 6 475, 18 лв. с ДДС, а с прилагане на
коефициент за корекция е в размер на 2 953, 19 лв. с ДДС, като получената крайна стойност
на калкулация по този начин на пресмятане е крайно недостатъчна автомобилът да бъде
възстановен в състоянието, в което е бил преди ПТП. Справедливата пазарна стойност на
автомобил „Форд“ към датата на ПТП е 12 960 лв., а стойността на запазените части е 3 290
лв. Настъпилите щети по автомобила подлежат на възстановяване, откъдето следва , че не е
налице тотална щета по автомобила. Заключението на експерта е, че описаните увреждания
по автомобила „Форд“ е възможно да са причинени при механизъм, степен и вид на
настъпилото ПТП и са в причинно – следствена връзка с него.
По делото не е налице спор, че л.а. „Нисан Примастар“ с рег. № А 6745 НВ към
момента на настъпване на ПТП, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника.
От данните по делото е видно, че застрахователната си претенция спрямо
ответника ищецът е предявил през м. май 2023 г., по повод на която е бил уведомен, че не са
налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като вина за
настъпването на ПТП има водачът Ц. З.. С молба, постъпила в ответното дружество на
28.03.2024 г., ищецът е представил влязлото в сила решение на Районен съд- Карнобат и е
настоял за преразглеждане на претенцията по образуваната преписка по щета при ответното
застрахователно дружество, като след представяне на допълнителни писмени доказателства,
изискани от застрахователя и разменена между страните кореспонденция, с писмо изх. №
2020 от 19.04.2024 г. застрахователят е уведомил ищцовото дружество, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение.
При изложената по- горе фактическа обстановка, с постановеното по спора
решение ЯРС е приел, че предявеният иск по чл. 432, ал.1 от КЗ е частично основателен и го
е уважил за сумата от 6 475,18 лв., като за разликата над този размер до предявения размер
от 7 000,00 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резуртат
районният съд е приел, че са доказани елементите на фактимческия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД- противоправно поведение на водача на автомобил „Нисан“ в
резултат на което е настъпило ПТП, причинени имуществени вреди на ищцовото дружество,
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП и вина, като по
отношение на последната е приел, че не е оборена законоустановената презумпция по чл.45,
ал.2 от ЗЗД. Освен предпоставките на чл.45 от ЗЗД, ЯРС е приел, че са налице и специалните
изисквания, предвидени в чл. 432, ал.1 от КЗ за уважаване на иска в посочения по- горе
размер- наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„ГО“ между прекия причинител на вредата и ответника, към който ищецът преди
предявяване на иска по чл. 432, ал.1 от КЗ е отправил застрахователната си претенция по
реда на чл. 380 от КЗ и липсата на плащане в срока по чл.496 КЗ. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е дал отговор на всички спорни по делото въпроси, както и на
правоизключващите възраженията на ответника и на тези за намаляване на неговато
отговорност поради съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 52 от ЗЗД. След анализ
на доказателствената съвкупност, ЯРС е приел наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на автомобил „Нисан“, който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, в резултат на което е възникнало процесното ПТП, при което са настъпили
имуществените вреди за ищеца- увреждане на т.а. „Форд Транзит“, установени както по вид,
така и по размер от доказателствата по делото, при прилагане на принципа на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
6
тази на делинквента.
При тези данни, ЯОС приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните- т.1 от ТР №1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в
рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства и като взе
предвид приложимите разпоредби на закона, ЯОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за за
основателност и доказаност на предявения от ищеца против ответника иск по чл. 432, ал.1
от КЗ в уважения размер.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ урежда и гарантира правото на увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликт срещу застрахователя, с когото деликвентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ обхваща три групи материални
предпоставки: 1.застрахованият виновно и противоправно да е увредил ищеца; 2. наличието
на имуществени и/или неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от претърпяното увреждане и 3. наличието на застрахователно правоотношение, което да
произтича от договор за застраховка „Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника– застраховател. Процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.432, ал.1
КЗ е заявяване извънсъдебно на претенцията към застрахователя.
Установено е по делото, а и не е спорно между страните, че управляваното от
водача С.Б. МПС „Нисан Примастар“ с рег. № А 6745 НВ е бил застрахован при ответника
„ЗАД ДаллБог:Живот и Здраве" АД по договори за застраховка „Гражданска отговорност",
действаща към датата на ПТП – 27.03.2023 г. Установено е също така, че съгласно
изискванията на чл.380 от КЗ ищецът е заявила извънсъдебна писмена претенция пред
застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, по която
обезщетение не е определено и изплатено.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Непозволеното увреждане е
сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, както и вина, независимо от нейната форма- умисъл или непредпазливост.
Следователно, основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца фактическа
обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, което правило задължава съда да
изследва наличието на пряка причинна връзка между увреждането и вредоносния резултат.
Относима още към правилното решаване на конкретния спор е и ал.2 на сочения законов
текст по силата на която, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
7
обезщетението може да се намали. Възражение в тази насока са направени от ответника.
Правилно и обосновано първоинстнационният съд е приел, че водачът на
автомобил „Нисан Примастар“ Ст. Б. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
задължаваща го при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Този извод следва от установения по делото по делото в пълнота от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства механизъм на настъпване на
ПТП, като е установено, че водачът на автомобил „Нисан“ е имал техническата възможност
да възприеме спрелия пред него автомобил от достатъчно голямо разстояние, за да спре
много по-рано от момента, в който го е направил.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, което в производство не е сторено- от страна на ответника не са
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
Безспорно е доказана по делото и причинно- следствена връзка между
имуществените вреди, претърпени от ищцовото дружество и настъпилото ПТП. В
практиката на ВКС е разяснено, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата,
тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество явления
/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва
отговорността за деликт, а само определя нейния обем. При тези разяснения и при
съобразяване на механизма на процесното ПТП, следва обоснован извод, до какъвто е
достигнал и районният съд, че причинно- следствена връзка с ПТП на причинените
имуществени вреди на ищеца безспорно е налице.
Правилно и обосновано след прецизен и обстояне анализ на доказателствата по
делото и позовавйки се на относимата към казуса съдебна практика, първоинстанционният
съд е определил размерът на претърпените от ищеца имуществени вреди, подлежащи на
обезщетение по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ. Въззивният съд приема, че приложима е
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, вр. с чл.499, ал.2 КЗ която предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, като
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл.499, ал.2 КЗ. Нормата на чл.499, ал.2, изр.1 КЗ установява, че при вреди на
имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената
вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да
бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл.499, ал.2 КЗ означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото
имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и
постановената по приложението на чл.273, ал.2 КЗ (отм.) и чл.499, ал.2 КЗ (норми с
идентично съдържание) съдебна практика на ВКС (Решение № 115/9.07.2009 г. по търг. дело
№ 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010г., І ТО; Решение №
153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г., І ТО и др.). Действителната стойност на вредата по
смисъла на чл.499, ал.2 КЗ е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за
8
закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по търг. дело № 627/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ Т.О). Със заключението по САТЕ по делото е установено, че сумата от 6
475,18 лв. е общата сума, необходима за възстановяване на увредения автомобил на ищеца
по средни пазарни цени за труд и резервни части от алтернативни източници, с оглед
изложеното, доводите на въззивника в тази им част са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на ответника за наличие на тотална щета на т.а.
„Форд Транзит“. Легалното определение на понятието „тотална щета“ се съдържа в
разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ, съгласно която „тотална щета на моторно превозно
средство“ е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. При установена по делото стойност на
разходите за необходимия ремонт на т.а. „Форд Транзит“ от 6 475,18 лв. и установена
действителна пазарна стойност на същото МПС към датата на настъпване на ПТП в размер
на 12 960,00 лв., няма основание да бъде прието за основателно и споделено твърдението на
ответника за наличие на тотална щета по т.а. „Форд“, поради което и е безпредметно
обсъждането на поставените от ответника въпроси с отговора на исковата молба за размера
на дължимото се застрахователно обезщетение в тази хипотеза.
Ответникът е въвел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на другия участник в ПТП- водачът на т.а. „Форд Транзит“ с рег. № У 4573АХ- Ц.Г.З.,
с доводи, че с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите, нарушавайки чл.40,
ал.1 от ЗДвП, както и че е осъществил това движение без светлинна сигнализация.
Съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице, когато вредата е
настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действалото лице
следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но
не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели
да се определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите. В
конкретиката на процесния случай, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП,
които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на вредоносните
последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за
приноса на водача, управлявал увреденото МПС. Тежестта на доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Правилно и обоснована
първоинстанционният съд е приел, че такова доказване по делото от застрахователното
дружество- ответник по иска, не е проведено, напротив, установено е, че към момента на
настъпване на ПТП автомобил „Форд Транзит“ не се е движил, т.е. бил е в покой, което
категорично изключва нарушение по чл. 40, ал.1 от ЗДвП, както и второто твърдяно от
ответника нарушение за осъществено движение на заден ход без включени аварийни
светлини. Горният извод на съда следва и от отмененото наказателно постановление, с което
водачът Цв. З. е бил наказан за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП. От заключението на
вещото лице по САТЕ е установено, че т.а. „Форд“ при спирането си е бил позиционирал
така, че с левите си състави е заемал около 0,80- 1.,00 м. от лентата за движение на
превозните средства по бул. „Москва“, по който се е движил другият участник в ПТП- св. Б.
с управлявания от него автомобил, което е технически неправилно. Това поведение обаче на
водача на т.а. „Форд“ не е причина за настъпването на конкретното ПТП. Както и
първоинстанционният съд е посочил, при определяне на поведението на пострадалото лице
като съпричиняване на вредоносния резултат, не е достатъчно установеното несъответствие
на това поведение със съответните правни норми, но следва същото да е в пряка и
непосредствена връзка с настъпването на конкретните вреди, а такава връзка в случая не е
установена.
Възраженията на въззивника в жалбата досежно твърдяните противоречия в
отразения в протокола за ПТП механизъм на ПТП, схемата, съдържаща се в този протокол и
9
свидетелските показания на св. Б., въззивният съд намери за противоречиви и взаимно
изключващи се, тъй като противоречие се констатира между посочените по- горе писмени
доказателства и показанията на другия разпитан по делото свидетел З.. В процесния случай
съставеният протокол за ПТП от 27.03.2023 г. представлява официален свидетелстващ
документ, чиято обвързваща материална доказателствена сила е оборена чрез събраните по
делото доказателства.
Правилно и с оглед заявеният от ищеца начален момент, от който се претендира
лихва за забава- датата на подаване на исковата молба, с обжалваното решение
първоинстанционният съд е присъдил обезщетението за забава върху главницата, считано от
тази дата.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1150 лв. и
представляват заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 11.07.2025 г., удостоверяващ
извършеното плащане.
Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 313 от 13.06.2025 г., постановено по гр. д. №
1594/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати
на „Дискрет“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата 6 475,18 лв.-
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от ПТП на 27.03.2023 г. на автомобил „Форд
Транзит“ с ДКН У 4573 АХ, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от
датата на исковата молба– 27.05.2024 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Застлахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Дискрет“ ЕООД, ЕИК *********, разноски във
въззивното производство в размер на 1 150,00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 , изр.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10