РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Велики Преслав, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20233610200203 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от В. Г. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.***,
ул.“***“№*, срещу Наказателно постановление №22-0323-
000558/19.10.2022г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, с което за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
В жалбата се съдържат доводи за необоснованост и недоказаност на
издаденото НП, доразвити и в съдебно заседание от процесуален
представител на жалбоподателя. Същият релевира възражения за липсата на
знание у В. относно прекратяването на регистрацията на управляваното от
него МПС, предвид че не е бил уведомен за това от съотв.органи, като се
позовава и на посоченото в ТР№2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС
от НК на ВКС и ОСС на ВАС.
Призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен и
въззиваемата страна, не изпращат представители в съдебно заседание, като
последната, чрез писмено становище на процесуален представител сочи, че за
страните и съда е задължителнво прилагането на ТР№2/05.04.2023 г. по тълк.
д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
1
На 10.03.2022 г. св.Т., със свои колеги - полицейски служители спрели
за проверка около 15,30 ч. в гр.Смядово, на ул.“Начо Гайдов“ до дом 14, л.а.
Мицубиши Галант с рег № Н 16 63 ВХ, управляван от жалбоподателя В. В..
При извършена от същите проверка, било установено, че процесният
автомобил е със служебно прекратена регистрация на 30.12.2021 г. Предвид
констатираното, св.Т., съставил АУАН за извършено нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП от В., а в последствие била сезирана и РП-Шумен. С
Постановление от 14.09.2022 г. на прокурор при ШРП било отказано
образуването на досъдебно производство поради липса на доказателства за
осъществен състав на престъпление, с оглед приложимост според прокурора
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, дефинираща малозначителност на
извършеното деяние. Препис на постановлението било изпратено в РУ -
В.Преслав по компетентност, за преценка относно ангажиране на
административнонаказателна отговорност по ЗДвП по отношение на В..
Въз основа на посоченото в Постановлението на ШРП било издадено и
обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което наложил на
жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, „Глоба“ в размер на 200лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, за извършено на
10.03.2022 г. нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП и му били отнети 10
контролни точки.
Видно от приложеното по административнонаказателна преписка,
Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането с рег. №
092729/27.11.2021 г. е изпратено до собственика на л.а.“Мицубиши Галант“ с
рег № Н 16 63 ВХ В. Г. В., като след изискана информация и направена
справка в ЦАИСДО Сектор ПП-Шумен е установено, че собственика на
процесния автомобил, след прието в сектора уведомление от ГФ, не е
уведомен за служебно прекратената регистрация на превозното средство.
Видно от приложените по делото справки, на 10.03.2022 г. е служебно
възстановена и регистрацията на процесното МПС, предвид сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за същото.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел Т. са
безпротиворечиви, като колерират и с писмените доказателствени средства,
като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с
доверие и кредитира както показанията на тези свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
2
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване
на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал
конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката
факти. Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и
съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.
57 от ЗАНН.
Видно от съдържанието на обстоятелствената част на НП, на В. В. е
приписано нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената норма,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП «водач» е лице, което
управлява пътно превозно средство.
Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер.
"Прекратяване на регистрацията" по смисъла на закона, съгласно
легалното определение в § 6, т. 69 ДР на ЗДвП, е отмяна на разрешението
превозното средство да се използва в пътното движение. Прекратяването на
регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение.Съгласно чл.143, ал.10 от
ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за
които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство.
В случая, видно от материалите по делото не се съдържат доказателства
за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателя В..
Същият, като собственик на процесния автомобил няма данни да е бил
надлежно уведомен за настъпилата служебна дерегистрация на автомобила,
доколкото уведомяването му е втората кумулативна предпоставка наред с
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ,
съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложиматНаредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за да е налице изпълнение на фактическия състав на
посочената разпоредба.
От страна на АНО не са ангажирани доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на
3
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация.
Автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да да се доказа, това
обстоятелство да е било доведено до знанието на жалбоподателя, каквито са и
изложените твърдения и съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е била извършена проверката при
управлението на 10.03.2022 г. на процесния автомобил, като такива
доказателства не са събрани и в хода на прокурорската преписка, видно от
посоченото в прокурорския акт.
Знанието за дерегистрацията на управлявано МПС е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаването
на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да
съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и
с породените от нея правни последици.Ето защо няма как да се приеме, че от
субективна страна въззивника В. е осъществил състава на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Същият, в качеството си на собственик и водач на
процесното МПС, не е осъзнавал общественоопасният характер на
извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасните последици, нито е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието извършено от
жалбоподателя несъставомерно/ в този см. е и Тълкувателно постановление
№ 2 от 5.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на
ВАС/.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, състава на съда намира, че неправилно е ангажирана
отговорността на В. В. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
поради което, като незаконосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
За пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки,
осъществено с обжалваното НП, не е наказание по смисъла на ЗАНН и е
извън предмета на настоящата въззивна проверка.
По делото са претендирани разноски и от двете страни. С оглед изхода
на делото и съобразно разпоредбата на чл.143 от АПК, такива следва да се
присъдят на жалбоподателя, при прилагане на чл.144 от АПК. Процесуалният
представител на въззивника е представил Договор за правна защита и
съдействие за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400,00 лева, явяващ се минималния такъв към момента на сключване на
представения договор от 11.07.2023 г. и в който размер следва да бъде
присъдено на въззивника, изчислено съгласно чл.8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, без да се разглежда поради посоченото от съда
и направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0323-000558/19.10.2022г.,
издадено от Началник РУ в ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което
на В. Г. В. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„Глоба“ в размер на 200.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5