Решение по дело №52/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 53 и сл. от ЗКИР.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от И. Т. Р., с [ЕГН] чрез адв. А. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап. 10 и жалба от Г. П. О., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], Л. П. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], №42, ап.4 и Д. С. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против извършено изменение с идентификатор 51500.34.10 по заявление вх.№ 01-40554 от 23.01.2023г. на СГКК от Й. Г. Г..

В жалбата от Р. се посочва, че изменението е допуснато при липса на предпоставки-не е налице съгласие на съсобствениците на недвижимия имот, не е инициирано от съсобствениците производство за изменение на кадастралната карта, нанесените в кадастралната карта граници не съответстват на документите за собственост. При тези съображения счита, че допуснатото изменение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адв. П., поддържа жалбата, моли за отмяна на оспорения акт. Изразява се становище, че от представените доказателства, в частност съдебните решения се установява незаконосъобразността на издадения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира разноски, съгласно предоставения списък по отношение на жалбоподателя .

В жалбата от жалбоподателите О., Ш., Ш. се посочва, че не са предоставяли съгласие в качеството си на съсобственици за допуснатото изменение, за основание е послужило Удостоверение № 25-194592/12.11.2018г. за приет проект като не е спазен шестмесечния срок за приключване на преписката, не са спазени изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за минимална площ на новообразуваните имоти при делба- за пасища и ливади-2 дка. При тези съображения счита, че допуснатото изменение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител – адв. И., поддържат жалбата. Не ангажират допълнителни доказателства.Претендира разноски.

Ответникът – Началник на СГКК-Бургас, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. В придружително писмо, с което е изпратена жалбата до съд, бланкетно е изразено становище за недопустимост/ неоснователност на жалбата и е направено искане за присъждане на разноски. Представя административната преписка.

Заинтересованата страна Й. Г., редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна Е. О. се представлява от адв. А. П., който моли за отмяна на оспорения акт. Изразява се становище, че от представените доказателства, в частност съдебните решения се установява незаконосъобразността на издадения административен акт. Претендира разноски по чл.38 от ЗА.

Заинтересованите страни К. К., Н. Ч. и З. Р., Д. А., Р. М., Х. Ч., М. Г., Ф. Т., Т. Д. и И. М., редовно уведомени не се явяват и не се представляват.

Заинтересованите страни М. Д., Ж. Д. и С. Д. не се явяват, редовно уведомени по реда на чл.18а, ал.9 от АПК. Представляват се назначения от съда особен представител – адв. Ж. И., която иска да бъде отменено оспореното решение и да се уважат жалбите. Представя писмени бележки, в които посочва, че не са налице предпоставките на чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР, тъй като нито едно от представените съдебни решения не разделя процесния имот, не е издадена изрична заповед за изменението, което е било задължително към действащата редакция на ЗКИР /ДВ, бр.49/13.06.2014г./.Не ангажира допълнителни доказателства.

С протоколно определение от 11.06.2024г. на основание чл.159, г.5 от АПК, поради просрочие е оставена без разглеждане жалбата на Л. Ш. против изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], по отношение на ПИ с идентификатор 51500.34.10 по Заявление вх. № 01-40554 от 23.01.2023 г. от Й. Г. Г. и е прекратено производството по отношение на тази жалба. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства счита за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод подадено до СГКК- Бургас заявление (л.37) от Й. Г. Г., чрез пълномощник, с вх. № 01-40554/23.01.2023г., с което е поискано по отношение на поземлен имот с идент. 51500.34.9 и ПИ с идентификатор 51500.34.10 нанасяне на промени в кадастралната карта-изпълнение на проект със заявление № 01-58283/02.02.2022г. и промени в кадастралния регистър-вписване на собствеността в ПИ 51500.34.46 и ПИ 51500.34.45 по приложения нотариален акт. Към заявлението са представени нотариален акт (л.40) за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 45, том ХVІІІ, рег. № 18887, дело № 3386/20.12.2022г. по описа на нотариус Л. Ч., Удостоверение за наследници на Ф. С. Ч. с изх.№ 300/06.10.2023г. на Община Несебър /л.42/, Удостоверение за наследници на Х. Д. Ч. с изх.№ 299/06.10.2023г. на Община Несебър /л.44/, скица-проект №15-123689/07.02.2022г./л.45/.

Съгласно представения със заявлението нотариален акт № 45, том ХVІІІ, рег. № 18887, дело № 3386/20.12.2022г. Й. Г. Г. е признат за собственик по давностно владение на поземлени имоти с проектни идентификатори 51500.34.46 и 51500.34.45.

По делото е представено заявление с вх.№01-58283/02.02.2022г., с което е поискано издаване на скица- проект за изменение на ПИ 51500.34.9 и ПИ 51500.34.10, последният находящ се в [населено място], м. Чаирите, частна собственост, вид територия земеделска, НТП- пасище, площ 4399кв.м., стар номер 034010.

Представено е Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-19459/12.11.2018г. за ПИ 51500.34.9 и ПИ 51500.34.10/л.48/. В удостоверението е посочено, че проектите и документите към него отговарят на изискванията по чл.75 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което е приет. Указано е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл.53а от ЗКИР, след представяне на документ по чл.52, ал.2 от ЗКИР, съставен въз основа на скица-проект № 15-833931-12.11.2018г./л.49/, издадена от СГКК, както и че проектът се съхранява шест месеца в информационната система на кадастъра, при наличие на висящ спор до решаването му, след тази дата на основание чл.19, ал.5 от Наредба № РД-02-20-4 от 11.10.2016г. се дължи нова такса. Скицата е издадена въз основа на заявление вх.№ 01-274196/19.07.2018г., с което е поискано нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта и кадастралния регистър и издаване на Удостоверение за приемане на проект за изменението. Към заявлението е приложен проект за изменение на ПИ 51500.34.9 и ПИ 51500.34.10 от юли 2018г., с възложител Й. Г.. Видно от обяснителната записка/л.53/ към проекта ПИ 51500.34.10 е разделен на 2 нови ПИ с проектни идентификатори ПИ 51500.34.46 и ПИ 51500.34.47, въз основа на съдебно решение №256/01.12.2017г. на Районен съд-Несебър.

С решение №48/14.05.2016г. по гр.дело № 941 по описа за 2015г. е признато, че Й. Г. Г. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 1026/4400 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.34.10 по КККР на [населено място]. Решението е влязло в сила на 31.10.2017г. Решението е отразено в уведомлението с № 256, т.5, рег.№8284 ат 01.12.2017г. от Служба по вписванията-[населено място].

С уведомление № 24-30995/09.10.2023г. СГКК е уведомила вписаните в кадастралния регистър собственици на поземлен имот с идент. 51500.34.9 по КККР на [населено място] и ПИ 51500.34.10 по КККР на [населено място], че във връзка с подаденото заявление от Й. Г. Г. на основание чл.61, ал.1 от АПК, вр. с чл.18а, ал.8 от АПК и чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР са извършени следните промени в кадастралната карта:заличаване като обекти на кадастъра поземлен имот с идент. 51500.34.9 по КККР на [населено място] и ПИ 51500.34.10 по КККР на [населено място] и отразяване и индивидуализиране на ПИ с идентификатори 51500.34.44, 51500.34.45, 51500.34.46, 51500.34.47 по КККР на [населено място] при нанесени и определени граници с проект за изменение на КККР, изработен от правоспособно лице по ЗКИР и постъпили данни от вписан акт по реда на чл.86, ал.1 от ЗКИР.

По отношение на ПИ 51500.34.10 по КККР на [населено място]/процесния имот/ е вписано разделянето му на два нови обекта на кадастъра:

ПИ 51500.34.46 с площ 1094 кв.м. , вид собственост-частна, вид територия-земеделска, НТП-пасище, собственици: П. И. К., Й. Г. Г., Д. С. Ш. и И. Т. Р.

ПИ 51500.34.47 с площ 3306 кв.м., вид собственост-частна, вид територия-земеделска, НТП-пасище, собственици: П. И. К., Й. Г. Г., Д. С. Ш. и И. Т. Р..

Лицата вписани в кадастралния регистър като собственици на процесния имот са заявили правото си на собственост въз основа на следните актове: П. И. К./починал/- Решение на ПК по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № Ж158 от 27.06.1995г., Й. Г. Г.- Решение № 256, т.5, рег.№8284 ат 01.12.2017г. от Служба по вписванията-[населено място] и нотариален акт№171,т.56, дело 11169, вписан в Служба по вписванията-Несебър, Д. С. Ш.- нотариален акт №57, т.10, рег. 3023, дело 1847 от 05.04.2023г., вписан в Служба по вписванията-Бургас и И. Т. Р. нотариален акт №4, т.12, рег. 4120, дело 2323 от 12.07.2017г., вписан в Служба по вписванията-Бургас, нотариален акт №5, т.12, рег. 4121, дело 2324 от 12.07.2017г., вписан в Служба по вписванията-Бургас.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими – подадени в срок от надлежни страни, за които е налице правен интерес от оспорването, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

По съществото на жалбите съдът намира следното:

Предмет на настоящето производство е действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти по отношение на ПИ с идентификатор 51500.34.10 по КККР на [населено място], извършено без издаване на заповед – чл. 53а от ЗКИР. Същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като волеизявление на овластен административен орган.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР измененията в КК и КР се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Процесният имот се намира на територията на [населено място], поради което оспореният акт е издаден от компетентен орган – началника на СГКК- [населено място].

Административното производство е започнало по заявление на заинтересовано лице Й. Г., с приложени към него писмени доказателства. По съществото си представените писмени доказателства – заявлението нотариален акт № 45, том ХVІІІ, рег. № 18887, дело № 3386/20.12.2022г. Й. Г. Г. е признат за собственик по давностно владение на поземлени имоти с проектни идентификатори 51500.34.46 и 51500.34.45. и решение №48/14.05.2016г. по гр.дело № 941 по описа за 2015г. на Районен съд-Несебър, с което е признато, че Й. Г. Г. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 1026/4400 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.34.10 по КККР на [населено място], влязло в сила на 31.10.2017г. /в уведомлението с № 256, т.5, рег.№8284 ат 01.12.2017г. от Служба по вписванията-[населено място]/ обосновават правния интерес на заявителя да иска инициираните промени.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки и т. 3 явна фактическа грешка. Доколкото извършеното действие не е обективирано в заповед на началника на СГКК, то следва извод, че административният орган е осъществил действия по изменение на КР по чл. 52, чл.53 или чл.53а от ЗКИР. От данните по делото не е ясно какво точно е основанието приложено от органа – дали изпълнение на влязло в сила съдебно решение (чл.53а, ал.1, т. 1 от ЗКИР), дали възникване на нови или при промяна на данните, подлежащи на записване (чл. 53, ал.1, т. 1 от ЗКИР), дали отпадане на основанието за извършено записване, в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 (чл.53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР), или някое от другите основания, посочени в цитираните норми. Липсата на материалноправно основание за извършване на процесното действие лишава съдът от възможност да осъществи контрол за законосъобразност, доколкото не могат да се определят необходимите предпоставките за осъществяване на процесното изменение, респективно да се провери дали същите са налице.

Независимо от горното, доколкото в процесното уведомление са посочени съдебни решения би следвало да се приеме, че правното основание е чл.53а, ал.1, т.1 от ЗКИР.

По отношение на процесния имот заявителят е представил съдебно решение №48/14.05.2016г. по гр.дело № 941 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър е признато, че Й. Г. Г. е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на 1026/4400 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.34.10 по КККР на [населено място], попадащи в дворно място, цялото с площ от 2974 кв.м., в което е изградена едноетажна жилищна сграда с площ от 550кв.м., част от която е бивш Дом на животновъда, в землището на [населено място], общ. Несебър. Решението е влязло в сила на 31.10.2017г. В обяснителната записка към приетата с удостоверение скица-проект е посочено, че разделянето на двата нови ПИ с проектни идентификатори е в съответствие с посоченото решение и минава по заснетата масивна ограда, като възложителят е добавен като собственик на идеални части на двата имота.

Съдът намира, че изменението на кадастралната карта е допуснато при липса на материално-правни предпоставки. Цитираното по-горе съдебно решение е с правно основание чл.124 от ГПК –положителен установителен иск, като с него се цели установяването на придобитото право на собственост, в случая въз основа на придобивна давност. С него не е установено право на собственост с установени граници на имота, а идеални части от поземлен имот, поради което не може да бъде споделено, че основание за изменението на кадастралната карта е съдебното решение, тъй като същата е била в съответствие с него и преди да бъдат създадени двата нови ПИ, които освен изложеното отново са в съсобственост между всички, както и преди разделянето и нито един от тях не съответства на установеното право на собственост в размер на 1026/4400 кв.м.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, т.1 от ЗКИР Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗКИР е дадено определение на „Кадастър“, а именно съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред. В съдебното решение не се определят нови местоположение, граници, размери на недвижими имоти, поради което процедираното изменение със заличаване на ПИ с 51500.34.10 по КККР на [населено място] и създаване на два нови имота с идентификатори 51500.34.46 и 51500.34.47 не съответства на съдебното решение, поради което съдебно решение №48/14.05.2016г. по гр.дело № 941 по описа за 2015г. на Районен съд Несебър не е основание за процедиране на процесното изменение в този му вид и по тази процедура, поради което е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 и т. 4 от АПК- допуснати съществени процесуални нарушения и издадено в противоречие с материалния закон.

В допълнение следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗКИР са посочени случаите, в които Службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, като проектът за изменение е в случаите на делба; отчуждаване на част от поземлен имот; промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците; съединяване на поземлени имоти на различни собственици; снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот; член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот;. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост. Към момента на одобряване на скицата –проект не са били налице тези предпоставки, като отново следва да се отбележи, че установеното право на собственост е за идеални части на недвижимия имот, а не реални обекти. Съдебното решение би било основание за вписване на собственик в кадастралния регистър, но не и отразяване на нови имоти, каквито обстоятелства не се съдържат и не са били предмет на разглеждане в съдебното производство.

Основателно е и посоченото в жалбата нарушение, че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.59 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно при делба и разделяне се спазват изискванията за минимални размери и площи на поземлените имоти в земеделски земи – съгласно чл. 72 от Закона за наследството ЗН) и чл. 26 и 27 от Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.); В ЗН, към който препращат и останалите законови разпоредби са определени минимални размери, допустими при разделяне и те са нивите на части по-малки от 3 декара, на ливадите на части по-малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по-малки от 1 декар. В настоящия случай тази разпоредба явно не е съобразена.

Предвид изложеното, съдът приема, че жалбите се явяват основателни, а оспореният административен акт е неаконосъобразен, издаден при нарушение на формата- липсват правни основания, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие със закона, поради което подлежи на отмяна.

Заявлението за изменението на кадастралната карта е подадено по отношение на поземлен имот с идент. 51500.34.9 по КККР на [населено място] и ПИ 51500.34.10 по КККР на [населено място], но в настоящото производство е оспорен административният акт само в частта, касаеща ПИ 51500.34.10 по КККР на [населено място], поради което посочените от ответника и конституирани в настоящото производство, в качеството им на заинтересовани страни, притежаващи собственост по отношение на ПИ 51500.34.9 по КККР на [населено място], а именно К. К., Н. Ч., З. Р., Д. А., Р. М., Х. Ч., Ф. Т., Т. Д. и И. М., М. Д., Ж. Д. и С. Д. следва да бъдат заличени от заинтересованите страни.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал.1 от АПК и съобразно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разноски, на жалбоподателите Г. П. О. и Д. С. Ш. следва да се присъдят съдебни разноски, както следва: 1250 лева адвокатско възнаграждение в минимален размер, 20 лева заплатена държавна такса, както и 330лв. за назначения особен представител.

По отношение на искането за 10лв.-държавна такса и 165лв. за особен представител, заплатени от жалбоподателката Шапшалова, следва да се отбележи, че производството по отношение на подадената от нея жалба е прекратено, поради пропускане на срока, поради което разноски не се дължат на жалбоподателката.

Представен е и списък на разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разноски, на жалбоподателя И. Р., на когото следва да се присъдят съдебни разноски, както следва: 1500 лева адвокатско възнаграждение, не е направено възражение, както и 165лв. за назначения особен представител..

С оглед изхода на спора основателно е искането на адв.П., като пълномощник на заинтересованата страна Е. О. за присъждане на разноски на основание чл.38, т.2,3 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото договор за правна защита и съдействие е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2,3 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице и близък е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ЗАЛИЧАВА К. К., Н. Ч., З. Р., Д. А., Р. М., Х. Ч., Ф. Т., Т. Д. и И. М., М. Д., Ж. Д. и С. Д. в качеството им на заинтересованите страни.

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. Р., с [ЕГН] чрез адв. А. П., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап. 10 и жалба от Г. П. О., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] Д. С. Ш., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]действия по изменение на КККР на [населено място], обективирани в уведомление № 24-30995/09.10.2023г. СГКК относно поземлен имот с идентификатор 51500.34.10 по заявление вх.№ 01-40554 от 23.01.2023г. на СГКК от Й. Г. Г..

ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК – Бургас за ново произнасяне при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на И. Т. Р., с [ЕГН] разноски в размер на 1665,00 лева.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Г. П. О., [ЕГН] и Д. С. Ш., [ЕГН] разноски в размер на 1250 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева държавна такса и 330лв. депозит за назначения особен представител или общо 1600лв.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на адв.А. Д. П. адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, като в частта за заличаването на заинтересованите страни има характер на определение и подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.