№ 18620
гр. С., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110170864 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д.
Й. С., ЕГН **********, против „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ......., и „ФИРМА” .... (с предишно
наименование „ФИРМА” ЕАД), с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на първия ответник „ФИРМА” ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 1294,82 лева (съгласно допуснато на основание чл.214, ал. 1 ГПК с
протоколно определение от 19.09.2024г. увеличение на иска), представляваща платена при
липса на основание над чистата стойност на кредита от 4 400,00 лева по нищожен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ...../11.10.2022 г., както и за осъждане на втория
ответник „ФИРМА” .... (с предишно наименование „ФИРМА” ЕАД), а при условията на
евентуалност - първия ответник „ФИРМА” ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 3624,74
лева (съгласно допуснато на основание чл.214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от
19.09.2024г. увеличение на иска), представляваща платена при липса на основание по
нищожен договор за поръчителство към договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ...../11.10.2022 г. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 11.10.2022 г. между него и първия ответник „ФИРМА” ЕООД е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ...../11.10.2022 г., по силата на
който му е предоставен заем в размер на 4 400,00 лева. Твърди, че се задължил да върне
кредита на 17 вноски, с първа падежна дата - 10.11.2022 г. и последна падежна дата –
04.03.2024 г. Посочва, че между страните била уговорена договорна лихва в размер на 33%
или 1 452,00 лева, при ГПР 49,68%. Поддържа, че чл. 5 от договора предвиждал кредитът да
бъде обезпечен с поръчителство, учредено от втория ответник „ФИРМА”, поради което и на
същата дата 11.10.2022 г. между него и „ФИРМА” .... (с предишно наименование „ФИРМА”
ЕАД) е сключен договор за поръчителство, с който е обезпечено изпълнението на
задължението на ищеца по договора за кредит. По договора за поръчителство ищецът се
задължил да заплати на „ФИРМА” .... възнаграждение в размер на 4 400,00 лева, като
посочва, че съгласно чл. 4.3 от Стандартния европейски формуляр на ответника „ФИРМА”
ЕООД и представената преддоговорна информация, в случай, че кредитополучателят избере
да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, то очакваните разходи за
1
възнаграждението ще бъдат в размер на 4 400,00 лева и същите няма да са включени в
обхвата на ГПР съгласно договора за кредит. Ищецът твърди, че в изпълнение на двата
договора /за кредит и за поръчителство/ е изплатил в полза на „ФИРМА ” ЕООД сума в общ
размер на 9 319,56 лева. Твърди, че на 08.09.2023 г. погасил предсрочно кредита, като
изплатил на кредитодателя сума в размер на 3 248,08 лева. Счита договора за кредит за
нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради изначална недействителност на съществен
елемент от договорното съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва,
като посочва, че последната противоречи на добрите нрави. Твърди, че договорната лихва
надхвърля два пъти размера на законната лихва независимо, че кредитът е обезпечен чрез
поръчителство. Посочва, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, като не е посочил в договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Не
било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, предвиждащо в договора да бъде
разписан лихвеният процент на ден. Поддържа, че договорът се явява нищожен като
сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл.
19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, като излага, че посоченият в договора ГПР е неточен
и подвеждащ, тъй като в него не е включен разходът за възнаграждение на дружеството-
поръчител. Твърди да е налице нелоялна и заблуждаваща търговска практика, а клаузата да е
неравноправна. Поддържа, че в договора лихвеният процент и ГПР са посочени единствено
като абсолютни стойности и не е ясно разписана методиката на формиране на ГПР, като
счита това за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК
недействителността на клаузите за ГЛП и ГПР, на основание чл. 23 ЗПК влекат
недействителност на цялата кредитна сделка. Предвид нищожността на кредитната сделка,
то счита, че акцесорната такава, с която вторият ответникът е учредил обезпечение, също не
е произвела правен ефект. Допълва, че договорът за поръчителство е нищожен, като счита
същия за лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави, създаващ
неравноправие в кредитното правоотношение и нарушаващ принципа на справедливост.
Твърди, че поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на
лично обезпечение противоречи на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, като по този
начин се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита
тази договорка за неравноправна и непораждаща правни последици. Твърди „ФИРМА”
ЕООД да е договарял в полза на поръчителя „ФИРМА” ЕАД по смисъла на чл. 22 ЗЗД.
Цитира практика в подкрепа на аргументираните тези, включително решения на СЕС. С
оглед на изложеното и предвид нищожността на кредитната сделка, моли съда да осъди
ответниците да му заплатят процесните суми.
Ответникът „ФИРМА” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, с избрани от
ищеца параметри на кредита, включително предпочитаното от него обезпечение. Посочва,
че след като е одобрен, на ищеца е била изпратена преддоговорна информация под формата
на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), заедно с проекти на документи за сключване на
договора, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр.
Посочва, че както в СЕФ, така и в договора, изрично било предвидено правото на отказ от
кредита, като твърди, че договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко
текстово съобщение по телефона (SMS), че е съгласен да сключи договора при предложените
условия. Счита за неоснователни ищцовите твърдения за нарушение на разпоредбите от
ЗПК. Поддържа, че не е налице нарушение, изразяващо се в некоректно посочени в договора
лихвен процент и ГПР. Неоснователни били и твърденията за нарушение на задължението за
включване на погасителен план с посочване на размера, броя и периодичността на вноските.
Поддържа, че възнаграждението, което ищецът се е задължил да плати на трето лице, не се
дължи на „ФИРМА” ЕООД, поради което и няма как да бъде включено в погасителния план,
2
тъй като не представлява нито главница, нито лихва. Счита за неоснователни и твърденията
за неправилно посочен ГПР, като твърди, че съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК не само, че не е
бил длъжен да включи в ГПР сумата, уговорена между потребителя и третото лице, но и не е
имал това право. Посочва, че включването на клаузата за обезпечение чрез ..... (М.) в чл. 5 от
договора за кредит е вследствие направен от ищеца избор в рамките на преддоговорните
отношения между страните. Твърди, че не разполага с информация за условията, при които
ищецът и третото лице /поръчител/ ще постигнат споразумение, включително тези,
отнасящи се до уговореното между тях възнаграждение. Поддържа, че договорът за
гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя, поради
което и ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен
от кредитодателя, този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия
разход. Поддържа, че тези услуги са незадължителни по смисъла на закона. Твърди, че целта
на договора за гаранция е да гарантира финансовия риск, който ответникът носи от
възможно неизпълнение при неплатежоспособност на ищеца. Твърди още, че на ищеца е
предоставена цялата информация във връзка с размера и начина на формиране на ГПР,
необходима за вземане на информирано решение, като тази информация била включена
както в СЕФ, така и впоследствие в договора за кредит. Ясно била посочена и сумата, която
ищецът е следвало да върне – главница и лихва. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е
в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, а възнаграждението за предоставената услуга за гаранция
не било включено в размера му, тъй като същата не е задължително условие за сключване на
договора за кредит. Посочва, че ищецът е имал право на избор дали да сключи договор за
гаранция с поръчител, посочен от кредитодателя, или да посочи личен гарант. Поддържа, че
сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договор за
кредит и не увеличава възможностите за отпускане на кредита. Твърди уговорката за
гаранция да е индивидуално договорена по избор на ищеца. Оспорва твърдяната от ищеца
заблуждаваща търговска практика, като твърди, че не е налице и нарушение на чл. 143 ЗЗП.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „ФИРМА” ЕАД - „ФИРМА”
.... (с предишно наименование „ФИРМА” ЕАД), с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа, че ищецът е имал избор между няколко варианта за обезпечаване
на задълженията му по договора за кредит, включително да предложи избрано от него
физическо лице. Твърди, че сключването на договор за гаранция не било задължително
условие за сключване на договора за кредит. Счита, че клаузата за обезпечение не е
неравноправна по смисъла на ЗЗП и не противоречи на добрите нрави. Посочва, че
„ФИРМА” ЕАД е лице, различно от „ФИРМА” ЕООД, предоставя различна услуга и
уговаря индивидуални условия със своите клиенти. В тази връзка посочва, че „ФИРМА ”
ЕООД не разполага с предварителна информация за условията и клаузите, които се уговарят
между „ФИРМА ” ЕАД и неговите клиенти, като в някои случаи е възможно да не получи
дори и последваща такава. Твърди, че впоследствие, на един по-късен етап и с цел
улеснение на клиентите, кредитополучателите могат да извършват плащания към „ФИРМА”
ЕООД за погасяване на задълженията си по договора за гаранция, като в тази връзка
посочва, че между двамата ответници бил сключен договор за сътрудничество. Оспорва
ищцовите твърдения за нищожност на договора за кредит поради нарушение на ЗПК, като
поддържа, че липсата на детайлно описване на начина, по който е формиран ГПР, не е
нарушение на ЗПК и не води до недействителност на договора за кредит. Оспорва договора
за гаранция да е нищожен поради липса на основание, като посочва и основанието –
потребителят поема задължение да плати възнаграждение, а „ФИРМА” ЕАД се задължава да
обезпечи дълга му към кредитодателя „ФИРМА” ЕООД. Счита за неоснователно
твърдението за нищожност уговореното възнаграждение съгласно договора за гаранция на
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото самият договор за гаранция не се регулира от
разпоредбите на ЗПК. Поддържа, че договорът за гаранция и договорът за кредит са
3
действителни, поради което и ответникът-гарант има право да получи уговореното
възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от
представените по делото доказателства, наличието на валидно възникнало облигационно
отношение по договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 11.10.2022 г.,
сключен между ответника „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....... и ищеца Д. Й. С., ЕГН **********;
усвояване от ищеца на заемна сума в размер на 4 400,00 лева; наличието на валидно
възникнало облигационно отношение по договор за гаранция (поръчителство), сключен
между ответника „ФИРМА” .... (с предишно наименование „ФИРМА” ЕАД) и ищеца Д. Й.
С., ЕГН **********; в изпълнение на задълженията си по договорите за кредит и за
гаранция ищецът е извършил плащания в общ размер на 9 319,56 лева.
По делото като доказателство е приет на хартиен носител договор № ...../11.10.2022 г.
за предоставяне на финансови услуги (кредит) от разстояние, сключен между „ФИРМА”
ЕООД, в качеството му на заемодател, и ищеца Д. Й. С., в качеството му на кредитор, по
силата на който кредитодателя е предоставил на кредитополучателя сума в размер на
4400,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне в срок до 17 месеца, при
лихвен процент 33% (1452,00 лева) и ГПР 49,68%. Общата сума, която заемателят следва да
върне, е 5852,00 лева. Посочено е, че предоставянето на кредита от кредотодателя на
кредитополучателя се извършва по избрания от последния начин. Съгласно чл. 5 от
процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ..... в полза на
дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че одобряването на
обезпечението, се извършва чрез одобряването на заема.
По делото е представен на хартиен носител и договор за гаранция, сключен на
11.10.2022 г. между ..... .... - М. и ищеца Д. С., по силата на който ответника ..... ...., като
гарант се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора/другия ответник по
настоящото дело/ за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договор за заем
№ ...../11.10.2022 г. В договора за гаранция е уговорено възнаграждение в полза на гаранта в
размер на 4400,00 лева.
По делото са приети извлечение от банкова сметка и платежно нареждане от
08.09.2023 г., от което се установява, че по сметка на ответника „ФИРМА” ЕООД са
постъпили суми в периода м.10.2022 г до м.09.2023 г. от ищеца Д. Й. С..
По делото са изслушани и приети без възражения на страните съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира като обективни, пълни и
безпристрастно изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „ФИРМА” ЕООД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно,
че по силата на договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 11.10.2022 г.,
сключен между него и ответника „ФИРМА” ЕООД, е заплатил на ответника процесната
сума в размер на 1294,82 лева.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на
процесната сума, респективно задържането й по валидни договорни клаузи, които съдържат
4
всички необходими реквизити съгласно изискванията на ЗПК и отговарят на императивните
правни норми.
Както се посочи и по-горе, от приетите по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключен договор за
паричен заем № ..... с предмет – отпускането на кредит в размер на 4400,00 лева срещу
поето насрещно задължение от ищеца да върне заемната сума, ведно с уговорена
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 33% или общо
сумата 1452,00 лева.
Договорът за потребителски кредит е формален - следва да се сключи в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1 ЗПК), като „траен носител“ е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по
начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за
които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация – пар. 1, т. 10 ДР от ЗПФУР. Договорът за потребителски кредит
може да се сключи и чрез средство за комуникация от разстояние, т.е. без да е налице
едновременното физическо присъствие на кредитора и потребителя (пар. 1, т. 2 ДР на
ЗПФУР) – арг. чл. 5, ал. 9 и ал. 15 ЗПФУР, в който случай за неговото сключване приложение
намира и Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според твърденията
на ответника „ФИРМА” ЕООД, сключването на договора за кредит е извършено чрез
електронни изявления от „ФИРМА” ЕООД и ищеца Д. Й. С.. Относно електронните
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (с актуално
наименование Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) – чл.
18, ал. 2 ЗПФУР. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията – чл.
2, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис – чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕУУ. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление – чл. 3, ал. 2 ЗПФУР.
Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит
чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са
постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен
носител по смисъла на пар. 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и, че това съгласие е дадено от тях
чрез средства за комуникация от разстояние, т.е. посредством електронни изявления.
В тази връзка следва да се отбележи, че в представените по делото Общи условия за
предоставяне на потребителски кредити от разстояние на „ФИРМА” ЕООД /чл. 3.4/, е
посочено, че кандидатстването за кредит може да се извърши по някой от следните начини:
1/ попълване на електронна форма за регистрация – искане/заявка за отпускане на
потребителски кредит, намираща се на интернет страницата на дружеството (www......,
www......., www......, www......) ; 2/ подаване на искане за отпускане на потребителски кредит в
партньорски офис или със съдействието на търговски представител; 3/ по телефон; и 4/ през
официална електронна страница на партньор на дружеството. Сключването на договора за
потребителски кредит става по инициатива на кандидат кредитополучателя, като за да
получи кредит той подава искане/заявка (молба) чрез приложената в страницата
регистрационна форма, въвежда личните си данни, запознава се и посочва, че е съгласен с
общите условия, приемането на които е необходимо условие за изпращане на заявката.
Съгласно чл. 6.1 и чл. 6.2 от ОУ, за да се пристъпи към сключване на договор е необходимо
дружеството да е одобрило искането за отпускане на потребителски кредит на
кредотоискателя и да го е информирало за това по някой от следните начини : 1/ чрез
изпращане на СМС на идентификационен номер на кредитополучателя, съдържащ
инструкции за начина, по който кредитополучателя може да заяви съгласието си за
5
конкретните условия на потребителския кредит, договорени чрез размяна на СМС
съобщения между страните по мобилния канал, когато съобщенията са до или от
дружеството, и идентификационния номер, когато съобщенията са до или от
кредитополучателя, и Общите условия); 2/ чрез изпращане на условията на потребителския
кредит, включващи конкретни условия и Общите условия, както и индивидуалния код за
потвърждение на електронния адрес, посочен от кредитоискателя; и 3/ чрез партньорския
офис, съответно търговския представител, посредством предоставяне на хартиен или друг
траен носител на конкретните условия и Общите условия на потребителския кредит. В чл.
6.3 от ОУ е предвидено, че след получаване на одобрението за отпускане на потребителския
кредит, кредитополучателят е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на
договора за потребителски кредит или анекса към него по един от следните начини: 1/ чрез
СМС от идентификационния номер, като текстът на СМС-а задължително трябва да
съдържа думите „......”; 2/ чрез попълване на кода за потвърждение на заглавната страница на
интернет адреса на дружеството www...... и www.......; и 3/ чрез собственоръчно подписване
от кредитополучателя на два еднообразни екземпляра на конкретните условия на заема и
общите условия. Изрично е посочено, че приемането се отнася както за конкретните, така и
за общите условия. Съгласно чл. 6.6 от ОУ след изпращане на съгласието за сключване на
договора от заемателя (по съответния начин, определен в чл. 6.3 и в срока по чл. 6.4 от ОУ )
договорът/анексът за потребителски кредит се счита за сключен и обвързва страните.
Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключване на договора за
потребителски кредит, потвърждава неговото желание за незабавното превеждане на
кредита по избрания от кредитополучателя начин.
Във връзка с установяване на обстоятелството, че процесният договор за кредит е
сключен съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като компетентно, последователно и логично изготвено. От
заключението на СТЕ се установява, че в системата на ответното дружество се съхранява
информация за кредит с номер ....., предоставен на Д. Й. С., ЕГН **********, при избрано
обезпечение „гаранция от .....”. Експертът посочва, че всички изпратени от ищеца документи
по време на кандидатстването за кредит, всички изпратени от ответника към ищеца
документи по електронна поща, както и цялата разменена между страните кореспонденция,
са налични в системата на ответника. Изяснява се, че 11.10.2022 г. в 12:56 ч. на ищеца е
изпратено имейл съобщение със заглавие „Получихме искане за заем .....”. Видно от
съдържанието на имейла, заявката е със следните параметри: размер на заема – 4400,00 лева,
лихва за периода – 1452,00 лева, падежна дата – 10.11.2022 г. и ГПР – 49,68%. На ищеца е
предоставена възможността да се запознае със Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити (прикачен) и с общите условия
(линк, посочен в имейла). На 11.10.2022 г. в 13:03 ч. на ищеца е изпратен имейл, от
съдържанието на който се установява, че искането за отпускане на потребителски кредит .....
е одобрено при заявените от ищеца параметри, като общата сума за плащане е 5852,00 лева.
Към имейла са прикачени договорът за потребителски кредит, преддоговорна информация,
ОУ към договора и декларация по ЗМИП. Посочени са и начините, по които ищецът може да
потвърди приемането – SMS с текст ...... на номер 1917, алтернативно – чрез уникален web
код, който ищецът е получил на SMS, чрез въвеждането му на ........./..... Експертът
потвърждава, че към имейл съобщението от 11.10.2022 г. в 13:03 ч. са прикачени 3 файла:
общи условия, договор и преддоговорна информация (СЕФ). На 11.10.2022 г. в 13:03 ч. на
номер ...... е изпратено следното SMS съобщение: „.... ot 4400.00 lv, za srok 17 meseca, s
mesechna vnoska 603.06lv e odobren. Za skluchvane na dogovor izprati sms ...... na 1917 ili
potvardi kato vavedesh tvoeto EGN i web kod ..... na ..... Експертът посочва, че на 11.10.2022 г.
в 13:07 ч. през специална форма в уеб системата на ответника ищецът е потвърдил
сключването на процесния договор, въвеждайки своето ЕГН и код за потвърждение ....., като
6
на същите дата в 13:10 на номер ...... е изпратено SMS съобщение: „.....: Sumata po zaem ..... e
naredena po bankovata ti smetka. ......”.
С оглед така приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, се
установява, че с изпращането на заявката от страна на ищеца за отпускане на кредит чрез
посочения интернет сайт е отправено предложение до „ФИРМА” ЕООД за сключване на
договор за заем. С изпращането на договора за потребителски кредит на адреса на
електронната поща на ищеца, кредитодателя е предложил сключването на договор за кредит
с посочените в него параметри, което предложение е прието от ищеца с изпращането на
потвърждението за сключване на договора за кредит. С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че е доказано, че между ответното дружество „ФИРМА” ЕООД и
ищеца по реда на ЗПФУР е сключен договор за потребителски кредит под формата на заем
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Настоящият договор се явява сключен от лице, притежаващо качеството
„потребител“, предвид което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
Съгласно чл. 5 от процесния договор, кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ..... в полза на дружеството. С одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може
да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е, че
одобряването на обезпечението, се извършва чрез одобряването на заема.
От представения по делото договор за гаранция, сключен на 11.10.2022 г. между .....
.... - М. и ищеца Д. С., по силата на който ответника ..... ...., като гарант се задължава
солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора /другия ответник по настоящото дело/ за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от договор за заем № ...../11.10.2022 г. В
договора за гаранция е уговорено възнаграждение в полза на гаранта в размер на 4400,00
лева.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът
кредитира като обективна, пълна и безпристрастно изготвена. Вещото лице е посочило, че
заедно с гаранцията, общата сума по кредита, която заемополучателят е следвало да върне,
възлиза в размер на 10 258,00 лева. Експертът заключва, че ако при изчисляване на ГПР при
условията на договора се включат и начислените лихви и такса за гаранция в размер 4 400,00
лева, ГПР по процесния договор за потребителски кредит № ...../11.10.2022 г., изчислен
7
използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е в
размер 279,17%. От експертното заключение се установява, че от ищеца към ответниците е
постъпила сума в размер 9319,56 лева, с което са погасени следните задължение - 3624,74
лева преведена гаранция, 4400,00 лева главница, 1232,82 възнаградителна лихва, 40,00 такса
за напомнително писмо и 20,00 лева такса за предсрочно погасяване.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на
договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в
договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,68%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но всъщност не отразява действителния ГПР, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция,
което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
За правилното разрешаване на спора между страните, от значение са установените въз
основа на събраните по делото доказателства обстоятелства, че двата договора – договорът
за кредит и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, както и че
отделни разпоредби от същите препращат един към друг. Съдът приема, че се касае за
неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с
другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва
въпросът за няколко договора, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, на отделните правоотношения
трябва да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт,
с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността
между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице – гарант. Не може да се приеме, че чл. 5 от договор за
кредит № ..... от 11.10.2022 г. касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че
8
е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави
обезпечение, посредством поръчителство именно от „......
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Съобразно
конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по
обезпечителната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с
договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. Анализът на
клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при
избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят
одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи договор за гаранция именно с гаранта,
посочен от заемодателя.
При тези данни за съда липсват каквито и да било съмнения, че сключването на
договор за предоставяне на гаранция е условие за сключването на договора за потребителски
кредит и усвояването му. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за поръчителство следва да бъде включено като разход по кредита при
изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от
потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това
не е сторено, като видно от информацията, посочена в чл. 3 от договора, общата сума,
дължима от заемателя е в размер на 5852,00 лева и се състои от размера на заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора, изчислена към момента на
неговото сключване, следователно в нея не е включено възнаграждението по гаранционната
сделка. Този разход не е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на
разходите, видно от разпоредбата на чл. 4 от договора, а при допълнително въвеждане на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство при изчисляване
на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на кредита и неговия срок,
размерът на ГПР многократно надвишава размера, посочен в договора - същото се
установява и от приетата ССчЕ.
Следва да бъде отбелязано, че съществуват достатъчно данни за свързаността между
заемодателя „ФИРМА” ЕООД и гаранта ..... .... - М., доколкото от служебно извършена
справка в Т.Р., на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и на интернет страницата на
„ФИРМА“ – М., се установява, че едноличен собственик на капитала на „ФИРМА” ЕООД е
„ФИРМА“, което наименование е идентично със сегашното наименование „ФИРМА“ (преди
ФИРМА). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита – предоставянето на
обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително възнаграждение по
договора, представляващо допълнителна печалба. Следва да се приеме, че разходът, който
потребителят трябва да заплати по договора за гаранция, е пряко свързан с основната му
престация по договора за заем и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за
ползване на заемните средства и следва да бъде включен изначално при формирането на
ГПР, като разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят
трябва да заплати.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б., което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума.
9
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК. В настоящия случай от приетата по делото ССчЕ се изяснява, че ако при
изчисляването на ГПР се включат начислените лихви и такси за гаранция в размер 4400,00
лева, ГПР по договора е в размер 279,17 %, т.е. значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо в случая може да се направи обоснован извод, че ГПР по договора за заем
надхвърля 50%, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция. Така
уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за
плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост
на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на „ФИРМА” ЕООД по договора за заем, отговаря
на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
настоящият съдебен състав приема, че макар формално договорът за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират
на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен
процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на процесната
сума в размер 4400,00 лева, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат
възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът за кредит се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този смисъл са Решение №
261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.). В аспекта на изложеното, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК сключеният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От представените по делото доказателства и приетата по
делото ССчЕ се установява, че ищецът е извършил плащане в полза на „ФИРМА” ЕООД на
сумата в общ размер на 9319,56 лева, с което са погасени следните задължение - 3624,74
лева, представляваща гаранция, 4400,00 лева главница, 1232,82 възнаградителна лихва, 40,00
такса за напомнително писмо и 22,00 лева такса за предсрочно погасяване. Предвид
недействителността на процесния договор за паричен заем, заплатената над 4400,00 лева
сума по договора за потребителски кредит подлежи на връщане, поради което предявеният
иск срещу „ФИРМА” ЕООД за сумата от 1294,82 лева /1232,82 лева възнаградителна лихва,
40,00 лева такса за напомнително писмо и 22,00 лева такса за предсрочно прекратяване/ е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По втория главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД срещу „ФИРМА” ....:
10
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно, че по силата на сключен
между него и ответника „ФИРМА ” .... (с предишно наименование „ФИРМА” ЕАД) договор
за предоставяне на гаранция от 11.10.2022 г., е заплатил на ответника процесната сума в
размер на 3624,74 лева.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на
процесната суми, респективно задържането й по валидни договорни клаузи, които съдържат
всички необходими реквизити съгласно изискванията на ЗПК и отговарят на императивните
правни норми.
Както се посочи и по-горе, от събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка въз основа на сключен договор за
предоставяне на гаранция с предмет обезпечаване задължения на потребителя, възникнали
съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит № ..... от 11.10.2022 г. срещу
поето насрещно задължение от ищеца да заплати възнаграждение в размер на 4400,00 лева.
Предвид установената взаимовръзка между договора, сключен между потребителя и
„ФИРМА” ЕООД, и договора, сключен между потребителя и „ФИРМА” ...., доколкото те
представляват система от правоотношения между страните, последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и върху
договора за гаранция, който също се явява нищожен. Така сключеният договор за
предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което е свързано с кредитодателя и се
намира в облигационни отношения с него, обуславя извод, че на длъжника не е предоставено
право на избор и възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросния договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца. Ето защо ищецът не дължи на
поръчителя възнаграждение за поръчителство.
От събрания по делото доказателствен материал се установи, че ищецът е извършил
плащания в полза на ответниците в общ в размер 9319,56 лева, от които 3624,74 лева
гаранция по договора за предоставяне на поръчителство. По гореизложените съображения,
на връщане подлежи сумата платена по нищожния договор за предоставяне на гаранция,
поради което предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу
„ФИРМА ” .... за сумата от 3624,74 лева следва да бъде уважен изцяло, като основателен и
доказан.
С оглед изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска, предявен в условията на
евентуалност, поради което не дължи произнасяне по него.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с право на разноски
разполага ищецът. Същият е заплатил държавна такса в общ размер от 196,78 лева (51,79
лева за първия главен иск срещи „ФИРМА” ЕООД и 144,99 лева по втория главен иск срещу
„ФИРМА” ....) и депозит за ССчЕ в размер на 400 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ищецът е
уговорил безплатна правна помощ с адв. Д. Ф.. При договор за правна защита и съдействие,
сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението
е предоставено на съда при приключване на производството. С оглед Решение от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/2022 г., Наредба № 1/2004 г. няма задължителен характер за съда
при определяне размера на адвокатското възнаграждение. В този смисъл и при съобразяване
на свързания предмет на предявените искове и липсата на фактическа и правна сложност на
11
делото, настоящият съдебен състав приема, че в полза на адв. Д. Ф. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ФИРМА” ЕООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „...”, ж.к. „... 3”, бул. „....” № 51, бл. 0, вх.
А, ет. 9, ап. офис 20, да заплати на Д.а Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „... 2“, бл.
209а, вх. 4, ет. 2, ап. 52, , сумата 1294,82 лева, представляваща платена при липса на
основание над чистата стойност на кредита от 4 400,00 лева по нищожен договор за
предоставяне на потребителски кредит № ...../11.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ФИРМА” .... (с предишно
наименование „ФИРМА” ЕАД), със седалище и адрес на управление в М., СТ .... № 120, ....
1027, да заплати на Д.а Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „... 2“, бл. 209а, вх. 4, ет.
2, ап. 52, , сумата 3624,74 лева, представляваща платена при липса на основание по
нищожен договор за поръчителство към договор за предоставяне на потребителски кредит
№ ...../11.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 ГПК „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „...”, ж.к. „... 3”, бул. „....” № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис
20, да заплати на Д.а Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „... 2“, бл. 209а, вх. 4, ет. 2,
ап. 52, , сумата от 251,79 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 „ФИРМА” .... (с предишно наименование „ФИРМА”
ЕАД), със седалище и адрес на управление в М., СТ .... № 120, .... 1027, да заплати на Д.а Й.
С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „... 2“, бл. 209а, вх. 4, ет. 2, ап. 52, на основание 78,
ал.1 ГПК, сумата от 344,99 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78, ал.1 ГПК „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ......., със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „...”, ж.к. „... 3”, бул. „....” № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20 и „ФИРМА” .... (с предишно наименование „ФИРМА” ЕАД), със седалище и адрес
на управление в М., СТ .... № 120, .... 1027 да заплатят на адв. Д. Ф. на основание чл. 38, ал. 2
ЗА вр. 78, ал.1 ГПК, сумата от 400,00 лева – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12