Р Е Ш
Е Н И
Е №…...
гр.
София, 13.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на шестнадесети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12170 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С
решение № 375762/30.03.2017 г., по гр. д. № 2260/2017 г., на СРС, 90 с -в, „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** е
осъдена да заплати на от Д.С., ЛНЧ **********,
сумата от 4 428, 98 лв., от които 4 100 лв., представляващи стойността на неразрешени платежни
операции, осъществени в периода 31.07.2016 г.- 02.08.2016 г., с кредитна карта American Express, тип BRS „Атех Gold", издадена на ищеца от
ответната банка, 209, 77 лв. - такси за осъществените неразрешени платежни
операции и 191, 21 лв. - заплатена договорна лихва във връзка с неразрешените
платежни операции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.01.2017 г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски по делото.
Срещу решението е подадена
въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД с доводи за необоснованост, недоказаност,
неправилност и допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа
се, че съдът не е съобразил, че в хода на производството е останало недоказано
обстоятелството, че 14 броя платежни операции от АТМ - терминални устройства се
извършени от трето, неупълномощено лице чрез неправомерно или неразрешено от
картодържателя използване на кредитната карта „Amerikan Expres Gold“. Съдът не е взел предвид възраженията на ответника, че платежните
операции са извършени от ищеца или лично, или чрез използване на картата с
правилния ПИН код от трето лице, на което титуляра я е предоставил. Твърди се,
че поради това платежните операции са били разрешени по смисъла на чл. 51, ал.
1 ЗПУПС (отм.), което се потвърждава и от заключението на приетата пред СРС
СКТЕ. Според експертизата банката е осигурила максимална степен на защита и
надеждност при осъществяване на трансакциите с процесната карта. Излагат се доводи,
че механизмите на сигурност, прилагани от банката, предвиждат данните от всяка
карта да са „заключени“ в нейната магнитна лента - да могат да бъдат извлечени
само от материалния носител (пластиката) на картата, т. е. не могат да бъдат клонирани. При извършване
на трансакциите не е констатирана техническа неизправност или недостатък на АТМ
- устройствата, от които са извършени, нито на самата пластика на картата,
както и на идентификацията на потребителя и авторизацията на трансакциите,
например - чрез няколкократно въвеждане на погрешен ПИН – код, опити за теглене
на суми извън кредитния лимит и т. н. Твърди се, че за банката не е имало
съмнение кой извършва операциите, нито някаква възможност да се установи
евентуално неоторизирано използване на картата. Поддържа се, че ищецът не е
установил, по реда на чл. 154 ГПК, да е осъществено клониране или дублиране на
данните от информационната лента на картата, както и ПИН - кода чрез т. н.
скимиращи устройства. При проведена от банката процедура по чл. 56, ал. 1 ЗПУПС
(отм.), както и от заключението на СКЕТ, не се установява използване на
скимиращо устройство на инспектираните АТМ - терминални устройства, на които е
използвана кредитната карта и то през разширен период от време. Необосновано
СРС е приел, че банката, като доставчик на платежни услуги, не е извършила
задълбочена проверка по чл. 56, ал. 1 ЗПУПС (отм.). Изводите на съда се
опровергават от приетата пред него електронна кореспонденция, според която и в
четирите засегнати банки не е имало данни за технически неизправности на
устройствата или за наличие на скимиращи устройства на терминалите. Според
жалбоподателя, банката е изпълнила в пълна степен процедурата за проверка,
която се предприема за всеки конкретен случай. Към момента на извършване на
трансакциите банките не са били длъжни да осигуряват видео наблюдение на
терминалните устройства, тъй като имат надеждни механизми за установяване дали
трансакцията е компрометирана. Излагат се и съображения, че към момента на
сключване на договора с ищеца през 2009 г., банката не е имала и задължения за
изпращане на СМС при всяко теглене на суми с картата. Такива задължения за
въведени по - късно, едва с ОУ от 2010 г. и ищецът не е подавал писмено
заявление за активиране на такава услуга. Неправилната преценка на
доказателствата е довела да погрешните правни изводи на СРС. Дори да се приеме,
че платежните операции не са разрешени, според ответника това се дължи на
проявената от ищеца груба небрежност при изпълнение задълженията му по чл. 53
ЗПУПС (отм.) Според ответника ищецът не се ползва със защитата на чл. 57 ЗПУПС
(отм.), а следва да търпи последиците от чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.). Наличието
на груба небрежност при използване на картата е основание за освобождаване на
ответника от отговорност за евентуално настъпилите за ищеца вреди. Моли
обжалваното решение да бъде отменено, а иска изцяло отхвърлен, като претендира
разноски за двете инстанции. Възразява се за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК по
разноските на насрещната страна.
Въззиваемият ответник - Д.С., чрез представителя си,
оспорва жалбата по подробно изложени в отговор по реда на чл. 263 ГПК
съображения. Намира за неоснователно възражението на ответника, че платежните
операции са разрешени по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.). Изцяло недоказано
е твърдението на банката, че от одитите на АТМ - устройствата, от които ищецът
е извършвал операции, не се установява да е налице манипулация или използване
на скимиращи устройства в периода преди и след процесните трансакции. Ответникът
не е представил по делото протоколи за такива проверки на устройствата, каквито
твърди да са осъществени от съответните банки. Експертът по СКТЕ е дал
становище, че не е възможно да се установи дали е имало скимиращо устройство на
банкоматите, тъй като ако то е сложено и впоследствие - махнато, няма да
останат следи. Представената от ответника имейл кореспонденция с отговори от
три банки не обосновава извод за липса на данни, че терминалните устройства, на
които са извършени трансакциите, не са компрометирани. По делото е установено,
че освен 14 успешни тегления от картата в периода са извършени и 8 неуспешни
операции, като при първата операция е въведен погрешен ПИН - код. Според
експертизата, картата не е имала вграден чип за допълнителна защита. От
изложеното в експертизата се разколебават твърденията на банката, като
доставчик на платежни услуги, че е осигурила всички необходими механизми за
защита на издаваните от нея платежни инструменти. Излага се, че в клауза 20. 6 от
ОУ на банката към момента на подписване на договора на 26.08.2009 г. се е
съдържало задължение на банката да уведомява картодържателя за всички извършени
с картата трансакции с изпращане на СМС съобщения, без да се подава писмено
заявление от ищеца. Единствено картодържателите, сключили договори преди
01.03.2009 г. са били длъжни да подават писмени заявление, ако желаят
изпращането на съобщения. Процесните тегления попадат в категорията на тези,
при които банката е задължена да изпраща СМС съобщение и ако беше изпълнила
това задължение ищецът е можел да блокира кредитната карта по телефона.
Правилно е становището на СРС, че производството не е установено
картодържателят да не е изпълнил задълженията си по чл. 53 ЗПУПС (отм.) В
правилно приложение на закона съдът е съобразил писмените и гласни
доказателства и е приел, че не е установено ищецът да не е положил дължимата
грижа за запазване на персоналните защитни характеристики на картата.
Ответникът не е противопоставил никакви доказателства, които да оборват
достоверността на свидетелските показания. Излагат се и доводи, че съгласно чл.
56 ЗПУПС (отм.) в тежест на банката е да докаже, че картодържателят не е
положил дължимата разумна грижа, за да опази персоналните характеристика на
платежния инструмент. Въвеждането на верен ПИН - код не е достатъчно
доказателство, че картодържателят не е положил такава грижа. Не са събрани
доказателства картата да е била загубена или открадната или ищецът да е дал
съгласие за извършване на операциите, поради което те следва да се приемат за
неразрешени и са реализирани условията за ангажиране отговорността на банката
по чл. 57 ЗПУПС (отм.) По тези съображения моли първоинстационното решение да
бъде потвърдено. Претендира разноски в производството.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата
законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбите, като той следи и
без довод за нарушения на императивните материалноправни норми. Решението е
постановено при изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав
не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея съгласно
възможността, уредена в чл. 272 ГПК.
Към спора намират приложение нормите на ЗПУПС, който в хода на производството
е отменен - с ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г. в сила от същата дата, но е действал
към момента на извършване на спорните платежни операции. Съдът е длъжен да
съобрази този факт настъпил в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
СРС е бил сезиран с главен иск по чл.
57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) за възстановяване на суми, преведени в резултат на
неразрешени от ищеца 14 броя банкови транзакции, извършени в периода 23. 04
часа на 31.07.2016 г. до 12. 08 ч. на 02.08.2016 г.
С доклада по делото
СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищеца
има кредитна карта American Express, тип BRS „Атех Gold“, издадена по договор с
ответника от 26.08.2009 г., сключен при ОУ, както и че от кредитната
карта на ищеца са извършени 14 тегления, като размерът на изтеглените суми е 4 100 лв., а размерът
на платените комисионни - 209, 77 лв.
Тези обстоятелства
се установяват и от приетите и обсъдени от СРС писмени доказателства,
включително - копия от всички документи и имейли по преписката, образуваната в
банката във връзка с подаден сигнал от ищеца.
От доказателствата
се установява, че в периода от 23:04 часа на 31.07.2016 г. до 12:08 часа на
02.08.2016 г., с кредитната карта на
ищеца са извършени 14 успешни транзакции, чрез тегления от банкомати, находящи
се в гр. София, първият в ж. к. Надежда, ул. „********- собственост на „У.Б."
АД и вторият на ул. „********- собственост на ответната банка „Ю.Б." АД,
както и че ищецът лично е уведомил ответното
дружество на 09.08.2016 г. за извършване на неоторизирани транзакции с
кредитната му карта.
Банката е извършила
проверка, съгласно чл. 56, ал. 2 ЗПУПС (отм.), като е изпратила електронно
съобщение до всички банки и е получила няколко отговора от „О.Б.“ АД, „ОББ“ АД
и „У.Б.“ АД. Според отговорите, не са били налице данни на 30.07.2016 г. на ATM 61003 да е имало скимиращо устройство, а на този банкомат
обикновено се поставяли „скимъри“ в неделя, защото е банкомат на филиал, който
работел до 14. 00 часа в събота. Според друг отговор, банкоматът на ул. ********,
Медицински център - Аптека - Дивна не е оборудван с камера за видеонаблюдение,
а съгласно трети, на банкомат № 50609 на 02.08.2016 г. са били извършени
съседни трансакции, които са осъществени с четене на ЧИП картите.
Във връзка с възраженията на ответника
по въззивната жалба, настоящият състав намира следното :
Основният довод в жалбата на въззивника
- ответник за освобождаването му от отговорност по чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.)
е, че оспорените от ищеца транзакции са извършени с кредитната
му карта, посредством въвеждането на коректен и верифициран ПИН - код и
прочитане на магнитната лента на пластиката, което отхвърля съмненията за
компрометиране на картата и използването й от неоправомощен държател. Банката е
твърдяла, че при извършване
на трансакциите с картата на ищеца не е констатирана техническа неизправност
или недостатък на АТМ - устройствата, нито на самата пластика на картата, както
и на идентификацията на потребителя и авторизацията на трансакциите и за банката всяка
транзакция е била автентична. Извършването по този начин операциите обуславяло
извод, че картодържателят е проявил небрежност при съхранението на картовите
данни. Според въззивника, наличието на груба небрежност при използване на картата
е основание за освобождаването му от отговорност за евентуално настъпилите за
ищеца вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗПУПС (отм.),
платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за
изпълнението й, а при липса на съгласие се приема, че платежната операция не е
разрешена. ЗПУПС (отм.) регламентира задължение на ответника, като доставчик на
платежната услуга, да извършва единствено разрешени операции (ако операцията е
неразрешена се дължи възстановяване на стойността на платежната операция), като
отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране
на предвидените в нея предпоставки.
Разпоредбата на чл. 57 ЗПУПС (отм.) предвижда
задължение за банката да възстанови стойността на неразрешена платежна
операция, извършена без нареждане на ползвателя на платежната услуга.
Правилото уредено в закона чл. 57, ал. 1
ЗПУПС (отм.) е, че банката - издател отговаря пред картодържателя за размера на
цялата стойност на неразрешената банкова операция. Законът е уредил намаляване
или изключване отговорността на банката само в случаите, в които картодържателят
е допуснал небрежност при използване на платежния документ, като при допусната
лека небрежност отговорността е намалена - чл. 58, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и изцяло
изключена при условията на чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.) - при допусната груба
небрежност или умисъл.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗПУПС (отм.),
когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението
на платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест за
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната
от техническа повреда или друг недостатък. Според ал. 3 на същия член, когато
ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство,
че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал
чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията си по чл. 53 ЗПУПС (отм.).
Съдържанието на визираните норми,
съобразено с предвидените в чл. 154 ГПК
общи правила на доказването (всяка страна е длъжна да установи фактите, от
които черпи благоприятни за себе си последици) налага извод, че в тежест на
ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
положителният факт, че операциите са наредени от ищеца, респ. че той е проявил
груба небрежност при използване на платежните инструменти, като не е изпълнил
задължението си по чл. 53, т. 3 ЗПУПС (отм.) - след получаване на платежния
инструмент да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите
персонализирани защитни характеристики. В тази връзка възраженията на ищеца
свързани с доказателствената тежест в производството са основателни.
Въззивният съд споделя решаващите
изводи на СРС, че ответникът не е провел пълно и главно доказване, съгласно
императивното изискване на закона, че
процесните операции са наредени от ищеца, както и че той е допуснал груба
небрежност или умисъл, във връзка със запазване персонифициращите данни на
кредитната карта, при наличие на които банката може да бъде освободена от
отговорност, съгласно чл. 58, ал. 2 ЗПУПС (отм.) или лека небрежност, при която
отговорността на банката да бъде намалена - съгласно чл. 58, ал. 1 ЗПУПС
(отм.).
Както се посочи и по – горе, в чл. 56, ал. 3 ЗПУПС (отм.)
изрично е предвидено, че регистрираното от доставчика на платежни услуги
използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.
53 ЗПУПС (отм). Задължение на банката е било да осигури платежен инструмент,
който да не допуска неразрешени платежни операции.
Не води до извод за неизпълнение на
задължението на картодържателя по чл. 53, т. 3 ЗПУПС (отм.) и обстоятелството,
че при 14 - те платежни операциите ПИН -
кодът е въведен успешно.
Във връзка с
възраженията за липса на неидентифицирана намеса при извършване на операциите
следва да се посочи, че от заключението на вещото лице по приетата пред СРС и
неоспорена от страните и от ответника компютърно - техническа експертиза, както
и от дадените от вещото лице отговори на поставени в съдебното заседание на
29.11.2017 г. въпроси се установява, че процесната кредитна карта е възможно да
бъде предмет на клониране, чрез скимиращо устройство, като подобно устройство
може да бъде поставено на банкомат, но може да представлява и такова, което
копира информацията от картата чрез приближаването му до нея. Механизмите за
защита на картата са кодиране на информацията записана върху лентата на
картата, ПИН код за оторизация, дневен лимит на плащанията с картата, забрана
да се ползва една и съща карта на две устройства едновременно, известяване по
имейл или чрез SMS за всяка транзакция.
Вещото лице е
отговорило, че не са му представени протоколи за одит на банкоматите, от които
са осъществени спорните транзакции и той не е получавал резултати от вътрешна
инспекция на банкоматите.
Възможните начини
за теглене на суми от банкомати са чрез поставяне на самата карта и въведен
верният ПИН - код, или поставяне на друг физически носител на копираната чрез
скимиращо устройство информация от кредитната карта и въвеждането на верен ПИН -
код. При процесните оспорени транзакции с кредитната карта са осъществени
транзакции в режим „On line“.
Вещото лице е
посочило освен това, че и на двата използвани при оспорените транзакции
банкомати няма видеонаблюдение. Според него нямало индикации за скимиране на
картата, макар че в приложената по делото справка (л. 82) е посочено, че при
опит за извършване на платежна операция на 31.07.2016 г. чрез банкомат 50609 в
23: 04 часа е въведен грешен ПИН код.
Изводите на вещото
лице за липса на скимиращи устройства са основани единствено на имейл, изпратен
от „У.Б.“ АД до ответната банка, в който е посочено, че не били налице данни на
30.07.2016 г. на ATM 61003 да е имало „скимиращо
устройство“, тъй като на този банкомат обикновено се поставяли „скимъри“ в
неделя. Настоящият състав както и СРС намира, че в тази част заключението на
СКТЕ не следва да се кредитира, защото се основава на непълен анализ на приетата
по делото електронна кореспонденция. Както е посочил експерта, липсват нарочни
протоколи за извършен одит на АТМ - устройствата, от които са наредени
трансакциите.
Проверката
извършена от банката се е състояла в изпращане на имейли до всички банки в
България, относно възможностите за скимиране на картата, и след получен отговор
от три банки, че нямат данни за скимирани техни карти на банкомат, на който е
била използвана картата на ищеца, е направен извода, че транзакциите не са
неразрешени. Съдът намира, че в тази част както проверката извършена от банката,
така и заключението на вещото лице са извършени повърхностно, защото обект на
проверка за вероятното устройство, на което картата на ищеца е била клонирана
са два ATM терминала, което е видно от
приложената по делото имейл кореспонденция.
Не следва да се
кретидира заключението и в частта, в която е посочено, че банката е използвала
всички механизми за защита на кредитната карта. По делото не се установява и не
се твърди ответната банка да е изпратила на ищеца кратки текстови съобщения SMS за оспорените транзакции.
Настоящият въззивен
състав намира за неоснователно възражението на ответника в жалбата, че към момента на
сключване на договора с ищеца 26.08.2009 г., банката не е имала и задължения за
изпращане на СМС при всяко теглене. Според жалбоподателя такива задължения били
въведени по - късно, едва с ОУ от 2010 г., а ищецът е следвало да подаде
изрично писмено заявление за активиране на такава услуга, каквото не е подавал.
Съдът констатира, че в клауза 20. 6 от ОУ на банката,
действащи към момента на подписване на договора, се е съдържало задължение банката
да уведомява картодържателя за всички извършени с картата трансакции с
изпращане на СМС - съобщения, като
единствено картодържателите, сключили договори преди 01.03.2009 г. са били
длъжни да подават изрични писмени заявление, ако желаят изпращането на
съобщения. Процесният договор е сключен на 26.08.2009 г. и следователно към
този момент за банката вече е съществувало задължение автоматично да изпрати
съобщение за извършваните с картата трансакции, без да се подава писмено
заявление от ищеца, съгласно приложимите към договора ОУ. Предвид изложеното, въззивният
съд намира за основателно възражението на ищеца, поддържано в настоящото
производство, че процесните тегления попадат в категорията на тези, при които
банката е задължена да изпраща СМС съобщение. Доводите на ответника в обратния
смисъл са изцяло несъстоятелни. Изпращането на съобщение съставлява един от
посочените по – горе механизми за защита при евентуално неоторизирано
използване на картата.
На следващо място, както се посочи по - горе, съгласно
чл. 56 ЗПУПС (отм.) в тежест на банката е да докаже, че картодържателят не е
положил разумна грижа, за да опази персоналните характеристика на платежния
инструмент. Въвеждането на верен ПИН - код не е достатъчно доказателство, че не
е положена дължимата грижа.
В тази връзка СРС
основателно е съобразил свидетелските показания на съпругата на ищеца А. С., в
съвкупност със събраните в производството писмени доказателства, по правилата
на чл. 172 ГПК. От тези показания се установява, че съпругът й Д.С. на
01.08.2016 г. и 02.08.2016 г. е бил в гр. София, на работа, а местоработата му
е в близост до летището. Според свидетелката, ищецът държал кредитната си карта
в портфейла, като в дома им никое трето лице нямало достъп до нея. Той не е
губил кредитната си карта и тя все още е у него. Той я използвал обикновено за
теглене на пари от банкомати намиращи се на ул. Бузлуджа - супермаркет
„Фантастико“, на бул. „Витоша“, в гр. Тетевен, където имали вила, когато се е
налагало да се пазарува или да се плащат сметки, но не е теглил пари през нощта.
Свидетелката е категорична, че в периода, в който са извършени трансакциите, не
са имали необходимост от толкова пари, за да бъдат осъществявани множество
последователни транзакции, и то в кв. Надежда. От показанията й се установява,
че ищецът е разбрал за нерегламентираните тегления, след като направил проверка
на сметката си по интернет.
Показанията на
свидетелката се подкрепят и от удостоверение, издадено от „А.Б.Е.Б.“ ЕООД,
където ищецът е работил по трудов договор в процесния период. Според него той е
изпълнявал трудовите си задължения в периода от 09: 00 до 18: 00 часа на
01.08.2018 г. и в същия времеви период на 02.08.2018 г.
Предвид изложеното, настоящият състав
споделя изводите на СРС, че ответникът не е установил, при условията на пълно
главно доказване, ищецът да е действал в някоя от визираните хипотези на чл.
58, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС (отм.) - платецът да не е успял да запази персонализираните
защитни характеристики на инструмента или неразрешените платежни операции да са
причинени от платеца чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от
задълженията си по чл. 53 ЗПУПС (отм.), умишлено или поради груба небрежност.
При това положение, относно
отговорността на доставчика за неразрешените платежни операции следва да намери
приложение общото правило на чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) - сумите по тях следва
да се възстановят изцяло от банката. Предявеният иск е основателен за цялата
претендирана сума, поради което и в съответствие с материалния закон е бил
уважен от СРС.
С оглед съвпадането на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да се потвърди,
като постановено при съобразяване нормите на материалния закон и обосновано. Този
извод се отнася и до решението в частта по разноските, присъдени на ищеца,
които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално направени
разноски.
По
разноските пред СГС :
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна
(ищеца) следва да се присъдят и разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС
в размер на 600 лв., съгласно представените доказателства.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
375762/30.03.2017 г., по гр. д. № 2260/2017 г., на СРС, 90 с - в, включително в
частта по присъдените разноски.
ОСЪЖДА „Ю.Б." АД, ЕИК ********, с адрес *** и да заплати на Д.С., ЛНЧ **********, със съдебен
адрес ***, сумата от 600 лв. - адвокатско възнаграждение пред СГС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.