№ 492
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511148 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20263013 от 27.11.2020 г. по гр.д. № 38758/2019 г. по описа на
СРС, 69 с-в, е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че М. М. Д., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1 804,91 лв., представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. в
топлоснабден имот - апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к. „****, аб. №
189037, ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над уважения
размер 1 804,91 лв. до предявения размер от 2 518,31 лв. и за периода от 01.05.2015 г.
до 31.01.2016 г., както и сумата от 30,09 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 21.02.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен като
неоснователен иска за разликата над уважения размер 30,09 лв. до предявения размер
от 31,18 лв. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г.; отхвърлени са предявените
искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено, че М. М. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****, сумата от 374,63 лв., представляваща обезщетение за забава, начислена върху
вземането за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 12.02.2019 г. и сумата от
1
5,63 лв., представляваща обезщетение за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 12.02.2019 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на “Т.” ООД,
ЕИК ****, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника М. М. Д.. Изложени са доводи за неправилност на
постановеното решение в указаната част. Жалбоподателят сочи, че съдът неправилно е
приел за дължими сумите за потребена в имота ТЕ, като не е съобразил, че вземанията
са погасени по давност. Излага подробни правни и фактически доводи за обосноваване
основателността на позицията си.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в посочената част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С." ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - “Т.” ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено е
от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо - съдът
е разгледал предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите
му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във
2
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Ответникът има качеството битов клиент по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона
за енергетиката за претендирания от ищеца период, като съответно и е задължен да
заплаща доставяната топлинна енергия - за битова гореща вода, отопление и отдадена
от сградна инсталация.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика
или ползвателя на топлоснабдения имот – в случая ответника. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
В производството е установено, чрез представените пред първата инстанция
договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 20.12.2005 г.
и молба - декларация от 15.08.2001 г. подадена до "Т.С." ЕАД за откриване на
индивидуална партида на имота на нейно име се установява, че М. М. Д. е собственик
на топлоснабдения недвижим имот - апартамент №11, находящ се в гр. София, ж.к.
„**** с аб.№ 189037.
Чрез представените в първата инстанция документи за извършено дялово
разпределение за аб.№ 189037 и констатациите на СТЕ, приета пред СРС, която
настоящата инстанция кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че за процесния
период от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. стойността на доставената и потребена
топлинна енергия възлиза общо на сумата 2 518,30 лв., като за услугата дялово
разпределение за процесния период е начислена такса в размер на 31,18 лв.
За процесния период са действали ОУ/2014 г. Съгласно чл.31 ал.1 от същите,
3
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет
равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия
по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 ОУ/2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 /т.е.
за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на
общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в
повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът
има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2
ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Анализът на тези разпоредби налага извод, че
падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми,
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването им, а
не с изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на купувача. Съответно, според чл.33 от
ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по
чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При съобразяване сочените разпоредби настоящия състав намира, че изводите на
първата инстанция за погасяване по давност на вземанията на ищеца за периода от
4
01.05.2015 г. до 31.01.2016 г. са правилни и съответни на материалния закон. С
Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК са
дадени разяснения, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок, който съобразно указаното в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 10426/2019 г. по описа на СРС, 69 с-в е било подадено на 21.02.2019 г. с оглед
указанията на чл. 422, ал. 1 ГПК вземанията на ищеца за периода 01.02.2016 г. до
30.04.2018 г. в размер на сумата 1 804,91 лв. - цена на потребена топлинна енергия и за
услугата „дялово разпределение“ в размер на 30,09 лв. са дължими. Доводите на
въззивника – ответник в обратен смисъл съдът намира за неоснователни.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката. Договорът е
сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника- ответник не следва да бъдат
присъждани разноски.
Въззиваемият - ищец е отправил своевременно искане за присъждане на
разноски за настоящата инстанция, поради което съдът намира че следва да присъди на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
настоящата инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20263013 от 27.11.2020 г. по гр.д. № 38758/2019 г.
5
по описа на СРС, 69 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените
искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ, че М. М. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1
804,91 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода от
01.02.2016 г. до 30.04.2018 г. в топлоснабден имот - апартамент №11, находящ се в гр.
София, ж.к. „****, аб. № 189037, ведно със законната лихва върху главницата от
21.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 30,09 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
10426/2019 г. по описа на СРС, 69 с-в.
ОСЪЖДА М. М. Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 50.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
настоящата инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – “Т.” ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6