Решение по дело №516/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 30/07.05.2025г., постановено по а.н.д. № 264/2025г., Районен съд Левски е потвърдил наказателно № 24-0293- 000706 от 09.12.2024 г. на Началник група в ОД МВР Плевен, РУЛевски, с което на Д. А. И. от гр.Свищов, обл. Велико Търново, [улица], вх. 3, ап.6, [ЕГН] на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца - за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, допуснато на 08.05.2024 г. в 11:32 часа, за което е съставен АУАН серия GA № 1318233 от 21.11.2024г., като законосъобразно. Против решението е постъпила касационна жалба, подадена от Д. И., чрез адв. Г., който твърди че решението на РС Левски е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради нарушаване на материалния закон. Твърди, че РС не се е произнесъл по всички възражения в подадената против НП жалба. Твърди се, че АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателят, а АУАН му е връчен от служители на КАТ гр. Свищов.Твърди, че адм. орган не е спазил процедурата по чл. 40 ал.2 от ЗДвП. Твърди, че прис постановяване на решението, РС Левски не е обсъдил гласните и писмени доказателства и не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на тях. Твърди, че с обжалваното решение е нарушен материалния закон. Твърди се, че при решаване на въпроса от кога тече срокът по чл. 34 от ЗАНН, съдът е приел, че срокът започва да тече от попълване на декларацията от собственикът, кой е бил водачът на автомобила в момента на заснемането.Твърди, че процесното адм. нарушение е установено с техническо средство, което разполага със софтуер за разпознаване на регистрационните номера на заснетите превозни средства. Счита, че момента, в която данните от техническото средство са били свалени, на органа е станало известно кое е лицето извършило нарушението, и това е момента на откриване на нарушителя, респ. от този момент тече срока за ангажиране отговорността на нарушителя.Моли съда да се отмени решението и в случай, че делото не бъде върнато за ново разглеждане, да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

С обжалваното решение, РС Левски е приел за установено, че на 08.05.2024 г. в 11.32 часа в населено място, село Стежерово, [улица]до номер 40, с посока на движение към с. Българене Д.И., като водач е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] с регистрационен номер *** със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. В акта е посочено, че наказуемата скорост след приспаднат толеранс от минус 3% е 102 км/ч и че скоростта е измерена, фиксирана и заснета с техническо средство ATCC TFR1- М 586. Посочено е, че АУАН е съставен по преписка с per. № 293р- 11154/21.10.2024 г. след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача. Посочено е също така, че водача виновно е нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДП, като е изписан и словом законовия текст. Акта е подписан от лицето посочено като нарушител и е изписано, че има възражения.Въз основа на така съставения акт било издадено оспореното пред съда НП.

За да постанови решението, съдът е приел че горната фактическа обстановка се установява от приложената към преписката снимка към АУАН серия К /л. 13/, както и разпечатка от данните на ATCC TFR1-M №586 /л. 12/, от които се установява, че на 08.05.2024 г. в 11:32 часа е измерена скорост 102 км/ч, при ограничение 50 км/ч, превишение на скоростта 52 км/ч на автомобил с per. номер [рег. номер], като е посочено точното място на нарушението, а именно населено място с. Стежерово общ. Левски, обл. Плевен, посоката на движение - към с. Българене и че е отчетен толеранс от -3 км/ч. В разпечатката са посочени и данните за собственика на автомобила.По делото е представена и попълнена от Д. А. И. декларация по чл. 188 от ЗДвП от 06.11.2024 г., от която се установява, че същия в качеството си на собственик на МПС с per. № [рег. номер] е декларирал, че на 08.06.2024 г. в 11:32 е управлявал лично автомобила. Предвид тези данни, съдът е прие, че правилно НП е издадено срещу жалбоподателя, тъй като жалбоподателят към датата на констатираното нарушение е собственик на автомобила и е декларирал, че лично е управлявал автомобила на датата, на която е констатирано превишение на скоростта с

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон.

С Наказателно постановление № 24-0293-000706/09.12.2024г. Началникът на РУ Левски при ОДМВР Плевен на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на касатора административно наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,съгласно която скоростта на движение на водача на пътно превозно средство в населено място е забранено да превишава 50 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

В случая Д.И. е подведен под административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал МПС в населено място със 105 км/ч при отчетен толеранс от минус 3 км/ч и разрешена скорост в населеното място от 50 км/ч. В приложения по делото снимков материал обаче, който би трябвало да е свален от соченото в наказателното постановление АТСС TFR1-M586, не е посочена засечената с това средство скорост. Видно от представената по делото снимка е, че на нея единствено фигурира изображение МПС, но нито на лицевата част, нито на гърба на снимката няма отразена засечената от контролните органи скорост, с която е управлявал И. скорост, както и координатите на мястото на което е засечена скоростта за да се прецени мястото на нарушението, в случая извършено ли е нарушението в населено място и с каква скорост е превишението над разрешената скорост. Предвид липсата на информация за установената от контролните органи скорост на управление, съдът не може да извърши контрол на твърдяното от административнонаказващия орган нарушение по ЗДвП, включително да извърши преценка правилен ли е размера на наложената санкция, зависещ от стойността на превишението на скоростта. Освен това, видно от приложената по делото декларация е, че И. е декларирал че е управлявал МПС на 08.06.2024г, а в издаденото наказателно постановление е посочена дата на нарушението 08.05.2024г. Изложеното води до извод, за незаконосъобразност на оспореното наказателното постановление, което не е било отчетено от решаващия състав.

По изложените съображения касационният състав намира за неправилни изводите на решаващия състав за доказаност на нарушението, вменено на И., което е основание за отмяна на оспореното решение и на оспореното НП,предмет на първоинстанционното производство.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, изр. първо, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 30/07.05.2025г., постановено по а.н.д. № 264/2024г. по описа на Районен съд Левски, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0293- 000706 от 09.12.2024 г. на Началник група в ОД МВР Плевен, РУ ЛЕВСКИ, с което на Д. А. И. от гр.Свищов, обл. Велико Търново, [улица], вх. 3, ап.6, [ЕГН] на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца - за нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, допуснато на 08.05.2024 г. в 11:32 часа, за което е съставен АУАН серия GA № 1318233 от 21.11.2024г

Решението не подлежи на обжалване.