Решение по дело №4/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 471
Дата: 22 юли 2024 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20241320100004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 471
гр. Видин, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100004 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Ц. Д. П. от гр. Д, общ. В, чрез А. Д. против
„В“ ЕООД – София, с която са предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с
ответника. Посочва, че със Заповед № III-46/31.10.2023г. трудовото правоотношение с ищеца
е прекратено на основание чл. 325, т. 4 от КТ поради завършване на определена работа,
считано от 01.11.2023г.
Поддържа се, че уволнението е незаконно поради това, че не са налице материално
правните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание, тъй като завършването на определена работа изисква договорът да бъде сключен
на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, като работата
следва да е определена в договора по своя обем и вид, чрез което се определя времетраенето
на договора. Посочва се, че този договор е срочен, като основанието за прекратяването му
със завършване на определената работа, е неприложимо при договорите за неопределено
време.
Оспорен е посочения в заповедта договор от 21.10.2021г., сключен с
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, тъй като ищецът не е запознат с него.
Посочено е също, че в трудовия договор на ищеца не е определена конкретна работа
до завършването, на която се сключва. Трудовият договор, сключен до завършване на
определена работа се прекратява със завършване на работата, а договорът на ищеца не е
такъв. Посочено е още, че заповедта не съдържа фактически основания за прекратяване на
трудовия договор
1
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца, същият да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3538.02 лева за периода
от 01.11.2023г. до 01.04.2024г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до
окончателното издължаване.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че при постъпване на работа ищецът е
бил уведомен, че ОЦ гр. Видин е създаден във връзка с договорните отношения на
ответното дружество и ЧЕЗ Разпределение България. Ищецът е сключил трудовия си
договор в период на действие на договор № 17-454 от 16.10.2017г. между ответното
дружество и ЧЕЗ Разпределение България. В периода от 16.19.2017г. до 21.10.2021г.
ответното дружество е изпълнявал дейност по прекъсване и възстановяване на ел.захранване
на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ
Разпределение България. Посоченият договор е сключен на основание чл. 112 от ЗОП. След
изтичане на срока на действие на договора, била продължена дейността на дружеството с
договор № 21-425 от 21.10.2021г. със срок на действие 24 месеца.
Посочва се, че служителите в оперативните центрове, сред които и ищецът са били
уведомени, че ще изпълняват дейност по прекъсване и възстановяване на ел.захранване на
потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение
България до изтичане на договорите на ответното дружество с ЧЕЗ Разпределение България
и ако не приемат нова месторабота в град София, трудовите договори ще бъдат прекратени.
Посочва се също, че ОЦ в гр. Видин е закрит. Ищецът не е приел да работи в гр. София и
поради това трудовият му договор е прекратен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава.
Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните
доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен заверен препис на трудов договор № 657/30.03.2021г.,
сключен между страните по делото, по силата на който работодателят е възложил на
работника и последният е приел да изпълнява, считано от 01.04.2021г. длъжността
„електромонтьор изграждане /поддържане/ ремонт на електропроводни линии и мрежи“ с
място на работа – оперативен център Видин. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал.
1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на
работодателя. С допълнителни споразумения от 31.03.2022г. и от 30.12.2022г. е увеличено
основното месечно възнаграждение на ищеца.
Със Заповед № III- 46/31.10.2023г. трудовият договор с ищеца е прекратен на
основание чл. 325, т. 4 от КТ поради завършване на определена работа по договор № 21-425
от 21.10.2021г., сключен с „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, считано от
2
01.11.2023г.
От представения препис на трудова книжка на ищеца, се установява, че
прекратяването на трудовото правоотношение е отразено в трудовата книжка.
По делото е представен препис на договор № 17-454 от 16.10.2017г, сключен между
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД и ответното дружество на основание чл. 112 от ЗОП, по
силата на който ответникът е приел да изпълнява възложена му от „ЧЕЗ Разпределение
България“ дейност – прекъсване и възстановяване на захранването с електрическа енергия
на потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа на територията на
оперативни центрове Монтана, Лом, Видин и Белоградчик. В договора са уредени
отношенията между страните. Представен е и договор № № 21-425 от 21.10.2021г. със срок
на действие 24 месеца между посочените по –горе страни със същия предмет.
По делото са разпитани двама свидетели, работещи при ответното дружество, които
установяват обстоятелства във връзка с дейността на ответното дружество, а именно, че
същото се занимава с договори с „ЧЕЗ Разпределение“ на територията на страната и имат
сключени такива договори от 2014г. до 2023г. Свидетелите посочват, че при сключване на
трудов договор, на служителите им се обяснявало, че договорите с ЧЕЗ са срочни. За
София, Видин, Монтана, Лом договорът не е подновен и с изтичане на срока му,
служителите отишли да работят на други обекти на дружеството, освен ищеца. Същият
въпреки направеното предложение, отказал да отиде на работа в друго населено място.
Поради това договорът се него бил прекратен на основание на прекратяване на дейността, за
която е бил нает.
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, логични и съответстващи
на събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Не е спорно, че между страните е имало валидно трудово правоотношение по силата
на сключен трудов договор от 30.03.2021г., съгласно който ищецът е работил при ответника
на длъжност „електромонтьор изграждане /поддържане/ ремонт на електропроводни линии
и мрежи“ с място на работа – оперативен център Видин. Трудовият договор е сключен за
неопределено време, тъй като в 6 месечния изпитателен срок не е прекратен.
Не е спорно също, че със Заповед № III- 46/31.10.2023г. трудовият договор с ищеца е
прекратен на основание чл. 325, т. 4 от КТ поради завършване на определена работа по
договор № 21-425 от 21.10.2021г., сключен с „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
считано от 01.11.2023г.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е необходимо да е
налице сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ -за извършване на
определена работа. Извършването на определената работа следва да се определя от
съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва
изрично и точно да се определи работата за изпълнението /или за довършването/ на която
3
той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува
яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото
му правоотношение. Съдебната практика приема, че възложената работа има временен
характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния
и постоянен предмет на дейност, че при срочният трудов договор за определена работа по
смисъла на чл. 68, ал.1, т.2 КТ се касае до работа , която би могла да се дефинира по вид,
обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка
да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената
работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл.
68, ал.1, т.2 КТ и по силата на договореността , трудовото правоотношение се прекратява,
като не е необходимо нито предизвестие , нито се следва обезщетение .
Настоящият случай не е такъв, тъй като от една страна в трудовия договор ясно е
посочено, че се сключва за неопределено време. От друга страна, не може да се приеме, че
договорът е сключен за извършване на определена работа, тъй като характерът на
възложената работа като такава, не може да се определи от съдържанието на трудовия
договор към момента на сключването му. За работника не съществува яснота въобще че е
сключен срочен трудов договор. Сключеният и прекратен договор на ответника с „ЧЕЗ
Разпределение България“ е без значение за настоящия спор и съдът не кредитира
свидетелските показания в тази им част. Това е така, защото нито в трудовия договор, нито в
допълнителните споразумения, е посочено, че действието им е поставено под условие в
зависимост от съществуването или не на договор № № 21-425 от 21.10.2021г. Ето защо в
случая извършеното на основание чл.325, т.4 КТ прекратяване на трудовия договор е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В този смисъл е решение № 236/18.06.2015г.
по гр.д. № 440/2015г. на ВКС, IVг.о.
По предявения обективно съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът намира
следното:
Трудовият договор е сключен за неопределено време и с оглед незаконността на
уволнението, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Настоящият съдебен състав приема, че е осъществено основанието за търсене на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и неговият размер следва да се определи по
правилата на чл. 225 от КТ в рамките на визирания исков период, считано от датата на
незаконното уволнение – 01.11.2023г. до 01.04.2024г. Представени са доказателства -препис
на трудова книжка на ищеца, от която е видно, че след прекратяване на трудовото
правоотношение ищецът не е работил по друго трудово правоотношение до 05.03.2024г. От
справка за трудовите договори на ищеца от НАП, видно, че съшият считано от 05.03.2024г.
е започнал работа при друг работодател.
Обезщетението за оставане без работа се определя от размера на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението. От заключението
4
на вещото лице, се установява, че БТВ на ищеца за м.октомври 2023г. е в размер на 789.36
лева. Размерът на МРЗ, считано от 01.01.2024г. е 933.00 лева. Така за времето от 01.11.2023г.
до 01.01.2024г. размерът на обезщетението за оставане без работа е 1578.72 лева. За времето
от 01.01.2024г. до 05.03.2024г. – когато ищецът е започнал работа при друг работодател,
размерът на обезщетението възлиза на 1959.30 лева или общо възлиза на сумата от 3538.02
лева. Считано от 05.03.2024г. ищецът е започнал работа при друг работодател. От
заключението на вещото лице, се установява, че БТВ на ищеца при новия работодател е в
размер на МРЗ от 933.00 лева и че няма разлика в трудовото възнаграждение на ищеца при
стария и при новия работодател, съгласно чл. 225, ал. 2 от КТ. Така за времето от
05.03.2024г. до 01.04.2024г. размерът на обезщетението на ищеца е 839.70 лева или общо за
периода от 01.11.2023г. до 01.04.2024г. обезщетението за оставане без работа възлиза на
4377.72 лева. Върху това брутно обезщетение следва да се удържи данък 10%. След
приспадане на ДДФЛ от 10% същото възлиза на 3939.95 лева, но исковата претенция следва
да се уважи до поискания размер от 3538.02 лева.
Ищецът се представляван в производството от адвокат на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗА. С оглед изхода на делото на процесуалния представител на ищеца следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева. Съдът приема,
че този размер е адекватен на фактическата и правна сложност на делото, като съобразява
броя на съдебните заседания и явяването на процесуалния представител по тях.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Видин държавна
такса в размер на 241.52 лева и разноски за вещо лице в размер на 200.00 лева.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ц. Д. П. с ЕГН ********** от гр. Д,
общ. В, ул. М Н № 4 и ОТМЕНЯ Заповед № III- 46/31.10.2023г., издадена от управителя на
„В“ЕООД - София.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. Д. П. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „електромонтьор изграждане /поддържане/ ремонт на електропроводни линии и
мрежи“ с място на работа – оперативен център Видин в ответното дружество.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.К №*, представлявано от управителя В Й Й да заплати на Ц. Д. П. с ЕГН ********** от
гр. Д, общ. В, ул. М Н № 4 сумата от 3538.02 лева, представляваща обезщетение за оставане
без работа по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2023г. до 01.04.2024г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 02.01.2024г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.К №*, представлявано от управителя В Й Й да заплати на адвокат И.Д. – АК – Видин с
5
адрес: гр.Видин, ул.К.Д №** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00
лева.
ОСЪЖДА „В“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.К №*, представлявано от управителя В Й Й да заплати по сметка на РС – Видин
държавна такса в размер на 241.52 лева и разноски за вещо лице в размер на 200.00 лева,
както и 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок, считано от 24.07.2024г.


Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6