Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 26.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1491 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1018,51 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 144,44 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК ***, срещу Д.Д.П., ЕГН **********
с постоянен адрес ***, в която се
твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по
ч.гр.д.№5934/15 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в
срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за
заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент, находящ се на
адрес гр. ***. Твърди, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника
и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно
чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно
ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че
общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка
за абонатен №3388 е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.01.2010г. -30.09.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост на адрес гр. гр. *** в която се намира
абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма "Техем Сървисис ЕООД. Твърди, че сумите за ТЕ за периода от
01.01.2010г. - 30.09.2015г. за процесния имот са начислявани от “Топлофикация -
Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва,че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-862,41
лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 1147,46 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване -775,31 лв., услуга дялово разпределение- 85,09 лв.
Твърди, че се извършва разпределение на
реален отчет, на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на
ответника. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се
признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 1018,51 лева
за главница за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2015г. и лихва върху главницата в
размер на 144.44 лева за периода: 01.02.2012 г. до 03.11.2015 г. и законната
лихва върху главницата от 05.01.2016 г. до изплащане на вземането, за които
суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5934/2016г. по описа на ПлРС. Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата и претендираните лихви за забава. Излага съображения ,че според ТР
№3 / 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодично плащане" по
смисъла на чл.111 б, "В" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми , без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Твърди, че в петитума на настоящата искова молба се претендира период,
различен от периода посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и в допълнителна
молба от 28.03.2016г., а именно претендира се 1018,51лв. главница за период от
01.02.2013г. - 01.09.2015г, и лихва за забава от 01.02.2012г.. до 03.11.2015г.
По отношение на претенцията посочена в исковата молба за главница за период
01.02.2013г. - 01.09.2015г. в размер на 1018,51лв., тъй като за този период не
е изтекла три годишна погасителна давност не прави възражение и не оспорва. По
отношение на лихвите за забава, които се претендират от 01.02.2012 до
03.11.2015г. оспорва и по основание и по размер, тъй като е видно, че се
претендира лихва за забавено плащане от 01.02.2012г. върху главница с начален
период от 01.02.2013г.,което е недопустимо, тъй като към тази дата ответникът
не е бил изпаднал в забава. Оспорва предявения иск за лихви за забава, както по
основание, така и по размер. Този иск е акцесорен и като такъв следва съдбата
на главния иск. Счита, че липсват доказателства, от които да е видно кой е деня
на изпадане в забава и второ как е определен размера. Също така не става ясно,
как и фирмата извършваща това отчитане е направила съответното остойностяване
на топлинната енергия за процесния имот и по какви данни. Как е установила
действителния отопляем обем на жилището? Какво количество топлоенергия ищеца е
доставил до апартамента всеки месец? Как е изчислено? За какъв отоплителен обем
ищеца е издал фактурите, също не е ясно от представените доказателства.
Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
със седалище и адрес на управление: гр. *** което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ответника е
собственик на топлоснабдения имот- апартамент, находящ се на адрес гр. *** ап.6
с аб.№3388.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители
в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на
„Топлофикация-Плевен”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и
същите не са оспорени от отвеника по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се
уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация
Плевен” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани
“купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна
на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик
или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът възприема заключението на съдебно
икономическата експретиза като обективно, обосновано и безпристрастно. От него
се установява, че незаплатения размер на доставената до имота на ответницата
топлоенергия, за периода от 01.02.2013г. до 30.09.2015г. е 1018,51 лв., а
лихвата за забава върху посочената главница за периода от изпадане на ответника
в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/19.11.2015г./ е в размер на 146,81 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1018,51 лв.
Не е спорно между страните, че ответника Д.Д.П. е
потребител/клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на имот,
находящ се в сграда- етажна собственост, за която е сключен договор за
топлоснабдяване.
Съдът намира, че страните са в облигационно
правоотношение при общи условия, по силата но което ответника дължи на ищеца
суми за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,и такса
мощност,независимо от това,че в обекта няма такава инсталация,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
От представеното Препис-извлечение от сметка, което не е оспорено от ответника по делото, както
и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
дължимата сума за доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника по
делото за периода за периода от 01.02.2013г. до 01.09.2015г. е в общ размер от 1018,51
лв. Сумате не е оспорена от ответника по делото, а се признава като дължима в
съдебно заседание като се твърди, че ще бъде заплатена.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово
разпределение. С оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се
приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите
на вещни права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането
се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на
чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Предвид гореизложеното, предявения иск се явява иснователен и доказан в
предявения си размер от 1018,51 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 144,44
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, макар и частично погасена
по давност, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на
законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането
на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след
изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото
не се спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и
лихва за процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание. От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че размерът на
дължимата лихва за забава за периода от 01.02.2013г. до 03.11.2015г. е в размер
на 146,81 лв., която сума е по-голяма от претендираната, поради което следва
искът да бъде уважен в предявения си размер от 144,44 лв.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 59,35 лв. съразмерно
с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса, адвокатско възнаграждение
и депозит за ВЛ в размер на 535,00 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Д.Д.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН,
ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата 1018,51 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.02.2013г. до 01.09.2015г., в едно със законната лихва от 19.11.2015г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 3520/20.11.2015г. по
ч.гр.д.№5934/2015 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Д.Д.П., ЕГН ********** с постоянен адрес
***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, сумата
144,44 лева, представляваща лихва за забава върху 1018,51 лв. за периода 01.02.2012г.
– 03.11.2015г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3520/20.11.2015г. по ч.гр.д.№5934/2015 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Д.П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, сумата от 59,35
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.5934/2015 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Д.П., ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.***,
сумата от 535,00 лв.
направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: