№ 170
гр. Момчилград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20245150100220 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от С. И. С., с ЕГН:**********, като родител и законен
представител на Марио Х.в М., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Чакаларово, общ.Кирково против Х. М. М., с адрес гр.Троян, с правно
основание чл.150 от СК, вр.ч.143, ал.2 СК.
Ищцата твърди, че ответника по делото е баща на малолетното дете
Марио Х.в М., ЕГН:**********. С решение № 49/16.03.2020 год. по гр. дело
№ 679/2019 год. по описа на МРС, е осъдил Х. М. М., с адрес гр.Троян да
заплаща на детето си, чрез неговата майка и законен представител месечна
издръжка в размер на по 200 лв. От момента на присъдената издръжка до
настоящия момент са изминали четири години. Детето расте и с възрастта си
има по големи потребности от издръжка, които ищцата сама не може да му
осигури. Необходими са ежедневни грижи и средства-дрехи, обувки, храна,
лекарства и др. Към настоящия момент тази издръжка е крайно недостатъчна
за задоволяване нуждите на детето. Условията вече са променени с оглед на
инфлацията в страната и особено с поскъпването на горивата. Детето вече е
ученик в пети клас, което обуславя по голяма потребност от издръжка.
Настоящата издръжка не е достатъчна за нормалното съществуване на детето,
1
нито за общите разходи в домакинството. Моли съдът да постанови решение,
с което увеличи присъдената с решение № 49/16.03.2020 год. по гр.дело №
679/2019 год. по описа на МРС издръжка, дължима от Х. М. М.,
ЕГН:********** на детето Марио Х.в М., ЕГН:**********, като я увеличи от
200 лв. на 500 лв., която да бъде платена чрез нейната майка и законен
представител С. И. С., с ЕГН:**********, до навършване на пълнолетие или
до настъпване на причини изменяващи или прекратяващи издръжките, ведно
със законните лихви при забава, считано от датата на предявяване на
настоящия иск, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник адв.А.
С. от АК Кърджали, който поддържа И.та претенция и моли съда да уважи
същата в предявения размер. Съображения за това излага в хода по същество.
Претендира и деловодни разноски, съгласно представения списък.
Ответникът, е депозирал писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл.131 от ГПК. Счита иска за допустим, но го оспорва по
размер. Не са на лице потребности на детето в такъв завишен размер. Моли
съдът при определяне на повишаването размера на издръжка да съобрази, че е
с основно образование, поради, което е силно ограничен да изпълнява
квалифицирана работа, няма сигурен доход, трудно преживява и
постановяване на месечна издръжка в искания от ищцата размер би било
непосилно за него. Към момента на подаване на И.та молба размер на
минималната работна заплата възлиза на 933 лв. и съгласно чл.142, ал.2 СК,
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, т.е. възлиза на 233.25 лв. Оспорва
призоваването на свидетели, тъй като в И.та молба не са посочени кои
обстоятелства ще бъдат доказвани с тях. Моли съдът да постанови Решение, в
което да бъде определена месечна издръжка на детето в размер на 235 лв.,
като отхвърли иска за сумата от 500 лв. като недоказан. Моли на основание
чл.238 ГПК да бъде разгледано делото в негово отсъствие, претендира и за
разноски.
В с.з. редовно призован не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна – Д”СП” - Кирково редовно призовани не
изпращат представител. От същите е постъпил социален доклад, съгласно
което към настоящия момент грижите по отглеждането и възпитанието на
2
детето са били поети от майка му, тъй като то живеело с нея и в частност от
дядо по майчина линия. В жилището, където в момента живеело детето
имало създадени добри условия за нормалното му умствено, нравствено и
физическо развитие, осигурена била спокойна семейна среда, гарантираща
неговата сигурност и безопасност. Детето Марио бил ученик в пети клас на
ОУ „Иван Вазов“ с.Чакаларово. Установено е било също така, че бащата се
интересувал за детето си, двамата общували, говорили си по телефона. От
извършените срещи било установено, че майката на Марио се стреми да
осигури добър и хубав живот за детето.
Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От копие от удостоверение за раждане от 01.10.2013 год. издадено въз
основа на акт за раждане №0336 от 01.10.2013 год. на Община Кирково е
видно, че детето Марио Х.в М. е родено на 11.11.2012 год. в Испания и негови
родители са страните по делото: майка С. И. С., с ЕГН:********** и баща:Х.
М. М., с ЕГН:**********.
От представеното удостоверение с № 68 от 12.03.2024 год. издадено от
ОУ „Иван Вазов“ с.Кирково се установява, че детето Марио Х.в М. е ученик в
пети клас за учебната 2023/2024 год.
От заверен препис от Решение № 49 от 16.03.2020 год. по гр.дело №
679/2019 год.на РС- Момчилград се установява, че родителските права над
детето Марио Х.в М. са предоставени на ищцата, като негова майка, а
ответникът е бил осъден да му плаща месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от 31.12.2019 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св.Севдалин Исков Стоянов, брат на ищцата твърди, че сестра й с
племенника му, който е на 12 години живеят заедно в с.Чакаларово. Сестра му
от пет години не живеела заедно с Х.. Племенника му имал нужда от
издръжка и той й помагал колкото може.
Св.Лилия Николова твърди, че познава С., защото поддържат връзка и
от нея знае, че детето има нужда от средства за издръжка, което е в пети клас
и на 12 години. От нея знае, че детето ходи на кино в Кърджали, което също
струва доста пари, тъй като е на доста разстояние. Тя му давала дневни,
същото ходило и два пъти годишно на екскурзии в учебната година. От нея
3
знаела, че бащата на детето работи в строителството и знае, че плаща само
издръжката, няма нищо над това.
Св.Детелина Калинова, приятелка на ищцата твърди, че детето, което е
на 11-12 години има нужда от всичко, има нужда от закуска, дрехите
постоянно се променят с растежа на детето, има нужда от екскурзии, играчки,
книжки и т.н. тези 200 лв., които били определени не са били достатъчни за
нищо. Доколкото знае му дава джобни и му приготвя закуска сутрин, за да й
излезе по-икономично. Живеела при родителите си, за да й излиза по-евтино,
иначе можела да си наеме квартира и да е самостоятелна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
С оглед на тези доказателства, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл.150 от СК за частично основателен и доказан.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си,като съгл. чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето имащо право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
При определяне на необходимия размер от издръжката на
ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съд
издръжка по чл.150 от СК – налице ли е трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В случая искането за изменение на издръжката се мотивира с промяна
в нуждите на детето, които нараснали с възрастта му, което изисквало
допълнителни средства, както и настъпилата инфлация в страната.
По делото безспорно е установено, че ответника е осъден да заплаща
издръжка на детето Марио Х.в М., ЕГН:********** в размер на 200 лв.
месечно. Тази издръжка е присъдена считано от 31.12.2019 год., като от този
момент до предявяване на И.та молба по настоящото дело е минал период от
повече от четири години. Действително с нарастване възрастта на детето са се
увеличили и неговите нужди за храна, облекло, ученически пособия и други
вещи свързани с ежедневието му. Към настоящия момент детето е на 11 год. и
4
е ученик във пети клас видно от Удостоверение издадено от ОУ „Иван
Вазов”- с.Чакаларово. Също така съгласно чл.142, ал.2 от СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна
заплата определена за страната, която от 01.01.2024 г. е в размер на 933 лева и
съответно минималната дължима издръжка е в размер на 233.35 лв. месечно.
Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната,
поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за
двете страни в процеса.
Тези обстоятелства водят до извода, че е налице изменение на
обстоятелствата, при които са били определени необходимите средства за
издръжка на детето, поради което съдът счита за доказано, че е налице
промяна в обстоятелствата, при които е била постановена издръжка в размер
на 200 лева месечно. Базирайки се на горепосочените правила и преценявайки
конкретните нужди на детето, съдът отчете неговата възраст и потребности,
които безспорно са нараснали, факта че грижите по възпитанието и
отглеждането на детето се полагат от майката. По отношение възможностите
на ответника не са представени доказателства за реализирани доходи, но
съдът отчете, че същият е в трудоспособна възраст и е в състояние да
реализира доходи, поради което съдът приема, че размера на месечната
издръжка, която следва да заплаща ответника на непълнолетното си дете
следва да бъде определен на 400 лева. За разликата до пълния предявен
размер от 500,00 лв. съдът не намира основания да бъде уважен, тъй като
въпреки, че е факт обстоятелството, че нуждите на детето са се увеличили, но
тяхното задоволяване не бива да е за сметка на същестуването на родителите.
По делото не са представени доказателства за изключителни нужди на детето,
което да налага присъждане на издръжка в по-голям размер, включително и
такива за изключителни възможности на бащата.
Ето защо следва да бъде постановено решение, с което да бъде
изменен размера на присъдената издръжка за детето Марио Х.в М.,
ЕГН:**********, платима от Х. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Троян, ул.“Васил Левски“ № 34 Б, общ.Троян, обл.Ловеч, чрез неговата
майка и законен представител С. И. С., с ЕГН:**********, като същата бъде
увеличена от 200 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата на предявяване на
И.та молба – 05.04.2024 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпване на причини изменяващи или прекратяващи същата,
5
като следва иска до пълния предявен размер от 500 лв. да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото следва ответника да бъде осъден да заплати
по сметка на съда сумата в размер на 288.00 лева, представляваща държавна
такса върху увеличения размер на така определената издръжка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата в размер на 600 лв., възнаграждение за един
адвокат.
Следва също така на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Воден от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на постановената с
Решение № 49 от 16.03.2020 год. по гр.д. № 679/2019 год. по описа на Районен
съд – Момчилград, месечна издръжка дължима от Х. М. М., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Троян, ул.“Васил Левски“ № 34 Б,
общ.Троян, обл.Ловеч в полза на непълнолетното дете Марио Х.в М.,
ЕГН:**********, платима чрез майката и законен представител С. И. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Чакаларово, мах.“Райково“ № 11,
общ.Кирково, обл.Кърджали, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лева на 400 лева,
считано от датата на предявяване на И.та молба – 05.04.2024 год., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини
изменяващи или прекратяващи същата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 500 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Троян,
ул.“Васил Левски“ № 34 Б, общ.Троян, обл.Ловеч, да заплати на С. И. С., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.Чакаларово, мах.“Райково“ № 11,
общ.Кирково, обл.Кърджали, сумата в размер на 600 лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Х. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Троян, ул.“Васил Левски“ № 34 Б, общ.Троян, обл.Ловеч, да заплати по
сметка на Момчилградския районен съд сумата в размер на 288.00 лева,
6
представляваща държавна такса върху разликата на увеличената издръжка.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на осн. чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-
гр.Кърджали в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7