РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1613 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор *** срещу
Г.Т.Т. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 925,29 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 780,43 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г.,
както и 144,86 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2014 г.
до 04.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 276/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № ***, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 276/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № *** ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за
процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „Техем сървисис” ЕАД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. С нарочна писмена молба прави уточнения, че претендираната
сума от 780,43 за главница включва: сума за отопление, начислена за процесния
период в размер на 274,55 лева; сума за топлинна енергия за отдадена сградна
инсталация, начислена за същия период от време в размер на 325,92 лева; сума
БГВ в размер на 70,40 лева; сума за услуги за дялово разпределение в общ размер
на 109,56 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з
процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения иск и да им присъди разноски. Сочи, че претенциите са доказани
както по основание, така и по размер. Изразява становище относно искането за
разсрочване, като счита, че същото не би било полезно, тъй като доходът на
страните е несеквестируем и дори да се стигне до изпълнение претенцията няма
как да бъде събрана по принудителен ред. По наведените от процесуалния
представител на ответника твърдения относно недължимостта на сумите сочи, че
понятието „такса“ използвано в сключения индивидуален договор отдавна не
съществува. Излага, че договорът към настоящия момент не може да изпълни
функциите, за които е предназначен и сключен, като използвания израз „такса“
следва да се тълкува, като понятие и то да означава начисление на ТЕ. Навежда
доводи, че в договора е уредено как се измерват показанията за ТЕ и кога се
начислява лихва за забава.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че
тъй като не му е представено извлечение от счетоводните документи на ищеца,
касаещи абонатен №*** за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г., както и
относно лихвата за забава от 04.02.2014 г. до 04.01.2017 г. не може да вземе
становище относно основателността на исковете за главница и лихва. Излага, че
предявения иск е допустим. Не оспорва исковете по основание.Счита, че по
отношение на разноските следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ГПК.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове. Счита, че
не дължи претендираната лихва. Навежда доводи, че между него и ищеца е сключен
индивидуален договор, в който е записано, че отчитането е сезонно. Твърди, че
ищецът не е представил доказателства, от които да се установи, че ответникът е
бил съгласен на авансово плащане по сделката – т.е. ежемесечно. Твърди, че
оформянето на цените става по прогнозни дялове, а след като са прогнозни върху
тях не следва да се начислява лихва, тъй като такова начисляване е нищожно.
Сочи, че в настоящия случай приложението на чл.31 от ОУ е противозаконно.
Излага, че сключения между страните договор не е променян, и в частта, в която купувачът се
задължава такса за топлинна енергия за отчетния период, поради което би следвало
да се заплаща такса по тази цена. Навежда и доводи, че ищецът не е изправна
страна по договора, тъй като не е осигурил поставянето и на топломер на изхода
на абонатната станция, която е нейна собственост. В условията на евентуалност
моли съда, ако не приеме тези възражения да постанови решение, с което да
разсрочи плащането.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 276/2016г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 3613, 43
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г; сума в размер на 2238,41 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 04.12.2016 г. до 04.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 197,04 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 156/17.01.2017
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
Установява се от
приложения по делото договор за покупко – продажба на топлинна енергия, сключен
между страните по делото, че същите са сключили договор по силата на който:
продавачът се е задължил да достави на купувача топлинна енергия
:целогодишно/минимум 11 месеца; само през отоплителния сезон, а купувачът се е
задължил да заплаща доставяното количество топлинна енергия по цени, определени
от МС и сроковете, посочени в договора – до 30 число на следващия месец.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява какви са задълженията по пера на ответника по делото за исковия
период - 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не се спори по делото, че ответникът, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен , ***, с аб. № ***, както и, че
сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Т.П.“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за
процесния период е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в който
страните са уговорили доставката, отчитането и заплащането на топлинната енергия.
В чл.3.3, от Договора е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия, какъвто безспорно е ответника е длъжни да заплаща месечните дължими
суми за ежемесечно до тридесето число на следващия месец. Уредена е и
отговорността му /чл.5.1 от Договора/ при неизпълнение в срок на задължението
за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от момента на забавата до окончателното плащане. От
представената по заповедното производство препис – извлечение от сметка за
задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена от
длъжника се установява и каква е главницата по пера и лихвата в посочените от
ищеца размери.
Съдът
счита за неоснователни наведените от ответника твърдения, че ищецът не е
представил доказателства за факта, че потребителят на топлинна енергия е бил
съгласен на авансово плащане по сделката – т.е. ежемесечно, тъй като в Договора
е записано, че отчитането става сезонно. Действително в договора е записано как
става отчитането на показанията за топлинна енергия, но в същия никъде не е
посочено, че отчитането е сезонно. Тъй като между страните не е уреден индивидуален начин за отчитане на
топлинната енергия съдът счита, че следва да се приложат разпоредбите на действащата през процесния период
нормативна уредба -
чл. 155, ал.1 ЗЕ,
който текст предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини:
1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на
10 равни вноски и 2 изравнителни- след изменението на ЗЕ от ДВ, бр.74/2006 г./,
2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна са уредени в ОУ и доколкото няма индивидуални такива в
този случай следва да бъдат приложени те, а именно: да се приеме, че отчитането
е ежемесечно на реален отчет. Доколкото съдът е приел, че отчитането на
топлинната енергия става не по прогнозни дялове, а ежемесечно на базата на
реално потребена топлинна енергия, то и
възражението на ответника за нищожност на претендираната лихва следва да се
остави без уважение. Неоснователни са и доводите на ответника, че ответникът е
следвало да заплаща такса по договора, тъй като същият не е променян в тази си
част, доколкото страната не е посочила какви цени счита, че следва да се прилагат
и какви се прилагат в момента. С цел пълнота на изложението съдът счита, че
следва да отбележи и, че към настоящия момент цените се одобряват от МС.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения Договора срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи процесните
в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 925,29 лева, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което
не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е
направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с цената на
предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 26.41 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 167,04 лв - от които –117,04 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 26,41 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника е направил искане, ако съдът счете, че исковата
претенция е основателна да разсрочени плащане на задължението. По делото са представени писмени
доказателства за дохода на ответника и неговата съпруга, от които се установява,
че същите са в размер на 646,00 лева – формирани от получаваните от тях пенсии,
както и, че нямат други доходи При тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и
направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото
задължение по главния и акцесорния иск – 925.29 лв. следва да бъде разсрочено на 12 последователни
месечни вноски, първата от които в размер на 77,19 лева, а всяка следваща в
размер на 77, 10 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо
15-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Съдът счита, че не
следва да разсрочва дължимите от ответника разноски и законна лихва. Съдът не
може да определи размера на законната лихва и да разсрочи изпълнението на
същата, доколкото не е ясно кога ще настъпи плащането на последната вноска от
главницата. От друга страна съдебно установените вземания по смисъла на ТРОСГТК
№4/2014 г. се отнасят за главница и лихви, които обаче не включват разноските
от заповедното производство, защото същите не могат да бъдат предмет на самостоятелен
установителен иск.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Т.Т. ЕГН **********,*** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сума в размер на 925,29 лева /деветстотин двадесет и пет
лева и двадесет и девет стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които от
които 780,43 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г., както и 144,86 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2014 г. до 04.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 26,41 лева /двадесет и шест лева и четиридесет и удна стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 276 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.Т. ЕГН **********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор *** към Г.Т.Т. ЕГН **********,***, в общ размер на 925,29 лева, вкл. главница и лихва,
като постановява ответника да заплати горепосочената сума на 12 последователни
месечни вноски, първата от които в размер на 77,19 лева, а всяка следваща в
размер на 77, 10 лв. Първата вноска е платима на 15-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо
15-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за разсрочване на изпълнението по реда на чл.241 ГПК на дължимите от Г.Т.Т. ЕГН **********,*** суми за разноски по настоящето и
заповедното дело, както и за дължимата законна лихва.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: