РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Исперих, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 80/ 08.03.2021г. от „Е. – П. П.“ АД,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. чрез юрисконсулт М.М. срещу Ф. Х.. А.
от село К., община И., област Р. ул.“Х. Б.“ №, с която молят съда да приеме
за установено по отношение на ответника, че ответника дължи на ищеца
сумата 387.04лв. представляваща сбор от дължими суми по издадени фактури
в периода 20.05.2020г. до 21.09.2020г. за ползвана ел.енергия, както и сумата
9.99лв. представляваща мораторна лихва по посочените фактури за периода
от датата на падежа на всяка от фактурите до 05.11.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
сторените в заповедното и исковото производство суми за разноски. В
исковата молба се разказва, че страните са в договорни отношения, като
ищецът предоставя на ответника ел.енергия за битови нужди срещу поето
задължение от негова страна да заплаща ежемесечните суми за консумацията.
Ответникът самоволно се е самоосвободил от поетото задължение, поради
което ищцовото дружество завело заповедна процедура пред Районен съд –
И.. Било образувано чгрдело № 734/ 2020г., в което срещу ответникът е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Ответникът не е бил открит на известните адреси – постоянен и настоящ на
територията на страната поради което на кредитора е било указано
предявяване на иск за установяване на вземането, което последният сторил в
настоящото производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
Ф.А. при редовно уведомяване по чл.46, ал.2 в.в. ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но
от същото е постъпило писмено становище, в което сочат че след образуване
на исковото производство е постъпило плащане от страна на ответника на
сумите по главницата, поради което молят предявеният установителен иск да
бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени само сторените в заповедното и
исковото производства разноски, за които представят изричен списък.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не заявява становище.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :
Страните са в договорни отношения, като ищецът предоставя на ответника
ел.енергия за битови нужди срещу поето задължение от негова страна да
заплаща ежемесечните суми за консумацията. Ответникът самоволно се е
самоосвободил от поетото задължение за заплащане на потребеното
количество енергия, поради което ищцовото дружество завело заповедна
процедура пред Районен съд – И.. Било образувано чгрдело № 734/ 2020г., в
което срещу ответникът е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, в което е разпоредено ответника да заплати на
ищеца сумата 377.05лв. представляваща сбор от дължими суми по издадени
фактури в периода 20.05.2020г. до 21.09.2020г. Присъдени са и разноски в
полза на ищеца – 25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. Длъжникът е бил
уведомен за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.47, ал.5 от ГПК поради което на кредитора е указано предявяване на иск за
установяване на вземането. Настоящото гражданско дело е образувано на
08.03.2021г. На 24.09.2021г. ответникът Ф.А. е представил доказателства за
заплащане на дължимите суми по главницата на дата 24.06.2021г.
В настоящото производство ищецът заявява, че сумата по главницата е
била изцяло изплатена от длъжника.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Към настоящият момент са нА.це предпоставките за
отхвърляне на предяваният иск по чл.422 от ГПК тъй като са нА.це
доказателства в производството за изпълнение на задължението от страна на
ответника. В тежест на ответника следва да бъдат поставени реА.зираните в
хода на заповедното производство и настоящото исково производство
разноски съгл. т.10в от Тълкувателно решение № 4/ 2013 г. на ОСГТ на ВКС
тъй като плащането е извършено след образуване на заповедното и исковото
производства, които са както следва : в заповедното производство по чгрдело
№ 734/ 2020г. - 25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК. В настоящото исково производство
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 75.00лв. заплатена държавна
такса както и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в.в. чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – юрисконсултско възнаграждение в размер
също на 50.00лв. предвид стойността на материалният интерес, за който
претендираното възнаграждение в размер на 150.00лв. се явява прекомерно.
Воден от изложеното съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е. – П.П.“ АД, представлявано от П. С., Я.
Д. и Д. Д. чрез юрисконсулт М.М. срещу Ф. Х.. А. от село К., община И.,
област Р. ул.“Х. Б.“ №, иск по чл.422 от ГПК да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 387.04лв.
представляваща сбор от дължими суми по издадени фактури в периода
20.05.2020г. до 21.09.2020г. за ползвана ел.енергия, както и сумата 9.99лв.
представляваща мораторна лихва по посочените фактури за периода от датата
на падежа на всяка от фактурите до 05.11.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на задължението КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК Ф. Х. А., ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. – П.П.“ АД, представлявано от П. С., Я.Д. и Д. Д. за
разноски по чгрдело № 734/ 2020г. по описа на Районен съд – И. сумите :
25.00лв. заплатена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК Ф. Х.. А., ЕГН – ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. – П. П.“ АД, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. за
разноски по настоящото исково производство сумите : 25.00лв. заплатена
държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
3