Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9721/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от К.Д.Р., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5575,49лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 12.06.2017г.- 11.06.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Аксаково, ул. „Митко Палаузов” № 42
с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена
фактура № **********/13.06.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищецът излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Аксаково, ул. „Митко Палаузов” № 42. След справка за консумираната ел. енергия
установил, че по партидата му е начислена за плащане процесната сума. Обяснено
му било, че след извършена проверка е установено неточно измерване на потребяваната ел. енергия и е направена едностранна
корекция на сметката му. Оспорва дължимостта на сумата по фактурата, както и
това количество да е изобщо доставено и потребено от него. Твърди, че СТИ е
било негодно да измерва консумираната ел. енергия в обекта, за което ищецът
няма вина и не следва да носи отговорност. Оспорва процедурата и констатациите
по извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума представлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера,
като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.
50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид наличието на
договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ответникът се
сочи да изпълнява задълженията си по тях. На 11.06.2018г. е извършена проверка
на обекта на потребление в присъствието на двама свидетели, за която е бил
съставен констативен протокол с № 1104494. При проверката е извършено замерване
с еталонен уред и са отчетени показанията по регистри, както следва: регистър
1.8.1- 4289кВтч, 1.8.2- 2989кВтч, скрит регистър 1.8.3- 30272кВтч. Потребената ел. енергия в третия регистър не е била
визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. Такава е била извършена и
е изготвен протокол № 1047/05.06.2019г., в който е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера и
преминала ел. енергия в трети регистър, която не е била визуализирана на
дисплея. На 11.06.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на ел.
енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било
конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така
допълнително начисленото количество енергия. Твърди, че процесното количество
не е отчетено при ежемесечните отчети, защото инкасаторите не разполагали с
нужния за това софтуер. И независимо, че в случая е извършена корекция по чл.
50 ПИКЕЕ, твърди, че всъщност това количество е реално потребено и отчетено от
електромера, макар и в невизуализиран
регистър, поради което и ищецът дължи цената му. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни
разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
1104494/11.06.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 004282, 1.8.2- 002989, 1.8.3- 030272 и 1.8.4- 037544. Отразено
е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено е с ново при налични
показания по дневна и нощна тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите
извършили проверката, представител на клиента и един свидетел.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен констативен протокол
№ 1047/05.06.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 030272,450кВтч. Електромерът не съответства на техническите
характеристики, но съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при меренето. При направените замервания не е констатирано измерване
с грешка над допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията,
клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 11.06.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 30272квтч.
за периода 12.06.2017- 11.06.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 12.06.2017- 11.06.2018г.
в размер на 30272квтч. за остойностяване,
на която е издадена фактура с № **********/13.06.2019г. за сумата от 5575,49лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на
ищеца на 04.08.2015г. при нулеви показания по дневна и нощна тарифа, което е
видно от протокол за монтаж № 1001950.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност, без
дистанционен отчет. Предвид констатацията в констативния протокол от
проверката, че липсва намеса в схемата на присъединяване към мрежата, в.лице
прави извод, че записаното количество в трета тарифа е преминало през
измервателната схема на електромера. Направената констатация от БИМ, че има
намеса в тарифната схема означава, че СТИ е манипулирано по софтуерен път през
оптичния порт на електромера чрез парола за достъп до второ ниво и ползване на
специализирана техника. Въпросното СТИ е било ново при монтажа му, преминало
през метрологична проверка и предвид, че е било с нулеви показания по първа и
втора тарифа, нулеви следва да са показанията и по другите невизуализирани
тарифи, доколкото намесата в тарифната схема изисква отваряне на електромера,
каквато не е констатирана от БИМ. Така начисленото количество според в.лице е възможно
да е натрупвано за период от повече от една година. Не е възможно да бъде
определено кога точно е започнало отклоняването на ел.енергия в тази тарифа,
нито кой часови диапазон касае и според в.лице това е в правомощията на БИМ.
Според в.лице софтуерът, с който е извършена намесата в тарифната схема на
електромера няма възможност за вкарване на количество ел.енергия като показания
на електромера.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител на ел.енергия
доставяна в процесния имот. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 12.06.2017- 11.06.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия и не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия
не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна намеса в тарифната
схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват обаче доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива, от които да следва извод, че тя е
резултат на виновни действия на потребителя при положение, че при монтажа на
СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по дневна и нощна
тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са нулеви
показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение, без
налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за
договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на
договорни задължения, не може да бъде презюмирано. Неясно
е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период до една година и изчисления по цена за технологични разходи /чл. 51
ПИКЕЕ/, която цена е в размер по- нисък от цената на нощната
тарифа, но не и за дневната тарифа, с което реално потребителят бива ощетяван. Хипотезата, регламентирана в чл. 50
ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира
количествата ел. енергия в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата,
корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество ел. енергия и
преминалите количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по- дълъг от една година. В случая обаче е
неясно първо кога е допусната грешката, а от друга страна от заключението в.л.
се установи, че това количество е голямо и предполага натрупване в период
повече от една година. Т.е ако и да е приложима корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то
не е спазен реда за извършването й. Извън това, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в
казуса е неприложима, защото тя предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Процесният електромер не е с дистанционен отчет, поради
което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена по
правилата, на практика лишава потребителя от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните
от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. При дефицит на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани
хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция,
без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са:
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по
реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито
една от изброените. Следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена
от правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи разпоредби настоящият състав
преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на
корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ,
защото не разписват ред за извършване на корекционната
процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова
и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на
11.06.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят
ОУДПЕЕ. В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на
проверка на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя. Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо
платена в ДТ в размер на 223,02лева и адв. възнаграждение от 700лева по договор
за правна помощ. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,
което съдът предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора съдът
намира за основателно. Определен по реда на чл.7, ал. 2, т.3 от Наредба №
1/2004г. минималният размер на адв.възнаграждение е 608,77лева, поради което и
съдът следва да редуцира същото до размер на сумата от 610лева. Така в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски от общо 833,02лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът К.Д.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 5575,49лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
12.06.2017г.- 11.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Аксаково,
ул. „Митко Палаузов” № 42 с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/13.06.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на К.Д.Р., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 833,02лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: