О П
Р Е Д
Е Л Е Н
И Е № 349
Гр. Пловдив, 17.08.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 396 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.2
от ГПК.
Обжалвано е определение № 84/24.02.2020
г., постановено по в.гр.д. № 692/2019 г. на ОС-Пазарджик, с което е оставена
без разглеждане молба с вх. № 11 586/17.12.2019 г. от адвокат Д.Б. за
изменение на решение № 459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019 г. на ОС-Пазарджик
в частта за разноските и е прекратено производството по делото в тази му част,
както и е оставена без разглеждане молба с вх. № 23/3.01.2020 г. от „И. а. м.“АД
за изменение на решение № 459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019 г. на
ОС-Пазарджик в частта за разноските и е прекратено производството по делото в
тази му част.
Жалбоподателят адвокат Д.Б. *** моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му,
с която е оставена без разглеждане молба с вх. № 11 586/17.12.2019 г. от
адвокат Д.Б. за изменение на решение № 459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019 г.
на ОС-Пазарджик в частта за разноските и е прекратено производството по делото
в тази му част, по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 2315/5.03.2020
г. Не е взел становище по частната жалба, подадена от страната „И.а.м.“АД-гр.С.
Жалбоподателят „И.а.м.“АД-гр.С.
моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта
му, с която е оставена без разглеждане молба с вх. № 23/3.01.2020 г. от „И. а.
м.“АД за изменение на решение № 459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019 г. на
ОС-Пазарджик в частта за разноските и е прекратено производството по делото в
тази му част, по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 2853/23.03.2020
г. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна частната жалба,
подадена от адвокат Б., по съображения, изложени в отговор с вх. №
3947/27.05.2020 г.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
На 28.11.2019 г. ОС-Пазарджик
като въззивна инстанция е постановил решение № 459, което не подлежи на
касационно обжалване. В мотивната част на решението относно разноските съдът
намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като въззивната жалба е
частично основателна, а, видно от приложените по делото договори за правна
защита и съдействие и на двете страни, в същите не е описано каква част от
възнаграждението се дължи по отделните искове.
На 17.12.2019 г. от адвокат Д. Б.,
пълномощник на страната по делото И.Г.М., е подадена до окръжния съд молба
съдът на основание чл. 248,ал.1 от ГПК да измени решението си в частта за
разноските, като на основание чл. 38,ал.2 от ЗА му определи възнаграждение за
процесуалното представителство в размер на 782,70 лв. с ДДС.
На 30.12.2019 г., в
законоустановения едномесечен срок от постановяването на решението, е подадена
(изпратена по пощата ) молба от страната по спора „И.а.м.“АД-гр.С., получена в
съда на 3.01.2020 г., съдът да измени съгласно чл. 248 от ГПК решението си в
частта му за разноските, като го допълни и присъди на дружеството разноски за
въззивната инстанция в размер на общо 1033,17 лв.
На 24.02.2020
г. ОС-Пазарджик като въззивна инстанция е постановил обжалваното определение, с
което оставя без разглеждане молбата на
адвокат Б. за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му
за разноските и молбата на страната по спора „И.а.м.“АД-гр.С. за изменение на
постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските. Съдът
приема, че двете молби са недопустими, тъй като нито една от страните не е
представила списък по чл. 80 от ГПК за разноските във въззивното производство.
Конкретно относно молбата, подадена от адвокат Б., е посочено и че и по
отношение на неговото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА
следва да е налице включване в списък на разноските.
За
определението на съда от 24.02.2020 г. жалбоподателят Б. е уведомен на
9.03.2020 г., а жалбоподателят „И.а.м.“АД-гр.С. – на 13.03.2020 г..
С частната
жалба, подадена на 5.03.2020 г., жалбоподателят адвокат Б. твърди, че
определението е неправилно в обжалваната от него част. Позовава се на
определение № 319/9.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. 2186/2019 г., 4 ГО, ГК, както
и на формираната по аналогичен случай съдебна практика на АС-Пловдив –
определение № 342/22.08.2019 г. по ч.гр.д. 395/2019 г. на АС-Пловдив. Посочва,
че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е
нужен списък по чл. 80 от ГПК, който касае разноските, дължими на страните.
С отговора
на частната жалба на адвокат Б. от „И.а.м.“АД-гр.С. се възразява, че адвокатското
възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ГПК се присъжда по искане на страната и следва
да бъде включено в списък на разноските. Позовава се на т.9 от ТР №6/6.11.2013
г. на ВКС по тълк.д. 6/2012 г., ОСГТК, както и на определение № 521/6.11.2018
г. на ВКС по ч.гр.д. 3956/2018 г., 4 ГО, ГПК, определение №78/13.02.2019 г. на
ВКС по ч.гр.д. 1911/2018 г., 1 ТО, ТК, определение № 102/5.02.2019 г. на ВКС по
ч.т.д. 149/2019 г., 2 ТО, ТК, определение № 97/3.04.2017 г. по ч.гр.д. 860/2017
г. на ВКС, 3 ГО, определение № 9/7.01.2016 г. по ч.т.д. 3590/2015 г. на ВКС, 2
ТО, определение № 593/11.12.2017 г. по ч.т.д. 1758/2017 г., 1 ТО, определение №
50/23.03.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. 772/2018 г., 2 ГО, ГК.
С частната
жалба, подадена по пощата на 20.03.2020 г., получена в съда на 23.03.2020 г.,
жалбоподателят „И.а.м.“АД-гр.С. твърди, че определението е неправилно в
обжалваната от него част. Посочва, че окръжният съд неправилно е приел по
делото да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, защото, видно от материалите
по делото, при проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание
на 4.11.2019 г. от процесуалния представител на дружеството са представени
списък на разноските и доказателства за претендираните разходи.
Съгласно
нормата на чл. 248,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от постановяването на
необжалваемото съдебно решение съдът по искане на страните може да измени
постановеното решение в частта за разноските. В случая окръжният съд е приел,
че двете молби по чл. 248,ал.1 от ГПК са недопустими, тъй като страните не са
представили списъци на разноските.
Видно от документите по в.гр.д.
692/2019 г., преди провеждането на последното съдебно заседание на окръжния съд
на 4.11.2019 г. по делото са представени молба от страната „И.а.м.“АД-гр.С.
(лист 81), с която се представя списък на разноските и доказателства за
разноските, като списъкът се намира на лист 83 от досието на делото на окръжния
съд. В протокола от съдебното заседание на 4.11.2019 г. е отразено изявление на
пълномощника на страната „И.а.м.“АД-гр.С. относно искане за присъждане на
сторените разноски, за което са представени доказателства. При тези
обстоятелства е неправилна констатацията на окръжния съд, че от тази страна не
е представен списък на разноските, което е мотивирало съда да остави без разглеждане
нейното искане по чл. 248,ал.1 от ГПК. Установява се, че частната жалба на „И.а.м.“АД-гр.С.
е основателна, поради което определението на окръжния съд като неправилно
следва да бъде отменено в обжалваната от тази страна негова част.
Безспорно е, че от страната И.Г.М.-ответник
по въззивната жалба в производството пред ОС-Пазарджик не е представен списък
на разноските. С отговора на въззивната жалба, подаден от М. чрез пълномощника
му адвокат Д.Б., е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38,ал.2 от ЗА в размер на 600 лв. Както е посочено в определение №
319/9.07.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. 2186/2019 г., 4 ГО, ГК, за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА пред съответната
инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна
правна помощ на някое от основанията по чл.38,ал.1,т.1-3 от ЗА, като размерът
на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 от ГПК, който касае разноските, дължими от страните.
Съображенията за този извод, които настоящият състав на апелативния съд напълно
споделя, са, че при предоставянето на безплатната правна помощ адвокатът се
съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която той представлява, както и да го получи след влизане
в сила на съдебния акт, с който му се присъжда възнаграждението, и в размер,
определен от съда съобразно размера на уважената/отхвърлената част от
иска/исковете. Прието е, че нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА е специална, поради
което довод за липса на представен списък не може да бъде споделен. Така е
приел по аналогичен случай и апелативният съд по ч.гр.д. 395/2019 г. на ПАС, с
постановеното по което дело определение № 342/22.08.2019 г. е разгледана жалба
от адвокат Б., съответно, отговор на „И.а.м.“АД-гр.С.,
против определение по в.гр.д. 2855/2018 г. на ОС-Пловдив, с което е оставено
без разглеждане искане на адвокат Б. за
изменение на постановеното по това дело решение в частта му за разноските,
защото окръжният съд е приел за недопустима молбата за изменение на решението
за разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА поради липса на
представен списък по чл. 80 от ГПК. Установява се, че частната жалба на адвокат
Б. е основателна, поради което определението на окръжния съд като неправилно
следва да бъде отменено в обжалваната от него част.
С оглед на гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение
№ 84/24.02.2020 г., постановено по в.гр.д. № 692/2019 г. на ОС-Пазарджик, В
ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане молба с вх. №
11 586/17.12.2019 г. от адвокат Д.Б. за изменение на решение №
459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019 г. на ОС-Пазарджик в частта за разноските
и е прекратено производството по делото в тази му част, КАКТО И В ОБЖАЛВАНАТА
НЕГОВА ЧАСТ, с която е оставена без разглеждане молба с вх. № 23/3.01.2020 г.
от „И. а. м.“АД за изменение на решение № 459/28.11.2019 г. по в.гр.д. 692/2019
г. на ОС-Пазарджик в частта за разноските и е прекратено производството по
делото в тази му част.
ВРЪЩА делото на същия съд и
състав за предприемане на съответни съдопроизводствени действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)