№ 56
гр. Свищов, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20234150200165 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу Наказателно постановление № ********** от 02.06.2023г. на
Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.
Жалбоподателят А. К. В. от гр. Свищов не е доволен от Наказателно
постановление № ********** от 02.06.2023г. на Директора на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, с което на основание чл. 266 ал. 1 предл. 4 от ЗГ му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева, на основание чл. 273 ал. 1 от
ЗГ вещите- предмет на нарушението - едни пространствен куб.метър дърва за горене дървен
вид череша е отнет в полза на държавата, както и отнет в полза на държавата един лек
автомобил „Опел“ Фронтера с рег. № *****, ведно с ремарке № *****, като вещ, средство на
нарушението, както и 1 бр. моторен трион STIHL MS – 250-с № 11230210800 за нарушение
по чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона загорите. Твърди, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита, че е налице неправилно
приложение на материалния закон. Касаело се за отрязано плодно дърво от вида череша,
което било собственост на бащата на жалбоподателя, а не от горския фонд, не било защитен
растителен вид, който попадал в обхвата на закрила на Приложение 3 от Закона за
биологичното развитие. Счита, че за да е осъществено състава на нарушението по чл. 213,
ал. 1, т. 1 от ЗГ било необходимо да се установи, че произходът на дървата е от горски фонд,
което не било сторено. Позовава се на разпоредбата на чл. 213,ал. 1, т. 1 от ЗГ, която
забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
1
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на:
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка.
Съобразявайки разпоредбата счита, че не е установено извършено нарушение по чл. 213, ал.
1, т. 1 от ЗГ, тъй като не е доказано безспорно, че дърветата са добити от горския фонд, за да
бъдат маркирани с контролна горска марка. Твърди, че дървесината не е придобита от
горския фонд, поради което не следвало да се приема за безспорно установено визираното в
НП нарушение. Посочва, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗГ разпоредбите на закона не се
прилагали за 1. паркове и градини в урбанизирани територии; 2. горите и земите в
националните паркове и в резерватите; 3. дървета от горскодървесни видове в земеделски
територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал. 1; 4. площите, заети с
горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.
На следващо място счита, че наложените санкции не съответстват на тежестта на
извършеното деяние, като същевременно твърди, че деянието не представлява нарушения.
Заявява, че за две деяния, осъществяващи един фактически състав са съставени две НП –
процесното и НП № ********** от 02.06.2023г., което е предмет на обжалване по друго
производство, по които НП са наложени две отделни наказания – глоби по сто лева, като и
за двете било посочено правно основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ. Счита, че отчитайки
изложените съображения, наказващия орган е следвало да обоснове извод за наличие на
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че азминистративнонаказващия орган е нарушил
правото на защита на жалбоподателя, като е приел изцяло описаните в акта фактически
констатации без да изследва причините и последиците от описаното нарушение, както и
тежестта на нарушението, както и че е игнорирал възможността за приложението на чл. 28
от ЗАНН. В хода по същество взема становище, че жалбата е основателна, тъй като не се
установило по безспорен начин извършването на нарушението по чл. 213, ал.1, от. 1 от ЗГ от
жалбоподателя; липсва конкретизация и индивидуализация на мястото на твърдяното
нарушение, което било съществено процесуално нарушение и следвало НП да бъде
отменено. Счита, нарушенията, които са допуснати при съставянето на АУАН са
съществени, същите не били открити и поправени, а повторени с издаването на НП. Твърди,
че не са спазени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, като нямало ясно и конкретно посочване
на мястото на нарушението, нямало описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено. Относно това кои са и как са нарушени законовите разпоредби също
счита, че е налице неточност. Твърди, че липсва описание и конкретизация на
имуществените вреди от нарушението. Счита, че в съдебно заседание няма как да се санират
извършените неправилни и незаконосъобразни действия на наказващия орган и след като
той в хода на административно-наказателното производство не е установил по категоричен
начин мястото на извършване на нарушението, това няма как да се поправи в хода на
съдебното производство. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, както и транспортни разходи – ¼ от
сумата по представената фактура за гориво.
оргиев от ВТАК взема становище, че наказателното постановление е постановено
при непълна и неизяснена фактическа обстано
2
Наказващият орган – Директор на Регионална дирекция по горите Велико
Търново, чрез прецесуалният си представител юрисконсулт Ц., оспорва жалбата. В хода по
същество взема становище, че жалбата е неоснователна, тъй като по безспорен начин било
установено нарушението по чл. 213 ал. 1 т. 1 от ЗГ от жалбоподателя. Относно това къде е
извършено нарушението, сочи че прокуратурата в постановлението е описала, че на
05.12.2022 г. в местността ***** В. е намерил падналото дърво от дървесен вид Череша, а
контролните органи ведно с полицейските служители са го спрели в процес на
транспортиране. От показанията на бащата на жалбоподателя се установило, че местността,
описана в НП е в близост до*****. Позовава се ,че съгласно чл. 207 в случай, че
дървесината била добита извън горска територия, преди транспортиране се маркира с марка
собственост на общината, а процесната превозвана дървесина не е имала каквато и да е
марка. Счита, че случаят не е маловажен, тъй като нарушението е типично за вида си, не
било с ниска степен на обществена опасност. Заявява, че глобата била съобразена според
кубиците, които са транспортирани, определена близко към минимума, а неизпълнението на
чл. 213 от ЗГ препятствало упражняването на превантивен контрол, чиято цел била
опазване и законосъобразно стопанисване и ползване на дървесината. По тези съображения
моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Относно отнетите вещи в полза на
държавата оставя на преценката на съда. В случай, че съда потвърди наказателното
постановление, моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение, а ако уважи
жалбата – да се присъдят разноски в минимален размер. Относно разходите, за гориво,
претендирани от процесуалния представител на жалбоподателя счита, че следва да бъдат
поети от жалбоподателя, а не да им се възлагат.
След като се запозна с представените по делото доказателства, разпита
актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установена следната фактическа
обстановка:
С Наказателно постановление № ********** от 02.06.2023г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия В № 008333 от 05.12.2022 г. на
жалбоподателя на основание чл. 266 ал. 1 предл. 4 от Закона за горите е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева, на основание чл. 273 ал. 1 от
Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – на
основание чл. 273 ал. 1 от ЗГ вещите предмет на нарушението - едни пространствен
куб.метър дърва за горене дървен вид череша е отнет в полза на държавата, както и отнет в
полза на държавата един лек автомобил „Опел“ Фронтера с рег. № *****, ведно с ремарке №
*****, като вещ, средство на нарушението, както и 1 бр. моторен трион STIHL MS – 250-с №
11230210800, за това, че на 05.12.2022г. транспортира 1/ един/ пространствен куб. метър
дърва за горене от дървесен вид череша на 30 см. дължина, немаркирани с контролна горска
марка, с което нарушил чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите. Описано е, че нарушението е
осъществено с лек автомобил „Опел“ Фронтера с рег. № ***** и прикачено ремарке с рег. №
*****, като е извършено на територията на РДГ - В.Търново, ТП ДГС „Свищов“, общ.
3
Свищов, землище Свищов, местност *****, черен път. Отразено е, че предметът на
нарушението – дървесината, както и автомобилът средство на нарушението в едно с ремарке
и моторен трион са задържани и оставени за съхранение с разписка за отговорно пазене на
вещи Серия В № 002110 от 05.12.2022 г. на М.К.Ф. – специалист лесовъдство при ТП ДГС
„Свищов“. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.06.2023г., видно
от писмо изх. № РДГО5-5250 от 02.06.2023г. на РДГ В.Търново и известието за доставяне. С
покана за доброволно изпълнение жалбоподателят бил поканен, в 7-дневен срок, да заплати
сумата от 100 лева –глоба.
Приложен по делото е АУАН № **********/05.12.2022г., серия В № 00833,
съставен от И. И. Бойчев – горски инспектор при ТП ДГС „Болярка“ против жалбоподателя,
въз основа на който е издадено наказателното постановление, като в акта е посочено, че е
съставен за това, че на 05.12.2022г. А. К. В. транспортира 1/ един/ пространствен куб. метър
дърва за горене от дървесен вид череша на 30 см. дължина, немаркирани с контролна горска
марка, като нарушението е осъществено с лек автомобил „Опел“ Фронтера с рег. № ***** и
прикачено ремарке с рег. № ***** и е извършено на територията на РДГ - В.Търново, ТП
ДГС „Свищов“, общ. Свищов, землище Свищов, местност *****, черен път, и е дадена
правна квалификация на нарушението – по чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите. Отразено е,
че предметът на нарушението – дървесината, както и автомобилът средство на нарушението
в едно с ремарке и моторен трион са задържани и оставени за съхранение с разписка за
отговорно пазене на вещи Серия В № 002110 от 05.12.2022 г. на М.К.Ф. – специалист
лесовъдство при ТП ДГС „Свищов“.
В приложения констативен протокол серия В № 009418 от 05.12.2022г. , съставен от
С.К.К., е отразено, че при обход в района на гр. Свищов, местност ***** служители на ТП
ДГС – Свищов спрели за проверка лек автомобил с рег.№ *****, марка Опел Фронтера с
прикачено за него туристическо ремарке с рег.№ *****. В ремаркето е намерена дървесина,
нарязана на 30 см. от дървесен вид череша – 1 пр.куб.метър. Описано е, че дървесината не
била маркирана с контролна горска марка, производствена марка съответно общинска
марка. Сочи се в КП, че за дървесината лицето А. В. не представило документ, доказващ
законния произход на дървесината. В лекия автомобил служителите на ДГС – Свищов
открили моторен трион STIHL MS 250-с с № 11230210800, в топло състояние и дървесни
стърготини по него. Сочи се, че с този протокол са задържани лек автомобил Опел Фронтера
с рег. № *****, ремарке с рег. № ***** и 1 пр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид акация
и 1 бр. моторен трион STIHL MS 250-с с № 11230210800. С приложената разписка за
отговорно пазене от 05.12.2022г. тези задържани вещи – лекия автомобил, ремарке с рег. №
***** и 1 пр.куб.м. дърва за горене от дървесен вид акация и 1 бр. моторен трион STIHL MS
250-с с № 11230210800 били предадени от С.К. на М.Ф. – специалист лесовъдство при ТП
ДГС Свищов. Приложено по делото е Постановление за отказ от образуване на
досъдебно производство от 12.12.2022г. на ***** – прокурор от Районна прокуратура
Велико Търново, ТО Свищов с което е отказано образуването на досъдебно производство и
е прекратена преписка № 8706/2022г. по описа на РП Велико Търново, ТО Свищов. Със
4
същото е постановено след влизането му в сила, преписката да бъде изпратена на РДГ
В.Търново. В постановлението в обстоятелствената част е възприето, че на 05.12.2022г. в
местността ***** землище гр. Свищов служители на ДГС Свищов установили, че лек
автомобил Опел Фронтера с рег. № ***** с прикачено с него ремарке, управляван от А. К.
В. се намирали нарязан един кубик дърва от дървесен вид череша. В. дал обяснения, че
намерил паднало дърво от дървесен вид череша, върнал се да вземе машина, с която го
нарязал и натоварил дървата в ремаркето. На същия ден било констатирано от служителите
на ДГС-Свищов, че В. е транспортирал с товарен автомобил два кубика от дървесен вид
череша, за което били съставени два АУАН – единият, че транспортираните дървета са без
контролна марка, а другият, че не били придружени с превозен билет.
По делото са представени писмо изх. № 5601/13.06.2023 г. на РДГ, писмо на ОД МВР
– Варна, сектор Пътна полиция до РДГ В. Търново с вх. № 6519/06.07.2023г., писмо на ОД
МВР – Варна, Сектор Пътна полиция до РДГ – В. Търново с вх. № 5959/22.06.2023г., писмо
на ОД МВР – Варна до РДГ – В. Търново с вх. № 5958/22.06.2023г. с приложена справка за
МПС и справка за първоначална регистрация на МПС, писмо на ОД МВР – В. Търново,
сектор Пътна полиция – Варна до РДГ - В. Търново с вх. № 22.06.2023г. с приложена
справка за МПС и справка за служебна промяна на регистрацията на МПС, извлечение от ТР
относно актуално състояние на Алфи ООД видно от които Директорът на РДГ е изискал от
Началник сектор „Пътна полоция“ при ОД на МВР – гр. Варна относно собствеността лек
автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ***** и прикачено ремарке с рег. № *****. В отговор
на същата от ОД на МВР – гр. Варна е отговорило, че лекият автомобил „Опел Фронтера“ с
рег. № ***** е собственост на *****, с адрес *****, считано от 15.05.2007 г.
(първоначалната регистрация) и към момента на изготвяне на справката. Относно ремаркето
с рег. № *****, видно от представената по делото справка за МПС и справка за
първоначална регистрация на МПС, същото е собственост на З. И. С. с ЕГН **********, с
адрес *****, считано от 27.05.1992 г. (първоначална регистрация) и към момента на
изготвяне на справката.
От представения предварителен договор за покупко – продажба, сключен на
08.11.2012 г. между А. Д. Х. и К. А.ов В. (баща на жалбоподателя), е видно, че К. В. е
закупил сезонна постройка /вила/ и стопанска постройка в местността ***** в землището на
гр. Свищов.
От представената полицейска преписка, образувана по процесното НП, ведно със
справка, докладна записка от мл. инсп. Б.А., обяснения на жалбоподателя, констативни
протоколи 3 бр, и 3 бр АУАН е видно, че освен АУАН серия В № 008333/05.12.2022г. въз
основан на който е издадено процесното НП срещу А. К. В. на 05.12.2022 г., са съставени
още три АУАН от горските служители. АУАН № 008334/05.12.2022г. е издаден срещу А. В.,
за това, че транспорти 1 пр.кум. м. дърва от дървесен вид – череша, нарязани на 30 см. с лек
авточобил Опел Фронтера с рг. № ***** с прикачено ремарке с рег. № *****, без да
придружени с превозен билет. Според АУАН серия В № 008335/05.12.2022г., съставен
срещу В. за това, че на 05.12.2022г. съхранява 2 пр.куб.м. дърва, нарязани на 30 см.
5
дължина от дървесен вид череша в товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***** не
маркирани с контролна горска марка. Според АУАН серия В № 008336/05.12.2022г.,
съставен срещу В. за това, че на 05.12.2022г. съхранява 2 пр.куб.м. дърва, нарязани на 30
см. дължина от дървесен вид череша в товарен автомобил Мерцедес с рег. № ***** не
придружени с превозен билет.
Установи се компетентността на Директора на РДГ В.Търново за издаване на
наказателни постановления за нарушения по Закона за горите, съгласно приложената
Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на Министъра на земеделието и храните, както и
компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН за нарушения по ЗГ / трудов
договор, длъжностна характеристика, допълнително споразумение към трудов договор/ .
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят И. Б. – горски инспектор при ТП
ДГС „Болярка“ гр. Велико Търново изнесе, че на 05.12.2022 г. били на територията на ДГС -
Свищов по утвърден график от директора на регионалната дирекция. Колегите Д. Д. и Т. Т.
му подали сигнал, че са спрели за проверка лек автомобил или джип с прикачено ремарке,
което е било натоварено с един кубик дърва от дървесен вид череша, за което шофьорът на
автомобила не е представил превозен билет и дървесината не е била маркирана с контролна
горска марка. Излага, че на място отишъл след около 20 минути до половин час, лично, и
констатирал нарушението, джипът бил спрян и съставили протокола и актовете. Бил
съставен КП от колегата му С.К.. Твърди, че мястото, където са го спрели било черен път.
Дървесината била натоварена в ремаркето, нарязана на 30 см. дължина, в сурово състояние
били дървата, от дървесен вид - череша. Той и колегите му огледали добре дървата и
констатирали, че нямат контролна горска марка. Жалбоподателят не им представил и
превозен билет. Дървата, натоварени в ремаркето били един кубик от дървесен вид череша,
за което установили, че няма превозен билет и не са маркирани и за това били съставени два
акта по Закона за горите, по два отделни члена. Св. Б. заяви, че лично не и видял
жалбоподателят да управлява автомобила с натоварен дървен материал, тъй като колегите
му са го спрели за проверка. Твърди, че дървесината я измерили с рулетка. Св. Б. изнесе, че
към момента на съставяне на акта не са изисквали информация за собствеността на
дървесината. Относно мястото на извършване на нарушението св. Бачев заяви, че в акта не
бил го посочвал, но след предявяване на процесния АУАН същия заяви, че в акта е
посочил местността *****, черен път.
Св. Т. Т.- горски стражар в ДГС – Свищов изнесе, че с неговия колега Д. Д.
обикаляли в района на главния път до боровете, които били на влизане в града, като смятал,
че местността била *****. Видно от показанията му, чули звук на моторен трион, и с
колегата се отправили по звука и насреща им се появил жалбопадателя. Той бил с джип
Опел Фронтера, а в ремаркето имало натоварени дърва. Поясни, че до автомобила не е
имало други дърва готови за товарене, те го спрели по време на движение. В автомобила
имало моторна резачка. Дървата ги измерили с рулетка. Заяви, че на колегата Б. звъннали
точно като спрели жалбоподателя. Б. като дошъл му показали какво са констатирали, той
лично видял дървата, видял и колко са като количество. На жалбоподателя съставили четири
6
акта, по които станал свидетел. Процесният акнт бил затова, че дървесината няма контролна
горска марка. Бил направен констативен протокол пред дома на жалбоподателя, съставен от
С.. Дървесината била сурова череша. Обясни, че не били установили кой е собственика на
дървесината, а след като запитали жалбоподателя от къде са и той им казал „Аз повече няма
да правя“, казал, че той ги е изсякъл, а и машината, която открили в колата била още топла.
Св. Т. заяви, че са спрели жалбоподателят по един черен път и след това заедно с колегите и
жалбоподателя слезли долу пред тях, като там дошъл и баща му – К.. Допълни, че в
момента на спирането в автомобила бил само жалбоподателят. Св. Т. твърди, че актът е
съставен на черен път пред дома на жалбоподателя, а не на мястото където са го спрели.
Всички измервания ги направили, като слезли пред дома му. Разстоянието от мястото,
където го спрели до дома му било 100-200 метра.
Св. Д. Д. горски стражар в ДГС – Свищов, заяви, че е свидетел по съставяне на акта и
на установяване на нарушението. С колегата Т. били на обход, като не се сещал коя била
местността, посочена била в протокола. Пътят бил черен, нямало движение и бил обрасъл.
Чули резачка, тръгнали по пътя и засекли джип с ремарке, управляван от жалбоподателят. В
ремаркето имало нарязани дърва, а в джипа имало резачката. След констатацията, слезли
100 метра по-надолу до дома на жалбоподателя, там дошъл и колегата Б. и измерили дървата
с рулетка. Заяви, че актът бил съставен за транспортиране на дървесина без контролна
горска марка.
Разпитан по делото беше и св. К. В. – баща на жалбоподателя, който заяви, че
присъствал при съставянето на актовете. Твърди, че на 5-ти декември миналата година
синът му, отишъл на тяхното лозе и срязал черешата, като на път към вилата дошли
горските и го хванали. Твърди, че лозето купил от мъж на име А., за което има документ за
покупко - продажба. Св. В. твърди, че лозето е в местността *****. Местността ***** била
една и съща с местността *****, и там той имал ферма, а местността ***** била малко по-
надолу. В местността ***** имал стопанство, в което гледал животни. А лозето било
разположено в местността *****. Според него горските са хванали сина му в местността
*****, Потвърждава, че са му взели джипа и ремаркето и са му съставили акт, както и че в
ремаркето имало дърва, една череша, един клон нарязан. Заявява, че служителите на
горското не са мерили дървата. Дървесината нямала марка и превозни билети. Горските
питали сина му откъде са дървата и той им казал, че от тяхното лозе ги карал. Заяви, че не е
присъствал на рязането на дървата.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП
като нарушител), в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и до надлежния
съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
По същество е основателна.
Видно от обжалваното наказателно постановление, на жалбоподателя на основание
чл. 266 ал. 1 предл. 4 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в
7
размер на 100,00 лева за допуснато нарушение на чл. 213 ал. 1 т. 1 о Закона за горите. При
проверката на съдържанието на административните актове, която е длъжен служебно да
извърши, съдът констатира неизпълнение на изискванията за съдържание на АУАН и НП,
което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Съдът намира, че
фактическата обстановка, описана в АУАН и НП се явява недоказана от събраните по
делото доказателства, от които се установява друга такава, неописана в АУАН и НП. В
тежест на административнонаказващият орган е да докаже всички елементи от фактическия
състав на описаното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. На първо място,
не е установено с необходимата категоричност мястото на извършване на нарушението.
Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, че липсва индивидуализация и
конкретизация относно мястото на извършване на нарушението са основателни. В акта за
установяване на административно нарушение, впоследствие и в процесното НП е посочено,
че мястото на извършване на нарушението е землището на Свищов, местността *****, черен
път, което от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа. При разпита
на актосъставителя И. Б. същият заяви, че в акта не е посочвал място на извършване на
нарушението, тъй като било посочено в КП, но след като му беше предявен, заяви, че е
посочил местността *****. Свидетелите по акта Т. Т. и Д. Д. потвърдиха в съдебно
заседание, че в местността ***** са установили нарушението. Съдът не кредитира техните
показания в частта относно мястото на извършване на нарушението, тъй като те не са
категорични и последователни. Св. Т. и св. Д. заявиха, че са установили нарушението в м.
*****, на черен път, поради което се изместили заедно с нарушителя на около 100-200
метра, близо до дома му. Там е пристигнал и св. Б., след около 20 минути – половин час,
който съставил акта за установяване на административно нарушение. Св. Б. е вписал в
АУАН за място на нарушението местността *****, изнася в съдебно заседание, че е отишъл
на място, където колегите му са спрели В., като си спомнял че пътят бил черен, но тези
показания противоречат на дадените от св. Д. и св. Т. „ние слязохме 100 метра по – надолу
до дома на жалбоподателя, там дойде колегата Б.“, „ ние спряхме момчето А. по един черен
път и слязохме долу пред тях, като слязохме пред тях колегите Б. и С. дойдоха…“, поради
което съдът не следва да ги взема предвид, тъй като са противоречиви и непоследователни.
Възражението на процесуалния представител на наказващия орган, че мястото на
нарушението е това, което е установено в постановлението на прокуратурата – местността
*****, но горските служители спрели В. в процес на транспортиране, в друга местност
„може би посочената местност е до местността ***** се явява недоказано. Показанията на
свидетеля К. В. са, че жалбоподателят бил спрян за проверка в местността *****, тъй като
там се намирало и тяхното лозе, в което синът му отишъл да реже дърва. Макар и този
свидетел да е заинтересован, тъй като е в родство с жалбоподателя – негов баща, съдът
кредитира неговите показанията, тъй като кореспондират със събраните писмени
доказателства по делото. В Приобщеното по делото Постановление за отказ от образуване
на досъдебно производство от 12.12.2022г. на ***** – прокурор от Районна прокуратура
Велико Търново, ТО Свищов е установено, че място на извършване на нарушението е в
местността *****, землището на гр. Свищов. В представената от РП В.Търново, ТО Свищов
8
преписка № 8706/2022 г. приета и вложена по настоящото производството, съдържаща
обясненията на жалбоподателя, докладна записка но полицейския служител осъществил
проверка на място, е вписано на нарушението е извършено в местността *****. В резултат
на пропуските, неясна се явява действителната фактическа обстановка - къде наказващия
орган твърди, че нарушителят е нарушил правилата на ЗГ и транспортирал дърва за горене
от дървесен вид череша немаркирани с контролна горска марка. Мястото на извършване на
нарушението е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и
задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на издаденото
въз основа на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В доказателствена тежест на
ответника по жабата е да докаже къде е осъществено нарушението, като следва да бъде
установено, че същото е извършено на конкретното място, посочено в АУАН и НП. В
процесия случай мястото на извършване на нарушението е от изключително значение и с
оглед наведените доводи за различно от описаното в НП. Съдът намира, че тези
противоречия и несъответствия, представляват съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице да разбере на кое място това е станало,
което е абсолютно основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния случай са били
налице предпоставките за приложение на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.д. № 1/2007 година на ОСНК на ВКС,
преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на визирания
нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм
и т. н. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, " маловажен случай" е този,
при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".
Предвид формалния характер на извършеното административно нарушение вредни
последици не са настъпили. Нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид, тъй като видно от посоченото в обжалваното
наказателно постановление количеството и себестойността на транспортираната дървесна
маса е изключително ниска - 1 куб.пр.м. , за което количество дървесина наказващият орган
не е ангажирал доказателства за стойността му, по делото няма данни жалбоподателят В. да
е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления и за други или подобни
нарушения по Закона за горите, поради което настоящия съдебен състав приема, че
наложеното административно наказание е несъразмерно тежко с оглед тежестта на
9
нарушението, за което е санкциониран и личността на нарушителя, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено и поради наличие на предпоставките
за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че е налице самостоятелно основание за отмяна на
НП в частта, в която на основание чл. 273 ал. 1 от ЗГ отнет в полза на държавата лек Опел
Фронтера с рег. № *****, с прикачено ремарке с рег. № *****, като вещ, послужила за
извършване на нарушение. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.20, ал.4 от
ЗАНН. По силата на същата – отнемането по алинеи 1 и 3 не се допуска, когато стойността
на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,
освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго.
Тази разпоредба въвежда забрана за отнемане на вещи, когато тяхната стойност явно
не съответства на характера и тежестта на административното нарушение. Предвиденото
ограничение е в съответствие с принципа за съразмерност между тежестта на наложеното
административно наказание и степента на обществена опасност на извършеното
административно нарушение. Несъобразяване от страна на административно-наказващия
орган с разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН само по себе си е съществено нарушение на
административно-производствените правила. В предвид това, наказателното постановление,
в частта относно постановеното отнемане на товарния автомобил като несъответстващо на
тежестта и характера на нарушението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Действетелно разпоредбата на чл.273, ал.1 от Закона за горите изрично
предвижда, че се отнемат в полза на държавата вещите, послужили за извършване на
нарушението, независимо чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани
независимо или против волята на собственика им /и тук специалния закон е по различен от
общия ЗАНН/, но в настоящия случай няма спор относно собствеността на отнетите вещи, а
по отношение стойността на същите, и след като Закона за горите не предвижда критерий
стойност на вещите, следва да намери приложение разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Съгл. Постановление №2/15.12.1978 г. по н.д. №2 от 1978 г. Пленума на ВС само
“ако в специалния закон липсва съответната разпоредба за отнемане в полза на държавата,
следва да се прилагат чл.20 от ЗАНН и чл.53 от НК, при положение, че са налице условията
за това …”. В случая в Закона за горите липсва “съответна разпоредба”, която да обвързва
отнемането на вещи послужили за извършване на нарушението в полза на държавата с
преценката за съответствие на стойността на отнетото с характера на тежестта на
административното нарушение. Такова предвиждане е налице в разпоредбата на чл.20, ал.4
от ЗАНН и се прилага същата. На осн. чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове,
разпоредбите следва да се прилагат “според точния им смисъл”.
От горното следва извода, че размерът на отнетото в полза на държавата,
наложено за извършено административно нарушение, трябва да е съразмерен на вида,
тежестта и продължителността на нарушението. И след като в случая не е налице такава
съразмерност, следва че е налице и посоченото основание за отмяна на наказателното
постановление, в частта, с която са отнети вещите, за които е прието, че са послужили за
10
извършване на нарушението, а именно – лек автомобил Опел Фронтера с рег. № *****, с
прикачено ремарке с рег. № *****.
При така описаните правни изводи съдът намира, че наказателното постановление
като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на делото и съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има
право да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред районния съд.
Според чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв се възлагат на другата страна. В настоящия случай,
жалбодателят е представляван от адвокат, като са представени доказателства за заплатен
хонорар в размер на 300 лева по договор за процесуално представителство, правна защита и
съдействие от 17.08.2023 г. . Същият е уговорен в размер, който в рамките на установения
в чл. 7, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е под минимума, като в този размер адвокатското
възнаграждение следва да се присъди на жалбоподателя. В съдебно заседание, освен
заплатеният хонорар се претендират и разноски на адвоката за транспорт в размер на 27,02
лева (1/4 от представената фактура за гориво), като е представена и фактура за гориво. Съдът
намира, че претенцията за заплащане на транспортните разходи на адвоката е неоснователна
и не следва да бъде уважавана, като възражението на процесуалния представител на
наказващия орган в този смисъл се явява основателно. Съгласно цитираната по-горе
разпоредба на АПК, пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не
се овъзмездяват в какъвто смисъл е установената практика (Определение № 8382 от
07.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7342/2008 г., IV о. и др., Определение № 379 ОТ
16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 1468 от
06.02.2017 г. по адм. д. № 378/2016 г., ІV отд. на ВАС).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 02.06.2023г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия В № 008333 от 05.12.2022 г., с което на
А. К. В. с ЕГН ********** от гр. Свищов, *****, на основание чл. 266 ал. 1 предл. 4 от
Закона за горите е наложено административно наказание – глоба в размер на 100,00 лева, на
основание чл. 273 ал. 1 от Закона за горите вещите предмет на нарушението - едни
пространствен куб.метър дърва за горене дървен вид череша е отнет в полза на държавата,
както и вещите – средство на нарушението – 1 (един) брой лек автомобил „Опел“ Фронтера
с рег. № *****, ведно с ремарке № ***** и 1 (един) бр. моторен трион STIHL MS – 250-с №
11
11230210800, за това, че на 05.12.2022г. А. К. В. транспортира 1/ един/ пространствен куб.
метър дърва за горене от дървесен вид череша на 30 см. дължина, немаркирани с контролна
горска марка, като нарушението е осъществено с лек автомобил „Опел“ Фронтера с рег. №
***** и прикачено ремарке с рег. № ***** и извършено на територията на РДГ -
В.Търново, ТП ДГС „Свищов“, общ. Свищов, землище Свищов, местност *****, черен път,
с което нарушил чл. 213 ал. 1 т. 1 от Закона за горите, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати на А. К. В. с
ЕГН ********** от гр. Свищов, *****, сумата от 300 лв./триста лева/, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението пред Великотърновски Административен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
12