ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260182
гр. Варна, 26.11.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 501/20г., намира
следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба /с характера на жалба/, подадена от З.Д.З. *** чрез адв.
Пл. П. ***, против решение № 260305/11.08.2020г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна
фактическа грешка и е оставено без разглеждане искането му за допълване на
решението без произнасяне по него. Твърди се, че в решението отново е допусната
очевидна фактическа грешка, а от друга страна съдът е пропуснал да се произнесе
по своевременно направеното от жалбоподателя искане. Изложени са съображения за
неправилност на въззивното решение, тъй като е било записано в мотивите му, че
установения доход на ответника е в размер на 1392 лв. вместо действителния
такъв от 980 лв. Именно тази очевидна фактическа грешка е довела и до
постановяването на такъв съдебен акт, тъй като след като се приспадне
стойността на вноската по кредита в размер от 330 лв., остава сума от около 610
лв., което е под минималния необходим доход. Ако се заплащат и 200 лв.
издръжка, то за ответника се получава остатък от малко над 400 лв., който е
недостатъчен за осигуряване на неговия живот, рехабилитация и лечение, вкл. и
грижи за неговата майка. На следващо място е посочено, че в мотивите на
решението е било взето предвид, че ответникът е заплатил издръжка за м. 11.19г.
в размер на 400 лв., за което са представени писмени доказателства по делото. Неоснователно
е двукратното заплащане на издръжка за един месец. Въпреки това в диспозитива
на решението е пропуснато да бъде отхвърлено искането на ищеца за м. 11.19г.,
което би създало предпоставка за повторното му претендиране. Отправените до
настоящия съд искания са да се насрочи дело в открито с.з. и да се допусне
поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо сумата от 1392 лв. да се
впише сумата от 941.18 лв. и диспозитива на решението да се съобрази с тази
поправка. Освен това се иска съдът да се произнесе и по искането му за
отхвърляне на искането за присъждане на издръжка за м. 11.19г., като се
постанови отхвърлянето на тази претенция. Претендират се разноските за
настоящото дело.
Подадената молба е администрирана от
въззивния съд само като частна жалба срещу решение № 260305/11.08.2020г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС,
в частта му с характер на определение, с която молбата на З.З. за допълване на
решение № 706/12.06.20г. по въззивното дело, е била оставена без разглеждане.
В предвидения срок е постъпило възражение от
насрещната страна Б.З.З. от гр. Варна чрез адв. З.П. ***, с което е оспорена
молбата и в двете ѝ части като неоснователна. Възпроизведени са мотивите
на въззивния съд в обжалваното решение, с които е изразено пълно съгласие и се
претендира настоящият съд да остави без уважение исканията на противната
страна. По преценка на съда се претендира присъждането на разноски за безплатно
оказаната правна помощ по настоящото дело.
Настоящият съд намира, че е сезиран с жалба,
с която е обжалвано изцяло решение № 260305/11.08.2020г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС
– така от изложените оплаквания в обстоятелствената част на молбата и въз
основа на отправените искания. При това положение настоящото производство се
явява недопустимо в частта му, в
която е образувано по молбата на З.Д.З. /с характера на жалба/, насочена против
решение № 260305/11.08.2020г. по
в.гр.д. № 864/20г. на ВОС, в частта му, с която
е отхвърлена молбата му с вх. № 40125/24.06.20г. по рег. на ВРС с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в решение № 706/12.06.20г. по въззивното дело. Това е
така, защото тази жалба не е била надлежно администрирана от въззивния съд.
Настоящото производство по тази жалба следва да се прекрати и делото да се
върне за преценка на нейната допустимост и евентуалното ѝ администриране
и изпращане на надлежния съд.
Молбата с характера на частна
жалба, насочена против решение № 260305/11.08.2020г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС,
в частта му, с която е оставена без
разглеждане молбата на З. Д. З. за
допълване на решение № 706/12.06.20г. по въззивното дело, е подадена
в срок, против обжалваем съдебен акт, от страна с правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС е
приключило с постановяването на решение № 706/12.06.20г., с което е потвърдено
решение № 471/03.02.20г. по гр.д. № 18419/19г. на ВРС в частта му, с която З.Д.З.
е осъден да заплаща на своя пълнолетен учащ син Б.З.З. месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от датата на подаване на исковата молба –
08.11.19г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, на
осн. чл. 144 от СК, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване. На осн. чл.
280, ал. 3, т. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и
е окончателно. С молба, депозирана на 24.06.20г. пред ВРС З. Д. З. чрез адв.
Пл. П. е отправил искане до въззивния съд да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на въззивното решение, досежно приетия размер на
установения доход на ответника – вместо записаната сума от 1392 лв. да се
отбележи сумата от 941.18лв., което да намери отражение и в диспозитива на решението.
Освен това с молбата е било отправено искане въззивният съд да се произнесе и
по искането на въззивника за отхвърляне на иска на ищеца за присъждане на
издръжка за м. 11.19г., предвид извършеното на 25.04.19г. изплащане от
ответника на сумата от 2 800 лв., включваща и сума от 400 лв. като
издръжка за м. 11.19г.
С решение № 260305/11.08.20г. въззивният съд
е оставил без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка /като
в тази част решението е необжалваемо, предвид необжалваемостта на самото
въззивно решение – по арг. от чл. 247, ал. 4 от ГПК/. Със същото решение
въззивният съд е оставил без разглеждане искането за допълване на въззивното
решение в посочения от въззивника смисъл, тъй като по делото ответникът не е
релевирал възражение за прихващане или не е предявил насрещен иск относно
заплатената от него на 25.04.19г. без основание сума от 400 лв. като издръжка
за м. 11.19г. въз основа на решение по гр.д. № 95/18г. на ВРС, предвид
погасяването на задължението за заплащане на издръжка на непълнолетното дете,
считано от навършването му на пълнолетие на 05.11.19г.
Молбата за допълване на въззивното решение е
била подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Съобразно
приетото и в доктрината, една от предпоставките за допустимост на молбата за допълване на решението е ако
последното е непълно – така проф. Ж. Сталев в „Българско гражданско процесуално
право”, девето преработено и допълнено издание на изд. „Сиела”, София, 2012г.,
стр. 518. Настоящият състав на съда напълно споделя изложените от ВОС съображения за липсата на предпоставки за
допълване на въззивното решение,
тъй като същото не е непълно – съдът се е произнесъл по предявените от ищеца
искове, а същевременно липсват възражения на ответника или насрещни искове, по
които въззивният съд да дължи произнасяне в диспозитива на съдебния си акт.
Релевираните от настоящия жалбоподател оплаквания /с които е била мотивирана и
молбата за допълване на въззивното решение/ всъщност представляват оплаквания
за неправилност на съдебния акт, в който съдът не е отчел заплащането на
издръжка за периода след 08.11.19г. Защитата срещу неправилните съдебни актове
е само чрез осъществяването на инстанционен контрол /какъвто в настоящия случай
е изключен за въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК/, а не по
реда на производство по допълване на решението. Решение
№ 260305/11.08.20г. в частта му с характера на определение, следва да се
потвърди.
Пред първата инстанция е представено
доказателство, че адв. П. осъществява безплатна правна помощ на ищеца за всички
инстанции на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /л. 16/. Предвид отправеното в
отговора на частната жалба искане и на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на
адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., определено по размер в
съответствие с минилания размер, определен в чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. т. 6, вр.
чл. 11 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждение в настоящата им редакция.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. №
501/20г. на ВАпС в частта му, в
която е образувано по молбата на З.Д.З. /с характера на жалба/, насочена против
решение № 260305/11.08.2020г. по
в.гр.д. № 864/20г. на ВОС, в частта му, с която
е отхвърлена молбата му с вх. № 40125/24.06.20г. по рег. на ВРС с искане за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в решение № 706/12.06.20г. по въззивното дело, И ВРЪЩА жалбата, ведно с делото на въззивния съд за преценка на
нейната допустимост и евентуалното ѝ администриране и изпращане на
надлежния съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260305/11.08.2020г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС,
в частта му с характера на определение, с което е оставена без разглеждане
молба с вх. № 40125/24.06.20г. по рег. на ВРС, подадена от З.Д.З. за допълване
на решение № 706/12.06.20г. по в.гр.д. № 864/20г. на ВОС.
ОСЪЖДА З.Д.З., ЕГН ********** *** да заплати на
адв. З.Д.П. *** сумата в размер на 200
/двеста/ лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: