Р Е Ш Е Н И
Е
№ ………
гр.Плевен, 19.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№8590 по описа за 2018
г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Главни
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 4970,91 лв., чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 84,28 лв. и чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 707,88 лв. и евентуални
обективно кумулативно съединени искова с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ с
цена на иска 4970,91 лв., чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 84,28 лв. и чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 707,88 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “О.Б.Б.” АД, ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я.срещу
В.С.С., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че на 07.01.2015 г. е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит между В.С.С. /в качеството на
кредитополучател/ и „О.Б.Б.“ АД /в качеството му на кредитор/. Твърди, че
съгласно чл. 1 от Договора банката предоставя на кредитополучателя кредит в
размер на 6 500 лв. /шест хиляди и петстотин лева/ за покриване на
потребителски нужди. В чл. 3 от Договора страните са уговорили, че кредитът се
усвоява еднократно, на 08.01.2015г., от която дата започва и олихвяването.
Съгласно чл.4, ал.1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер
на 9.95 % годишно. Като лихвеният процент е фиксиран за целия период на
договора. Съгласно чл.5, ал.1 годишният процент на разходите към датата на
отпускане на кредита, е в размер на 12.07. Твърди, че съгласно ал.2 общата
дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на
договора при посочените параметри, е в размер на 8 494.42 лв. Твърди, че в
чл.6, ал.2 страните са уговорили еднократна такса в размер на 100 лв., която се
заплаща преди усвояване на кредита или се събира от размера на отпуснатия
кредит. В ал.3 е уговорено, че кредитополучателят дължи такса в размер на 35.00
лв. за предоговаряне на условията по договора. Съгласно чл.7, ал.1 при забава
на плащането на главницата от страна на Кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва в размер на 5 /пет/ пункта над действащия,
съгласно уговореното в чл.4. Съгласно ал.2 при друго неизпълнение от страна на
Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
банката има право да начислява неустойка в размер на действащия, съгласно
договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница с надбавка в
размер на 5 пункта. Твърди, че съгласно чл. 8 от Договора кредитът следвало да
се издължи на 60 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер
на 137.91 лв., считано от 07.02.2015г. на 07 число от съответния месец.
Съгласно чл.9 крайният срок за издължаване е 07.01.2020г. В чл.13, ал.4
страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да уведоми банката
незабавно при промяна на адреса и другите данни, посочени в Договора. При неизпълнение
на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до
последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в
деня на изпращането ѝ. Твърди, че съгласно чл.22 страните са уговорили
условия в случай на сключване на застраховка от кредитополучателя и условия по
заплащане на застрахователните премии. Съгласно чл. 19 от Договора страните
уговорили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски,
банката има право да направи кредита предсрочно изискуем целия дълг. Твърди, че
на 02.05.2017г. поради неплащане на 10 броя погасителни вноски по кредита в общ
размер на 1379.10 лева, дължими за периода 07.07.2016г. до 02.05.2017г., на
основание чл.19 от Договора за кредит, „О.б.б." АД е обявила всички
вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на
07.01.2015г. между В.С.С. /в качеството на кредитополучател/ и „О.Б.Б.“ АД /в
качеството му на кредитор/, за предсрочно изискуеми, като е уведомила
кредитополучателя за това с нотариална покана от 02.05.2017г. Твърди, че видно
от представените към исковата молба приложения, предсрочната изискуемост е
обявена чрез нотариус С.И.. С нотариалната покана кредиторът уведомява В.С.С.
относно настъпилото просрочие по Договора за кредит и последиците на чл.19 от
него. Твърди, че е извършена е проверка в „НБД Население“ относно постоянния и
настоящ адрес на адресата. Констатирани са три посещения при обстоятелствата,
подробно описани в приложените към настоящата искова молба разписки. На
11.07.2017г.нотариус С.И. е удостоверила връчването на екземпляр от
нотариалната покана при условията на чл.47, ал.1 от ГПК. Счита, че поради липса
на изпълнение, в полза на ищеца са възникнали вземанията, посочени в петитума
на исковата молба. Излага съображения, че съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че
длъжникът не изпълни точно задълженията си. Банката е предприела действия за
принудителното удовлетворение на притезанията си. Твърди, че е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа
на извлечение от счетоводните книги на основание чл.417, т.2 ГПК. Впоследствие
по образуваното гр.д.№5636/2017 г., образувано по описа на Районен съд - гр.
Плевен, са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След получаване
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е образувано изпълнително
производство №577/2017г. по описа на ЧСИ Н.И.В., с рег.№ 814 и с район на
действие Окръжен съд - гр. Плевен. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. По отношение на обстоятелствата,
довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземането излага
съображения, че основно задължение на заемателя, съгласно чл. 430 ТЗ е да върне
заетата сума в уговорения срок. Твърди, че в случая кредитополучателят е
изпаднал в забава по отношение на плащането на месечните погасителни вноски.
Неплащането представлява неизпълнение, дължащо се на виновното поведение на
длъжника. Съгласно чл.63 ЗЗД всяка от страните по едно гражданско
правоотношение трябва за изпълнява задълженията си точно и добросъвестно и да
не пречи на другата страна да изпълнява своите задължения. Твърди, че в случая,
страните по процесния договор са уговорили съобразно чл. 20а ЗЗД със силата на
закон ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в
договора адреси следва да се счита узнато от насрещната страна волеизявление,
независимо дали го е получила или не. Когато едната от страните не пребивава на
посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрахента си за
актуалния си адрес, респективно е отказала да получи волеизявление, адресирано
до нея, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за волеизявленията на
другата страна, направени по договора. Счита, че последиците на неизпълнението
на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 ЗЗД, като върху
неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за
волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при установяване,
че едната от страните по договора не пребивава на посочения от нея адрес или е
отказала да приеме изпратеното до нея съобщение, без да е имала съответните
съображения за това, принципно законът допуска да се приеме фикцията, че
волеизявлението е достигнало до нея. В условията на евентуалност, в случай че
главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни,
поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, на основание чл.79 ЗЗД, вр.
с чл.86 ЗЗД и предвид указаното в т. 116 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.д. N94/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, предявява
осъдителни искове, обективно съединени при условията на кумулативност, с
процесуалноправна квалификация: чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл210 ГПК и
материалноправна квалификация: чл.432, ал.1 ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.86 ЗЗД, с които моли да ответника да бъде осъден да заплати на банката
сумите, представляващи изискуеми вземания по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен на 07.01.2015 г. между В.С.С./в качеството на
кредитополучател/ и „О.Б.Б.“ АД /в качеството му на кредитодател/ а
по-конкретно: 4 970.91 лв. - главница; 84.28 лв. - договорна лихва за периода
от 07.07.2016 г. до 02.05.2017 г.; 707.88
лв. - наказателна лихва за периода от 07.07.2016 г. до 23.07.2017 г., законна лихва за забава върху главницата за
периода от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Излага
съображения, че в чл.124, ал.2 ГПК е предвидено, че може да се предяви иск за
осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост
да настъпва след постановяване на решението. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. Длъжникът изпада в забава, считано от датата на получаване
на исковата молба (в този смисъл е и Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр.д.№1769/2009
г., ГК, III ГО). Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Това
уведомяване може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска, от значение за спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК.Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, поради което е загубил
възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи
възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства. Ответника е
редовно призован за съдебно заседание, като не
се е явил в първото по делото заседание - на 28.02.2019 г.,като при това
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за ответника от
неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника./виж призовка на л.42 от делото/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска, намира, че
предявените главни искови претенции са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери, а по предявените евентуални искове не дължи произнасяне.
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 735,31 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски
в настоящото производство за държавна такса, депозит за ВЛ и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 583,58 лв./183,58 лв.+300,00 лв+100 лв/
Воден от
горното и на основание чл.238 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника В.С.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “О.Б.Б.”
АД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я., сумата 4970,91 лева,
представляваща задължение-главница по договор за кредит от 07.01.2015г., в едно със законната лихва от 25.07.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
№ 4394/31.08.2017 по ч.гр.д.5636/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника В.С.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “О.Б.Б.”
АД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я., сумата 84,28 лева,
представляваща задължение-договорна лихва за периода от 07.07.2016г. до
02.05.2017г. по договор за кредит от 07.01.2015г. , за която е издадена заповед за изпълнение № 4394/31.08.2017
по ч.гр.д.5636/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника В.С.С., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на “О.Б.Б.”
АД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я., сумата 707,88 лева,
представляваща задължение-наказателна лихва за периода от 07.07.2016г. до 23.07.2017г.
по договор
за кредит от 07.01.2015г. , за която е издадена заповед за изпълнение № 4394/31.08.2017 по ч.гр.д.5636/2017
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.С., ЕГН **********,*** ДА
ПЛАТИ на “О.Б.Б.” АД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я., сумата
от 735,31 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.5636/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.С.С., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ
на “О.Б.Б.” АД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.А.Г.и Ф.Т.Д.Я.сумата от 583,58 лв.
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: