№ 16162
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110105809 по описа за 2025 година
Предмет на делото е предявеният от С. Д. Н., ЕГН ********** срещу
ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК ********* отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: главница в размер на 811.13 лв., ведно със законната лихва в
размер на 883.72 лв. за периода от 10.01.2014 г. до 21.05.2024 г., 256.63 лв. –
неолихвяеми вземания, 125 лв – присъдени разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1288/2014 г. по описа на СРС,
77 състав, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1288/2014 г. по описа на СРС за
сумата в главница в размер на 811.13 лв., ведно със законната лихва в размер
на 883.72 лв. за периода от 10.01.2014 г. до 21.05.2024 г., 256.63 лв. –
неолихвяеми вземания, 125 лв – присъдени разноски, въз основа на който е
образувано изп. д. № 1058/2024 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Обосновава, че
общата петгодишна погасителна давност е изтекла.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
1
Ответникът развива подробни съображения в насока, че вземанията не са
погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е
осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че за
процесните вземания е издаден в полза на ДСК АД изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 73/2014 г. по описа на
ЧСИ Б.Б, като вземанията са цедирани на ответника по настоящото дело ЕОС
Матрикс ЕООД.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта
за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но
при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК
проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по
реда на чл. 422 ГПК.
Следователно давността е пет години и започва да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
2
Давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни
действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18
ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач,
насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на
изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа и др.
Според константната съдебна практика на ВКС, когато се касае до
първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно
действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието,
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на
първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите
условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при
постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното
обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти,
които са от значение за спорното между страните правоотношение и са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат
преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към
момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско
обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен
съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за
това. За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях
факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното
3
тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето
на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла. В настоящия случай погасителна
давност не е текла докато е траел изпълнителния процес и до приемане на
ТР2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Видно от материалите по изпълнителното
дело 0т 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. не са предприети изпълнителни действия,
поради което настоящият съдебен състав счита, че петгодишната погасителна
давност е изтекла преди образуване на ново изпълнително дело през 2024 г. и
искът следва да се уважи.
(т.е. до 13.03.2014 г.) и новата петгодишна погасителна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство по силата на закона – от 13.03.2014 г. и е изтекла на 13.03.2019 г.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че на 11.09.2019 г.
ответникът ЕОС Матркис е депозирал молба за конституирането му като
взискател по изпълнителното дело и предприемане на изпълнителни действия.
Към тази дата обаче вече е била изтекла петгодишната погасителна давност.
Спорно по делото е дали изпълнителните действия, извършени по изп.д.
№ 20168480400888 спират давността за вземанията на присъединен по право
взискател.
От материалите на изп.д. № 20168480400888 се установява, че до
изпълнение, насочено върху възбранения имот не се е стигнало. Нещо повече,
самият ответник твърде, че върху въпросният имот е наложена нова възбрана
през 2023 г. по новообразуваното изпълнително дело.
Съдът намира, че всеки един от взсиактелите несъмнено е отделна страна
в отделно изпълнително производство (съответно и в отделно процесуално
правоотношение с изпълнителния орган). Безспорно за осъществяването на
всяко притезание, удостоверено с изпълнителен лист или друг признат от
закона юридически акт, съществува отделно право на принудително
изпълнение и упражняването на всяко право на принудително изпълнение
дава повод за отделен изпълнителен процес като система от процесуални
4
права и задължения, чрез които той се развива. Тази процесуална
характеристика има своето конституционно основание (чл. 56 Конст.),
доколкото правото на принудително изпълнение е проявление на правото на
защита – всеки правен субект, засегнат от конкретно правонарушение,
разполага с възможност сам да защити своите права и законни интереси, като
упражни самостоятелно правото си на защита.
В случаите, в които се присъединяват взискатели по право в
изпълнителните дела общото между последните е еднаквостта на обекта, от
който те целят да получат удовлетворение. Имущественият обект, от своя
страна, е неразривно свързан с приложимите начини на изпълнение
(изпълнителни способи), уредени в ГПК. В този контекст, така както по своето
естество всеки изпълнителен способ срещу определено секвестируемо
имущество на длъжника представлява особен изпълнителен процес, който се
урежда от важащите само за него особени правила, както и от общите правила
относно всички изпълнителни способи, така и принудителното изпълнение по
искане на всеки един от взискателите съставлява самостоятелен изпълнителен
процес, в рамките на който страната може да извършва самостоятелни
процесуални действия, съответно – да настъпват самостоятелни основания за
неговото спиране и прекратяване. Съдът намира, че както не съществува
никаква пречка изпълнението по отношение на първоначалния или
присъединения взискател да се прекрати поради това, че изпълнителният лист
в негова полза е бил обезсилен (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК) или че длъжникът е
платил преди започване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК); не съществува пречка длъжникът или друг кредитор успешно да оспори
вземането на присъединен кредитор (чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1, т. 7
ГПК, чл. 464 ГПК). Във всички тези случаи юридическото основание за
спиране или прекратяване на изпълнението не засяга правото на
принудително изпълнение на друг(и) кредитор(и) – то касае единствено
процесуалните права на конкретния кредитор, по отношение на когото
съответните правнорелевантни факти от хипотезиса на правната норма са
настъпили; правните последици от спирането и прекратяването на
изпълнението настъпват единствено в неговата правна сфера.
Поради изложеното съдът намира, че изпълнителните действия,
извършвани от първоначалния взискател не прекъсват давността по
5
отношение на присъединения по право взискател. Не се твърди и не се
представят доказателства да са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността, от постановяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2025 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, поради което СРС приема,
че петгодишната погасителна давност е изтекла преди образувано на ново
изпълнително дело № 1058 през 2024 г. и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът в размер на 50,62 лв. за заплатена държавна такса.
Процесуалния представител на ищеца има право на възнаграждение в размер
на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, определен
от съда с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в едно единствено о.с.з.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че С. Д. Н., ЕГН ********** не дължи на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК
********* главница в размер на 811.13 лв., ведно със законната лихва в размер
на 883.72 лв. за периода от 10.01.2014 г. до 21.05.2024 г., 256.63 лв. –
неолихвяеми вземания, 125 лв – присъдени разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 1288/2014 г. по описа на СРС,
77 състав, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК
********* да заплати на С. Д. Н., ЕГН ********** сумата в размер на 50,62
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. И. Р. Р. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7