№ 40
гр. гр.Велинград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Предявен е от Х. АХМ. М., ЕГН **********, е постоянен адрес:
гр.Сърница, ул. „****“ №16, общ.Сърница, обл. Пазарджик, против Р. С. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.“***“№1, общ.Сърница,
обл.Пазарджик, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, с което приеме за
установено по отношение на ищеца, че ответникът не е собственик на ½
идеална част от следния недвижим имот, а именно: УПИ VIII-76, с площ от
621 кв.м., от квартал 6 по регулационен план на гр.Сърница, одобрен със
заповед №8561/21.07.1983г., при граници и съседи на имота: от изток-улица
„***“; от юг-улица „Мир“, от север УПИ VI-75; от запад- УПИ IX-77.
В исковата молба ищецът Х. АХМ. М. излага, че е собственик на
основание давностно владение на 1/2 идеална част от следния недвижим
имот, а именно: УПИ VIII-76, с площ от 621 кв.м. от квартал 6 по
регулационен план на гр.Сърница, одобрен със заповед №8561/21.07.1983г.,
при граници и съседи на имота: от изток- улица „***“; от юг-улица „Мир“, от
север УПИ VI-75; от запад-УПИ IX-77. Излага, че този имот го съвладее
заедно със С. а. М., ЕГН ********** от преди 1970г., като в една част го
1
обработвал, а в североизточната част на имота е изградил постройка,
представляваща къща, ползвана само от него, в която складирал дърва за
огрев, селскостопанска техника и зимнина, докато в югозападната част на
имота - С. а. М. е изградил друга жилищна сграда, която се ползвала от него.
Изградената от него постройка ползвал до месец октомври на 2020г., когато
разбрал, че от ответникът подал искане до Община Сърница за премахването
й. В тази връзка е подал жалба вх.№СР-3005/14.10.2020г. и от общината
получил отговор изх. №ТСУ-0654 от 19.10.2020г, от който установил, че С. а.
М. без основание в началото на 1975г. се сдобил с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит въз основа на обстоятелствена
проверка №157, том 1, н.дело №491 от 22.02.1975г. за целия процесен имот.
След което през 2018 г., последният заедно със съпругата му- Л. К. М., ЕГН
********** продали целия имот на синът си- ответника, с нотариален акт за
покупко-продажба №15, том I, нот.дело №15/2018г., на нотариус- М.Р., с АКТ
на вписване №50, том I. д. №38. вх.рег.№97/19.01.2018г. на СВ-Велинград.
Твърди, че С. а. М. и съпругата му Л. К. М. винаги са били собственици
единствено и само на 1/2 идеална част от имота. Оспорва обстоятелствата
изложени в тези два нотариални акта, с доводи, че целия от преди 1970 г. и по
настояще, винаги се е съвладял и ползвал общо от него и съпрузите. Твърди,
че през всичките тези години никои не е оспорвал собствеността ми върху
тази 1/2 идеална част от процесния имот, той е владял явно и необезпокоявано
и се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност върху същата, в
периода от 1965г. до 1995г.. Предвид изложеното поддържа, че ответникът не
е придобил правото на собственост върху целия процеси имот. Моли съдът да
приеме за установено, че ответникът Р. С. М. не е собственик на 1/2 идеална
част от следния недвижим имот, а именно: УПИ VIII-76, с площ от 621 кв.м.
от квартал 6 по регулационен план на гр.Сърница, одобрен със заповед
№8561/21.07.1983г., при граници и съседи на имота: от изток-улица „***“; от
юг-улица „Мир“, от север УПИ VI-75; от запад- УПИ IX-77. Претендира
разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Р. С. М., депозира отговор,
с които оспорва всички твърдения на ищеца в исковата молба. Твърди, че
около 1973г., а. М. - бащата на ищеца Х.А. М. и на праводателят на ответника
С. а. М., разпределил собствените си имоти и волята му била единият син - С.
да стане собственик на целия процесен имот. а другия син Х.-ищецът да стане
2
собственик на съседен на процесния имот, върху който да си построи отделна
и самостоятелна къща. Ищецът построил къща върху другия съседен имот и
се преместил да живее в нея, заедно със семейството си от 1973г. до
настоящият момент. Твърди се, че от 1973г. откакто живее в самостоятелна
къща в другия имот ищецът не е осъществявал никакво владение върху
процесния имот. В старата паянтова къща построена в източната част на
процесния недвижим имот, с площ 80 кв.метра останали да живеят - а. М.,
съпругата му и единият син С.А. М. с неговата жена. След две години - на
22.02.1975г. праводателят на ответника Р. С. М. и негов баща С. а. М. се
снабдил с нотариален акт за собственост и станал собственик по нотариален
акт на целият процесен имот, като е установил явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение върху имота. Твърди, че след като праводателя на
ответника си е извадил нотариален акт собственост на целият процесен имот
през 1975 г. на следващата година – 1976 г. си е извадил и Строително
разрешение №6/21.04.1976г. строеж на ново жилище върху 86кв.метра от
собственото си дворно място, въз основа на него се е снабдил с Протокол
№6/21.04.1976г. за дадена строителна линия и определено ниво и изградил в
югоизточната част на процесния имот нова жилищна сграда, с площ от 86
кв.метра. Твърди, че след като новата къща била годна за живеене през 1977г.
всички напуснали старата паянтова къща и се преместили да живеят в новата,
а именно: С. а. М.. жена му Литмфе К. М., двете им деца-а. С.х М. и Р. С. М.,
както и бащата а. М. и неговата жена/дядото и бабата на ответника/. Излага,
че през 1978г. умиряла бабата му, а през 2000г. и дядо му, а след тяхната
смърт, ищецът получил устно разрешение от своя брат С. М. да ползва
старата паянтова къща като склад и да си прибира в нея земеделски инвентар.
Сочи, че на 29.03.2019 г. е починал праводателят му С. а. М. и след това до
датата на завеждане на исковата молба той продължил да владее процесния
имот, като е продължил установеното още през 1975г. владение върху имота
от неговия баща и праводател до датата на подаване на настоящата искова
молба- до 2021г., което е било явно и необезпокоявано. Твърди, че само
праводателят му е заплащал данъци за процесния недвижим имот от 1975г. до
настоящия момент. Прави възражение за придобиване на целият недвижим
имот на основание давностно владение продължило повече от 10 години,
започнало от 1975 г. от неговият праводател и баща С. а. М. и изтекло в
негова полза до 2018г.. Предвид изложеното, моли иска да бъде отхвърлен
3
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е
да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца право съществува,
респ. да установи правото си на собственост върху процесният недвижим
имот, придобито на основание покупко-продажба, респ. на основание изтекла
в полза на праводателите му придобивна давност през периода от 1975г. до
2018 г..
Между страните по делото е обявено за безспорно, че процесният имот
е бил собственост на а. М. баща на ищеца и С. а. М.- баща на ответника, като
в тази насока са и събраните гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. а. Т., И. а. М., Л. К. М. и Н.М.А.
От удостоверение за наследници на С. а. М. от 25.06.2021г., издадено
от община Сърница се установява, че същият е оставил след смъртта си за
наследници по закон: Х. АХМ. М.- син, Джемилен а. Мутлу- дъщеря и С. а.
М.- син.
По делото е приет нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит въз основа на обстоятелствена проверка №157, том I, н.дело
№ 491 от 22.02.1975г., от който се установява, че праводателят на ответника-
П.Х.П. (С. а. М.) е признат за собственик на процесния поземлен имот на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, ведно с построената
върху него къща в източната половина на парцела, застроена на 80 кв.м.. От
разпита на свидетелката Летие К. М. се установява, че сделката е извършена
по време на сключения по между им граждански брак от 1972 г..
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
15.02.2016г., издадено от Община Сърница се установява, че имената- С. а. М.
и П.Х.П. са имена на едно и също лице.
По делото са приети и неоспорени и следните писмени доказателства-
строително разрешение, издадено на името на П.Х.П. от 1976 г., протокол №
6 за дадена строителна линия и определено ниво от 1976 г., като от събраните
4
гласни доказателства, чрез разпита на всички свидетели се установява, че
строителство въз основа на така издадените строителни книжа е реализирано
през същата година от лицето, на което са издадени документите.
От нотариален акт за покупко-продажба №15, том I, рег.№231,
нот.дело №15/2018г. на нотариус М.Р. с АКТ за вписване №50, том I д.№38
вх.рег.№97/19.01.2018г. на СВ Велинград се установява, че ответникът Р. С.
М. е придобил от родителите си С. а. М. и Л. К. М. правото на собственост
върху поземлен имот с №76, площ 766 кв.метра, за който е отреден УПИ VIII,
с площ 621 кв.метра, от кв.6 по кадастралния и регулационния план на
гр.Сърница от 1983г., ведно с построената в югоизточната част от имота
масивна жилищна сграда/къща/, състояща се от мазе и два редовни жилищни
етажа, с площ 97 кв.метра.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на всички
свидетели безспорно се установи, че а. М.- баща на ищеца и дядо на
ответника до смъртта си през 2000 г. е живял в построената през 1976 г. къща,
находяща се в процесния имот. Пак от разпита на всички свидетели става
ясно, че до 2020 г. имотът не е бил ограден и в него е съществувала стара
стопанска постройка, която първоначално се е ползвала от С. а. М. и синовете
му, а след като той е починал от последните двама до премахването й. Всички
свидетели са единодушни, че между двамата братя са били налице
хармонични отношения, били са задружни и проблеми във връзка с
процесния имот са възникнали едва след премахването на стопанската
постройка, построена в него.
От представените от ответника дубликати на документи за платени
данъци за процесния имот се установява, че той е деклариран като собствен
на С. а. М. и данъците за него в периода от 2006 до 2021 г. са платени.
По отношение ползването на процесния поземлен имот свидетелските
показания могат да бъдат разделени на две групи, от една страна са
свидетелите М. а. Т. и И. а. М., които твърдят, че ищецът го е владял
съвместно с брат му, а от друга свидетелите Л. К. М. и Н.М.А. които твърдят,
че той никога не е садил нищо в него, не е отглеждал животни, а единствено е
ползвал с разрешението на брат си стопанска постройка в него, която към
настоящия момент не съществува.
Съобразно задължителните разяснения към Тълкувателно решение №
5
11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги
задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В
това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Предвид това обвързващо и
легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.
В настоящия случай от страна на ищеца не бяха ангажирани
доказателства в посока опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание. Твърдението, че преди издаването му този имот е
бил собствен на С. а. М., макар и доказано не разколебава обвързващата сила
на издадения констативен акт. Дори и да се приеме, че този имот някога е бил
на бащата на ищеца, от построяването на нова сграда в него от брат му през
1976 г., което съдът приема, че безспорно представлява манифестиране на
намерение за своене на имота от страна на брат му, доколкото не са събрани
доказателства трети лица да са се противопоставили на установената от него
фактическа власт върху процесния имот и сградата, до разпоредителната
сделка от 2018 г. е изминал необходимия период от време за придобиването
му давност.
От друга страна от събраните гласни доказателства не следва
категоричен извод, че ищецът е придобил права, противопоставими на тези на
титуляра по акта след издаването му. По делото безпротиворечиво се
установи единствено, че ищецът е ползвал една стопанска постройка в него,
като по това време същата се е ползвала и от неговите брат и баща. Дори и да
се приеме за доказано установяване на самостоятелна фактическа власт с
намерение за своене върху тази постройка и съответно упражняването й за
повече от 10 години от страна на ищеца, то това би довело единствено до
придобиването на същата по давност, но не и на ½ идеална част от
поземления имот. Ищецът не доказа тази постройка да е била изградена и
ползвана от него пред 1970 г. в каквато насока са твърденията му в исковата
молба, нито се установи половинта от поземления имот да е ползвана само от
него, тъй като той е обработвал земята. Дори и да бъдат кредитирани
6
свидетелските показания на свидетелите М. а. Т. и И. а. М., то те не са
достатъчно пълни и последователни за да доведат до извод, че ищецът е
станал собственик на оригинерно основание на ½ от поземления имот и по
този начин да се отрекат правата на титуляра по констативния нотариален
акт- неговия брат и праводател на ответника.
При съобразяване изложеното съдът счита, че ответникът по силата на
нотариален акт за покупко-продажба №15, том I, рег.№231, нот.дело
№15/2018г. на нотариус М.Р. с АКТ за вписване №50, том I д.№38 вх.рег.
№97/19.01.2018г. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с
№76, площ 766 кв.метра, за който е отреден УПИ VIII, с площ 621 кв.метра,
от кв.6 по кадастралния и регулационния план на гр.Сърница от 1983г., ведно
с построената в югоизточната част от имота масивна жилищна сграда/къща/,
състояща се от мазе и два редовни жилищни етажа, с площ 97 кв.метра, като
праводателите му са били титуляри на предмета по разпоредителната сделка.
По изложените съображения съдът намира, че ответникът установи
при условията на пълно и главно доказване, възникване на право на
собственост върху процесния поземлен имот, поради което предявеният
отрицателен установителен иск, като недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по
делото. По възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК съдът го намира за основателно предвид разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което ищецът следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 456 лв., представляваща възнаграждение за един
адвокат, съобразно представените доказателства и списък.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. АХМ. М., ЕГН **********, е постоянен
адрес: гр.Сърница, ул. „****“ №16, общ.Сърница, обл. Пазарджик, против Р.
С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.“***“№1,
7
общ.Сърница, обл.Пазарджик, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ищеца, че ответникът не е собственик на ½ идеална част от следния
недвижим имот, а именно: УПИ VIII-76, с площ от 621 кв.м., от квартал 6 по
регулационен план на гр.Сърница, одобрен със заповед №8561/21.07.1983г.,
при граници и съседи на имота: от изток-улица „***“; от юг-улица „Мир“, от
север УПИ VI-75; от запад- УПИ IX-77.
ОСЪЖДА Х. АХМ. М., ЕГН **********, е постоянен адрес:
гр.Сърница, ул. „****“ №16, общ.Сърница, обл. Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ
на Р. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Сърница, ул.“***“№1,
общ.Сърница, обл.Пазарджик, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 456
лв., представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8