Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 04.03.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.10. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1324
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално е подадена въззивна
жалба вх. № 4781/18.02.2019 г. на У. „П.Д.С.К.” АД С.З.против решение №82/21.01.2019
г., постановено по гр.д. № 429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З., в
частта с която У. „П.Д.С.К.” АД С.З.е осъдено да заплати на Г.Х.Х. в лично качество и в качеството му на ЕТ „А.Г.Х.” С.З.,
следните суми: сумата от 8 882, 20 лв. с ДДС, представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обекти „Главна стая
сестра“ – 2233, 27 лева с ДДС; „14 – то копче VI то Вътрешно отделение” – 4
609, 75 лева с ДДС и „Южен портал“ по договори за изработка, съгласно
Протоколи обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й
изплащане, сумата 750, 05 лв., представляваща лихва за забава в плащането на
главницата от 8 882, 29 лв. с ДДС за периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г., както
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 1331 лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса и вещи лица. По
горепосочената въззивна жалба е образувано в. т. д. №
1142/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
Въззивникът У. „П.Д.С.К.” АД С.З.излага подробни
съображения във връзка с направените оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Направено е искане въззивната жалба да бъде възприета като молба за допълване
на решението, като следва да се приведе диспозитива в
съответствие с мотивите в частта на стр.9, последния абзац долу, като посочи
сумата за обект “Южен портал” с ДДС ли е или не. Представени са писмени
документи, за които е направено искане да се приемат като писмени доказателства
по делото.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЕТ “А.Г.Х.”, чрез пълномощника му адв. И.М.,
в който е взето становище, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – неоснователна. Претендират се разноските
пред настоящата инстанция.
С определение от 08.05.2019 г. въззивният съд, след
като е констатирал, че във въззивната жалба е
направено искане делото да бъде върнато на първоинстанционния
съд за допълване на първоинстанционното решение
съобразно искането, направено в т.4 на въззивната
жалба е прекратил производството по в.т.д. № 1142/2019 г. по описа на Окръжен
съд – С.З., постановил е връщане на делото на първоинстанционния
съд за допълване на решението, съобразно разпоредбата на чл. 250 от ГПК, като е
постановил след постановяване на допълнителното решение, делото да се върне в
Окръжен съд - С.З. за произнасяне по въззивната жалба.
С
решение № 693/22.05.2019г., постановено по гр. д. № 429/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З. е допълнено решение №82/21.01.2019 г. по гр.дело № 429/2018
г. по описа на Районен съд – С.З. както следва:
В абзац ПОСЛЕДЕН в
ДИСПОЗИТИВА на решението, след „Южен портал“
ДА СЕ ЧЕТЕ сумата от 2039, 18 лева с ДДС, а именно: ОСЪЖДА У. „П.Д.С.К.”
АД С.З., със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. *****, ЕИК *****,
представлявано от Й.П.Й. да заплати на Г.Х.Х. в лично
качество и в качеството му на ЕТ „А.Г.Х.” С.З., със седалище и адрес на
управление гр.С.З., ул. *****, ЕИК *****, следните суми: сумата от 8 882, 20
лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за обекти „Главна стая сестра“ – 2233, 27 лева с
ДДС; „14 – то копче VI то Вътрешно отделение” – 4 609, 75 лева с ДДС и „Южен
портал“ – 2039, 18 лева с ДДС по договори за изработка, съгласно Протоколи обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата 750, 05 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата от
8 882, 29 лв. с ДДС за периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г., както направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1331 лв.
за адвокатско възнаграждение, държавна такса и вещи лица.
След постановяване на
допълнителното решение, Районен съд – С.З. е върнал делото на Окръжен съд – С.З.
за произнасяне по въззивна жалба вх. №4781/18.02.2019
г. на У. „П.Д.С.К.” АД С.З.против решение №82/21.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. в посочената обжалвана част,
за което е образувано в. т. д. № 1324/2019 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
У. „П.Д.С.К.” АД С.З.е
подал въззивна жалба вх. № 17068/10.06.2019 г. против
решение №693/22.05.2019г., постановено по гр. д. № 429/2018 г. по описа на
Районен съд – С.З., с което е допълнено решение № 82/21.01.2019 г. по гр.дело
№429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З..
Във въззивната
жалба У. „П.Д.С.К.” АД С.З.са изложени съображения за недопустимост на
обжалваното решение, като е направено искане същото да бъде отменено като
неправилно или да бъде обезсилено, като недопустимо.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият взема становище по направените в нея
оплаквания с искане същите да бъдат оставени без уважение. Моли съдът да
потвърди първоинстанционните решения като правилни и
законосъобразни. Претендира разноските пред въззивната
инстанция.
Окръжен съд
– гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът ЕТ „А.Г.Х." моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.266 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника У.
"П.Д.С.К." АД да му заплати сумата от 10 949,80 лева, представляваща
неизплатени извършени и приети от ответника с актове обр.19
от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в тях по количества и стойности, от които
10 095, 58 лева главница и 854, 22 лева, представляваща лихва за забава на
това задължение от 22.02.2017г. до 31.12.2017г., законната лихва от датата на
завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по това производство.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника У. „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. в
който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове.
По делото е представена заповед
№ 519/27.11.2012 г. на изп. директор на МБАЛ ,,П.Д.С.К.”
АД С.З., с която е определена комисия за проверка и съставяне на приемо- предавателни протоколи за извършени СМР.
По делото са представени 3
броя протокол /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за установяване вида на СМР за
следните обекти: за обект “14-то копче 6-то Вътрешно отделение” на обща
стойност 4 609, 25 лв. с ДДС; за обект „Ремонт стая главна сестра” на обща
стойност 2 783, 34 лв. с ДДС и за обект „Ремонт Южен портал” на обща
стойност 2 702, 99 лв. с ДДС с възложител ответника и изпълнител ЕТ „А.Г.Х."
гр. С.З..
На 22.02.2017г., ищецът е
изпратил нотариална покана до длъжника У. „П.Д.С.К." АД С.З.за изплащане
на дължимите суми, но не е получил отговор или плащане от страна на ответника.
Въззивният съд намира, че по делото е спорен въпросът дали между
страните са възникнали договорни отношения по възлагане извършването на СМР за
обекти: “14-то копче 6-то Вътрешно отделение”; „Ремонт стая главна сестра
” и „Ремонт Южен портал” към МБАЛ „П.Д.С.К.” АД
гр. С.З. /със сегашно наименование У. „П.Д.С.К." АД С.З./.
По делото е представен
констативен протокол от 11.03.2008 г. за обект: “14-то копче 6-то Вътрешно
отделение”, в който като възложител е посочен МБАЛ “П.Д.С.К.” АД, а като
изпълнител ЕТ “А.Г.Х.” С.З.. В същия констативен протокол е посочено, че на
11.03.2008 г. се е събрала комисия в състав: Председател – инж. Т.В., Членове –
д – р Р.Г.– н – к на отделение и старша медицинска сестра Е.Д. и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.Г.Х.”, която направила оглед на
обекта, за да установи нуждата от направа на следните видове СМР, които не са
включени в основната ПСД: демонтаж на метална витрина, прозорци 2 бр. и 5 бр.
дограми; доставка и монтаж на ПВЦ прозорци; демонтаж на луминисцентна
лампи, ключове и контакти и подмяна с нови; доставка и монтаж на мивка комплект
с кухн.батерия след демонтаж на старите; демонтаж на
балатум и направа на теракотна настилка; блажно боядисване
радиатори, латексово боядисване стени и тавани с частична шпакловка от теракол и блажно боядисване на дограма с автоемайллак.
В протокола над заглавната
част е налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. – изпълнителен директор“, като
срещу „одобрил“ е поставен подпис и
печат.
По надолу в протокола е
посочено, че „след като направи оглед на горепосочените видове СМР, комисията
реши: “С цел подобряване на хигиената и по-голяма практичност, горепосочените
СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят изготви и представи
количествено стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни
средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“ Констативният
протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е поставена дата
11.03.2008 г.
По делото е представен
констативен протокол от 25.07.2008 г. за обект: „Ремонт стая главна сестра К.” в който като възложител е посочен МБАЛ “П.Д.С.К.”
АД, а като изпълнител ЕТ “А.Г.Х.” С.З.. В същия констативен протокол е
посочено, че на 25.07.2008 г. се е събрала комисия в състав: Председател – инж.
Т.В., Членове – В.И. и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.Г.Х.”,
която направила оглед на обекта, за да установи нуждата от направа на следните
видове СМР, които не са включени в основната ПСД: демонтаж балатум, направа на
изравнителна шпакловка и монтиране на ламиниран
паркет; демонтаж на дървени прозорци с доставка и монтаж на ПВЦ; демонтаж на
ключ и лумисц.лампи с доставка и монтаж на нови; блажно
боядисване на тръби, радиатори и дограма с автоемайл
лак; латексово боядисване стени и тавани; боядисване с автоемайл
лак и шлайфане преди боядисване и направа на латексов грунд и латексово
боядисване с латексова боя.
В протокола над заглавната
част е налице текст: „Одобрил“, под него „д-р Б. – изпълнителен директор“, като
срещу „одобрил“ е поставен подпис и
печат.
По надолу в протокола е
посочено, че „след като направи оглед на горепосочените видове СМР, комисията
реши: “С цел подобряване на хигиената и по-голяма практичност, горепосочените
СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят изготви и представи
количествено стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни
средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“ Констативният
протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е поставена дата
25.07.2008 г.
По делото е представен
констативен протокол от 20.10.2008 г. за обект: „Ремонт Южен портал”, в който
като възложител е посочен МБАЛ “П.Д.С.К.” АД, а като изпълнител ЕТ “А.Г.Х.” С.З..
В същия констативен протокол е посочено, че на 20.10.2008 г. се е събрала
комисия в състав: Председател – инж. Т.В., Членове – В.И. и Г.Х.Х. – управител на ЕТ „А.Г.Х.”, която направила оглед на
обекта, за да установи нуждата от направа на следните видове СМР, които не са
включени в основната ПСД: направа на латексов грунд по стени и тавани и
латексово боядисване на същите. В протокола над заглавната част е налице текст:
„Одобрил“, под него „д-р Б. – изпълнителен директор“, като срещу „одобрил“ е
поставен подпис и печат.
По надолу в протокола е
посочено, че „след като направи оглед на горепосочените видове СМР, комисията
реши: “С цел подобряване на хигиената и по-голяма практичност, горепосочените
СМР да бъдат изпълнени, като за целта изпълнителят изготви и представи
количествено стойностна сметка за установяване нуждата от допълнителни
средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя.“ Констативният
протокол е подписан от горепосочените членове на комисията и е поставена дата
20.10.2008 г.
Въззивният съд намира, че от горепосочените констативни
протоколи не се установява, че между МБАЛ “П.Д.С.К.”
АД /сега У. “П.Д.С.К.” АД/ и ЕТ “А.Г.Х.”
е постигнато съгласие за извършването
на посочените СМР, респ. че от страна на МБАЛ “П.Д.С.К.” АД са възложени СМР на
изпълнителя ЕТ „А.Г.Х.” С.З.. Това е така, защото в констативните
протоколи възложителят е поставил
условие СМР да бъдат изпълнени, но след като изпълнителят изготви и представи
количествено стойностни сметки за установяване нуждата от допълнителни
средства, които трябва да бъдат осигурени от възложителя. В съдържанието на
констативните протоколи нито са посочени обеми на различните видове СМР, които
следва да се извършат, нито цени, по които да се определи дължимото от
възложителя възнаграждение. Следователно без представяне на такава
количествено-стойностни сметки, не би могло да се приеме, че е налице конкретно
и окончателно постигнато съгласие между страните относно възлагане извършването
на процесните СМР по трите броя констативни
протоколи. Така, след като по делото не е установено, че между страните е
постигнато съгласие по тези основни въпроси, се налага извод за липса на
договор и съответно за валидно поети права и задължения между страните. Не може
да се приеме, че такова съгласие е обективирано,
чрез конкретното посочване на обеми на
видове СМР и единични цени в съставените пет години по - късно три броя
протокол за установяване завършването и заплащането на СМР от 22.01.2013 г.
Освен това тези протоколи не
са подписан нито от законния представител на болницата към този момент, нито от
упълномощени, респ. определени от него представители. Видно от съдържанието в
трите броя протоколи, като представители на възложителя, съгласно заповед
№519/27.11.2012 г. са посочени лицата инж.Д.Д., С.С., Р.З.и инж. Т.В., които са подписали същия за
възложителя МБАЛ “П.Д.С.К.”. Според съдържанието на въпросната заповед обаче,
издадена от изпълнителния директор на болницата към този момент д-р П.
Атанасов, тези лица са част от състава на комисия, която заедно с представители
на ЕТ “А.Г.Х.” е следвало да направи проверка на всички извършени СМР през
периода м.февруари 2008 г. до края на 2009г., като от страна на едноличния
търговец бъдат представени на комисията подробни количествено - стойностни
сметки за извършените СМР, за които изпълнителят има претенции, а именно: Първо
вътрешно отделение, Второ вътрешно отделение, Клинична лаборатория, Шесто
вътрешно отделение, УНГ, Първо детско отделение, Второ детско отделение. Поради
това въззивният съд намира, че протоколите за установяване завършването и
заплащането на СМР от 22.01.2013 г. не са подписан от оправомощени
представители на МБАЛ “П.Д.С.К.“, тъй като в заповедта не им е предоставено
право да проверяват и приемат от името на болницата СМР за обекти, различни от
посочените в заповедта, каквито се явяват процесните,
а именно – “14-то копче 6-то Вътрешно отделение”; обект „Ремонт стая главна
сестра К.” и обект „Ремонт Южен портал”
към МБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З..
В подкрепа на извода, че
между страните по делото не е сключен договор е и заключението на назначената пред
първата инстанция съдебно - икономическа експертиза, в която е посочено, че в
счетоводството на ответника не е отразено съществуващо задължение към ищеца във
връзка с процесните СМР. В счетоводството на ищеца ЕТ
„А.Г.Х.” Ст. Загора също не е осчетоводено вземане за процесните
СМР и за протоколите Акт 19 не са издавани фактури. Според вещото лице за
периода м.02.2008 г. до края на 2009 г. не е налице синтетично и аналитично
отчитане във връзка с процесните СМР на процесните обекти и протоколи.
С оглед изложеното
въззивният съд намира, че по делото не е установено, че между У. "П.Д.С.К." АД и ЕТ „А.Г.Х." е възникнало
договорно правоотношение по възлагане на процесните
СМР за обекти „14-то копче 6-то
Вътрешно отделение”; обект „Ремонт стая главна сестра К.” и обект „Ремонт Южен
портал” към МБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр. С.З. по договор за изработка, съгласно горепосочените три броя
констативни протоколи и три броя протоколи обр.19 от
22.01.2013г. При липса на сключен договор за възлагането им между
страните, не съществува и задължение на ответника за заплащането на
възнаграждение за извършване на недоговорени СМР. Дори да се приеме, че ищецът
е извършил процесните СМР в обекта на ответника, при
липса на валидно възникнали договорни отношения, по които изпълнението им да му
е възложено от ответника, то не би могло и да се претендира заплащане на договорно
възнаграждение за извършването им, на основание чл. 258, вр.
чл. 266 от ЗЗД.
С оглед неоснователността на
главния иск, неоснователен е и иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че решение №82/21.01.2019 г., постановено по гр.д. №
429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част и решение
№ 693/22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 429/2018 г. по описа на Районен съд
– С.З. с което е допълнено решение № 82/21.01.2019 г. по гр.дело №429/2018 г.
са неправилни и следва да бъдат отменени, включително и в частта за разноските,
които ответникът е осъден да заплати на ищеца в размер на 1331 лв., съразмерно
с уважената част от исковете и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявените искове от ЕТ „А.Г.Х." против У. “П.Д.С.К.” АД за заплащане на
сумата от сумата от 8 882, 20 лв. с ДДС, представляваща неизплатено
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи за обекти „Главна стая сестра“
– 2233, 27 лева с ДДС; „14 – то копче VI то Вътрешно отделение” – 4 609, 75
лева с ДДС и „Южен портал“ – 2039, 18 лева с ДДС, съгласно Протоколи обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата 750, 05 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата от
8 882, 29 лв. с ДДС за периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г. да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, ЕТ „А.Г.Х." следва да заплати на У. “П.Д.С.К.”
АД на основание чл.78, ал.3 ГПК, остатъка от направените пред първа инстанция
разноски за експертизи в размер на 695 лв. и направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер
на 233, 43 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
82/21.01.2019 г., постановено по
гр.д. №429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.
в обжалваната част включително и в
частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати на ищеца в размер на
1 331 лв. съразмерно с уважената част от исковете и решение №
693/22.05.2019 г., постановено по гр.д. №429/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.,
с което е допълнено решение № 82/21.01.2019 г. по гр.дело № 429/2018 г. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЕТ „А.Г.Х.",
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. *****,
представлявано от физическото лице-търговец Г.Х.Х.
против У. "П.Д.С.К."АД, ЕИК *****,
с адрес: гр. С.З., *****за заплащане на сумата
от 8 882, 20 лв. с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни работи за обекти „Главна стая сестра“ – 2233, 27 лева с
ДДС; „14 – то копче VI то Вътрешно отделение” – 4 609, 75 лева с ДДС и „Южен
портал“ – 2039, 18 лева с ДДС по договори за изработка, съгласно Протоколи обр.19 от 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска - 18.01.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата 750, 05 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата от
8 882, 29 лв. с ДДС за периода 03.03.2017г. – 31.12.2017г. като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ “А.Г.Х.”, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: в гр. С.З., ул. *****, представлявано от физическото
лице-търговец Г.Х.Х. да заплати на У. "П.Д.С.К."АД,
ЕИК *****, с адрес: гр. С.З., *****сумата от 695 лв., представляваща
остатъка от направените пред първа инстанция разноски и направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер
на 233, 43 лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.