№ 1264
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901328 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Симона Илиева, разгледа търг. дело № 1328 по описа за 2024
година и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба, вх. № 73593/27.06.2024 г. на “BE-5” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, жк. ****,
представлявано от управителя Л.В.В., за откриване на производство по несъстоятелност по
отношение на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х., поради настъпила
неплатежоспособност и евентуално свръхзадълженост на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй
1
като по силата на договор за финансово обслужване и обслужване на заплати, сключен на
01.12.2022 г. предоставил различни по вид услуги във връзка с персонала на "С. АР” ЕООД,
като за периода 01.01.2023 г. – 01.10.2023 г. били издадени фактури на стойност 11600 лева
без ДДС, плащания по които не постъпили. Вземането произтичало от търговска сделка,
съответно неизпълнението му сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно и при
условията на евентуалност – свръхзадължено.
На ответника "С. АР” ЕООД, със седалище гр. София, не е предоставен срок за отговор
на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на
което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими. В
съдебно заседание ответникът не упражнява правото на участие в производството и не
изразява становище по депозираната молба.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-ответник по молбата - "С. АР” ЕООД, е капиталово търговско дружество
с правно-организационна форма – ЕООД, с капитал 100 лева, внесен изцяло и с основен
предмет на дейност строителство.
Видно от договор за обслужване на заплати, сключен на 01.12.2022 г., молителят “BE-
5” ЕООД се задължило да извършва документалната обработка на ведомостите за заплати на
заетите в предприятието на "С. АР” ЕООД, срещу заплащане на възнаграждение в размер на
1000 лева на тримесечие, като с анекс към договора, възнаграждението на изпълнителя било
увеличено на 900 лева месечно, считано от 01.06.2023 г.. В представени 5 приемо-
предавателни протокола, възложителят "С. АР” ЕООД волеизявило, че приема извършената
работа за съответния период и на конкретно отразена във всеки протокол стойност, като
общият размер на възнаграждението за извършената и приета работа за административно и
финансово обслужване възлиза на сума в размер на 11940 лева без ДДС, съответно от
молителя са представени фактури за стойността на дължимото възнаграждение от 11600
лева без ДДС, което е с 340 лева по-малко от отразеното в протоколите, тъй като последните
включват и възнаграждението за м. 12.2022 г., а представените фактури са за периода м.
01.2023 г. – м. 10.2023 г..
Това налага извод, че молителят и претендираният длъжник са встъпили в търговско
правоотношение с характерното за договора за изработка съдържание – възлагане на работа
- финансово обслужване и документално администриране на работната заплата срещу
възнаграждение. Принципно възнаграждението, следващо се за извършена възложена
работа, по правилото на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, е изискуемо от приемане , като съдебната
практика е категорична, че приемането на извършена работа, възложена с договор за
изработка, обхваща два момента: 1). фактическото получаване на изработеното от
поръчващия (овеществен резултат – изготвени документи във връзка със заплатите в
предприятието на възложителя "С. АР” ЕООД) и 2). признанието, че изработеното
съответства на възложеното. В представените приемо-предавателни протоколи е
обективирано именно изявлението на възложителя за надлежно изпълнение на възложената
работа и признание, че в правната му сфера е възникнало задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение, което за периода м. 01 - м. 10.2023 г. възлиза на сума в размер
на 11600 лева без ДДС. Доказателства това вземане е било погасено чрез плащане или по
друг способ не са събрани, което се потвърждава и от заключението на СФИЕ. Това в
обобщение означава, че “BE-5” ЕООД е кредитор на "С. АР” ЕООД с вземане, възникнало от
2
търговска сделка и разполага с активна процесуална легитимация за провеждане на молбата.
От служебна справка в ИИСКИР ИКАР, се установява, че "С. АР” ЕООД не е вписано
като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в
централизираната баса на АИС-КАТ към 08.07.2024 г. не са налице данни "С. АР” ЕООД да е
регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства и въз основа на което формира следните изводи.
През анализирания период структурата на активите търпи изменения – към 31.12.2018
г. всички активи са краткотрайни и в основната си част представляват вземания от
доставчици, през следващата година над 90 % от активите са дълготрайни, краткотрайните
са вземания от клиенти на стойност 5000 лева, към 31.12.2020 г. краткотрайните активи
нарастват до 58,15 %, която тенденция се запазва и през следващите отчетни периоди,
включително след 2021 г. всички активи са краткотрайни и са формирани от вземания и
парични средства в наличност.
През целия анализиран период задълженията на дружеството се представят единствено
от краткосрочните (текущи) задължения, като от 197000 лева към 31.12.2018 г. бележат
устойчиво увеличение, достигайки до стойност от 769000 лева към 30.06.2024 г..
Вещото лице е установило, че "С. АР” ЕООД счетоводно отчита значителни вземания с
несигурна събираемост и трупа задължения, които не обслужва, включително публични
такива, които генерират мораторни лихви от над 70000 лева годишно. През 2024 г.
дружеството не е генерирало нито един лев приходи и е реализирало загуба.
Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна
перспектива са показателите за ликвидност, като водещо място заема коефициентът на обща
ликвидност. Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост
на текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности
на предприятието. Когато коефициентът за обща ликвидност е над 1.5 - 2, е прието да се
счита, че търговецът е високо платежоспособен, коефициент от единица се счита за
оптимален. Към 31.12.2022 г. и след това този показател е със стойности над 1 и достига 2,73
към 30.06.2024 г., но при изчисляването му са взети предвид счетоводно отчетени „други
вземания“ в размер на 1944000 лева, за които няма данни събираеми ли са. Отделно вещото
лице в съдебно заседание разяснява, че тези вземания представлявали печалба за бъдещи
периоди, което разколебава извод чрез тези вземания дружеството да е способно да
обслужва задълженията си. При изключване на тези краткотрайни активи, коефициентът на
обща ликвидност би бил много под оптималната стойност от 1.
Свързани с показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност.
Те характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите,
т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния баланс задълженията
към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни пасиви, които обхващат
неуредените разчети към доставчиците, към банките кредитори, към клиентите,
предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и
общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за
начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски, приходите за бъдещи
3
периоди и други.
Съгласно НАРЕДБА за определяне на границите на коефициентите за рентабилност,
ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства,
особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен
поток (приета с ПМС № 85/ 17.04.2006 г.) коефициентът на финансова автономност следва да
бъде със стойност не по-малка от 0,5, но и за целия изследван период този показател е много по-
нисък, което сочи, че "С. АР” ЕООД е било изцяло зависимо от кредиторите си.
Съгласно събраната информация от НАП вещото лице е констатирало, че дружеството
е носител на публични задължения в размер от 551953,44 лева – главница и 95076,16 лева –
обезщетение за забава. "С. АР” ЕООД е преустановило плащанията през 2024 г., тъй като
платежните му сметки с наличност от 56000 лева са блокирани от публичен изпълнител.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, с каквато
легитимация съдът прие, че молителят “BE-5” ЕООД разполага. Тук следва да се направи
уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на
присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието
на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение № 277 от 20.07.2007 г. на
ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с решение № 32 от
17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на “BE-5” ЕООД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена
от процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания,
произтичащи от търговска сделка. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете законоустановени основания
за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е
обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и
се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми
парични задължения. Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са
изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период.
В конкретния случай, всички задължения към молителя “BE-5” ЕООД са краткосрочни и
изискуеми.
Съгласно чл. 607а ТЗ две имуществени състояния на длъжника представляват
материалноправни предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци и 2).
свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо капиталовите търговски
дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото, но искането за откриване
на производство по несъстоятелност поради наличието на това състояние е релевирано при
условията на евентуалност.
4
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската
му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. №
3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І
Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143
от 16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага
извършване на цялостен финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в
достатъчно продължителен период назад.
Преценката за способността на предприятието да погаси краткосрочните си
задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно
действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.
нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях
предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би
я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен
капитал), за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.
608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за състоянието на
неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са
показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните
активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи
не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене
5
на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно
поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от
оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични средства, показателят
ликвидност, при изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В
този случай, предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си
задължения чрез останалите елементи на краткосрочните активи. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност:
обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част
или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни активи
към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се
включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. Разликата
между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи се изключват материалните запаси. Коефициентът на
абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства
към текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател е
най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са най-ликвидните
активи, които могат да се променят многократно) и не може да е самостоятелна основа за
възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират съобразно
присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия сектор на
икономиката, в който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, като в настоящия случай доказателства за тяхното възникване,
падеж и евентуална събираемост не са налице. А тази доказателствена тежест е за длъжника
и тя е останала неизпълнена. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде
реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е
включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да може да
посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи.
Съдът приема, че отразените в търговските книги на "С. АР” ЕООД като „други
вземания“, възлизащи на суми в размер на 1944000 лева не следва да се разглеждат като част
от краткотрайните активи, тъй като липсва документална обоснованост на тези счетоводни
записвания и няма доказателства, че такива вземания действително съществуват и каква е
6
тяхната събираемост. При изключване на тези активи, показателят за обща ликвидност през
целия изследван период остава под референтната стойност.
Предвид изискуемостта на задълженията към молителя “BE-5” ЕООД, настъпила през
2023 г. и наличието на непогасени публичноправни задължения, със започнало през 2024 г.
тяхно принудително изпълнение и неблагоприятната стойност на коефициентите за
ликвидност, следва че "С. АР” ЕООД не разполага с реално ликвидни краткосрочни активи
за покриване на краткосрочните си задължения, които значително са нараснали и ще
продължават да нарастват в резултат на генерираните обезщетения за забава (законна лихва).
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на
задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33),
съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на
информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на
финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на
търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията
си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези показатели се наслагват към неблагоприятните показатели
за ликвидност и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения.
Още от 01.04.2023 г. "С. АР” ЕООД е спряло плащанията по отношение на “BE-5”
ЕООД и е изпаднало в забава, тъй като не е извършило плащане на издадената му данъчна
фактура за предоставено финансово документално обслужване. При спиране на плащанията,
законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си задължения.
Тази доказателствена тежест не е изпълнена.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на "С. АР” ЕООД
установява, че още към 31.12.2019 г., показателите за ликвидност са в неприемливи граници,
което обуславя извод за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения,
съответно същият е спрял плащанията спрямо молителя и публичния кредитор НАП. Тази
невъзможност е трайна, тъй като не са налице индикации за нейното преодоляване,
включително е установено, че през 2024 г. ответникът не е реализирал никакви приходи.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631
ТЗ, молбата на “BE-5” ЕООД следва да бъде уважена.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС,
включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
7
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В
случая, спиране на плащанията е налице още към 01.04.2023 г. – денят, следващ изтичането
на тримесечния период за заплащане на възнаграждение за договореното документално
обслужване на работните заплати. Въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, съдът
приема, че още към 31.12.2019 г. показателите за ликвидност са с много по-ниски от
референтните стойности, съответно преодоляване на това състояние не е настъпило въпреки
значителното счетоводно увеличаване на активите, които обаче не могат да се приемат за
реално съществуващи. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема
датата 31.12.2019 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са
били налице и не може да се приеме, че влошеното финансово състояние е имало временен
характер и е било възможно да бъде преодоляно.
В молбата на “BE-5” ЕООД се претендира установяване съответно и на
свръхзадълженост, но съдът е приел, че това състояние е заявено като евентуално
(възражения срещу доклада на молбата по чл. 625 ТЗ не са обективирани) и при извод да е
налице неплатежоспособност, това състояние не следва да се разглежда.
Предвид липсата на данни за наличието на имущество на молителя, което да е
достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от други кредитори за внасяне на сумата 10000
лева, указано им с определение № 2501 от 28.06.2024 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава.
При този изход на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда за молителя “BE-5” ЕООД, което претендира такива за държавна такса и внесен
депозит за вещо лице, които следва да му бъдат репарирани.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****,
представлявано от П.П.Х. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2019 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х..
ОБЯВЯВА В „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „С. АР“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, жк
****, представлявано от П.П.Х..
8
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****,
представлявано от П.П.Х..
ОСЪЖДА „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление:
гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х., да заплати на “BE-5”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“,
жк. ****, представлявано от управителя Л.В.В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1050
лева – разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
СПИРА производството по търг. дело № 1328/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „С.
АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, р-н
„Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х., че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: ****, BIC код на БЪЛГАРСКА
НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „С. АР“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на
управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, жк ****, представлявано от П.П.Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9