№ 5365
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110206960 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Ц.Кирилова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6960
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-
4332-002109 от 15.02.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение
1
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, редовно призованият
жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба, с която се
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 06.02.2023 г. Б.М. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП в
присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН, като
заявил, че има възражения без да ги конкретизира. В предоставения срок по чл. 44, ал.
1 ЗАНН не били депозирани допълнителни възражения.
Въз основа на АУАН на 15.02.2023 г. ГГ.Б. – началник група в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са неоснователни
доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при посочване
точното време на нарушението. Правнорелевантна за коректно описание на
нарушението е неговата „дата“ (чл. 42, ал.1, т. 3 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН), а не
„минута“, като и в АУАН и в НП са посочени по ясен и недвусмислен начин датата на
нарушението, а точният му час е описан приблизително, с употреба на израза „около“,
поради което липсва твърдяното от жалбоподателя разминаване. По ясен начин е
посочено и мястото на нарушението. С оглед на това настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 06.02.2023 г. около 00.40 ч. жалбоподателяг управлявал товарен автомобил
2
модел "Инфинити ФХ 37", с рег. № СХХХХ в гр. София, по ул. „Иван Димитров –
Куклата“, с посока на движение от бул. "Гео Милев" към бул. "Шипченски проход",
като бил спрян на бул. „Шипченски проход“ от служители на 01 РУ СДВР за проверка.
Те установили, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя било с
изтекъл срок за валидност, а поведението му им се сторило неадекватно, поради което
потърсили съдействие от ОПП СДВР за тестване на водача за употреба на алкохол.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство алкотест дрегер 7510 за
употреба на алкохол, като му били разяснени последиците от отказа. Издаден му бил
талон за медицинско изследване, който той подписал, като в посочения в талона срок
не представил проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на показанията на свидетелите А. Г. и М. Д. и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за
изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на
водач, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив същите са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към
предмета на делото фактическа обстановка като по арг. от чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК
не е необходимо по-детайлното им обсъждане. Липсват противоречия в
доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е управлявал МПС на
процесната дата, че е бил спрян от служители на СДВР и че е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на алкохол. Тези обстоятелства се потвърждават от
показанията на участвалите при проверката служители на СДВР, които имат
сравнително ясни спомени за случилото се, въпреки изминалото време, като не са
налице основания тези свидетели да се считат за предубедени или заинтересовани от
изхода на делото. Не се твърди и установява, че след като му е бил издаден талон за
медицинско изследване жалбоподателят се е явил за изследване и представил проба.
В жалбата бланкетно се оспорва положения от него подпис на талона за изследване,
без да се иска събиране на доказателства в тази насока, като в съдебно заседание
свидетелите потвърждават, че именно жалбоподателят се е разписал в талона след
разясняване на правата му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
3
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на алкохол.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е
била извършена проверката и след като му е било предложено да бъде тестван за
употреба на алкохол, той е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е дали е
бил употребил алкохол или не, респесктивно дали е управлявал МПС след неговата
употреба.
На жалбоподателя е представена възможност да посети медицинско заведение за
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като
не се твърди или установява той да се е подложил на такова изследване на посоченото
в талона време и място. Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в
процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би
отпаднала, ако евентуално бе доказано от него, че се е подложила на последващо
изследване в предвидения срок, което в случая не е сторено.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач
на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е
искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
4
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение
настоящото нарушение разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или
наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в
движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това
законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и
охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба
на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат
съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС под влияние на алкохол и му предоставя възможност да избегне
наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна и състава на административно
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство
водачът е длъжен да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност. За нарушаването на това
задължение от водача, чл. 185от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 20 лева.
По делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал МПС, като свидетелството му за управление на МПС е било с изтекъл
срок. С оглед на това съдът приема, че той е извършил от обективна страна вмененото
му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано. По
същество самият жалбоподател не оспорва, че СУМПС е било с изтекъл срок.
От субективна страна нарушаването е извършено от жалбоподателля при форма
на вината на вината непредпазливост – той е бил длъжен и е имал обективна и
субективна възможност да предвиди, че управлява МПС, след като СУМПС му е с
изтекъл срок на валидност, но въпреки това не е предвидил резултата от действията си.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран
в закона размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение също не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021
г., за нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-002109 от
15.02.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на В. Д. С. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 20 лв. за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6