Решение по дело №232/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 311
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Бистра Николова
Дело: 20221001000232
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров

Милен Василев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20221001000232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261460 от 03.11.2021г., постановено по т.дело № 1083/2020г. Софийски
градски съд, VI - 1 състав, е осъдил на основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. с чл. 398 КЗ ЗАД
„Далл Богг Живот и Здраве“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „ Дианабад“ бул. „Г.
Димитров“ № 1 да заплати на Министерството на труда и социалната политика,
ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „ Триадица“ № 2, сумата от 39 991,50 лева /тридесет
и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гаранции“, сключен
между ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ и „Стомпер“ ЕООД в полза на третото лице
Министерството на труда и социалната политика, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева /две
хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. Осъдил е по обратния иск
на основание чл. 48 от Общите условия към застраховка „Гаранции“, клауза 02 – Гаранция
за възстановяване на авансово плащане „Стомпер“ ЕООД, ЕИК:*********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Никола Вапцаров“ № 26, ет.5, ап.7 да заплати на ЗАД „Далл Богг Живот и
Здраве“ , ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „ Дианабад“ бул. „Г. Димитров“ № 1,
сумата от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лева/, частично предявена от претенция в
общ размер на 42 246,77 лева, представляваща присъдено с решението застрахователно
1
обезщетение за имуществени вреди, при условие, че ответникът заплати на ищеца сумата,
ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане й в полза на Министерство на
труда и социалната политика до окончателното плащане от „Стомпер“ ЕООД. Осъдил е
ответникът по главния иск да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
1 989,87 лева и ищецът по обратния иск да заплати на ответника по обратния иск
направените по делото разноски в размер на 1 340 лева. Решението е постановено при
участието на третото лице- помагач на ответника „Стомпер“ ЕООД.
Недоволен от горното решение е останал ответникът в първоинстанционното
производство ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, който го обжалва в срок в частта, в
която е осъден да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от
39 991,50 лева /тридесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет
стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка със сключена
застраховка „Гаранции“ между, ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД застраховащ
„Стомпер“ ЕООД и третото ползващо се лице Министерството на труда и социалната
политика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева /две хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и седем
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 23.12.2019 г. до
12.06.2020 г. и в частта за разноските. Във въззивната жалба са наведени доводи за
необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Въззивникът твърди, че отговорността на застрахователя по застраховка „Гаранции“, клауза
02 „Гаранция за възстановяване на авансово плащане“ е функционално обусловена от
отговорността на бенефициента - „Стомпер“ ЕООД по договора с Министерството на труда
и социалната политика. Сочи, че по делото не са налице обстоятелства и доказателства,
установяващи покрит по процесната застрахователна полица риск и възникнало задължение
за застрахователя за изплащане на обещетение. Навежда доводи, че дружеството
бенефициент е изпълнило дейностите по финансирания проект, а именно - създадено е
социално предприятие, обособено помещение за арт работилница, наети за 11 лица от
уязвими групи, сключени са трудови договори за срок от 12 месеца, нает е психолог за
целите на проекта, сформиран е мениджърски екип, нает е специалист по трудова
интерация, налични са разходооправдателни документи. Оспорва извода на
първоиинстанционния съд, че е налице валидно прекратяване на сключения
административен договор, което от своя страна е препоставка за основателността на
искането на връщане на преведения на бенефициента аванс, респективно за изплащане на
застрахователно обещетение. Излага, че застрахователят не носи риска от неизпълнение, тъй
като не е сключена застраховка „ Гаранции“ за неизпълнение, а е налице единствено за
стартиране на работа. Поддържа, че за изплащане на обещетение по повод неизпълнение на
условията по договора е необходимо застрахованият да притежава застраховка по клауза 03
- „Гаранция“ за изпълнение, каквато не е сключена в настоящия случай. Поддържа, че срещу
изплатения от Министерството на труда и социалната политика аванс "Стомпер " ЕООД е
изпълнил точно и в срок възложените работи, а ако е налице неизпълнение, то е частично и
2
не предполага възстановяване по застраховката на целия изплатен аванс, а само на
незначителна част от същия. Моли съда да отмени атакуваното решение. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, моли да не се присъжда пълния
размер на обезщетението, тъй като същият е прекомерно завишен и не съответства на
реално претърпените от ищеца вреди.
Въззиваемият Министерството на труда и социалната политика изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба.Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова
молба от Министерството на труда и социалната политика срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за заплащане на сумата от 39 991, 50 лева, представляваща застрахователно
обещетение по Застрахователна полица № ********** и полица № **********, с обект на
застраховане - Клауза 02- гаранция за авансово плащане по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020г., което може да възникне съгласно условията на договор с
регистрационен номер: BG05M9OP001-2.010-0604-C01 за стойността на аванса, ведно със
законната лихва, считано от датата на предяваване на исковата молба 15.06.202г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2 255, 27 лева,
дължима лихва за забава върху главницата за периода 21.12.219г. до 12.06.2020г.
Между страните не се спори, че на 13.06.2018 г. са сключили договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020, на основание чл. 37, ал. 3 от Закона за управление на средствата от
европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, по силата на който
Министерство на труда и социалната политика, като „Управляващ орган“ е предоставило на
„Стомпер“ ЕООД, като „Бенефициент безвъзмездна финансова помощ на стойност 199 957,
22 лева по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси „ 2014- 2020“ за
изпълнение на проект „Създаване и развитие на социално предприятие към „ Стомпер“
ЕООД. Съгласно клаузата на чл. 3.8 от договора , че управляващият орган извършва
авансово плащане в срока по чл. 61, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в случай, че същото е обезпечено в
пълен размер . Съгласно клаузата на чл. 3.8.1 авансовото плащане , в размер на 20 % от
цялата стойност на проекта, се извършва единствено след предоставяне от страна на
бенефициента на някое от посочените в същата клауза обезпечения, сред които е посочен и
„договор за застраховка на гаранция за авансово плащане“, сключен в полза на
управляващия орган.
От представената по делото застрахователна полица №********** се установява, че
на 26.09.208 г. между „Стомпер“ ЕООД като застраховащ и ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ е сключен договор за застраховка „Гаранции“ в полза на трето ползващо се лице-
Министерство на труда и социалната политика, с обект на застрахователно покритие:
3
Клауза 02 – Гаранция за авансово плащане и застрахователна сума в размер на 39 991,50
лева. Срокът на полицата е от 27.09.2018 г. до 26.09.2019 г. В графата „Други
договорености“ на застрахователната полица е налице отбелязване, че застрахователното
покритие е по договор за оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020,
Приоритетна ос 2: „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“
процедура BG05M9OP001-2.010 „Развитие на социалното предприемачество“ за изпълнение
на проект „Създаване и развитие на социално предприятие към „Стомпер“ ЕООД“ Договор
№ BG05M9OP001-2.010-0604-С01. Със застрахователна полица № ********** срокът на
застрахователния договор е удължен от 27.09.2019 г. до 12.01.2020 г. при същите условия .
Съгласно клаузата на чл. 13 от Общите условия на застрахователния договор,
застрахователят осигурява застрахователно покритие срещу риска от виновно неизпълнение
на договорни отношения между застрахования и бенефициента или от съответната законова
уредба, от което възникват задължения за плащане на гарантираните суми в полза на
бенефициента.
Между страните по делото не се спори, че след предоставяне на надлежно
обезпечение по смисъла на административният договор, авансовото плащане по същия, в
размер на 39 991,50 лева е преведено от Министерство на труда и социалната политика в
полза на „Стомпер“ ЕООД с платежно нареждане от 02.11.2018г.
С оглед на горната фактическа установеност, основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е дали в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователното събитие, представляващо покрит риск по договора за застраховка, а
именно валидно възникнало задължение на бенефициента по административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020 за връщане на авансово полученото плащане, поради
виновно неизпълнение на поети по същия договор задължения.
От събраните по делото доказателства - докладна записка от 24.10.2019 г., лист за
извършване на проверки на място от УО от 30.07.2019г., лист за извършване на проверки на
място на УО, Раздел Б - Наблюдение на дейности от 16.10.2019г., решение за прекратяване
на административен договор от 25.10.2019г., е видно, че след осъществените две проверки
на място при бенефициента е констатирано, че липсват доказателства, че създаденото по
проекта социално предприятие функционира, както и документи и информация,
доказаващи, че назначените по проекта лица от целевата група получават описаните в
проектното предложение услуги за социална и професионална интеграция в социално
предприятие. Отделно при извършените проверки е установено, че дружеството не е открито
на вписания в регистъра адрес, както и че на място липсва информационна обозначителна
табела.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно - счетоводна
експертиза, което настоящата инстанция кредитира, се установява, че към 12.02.2021г.
„Стомпер“ ЕООД има изискуеми задължения за осигурителни вноски, както и за данък
върху доходите от трудови или приравнение на тях правоотношения.
4
Въз основа на констатации, направени при проверките на място от екип на
управляващия орган на 30.07.2019г. и 16.10.2019г. , на основание чл. 39, ал.5 ЗУСЕСИФ във
връзка чл. 3.56.1., б. „а“ от административния договор, на 25.10.2019 г. е прието решение за
прекратяване на същия, като на основание чл. 3.75 от административния договор за
бенефициента е задължен да възстанови полученото авансово плащане в полза на
Министерството на труда и социалната политика в четиринадесет дневен срок от връчване
на решението. Решението е изпратено до ответника на 25.10.2019г. чрез информационната
система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и
инвестиционни фондове с кореспонденция BG05M9OP001-2.010-0604-S03-M018. Горното се
установява от представената на лист 141 разпечатка от Информационната система за
управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България , в която е
посочено, че на 25.10.2019 г. решението е изпратено по електронен път до „Стомпер“
ЕООД, като адресатът на съобщението, който е конституиран като
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че решението на
въззиваемия за прекратяване на административен договор от 25.10.2019г. е породило
валидни правни последици, поради което административният договор, сключен между
Министерство на труда и социалната политика и „Стомпер“ ЕООД е прекратен . Влязлото в
сила решение за прекратяване на административния договор по силата на чл. 21 АПК е
породило валидни правни последици, с които е обвързан неговия адресат - „Стомпер“
ЕООД. По делото липсват доказателства за връщане от страна на бенефициента на
получената авансово сума в размер на 39 9951, 50 лева. Предвид горното, с уведомление за
щета от 01.11.2019г. , ищецът е поканил ответникът ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД да
заплати застрахователно обезщетение в размер на 39 9951, 50 лева, въз основа на процесния
договор за застраховка.
Доколко бенефициентът „Стомпер“ ЕООД има качеството на получател на аванса по
административния договор и предмет на застраховката е неизпълнение на задължението за
неговото връщане, претенцията на ищеца по предявения иск се явява основателна, предвид
настъпването на застрахователното събитие.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите във въззивната жалба
наличието на частично, а не на пълно неизпълнение на задълженията на бенефициента по
административния договор, което следва да обоснове и дължимост на застрахователното
обезщетение в намален размер. Варно е, че от протоколите за извършени проверки на място
се установява, че от страна на „Стомпер“ ЕООД са били предприети действия по започване
на изпълнението на административния договор, като са били наети 11 лица от целева група,
с които да сключени трудови договори за срок от 12 месеца, нает е психолог за целите на
проекта, сформиран е мениджърски екип, нает е специалист по трудова интеграция, за което
са съставени и разходооправдателни документи. Горното обаче не може обоснове извод да
наличието на частично, а не на пълно неизпълнение по административния договор, предвид
наличието на категорични доказателства за неговото валидно прекратяване от страна на
административния орган. При издаване на решението от 25.10.2019 г. за прекратяване на
5
административния договор възложителят Министерство на труда и социалната политика е
взел предвид установеното при проверките изпълнение, но е приел, че същото е
недостатъчно, за да обоснове приемане на работата, продължаване действието на договора и
извършването на плащане, което съобразно клаузата на чл. 3.11 от договора следва да бъде
приспаднато от авансово заплатената сума. С оглед на горното и предвид осъщественото
прекратяване на договора, „Стомпер“ ЕООД дължи връщане на авансово получената сума в
пълен размер, поради което и щетата за застрахования по процесния договор за застраховка
е в размер на предоставеното и неполучено след прекратяване на административния договор
авансово плащане - 39 991,50 лева
Съгласно клаузата на чл. 38.2 от Общите условия на договора за застраховка,
застрахователят дължи плащане в срок от 15 работни дни от получаване на документите,
удостоверяващи застрахователната претенция по основание и размер. Тази клауза е
съответна на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 вр. чл. 409 вр. чл. 380, ал. 3 вр. чл. 405 КЗ.
Следователно за надлежно уведомление по тази претенция следва да се счита изпратеното
до застрахователя писмо от 23.12.2019 г. Ответникът е изпаднал в забава, за която на
основание чл. 86 ЗЗД дължи обещетение в размер на законната лихва за периода от
23.12.2019г. до 12.06.2020г.
По изложените съображения настоящата инстанция намира предявените претенции за
основателни, поради което същите следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В частта по
предявения обратен иск решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261460 от 03.11.2021г., постановено по т. дело №
1083/2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 1 състав, в частта, в която ЗАД „Далл Богг
Живот и Здраве“, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ж.к. „ Дианабад“ бул. „Г. Димитров“
№ 1 е осъдено да заплати на Министерството на труда и социалната политика,
ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „ Триадица“ № 2, сумата от 39 991,50 лева /тридесет
и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение във връзка със сключена застраховка „Гаранции“
между, ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ застраховащ „Стомпер“ ЕООД и третото ползващо
се лице Министерството на труда и социалната политика, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.06.2020 г. до
6
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2 255,27 лева /две
хиляди двеста петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ - мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 23.12.2019 г. до 12.06.2020 г. и направените по делото
разноски в размер на 1 989,87 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“, ЕИК *********, представлявано от Б. И.
и Ж. С., да заплати на Министерството на труда и социалната политика София направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице - помагач на ищеца
„Стомпер“ ЕООД.
В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7