№ 100
гр. Пловдив, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20235000500170 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. №1590 /
18.01.2023 г. от Д. В. Д. против решение № 1574/11.12.2022 г. ,постановено по
гр.д.908/ 22 г. по описа на ОС – П. , с което е уважен предявения от А. П. Д.
против жалбоподателя и Г. В. Д. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД като е
заявено искане решението като неправилно да бъде отменено.
Постъпил е отговор от въззиваемата А. П. Д. ,с който оспорва
въззивната жалба ,счита решението за правилно и заявява искане въззивнат
ажалба да бъде оставена без уважение.
От въззиваемата Г. В. Д. не е постъпил отговор.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е искова молба, подадена от А. П. Д.
1
против Г. В. Д. и Д. В. Д. за обявяване за относително недействителен спрямо
нея договор за дарение, сключен между Г. Д. и Д. Д., обективиран в
нотариален акт за дарение, вписан в СВ- гр. П., с акт №**/ 2017г., том **,
дело ****/ 2017г., акт №**/ 2017г., дв.вх. рег. № 13730/ 17.05.2017г.
Ищцата е твърдяла да е кредитор на ответника Г. Д. за сумата от 100
000 евро, като задължението е възникнало на основание запис на заповед,
издаден на 01.03.2017г., с падеж 01.03.2020г. ,,което задължение и към
настоящия момент ответницата не е изпълнила и не е налице плащане по
записа на заповед. Твърдяла е , че на 17.05.2017г. ответницата Д. се е
разпоредила със свой недвижим имот, подробно описан в исковата молба,
като е дарила същия на брат си ответника Д. Д..При тези твърдения ищцата е
поддържала ,че с разпоредителната сделка ответницата Д. ,нейн длъжник, я
уврежда ,за което увреждане същата знае доколкото сделката е след
възникване на задължението й към ищцата ,а знанието на третото лице, с
което е договаряла- втория ответник, се предполага ,тъй като последният е
неин брат.Ето защо е заявила пред съда отменителен иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД.
Ответницата Г. Д. не е подала отговор на исковата молба.
Ответникът Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен, с искане да бъде отхвърлен. Оспорил е качеството
на кредитор на ищцата ,както и е твърдял, че към момента на сключване на
договора за дарение не е знаел, че неговата праводателка е имала задължение
в размер на 100 000 евро към ищцата.Поддържал е ,че никой не се задължава
без основание ,поради което записът на заповед винаги обезпечава едно
каузално правоотношение, каквото ищцата не е въвела ,поради което същият
не може да опосреди реален дълг,поради което и въпреки редовността му от
външна страна не придава на ищцата качеството на кредитор.
Съдът от фактическа страна е приел ,че от представения по делото
препис от нотариален акт за дарение на идеална част на недвижим имот,
сключен на 17.05.2017г., между ответниците, вписан в Служба по
вписванията - гр. П. под акт №**, том **, дело №****/ 2017г. /л.7/ се
установява, че ответницата Г. Д. е дарила на ответника Д. Д. 1 / 2 (една втора)
идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№****************, находящ се в гр. П., Община П., област П., по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
48/03.06.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение със заповед 187252- 15.09.2015 година на Началника на СГКК-
П., с адрес на обекта: град П., п.к. **** ул. „П.“ № **, етаж *, като
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот
с идентификатор №*************, с предназначение на самостоятелен обект
- Жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, с площ посочена в документа
от 150 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
2
няма, под обекта - обект №*************.1.5 и над обекта - няма, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, а по документ за
собственост ведно с % идеална част от тавана на сградата, както и
съответното за обекта право на строеж върху поземления имот, Стар
идентификатор *************** и ***************, а по документ за
собственост: 1/2 идеална част от трети жилищен етаж от триетажната с
партерен етаж и таван жилищна сграда, построена в гр. П., на ул. „П.“ №**,
район „Ц.", със застроена площ от 150 квадратни метра по скица, при граници
на жилищния етаж отгоре- таван собственост на С. Д. и А.Ш., отдолу жилище
на Т., ведно с прилежащата % (една втора) идеална част от тавана на сградата,
построена в дворно място, цялостно застроено и незастроено с площ от 373.80
квадратни метра, съставляващо парцел УП-*** от квартал 80 нов, 91 стар, по
плана на град П. - Централна градска част, одобрен със заповед
№1155/29.11.1982 година, при граници на парцела по скица: от изток - парцел
**-***, от запад - парцел **-*** и парцел **-***, от север - парцел **-*** и
от юг - улица „П.“.
Приел е ,че от приетия по делото препис от запис на заповед се
установява, че ответницата Д. се е задължила да заплати безусловно и без
протест на ищцата в качеството й на поемател сумата от 100 000 евро, с падеж
на плащането 01.03.2020г. и място на плащане гр. С., с посочен конкретен
адрес, както и че представеният запис на заповед е редовен от външна страна
доколкото същият има законоустановените реквизити по чл.535 ТЗ.
Въз основа на тази фактология ,която не е била и спорна по делото ,
съдът е изложил съображения ,че за да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1
ЗЗД ,който е вид обезпечение за кредитора ,е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор и че е налице правно действие на неговия длъжник,
което го уврежда , като длъжникът следва да е знаел за увреждането към
момента на извършването на атакуваната сделка, а когато тя е възмездна - и
договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането.
Приел е ,че е налице първата предпоставка от фактическия състав на иска
по чл.135 от ЗЗД ,а именно ищцата да има качеството на кредитор по
отношение на първия ответник Г. Д. ,произтичащо от запис на заповед от
01.03.2017 г. ,издател по който е Д. ,а поемаел ищцата. Изложил е
съображения ,че правото на кредитора да иска обявяване за недействителни
спрямо него увреждащи действия на неговия длъжник предпоставя наличието
на действително вземане ,което може да не е изискуемо и ликвидно ,нито
установено с влязло в сила решение като е посочил ,че в производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението ,че вземането съществува ,ако
произтича от твърденията в исковата молба ,както и че правоотношението ,от
което произтича вземането не става предмет на спора. Във връзка с това е
приел за неотносимо възражението на ответника Д. Д. касаещо каузално
правоотношение ,за обезпечаване на което бил подписан записа на заповед
,първо защото това възражение е принципно въведено ,второ защото самия
ответник не твърди такова да има ,а и защото правоотношението ,от което
3
произтича вземането не е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД , а се приема ,че
същото съществува, ако произтича от твърдените факти.
На следващо място е приел ,че е доказана и втората предпоставка на
иска по чл.135 от ЗЗД ,а именно процесният договор за дарение на недвижим
имот да е увреждащ за кредитора.Посочил е ,че доколкото съобразно
разпоредбата на чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за
обезпечение на кредиторите му ,то всяко отчуждаване води до неговото
намаляване и е увреждащо за последните.
Прието е от съда ,че е налице и субективната предпоставка на иска по
чл.135 от ЗЗД ,а именно знанието на длъжника – ответницата Д., за
увреждането на кредитора доколкото разпоредителната сделка е сключена
след издаване на записа на заповед т.е. след като същата е знаела ,че е поела
задължението по записа , като е приел за ирелевантно възражението на
ответника Д. Д. ,че към датата на сключване на договора вземането по записа
не е било изискуемо доколкото изсикумостта и ликвидността на последното
са без значение за Павловия иск.
И на последно място съдът е приел ,че доколкото разпоредителната
сделка е безвъзмездна знанието на лицето , с което длъжникът е договарял е
без значение.
При така изложените съображения съдът е приел предявения иск за
основателен и доказан и е уважил същия.
Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от
първоинстанционния съд мотиви ,поради което и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях. Предвид това и доколкото въззивната жалба е
напълно бланкетна без да са релевирани никакви конкретни оплаквания , ,се
налага извода ,че обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1574/11.12.2022 г. ,постановено по
гр.д.908/ 22 г. по описа на ОС – П. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5