Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1464 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.32, ал..2
от Закона за собствеността (ЗС) предявен от С.П.С.,
ЕГН: ********** ***, чрез адв.Е. П.против Д.П.М.,
ЕГН: **********,***, Й. Г. Ч.: ЕГН: **********,*** и П. Г. М., ЕГН: ********** ***.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с Договор от 28.12.1996 год. по
нотариален акт № 81, том VI, дело №1809/1996 год. на Карловски районен съд
придобил следния недвижим имот: Дворно място с построените в него къща и
сушина, с общо застроено и незастроено пространство от 190 кв. м. (сто и
деветдесет кв. м.), находящи се е гр. К. при граници и съседи: улица, С. Н. Н.
и Г. М., което дворно място по плана на града, одобрен със Заповед № 265/1994
год., съставлява ПИ 1462 (хиляда четиристотин шестдесет и втори) в квартал 11
(единадесети) и за него в съсобственост с ПИ 176 е отреден УПИ VI (шести).
Видно от представените с исковата молба нотариален акт
№ 147, том I, дело № 456/1962год. на КРС и удостоверение за наследници изх. №
251/14.09.2018 г. на Кметство гр. К.било, че гореописаният имот бил придобит от
праводателите на ищеца по наследство от техния
наследодател С.П. С.. С нотариален акт № 12 том I дело № 33/1981 год. на КРС С.
П. С. бил признат за собственик на празно дворно място с площ от 11 кв. м.
(единадесет кв. м.) и една пътна врата, придадено към гореописания УПИ от ПИ №
174 (сто седемдесет и четвърти). По сега действащия план на гр. К., това представлявало
южната част от ПИ 176 и вратата към този имот откъм улица „Н. Д.“.
Твърди, че с Договор от 11.06.1976 год. Т. М. М. е
продала на Т. С. М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: паянтова
къща и дворно място със застроено и незастроено място от около 160 кв. м., находящо се в гр. К. до граници и съседи: С. П. С., Г. и С.
М., Д. С. Ч. и улица, което дворно място е съставлявало имот с пл. № 176 в
квартал 11 и за него в съсобственост с имот с пл. № 175 (това бил гореописаният
имот, тогава собствен на С. П. С.) е бил отреден парцел IX (девети). С последващ нотариален акт № 127, том I, дело № 237/1990 год.
на КРС Т. С. М. и съпругата му А. Г. М. продали описания по-горе имот на Г. С.
М.. Правело впечатление, че по този нотариален акт площта на имота се била
увеличила спрямо първичния от „около 160кв. м.“ на „около 220 кв. м.“ без за
това да били представени доказателства за придобиване евентуално на придаваеми по регулация места. От конфигурацията на имота
по плана можело да бъде направен обоснован извод за това, че в увеличената площ
на имот с пл. № 176 била включена и площта на дворното място от 11 кв. м.,
изкупено по регулация от наследодателя на праводателите
на ищеца, за което дворно място същият бил признат за собственик по силата на
представения и описан по-горе Нотариален акт № 12, том I, дело № 33/1981 год.
на КРС.
Твърди, че след смъртта на Г. С. М. гореописаният ПИ
176 бил придобит по силата на наследяване по закон от ответниците
по настоящото дело. Понастоящем те били собственици и на съседния от север УПИ
ХХ-1461 в кв.11 по действащия план на гр.К..
През 1975 г. на тогавашните собственици на парцел IX,
отреден за имоти с пл. № 175 и № 176 в кв.11 (по тогава действащия план на гр.
К.), бил одобрен проект и издадено разрешение за строителството на двуетажна двуфамилна жилищна сграда с два гаража в приземния етаж. На
ищеца не му било известно по каква причина праводателите
на ответниците не са се възползвали от одобрените
строителни книжа и документи и не са построили полагащия им се втори етаж от
предвидената двуетажна двуфамилна жилищна сграда.
Факт било, че от така предвидената жилищна сграда С. П. С. построил за себе си
само приземния етаж и първи жилищен етаж и по силата на описаните по-горе
сделки понастоящем ищецът бил собственик на цялата жилищна сграда, обозначена
на действащия план като „2МсбЖ“. Входът на сградата бил от северозапад.
Сградата, описана като „сушина“ в Договор от 28.12.1996 год. по Нотариален акт
№ 81, том VI, дело № 1809/1996 год. на К Р С била разположена по северната
стена на жилищната сграда и представлявала навес с оградни
стени. Северно от този навес в ПИ 176 била построена лятна кухня, собственост
на ответниците. Уличната регулация откъм ул. „Н. Д.“
не била приложена.
Ищецът твърди, че по границата между неговия ПИ 1462 и
имота на ответниците – ПИ 176, южно от принадлежащата
му жилищна сграда, имало ограда. Ответниците
заключвали югозападната врата на дворното място и били пуснали кучета в техния
имот. По този начин те правели за ищеца абсолютно невъзможен достъпа до
принадлежащата му жилищна сграда през нейния вход съгласно одобрения
архитектурен проект, в съответствие с който същият бил изграден. Освен това,
поради липсата на сервитут около сградата, за него
било абсолютно невъзможно по този начин да я поддържа и ремонтира от западната
ѝ страна. Ответниците били подкопали основите
на къщата от запад и направили асма, винкелите на която били захванати за
арматурата на плочата между етажите на къщата. В резултат били напукани плочата
и стените на сградата.
Ищецът твърди, че с ответниците
не са в състояние доброволно да уредят възникналите помежду им спорове относно
ползването на съсобствения УПИ VI, което пораждало
правния му интерес от завеждане на настоящото дело.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да разпредели
между него и ответниците ползването на съсобственото им дворно място, което по сега действащия
план на гр. К., одобрен със Заповед № 265/1994 год., съставлява: УПИ
VI-176,1462 (шести, отреден за ПИ сто седемдесет и шести и хиляда четиристотин
шестдесет и втори) в квартал 11 (единадесети), ведно с построените в него
двуетажна масивна жилищна сграда, навес с оградни
стени и лятна кухня, пропорционално на площта на принадлежащите на страните
имоти, които участват в УПИ VI-176,1462 с 397 кв.м.
Трите ответници, представлявани от адв.
И. Д. намират иска за неоснователен.
Признават факта, че с Нотариален акт №127, том I, дело 237/1990 г. на РС – К. братът на съпруга на
първата от тях и баща на останалите две – Т.С. М. и съпругата му А. Г. М., са
продали на общият им наследодател Г.С. М. следния имот: паянтова къща и дворно
място, цялото застроено и незастроено от около 220 кв. м., който имот има пл.
№176 в кв.11 по плана на гр. К., ведно с подобренията в него срещу задължението
на Т. С. М. и А. Г. М. да поемат гледането и издръжката на Т.М.М., предишен собственик на имота.
Не оспорват и това, че общият им наследодател Г.С.М.
починал на 23.07.2015г. – Акт за смърт №0029 от 24.07.2017г. на Община К., като
ги оставил наследници по закон и върху този недвижим имот, в съответните
законови квоти.
Признават и факта, че с Нотариален акт №81, том VI, дело 1809/1996г. ищецът е придобил собствеността на
„дворно място с построената в него къща и сушина, с общо застроено и
незастроено пространство от 190кв.м., като същият имот №1462, участва в парцел
VI-ти, пл.№176, /който бил техният имот/ и пл.№1462 с
пространство от 190 кв.м“.
За двата поземлени имота – №176 /на ответниците/ и №1462 /на ищеца/ бил отреден един урегулиран
поземлен имот УПИ № VI-176, 1462, което било видно от представените скица №532
от 21.08.2018г издадена от Община К. и от скица №77 от 24.09.2015 г. От тези
две скици се установявал и факта, че площта на УПИ № VI-176, 1462 е от 397 кв.
м., а ПИ-176 участва в него с 200 кв. м., ПИ 1462 с площ от 190 кв.м. Двата
имота се намирали на ул. „Н. Д.“ и всеки един от тях имал самостоятелен вход
откъм тази улица, а ПИ 1462 имал два.
Ответниците твърдят, че независимо датата на придобиване
собствеността на техния поземлен имот №VI-176 цялото им семейство живеело в
него от 1978 г. Преди настаняването им в имота в съседния поземлен имот –
№1462, чийто настоящ собственик бил ищеца, на границата на двата поземлени
имота била построена двуетажна жилищна сграда. За влизане в поземления имот на
ищеца от улица „Н. Д.“, имало два входа – малка входна врата и голяма, тип
гаражна, които се използвали от тях. Дори дáли
възможност на друг съсед да ползва дворното им място и той ползвал голямата
гаражна врата, за да прибира там каруцата си и да складира в двора бали със
сено.
В исковата молба се твърдяло, че през 1975 г. на
тогавашните собственици на двата имота е бил одобрен проект и издадено
разрешително за строителство на двуетажна фамилна жилищна сграда, с два гаража
и имало изразено становище, че собствениците на ПИ 176 не са се възползвали от
това. Ответниците също знаели от Т. М. за това право
на строеж, което имала, но знаели, че построената в ПИ 1462 сграда е следвало да
е на три етажа и собственичката преди тях е следвало да реализира правото си на
строеж на трети жилищен етаж, за който бил оставен вход на сградата от
северозапад – входна врата, която тя да използва.
Ответниците не разполагали с никакви строителни книжа, но и в
представената декларация пред Районна проектантска организация при MCA – П.
било вписано само името на предишната собственичка на техния имот. От този
документ обаче не ставало ясно какво ще е нейното участие при строежа на тази
жилищна сграда, но в крайна сметка знаели, че тя не е реализирала правото си на
строеж, защото в този момент загубила съпруга си и не могла сама да се справи. Праводателят на ответниците и
първата от тях получили собствеността на имота без никакви други права.
Факт било, че сградата, собственост на ищеца е
построена, тя била двуетажна, имала два самостоятелни входа за нея на лицето на
сградата, които винаги я обслужвали и поради тази причина до настоящия момент
никой – нито предишен собственик, нито настоящия, ползвал собствения на ответниците ПИ - 176, за да има достъп до сградата.
Всъщност през последните 20 години никой не бил използвал за живеене и самата
къщата и доколкото им било известно дълго време тя била обявена за продан.
Преди три години ищецът С. С. започнал да разчиства
двора на поземления си имот ПИ-1462, като още тогава ответниците
се заговорили с него. Той им обявил, че има намерения да идва да живее там със
семейството си, на което те се зарадвали, защото в този пустеещ дом щяло да има
хора. Многократно се виждали през това време, като още в началото на идването
му им казал, че иска да ремонтира покрива и да санира
сградата. Попитал ответниците дали може да ползва
техния имот, на което те му заявили, че няма никакъв проблем и за каквото се
налага можел да влиза в двора им безпрепятствено. Тогава го попитали дали му
пречи една засята лоза непосредствено до къщата му, ако трябва да я махнат,
като той отговорил, че не само не му пречела, но и щяла да му прави сянка в
една от стаите. Това била цитираната асма, която подкопавала сградата.
В края на лятото 2018 г., през месец август, ответниците стояли в двора си, когато С. С. се показал на
терасата на къщата си. Извинил им се, че от енергото
влизали у тях, заради електромера му, но те му казали, че няма проблем, че от
много години влизат от техния имот. Продължили разговора, като го попитали сега
като извършва ремонт на сградата, какво смята да прави с този неизползваем
откъм техния имот вход, който от много години бил подпрян от тяхната страна с
голям шперплат. Отговорът му категорично бил, че няма да използва този вход,
както и до момента никой не го използвал и смятал да го затвори, като пък на
втория етаж щял да си направи нещо като балкон – килер. В този разговор ищецът
им казал, че иска да извика фирма, която точно да определи размера на имотите
им, включени в общия УПИ, на което ответниците
изразили съгласие. Казал и името на човека, на който смята да се обади за това
– г-н Т., на което те изразили абсолютно съгласие и казали, че ще съдействат.
За целта приготвили копие от Акта си за собственост и извадили скица №532 от
21.08.2018г., която представят като писмено доказателство по делото. Вместо
исканото замерване, получили исковата молба, на която дават настоящия отговор.
В този смисъл не отговаряло на истината твърдението,
че не били в състояние доброволно да уредят възникналите между тях спорове, тъй
като такива нямало. До настоящия момент никога и под никаква форма ищецът не
бил имал каквито и да е претенции към техния ПИ-176. В отговор на заявеното в
молбата му, намират за най - естествено нещо факта, че заключват входа от
„югозападната страна“, както той заявявал в молбата си, тъй като това бил
единствения вход за тяхното дворно място ПИ-176 откъм улицата. Ако ищецът
твърдял, че със заключването на входната си врата правели „абсолютно невъзможен
достъпа му до входа на жилищната му сграда“, то интересно било от построяването
ѝ през 1975 г., за която година се твърди, откъде точно влизали живущите
в нея. А отговорът бил прост – влизането в нея се извършвало винаги през двата
входа на лицевата страна на къщата откъм улица „Н. Д.“.
Ето защо ответниците молят
съда да отхвърли предявения иск, защото ищецът имал абсолютно свободен достъп
до жилищната си сграда, построена в ПИ 1462, от два входа на фасадата на
сградата от южната ѝ част и до тях се стигало свободно чрез преминаване
само през дворното му място на поземления му имот.
Алтернативно, ако съдът прецени, че с оглед изкуствено
създадената им съсобственост от обединяването на двата имота в един УПИ, ищецът
има право на ползване на част от техния поземлен имот, ответниците
молят да разпредели между тях и ищеца ползването на съсобствения
им УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI - 176, 1462, при квоти, съобразно площта на
всеки един от поземлените имоти ПИ-176 и ПИ-1462, като при евентуално допускане
на право на ползване на собственика на ПИ- 1462 на част от техния поземлен
имот, да им бъде предоставено съразмерното право на ползване от тяхна страна
върху част от ПИ-1462, собственост на ищеца.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от
ЗС. Съгласно тази разпоредба, разпределение на ползването може да се иска само
при наличие на обща вещ, за която мнозинството не може да вземе решение за
начина на това ползване или пък решението на мнозинството е вредно за общата
вещ. При осъществяването на съдебната
администрация относно разпределението на ползването на общ имот съдът следва да
съобрази няколко основни принципа – разпределението следва да съответства на
дяловете от собствеността, да отговаря на нуждите на съсобствениците, да съответства на
направените от страните подобрения ако са налице такива, разпределението трябва
да е съобразено и с наличното застрояване в имота.
Страните в настоящото производство доказаха правото си
на собственост по отношение на процесния имот и доколкото не могат да постигнат
съгласие относно начина на ползването му, съдът намира иска по чл.32, ал.2 от
ЗС за основателен.
Не е спорно по делото, че по силата на прехвърлителни сделки, прилагане на регулацията и
наследяване ищецът е собственик на ПИ 1462, а ответниците
на ПИ 176, за които в съсобственост е отредено дворно място на ул. „Н. Д.“ в
гр. К., което по сега действащия план на града, одобрен със Заповед № 265/1994
год., съставлява УПИ VI в квартал 11. Това се установява и от представените
писмени доказателства – извлечение от действащия план на гр. К.; нот. акт №81, том VI, дело №1809/1996 год. на КРС;
удостоверение за наследници изх. № 251/14.09.2018 год. на Кметство гр. К.; нот. акт № 147, том I, дело № 456/1962 год. на КРС; нот. акт №12, том I, дело № 33/1981 год. на КРС; нот. акт № 155, том I, дело № 343/1976 год. на КРС; нот. акт №127, том I, дело № 237/1990год. на КРС.
От представените скица №77 от 24.09.2015 г. и скица
№532 от 21.08.2018 г., издадени от Община К. е видно, че площта на ПИ 176 е 200
кв. м., а ПИ 1462 е с площ от 190 кв. м.
Представен е архитектурен проект за строителство, от
който е видно, а и страните не спорят, че в ПИ 1462 е построена двуетажна масивна жилищна сграда, която е собственост
на ищеца. По северната стена на жилищната
сграда е разположен навес с оградни стени, също
собственост на ищеца. Не е спорно и това, че южно от сградата, по границата между ПИ 1462 и ПИ 176, е изградена
ограда, както и, че ответниците са собственици на
масивна сграда, лятна кухня, построена в северната част на съсобственото
дворно място.
По делото са изготвени и приети съдебно-техническа
експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, при които вещото лице
е предложило три варианта за разпределение на правото на ползване на процесното УПИ VI, съобразно квотите на страните. След запознаване
с материалите по делото и след оглед на място вещото лице е установило, че
площта на УПИ VI-176,1462 в кв.11 по УП на гр. К. е 383 кв. м., като ПИ 176
участва със 198 кв. м., а ПИ 1462 със 185 кв. м. Констатирано е, че откъм улица
„Н. Д.“ ПИ 1462 има два входа, а жилищната сграда, собственост на ищеца, е с
три входа. Два от входовете се намират на южната ѝ страна, като са на
височина 50-60 см. от прилежащия терен и осигуряват непосредствен достъп до
стаите на първия етаж, а третият вход се намира на северозападния ъгъл на
жилищната сграда. От този трети вход се влиза във вътрешното стълбище,
осигуряващо топла връзка с първи и втори етаж, както и с таванското помещение
на сградата. Спорно между страните се явява ползването именно на този трети
вход, което според предложените Вариант I и Вариант III, за
да бъде реализирано, следва да се осигури преминаване на ищеца през имота на ответниците. Настоящият съдебен състав намира за
най-целесъобразен и икономичен Вариант II, при който в най-малка степен ще бъдат засегнати
интересите на страните. В този смисъл е и становището на вещото лице, съгласно
което при този вариант на разпределение ще се отнемат 8.5 кв. м. от имота на ответниците,
като съразмерно им се предоставят също толкова от имота на ищеца.
С оглед изложеното ползването ще се разпредели както
следва:
- Отстъпен терен от имот №176 с площ 8.5 кв. м.,
заключен между числата 1-2-3-4-1 и калориран в
червено на скица на л.54 от делото,
представляваща неразделна част от настоящото решение;
- Преотстъпен терен от имот №1462 с площ 8.5 кв. м,
заключен между числата 5-6-7 и калориран в синьо на
скица на л.54 от делото, представляваща неразделна част от настоящото решение.
В настоящото производство, разноските направени от
страните са за тяхна сметка, а и те не претендират такива. Единствено следва да
бъде осъден ищецът да заплати на вещото лице М. К. сумата от 30 лева,
представляваща невнесен от него депозит за допълнителната съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена по негово искане.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл.32, ал.2 от ЗС ползването
между С. П. С., ЕГН: ********** ***,
от една страна, и Д. П. М., ЕГН: **********,***, Й. Г. Ч.: ЕГН: **********,***
и П. Г. М.., ЕГН: ********** ***, от друга, на следния съсобствен
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, което по сега действащия план на гр. К., одобрен
със Заповед № 265/1994 год., съставлява: УПИ VI-176,1462 (шести, отреден за ПИ
сто седемдесет и шести и хиляда четиристотин шестдесет и втори) в квартал 11
(единадесети), цялото със застроена и незастроена площ от 397 кв. м., по начина
на скица на л.54 от делото, представляваща неразделна част от настоящото
решение, а именно:
- предоставя се
за ползване на ищеца терен от имот №176 с площ 8.5 кв. м., заключен
между числата 1-2-3-4-1 и калориран в червено на скица на л.54 от делото, представляваща неразделна
част от настоящото решение;
- предоставя се
за ползване на ответниците
терен от имот №1462 с площ 8.5 кв. м, заключен между числата 5-6-7 и калориран в синьо на скица на л.54 от делото,
представляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА С. П. С.,
ЕГН: ********** *** да заплати на М. А. К. ***, вещо лице при ОС П. сумата от 30 лв. (тридесет лева), представляваща
невнесен от ищеца депозит за изготвена по делото допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: