Решение по дело №9966/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 79
Дата: 10 януари 2022 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110209966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110209966 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 3 от
КЗ и чл. 189, ал. 4 и следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия Г № 0021859/2020 г., издаден от СДВР, на
„********“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, изразяващо се в
това, че на 02.10.2020 г. в 10.37 часа в гр. София, по бул. „Д-р П. Дертлиев“
срещу бензиностанция „Шел“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към
бул. „Царица Йоанна“ като законен представител на „********“ ЕООД не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „БМВ
640Д“ с рег. № ********
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице „********“ ЕООД, с която се иска неговата отмяна
като незаконосъобразен. Релевирани са съображения, че електронен фиш се
издава, само когато за извършеното нарушение, заснето с АТСС, е
предвидено наказание „глоба“, но не и имуществена санкция. С оглед на
1
изложеното, от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател и
въззиваемата страна не изпращат свои процесуални представители.
В представени писмени бележки дружеството-жалбоподател излага
подробни съображения за незаконосъобразността на обжалвания електронен
фиш, като от съда се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие, както и списък за
разноски.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, съдът
констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на
съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 02.10.2020 г. „********“ ЕООД било собственик на лек автомобил
марка „БМВ 640Д“ с рег. № ********
На 02.10.2020 г. в 10.37 часа горепосоченият лек автомобил бил заснет с
АТСС „TFR1-M” № 506 в гр. София на бул. „Д-р П. Дертлиев“ срещу
бензиностанция „Шел“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул.
„Царица Йоанна“, като автомобилът към тази дата и час бил без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз основа на данните от техническото средство бил издаден електронен
фиш Серия Г № 0021859/2020 г. по описа на СДВР, с който на „********“
ЕООД била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането.
2
Електронният фиш бил връчен на 10.06.2021 г. на представител на
„********“ ЕООД, който в законоустановения 14-дневен срок подал жалба
срещу последния, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0021859/2020 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „БМВ”
с рег. № ******** Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип „TFR1-M”; справка от сайта на Гаранционен фонд и писмо-
справка от ОПП-СДВР, ведно със снимков материал.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложения снимков материал към електронния фиш се установява, че на
02.10.2020 г. в 10.37 часа е било заснето движението на процесния лек
автомобил в гр. София по бул. „Д-р П. Дертлиев“ срещу бензиностанция
„Шел“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Царица Йоанна“.
От извършената справка в сайта на Гаранционен фонд се установява, че към
датата на заснемане на нарушението, по отношение на процесния автомобил е
нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че дружеството-жалбоподател „********“ ЕООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.
638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането.
„********“ ЕООД е собственик на горепосочения лек автомобил, поради
което и на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането същото
следва да носи административнонаказателна отговорност за така извършеното
административно нарушение, установено с АТСС, изразяващо се в
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите.
В случая обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на обжалвания електронен фиш. Съгласно разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 от Кодекса за застраховането при установено и заснето с
АТСС управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
издава електронен фиш при условията и реда, предвиден в ЗДвП, с
изключение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл, в случая е приложима
нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, съгласно която „Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане“. В настоящия случай, обаче, в процесния електронен фиш е
налице противоречиво описание на правната квалификация на извършеното
административно нарушение, доколкото същото е квалифицирано от една
страна като такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, а от друга и по чл. 638, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ: „Договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно
от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния
договор“. Посочената разпоредба касае задължение на собствениците на МПС
за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, докато
констатирането с АТСС управление на МПС, за което няма сключен такъв
договор за задължителна застраховка, се санкционира съобразно
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, която препраща към чл. 638, ал. 1 от КЗ
само относно размера на санкциите. В този смисъл, нормата на чл. 638, ал. 4
от КЗ регламентира издаване на електронен фиш за нарушение, изразяващо се
в липса на такава задължителна застраховка, но само при управление на
моторно превозно средство. Посоченото нарушение е съвсем различно от това
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което се отнася до задължението на собственика
4
на МПС за сключване на такъв вид застрахователен договор, като в този
случай без значение е управлението на автомобила. С оглед на
едновременното посочване и на двете разпоредби в правната квалификация
на деянието, не става ясно какво точно нарушение е вменено на
жалбоподателя, с оглед на което правото му на защита е съществено
ограничено. В този смисъл следва да се посочи, че е налице и противоречие
между словесното описание на изпълнителното деяние на вмененото на
дружеството-жалбоподател административно нарушение и посочената правна
квалификация. Реално в обжалвания електронен фиш е посочено, че
законният представител на юридическото лице, собственик на автомобила, не
е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на процесния автомобил, което представлява нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ. Същевременно, както се посочи по-горе, нарушението е
квалифицирано освен по посочения текст от КЗ и по чл. 638, ал. 4 КЗ, която
касае управление на автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Такива факти обаче не са описани в обжалвания
електронен фиш, като изобщо не се твърди да е налице управление на
автомобила на посочената дата, час и място. С оглед на това, е налице
нередовност в издадения електронен фиш, като противоречието между
описанието на извършеното административно нарушение и неговата правна
квалификация накърнява съществено правото на защита на санкционираното
лице, тъй като се ограничава възможността му да разбере за какво нарушение
е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
На следващо място, от съдържанието на електронния фиш не става ясно и
кой е правният субект, който се явява нарушител в конкретния случай. От
една страна е посочено, че са налага имуществена санкция на собственика на
автомобила – „********“ ЕООД, но в обстоятелствената част на електронния
фиш ясно е посочено, че субект на нарушението е законният представител на
юридическото лице, който не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Посоченото противоречие е съществено, тъй като
води до пълна неяснота на обвинителната теза на
административнонаказващия орган по отношение на санкционираното лице,
явяващо се извършител на административното нарушение.
По изложените съображения и предвид неправилното приложение на
5
процесуалния и материалния закон, обжалваният електронен фиш следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател, в полза на последното следва да
се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
От приложения на л. 44 от делото договор за правна защита и съдействие е
видно, че „********“ ЕООД е заплатило за процесуално представителство по
настоящото дело сумата от 500 лева, която е била изплатена в деня на
подписване на същия договор. Доколкото не е направено възражение за
прекомерност, заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде
намалявано. С оглед на това, СДВР следва да бъде осъдено да заплати на
„********“ ЕООД сумата от 500 лева, представляваща направени от
последното разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2
НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0021859/2020 г., издаден от СДВР,
с който на „********“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София,
ул. „Антим I“ № 5 да заплати на „********“ ЕООД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление ****** сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6