Решение по дело №1406/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                  

                                 

 

                                 

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№  260022                                         25.08.2020 г.                                 гр.С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година,

в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             А. АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова

като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов в.гр.д. № 1406 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на И.С.И. *** против решение № 362/11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 5147/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и несъобразяване със задължителната съдебна практика по приложението на закона.

Претендира се отмяната му  и постановяването на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения срещу въззивника иск за делба.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещните страни Т.Т.Т. и А.К.Т., и двамата от гр.С.З., действащи чрез адв.П.П., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е правилно, т.к. е постановено в съответствие с материалния закон.

Претендира се потвърждаването му и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник.адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за постановяване на съдебно решение, с което предявеният иск за делба бъде отхвърлен, а на страната бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции по съразмерност.

Въззиваемите се представляват от пълномощник-адвокат,  чрез когото оспорват въззивнага жалба и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Т.Т.Т. и А.К.Т. срещу И.С.И., с която е предявен иск за делба на недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот с площ от 699 кв.м., с идентификатор № 68850.8.77, находящ се в землището на гр.С.З., местност Д., с трайно предназначение на територията:земеделска и начин на трайно ползване:нива, с категория на земята : девета .

Изложили са твърдения, че са съсобственици в режим на СИО по силата на договор за замяна на 1/7 ид.част от имота, а ответникът е собственик на останалите 6/7 идеални части по силата на договор покупко-продажба..

Претендират допускането на имота до делба.

Ответникът не е подал отговор.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал процесния имот до делба между страните при квоти от 1/7 ид.част за Т.Т.Т. и А.К.Т. в режим на СИО, и от 6/7ид.части за И.С.И..

Въззивният съд счита, че относимите факти са били правилно установени от първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Установено е от събраните доказателства, че на 16.12.2010 г. е сключен договор за замяна, по силата на който Т.Т.Т. и А.К.Т. за придобили 1/7 идеална част от незастроен поземлен имот с площ от 699 кв.м., с идентификатор № 68850.8.77, находящ се в землището на гр.С.З., местност Д., с трайно предназначение на територията:земеделска и начин на трайно ползване:нива, с категория на земята : девета.

По силата на договор за покупко-продажба, сключен на 22.03.2001 г., И.С.И. е придобил 6/7 ид.части от нива с площ от 0,700 дка, девета категория, находяща се в м.Д. в землището на гр.С.З., съставляващо имот № 008070.

Видно от издадената скица от СГКК – гр.С.З. ПИ с идентификатор № 68850.8.77, с площ от 699, кв.м., находящ се в гр.С.З., м.Д. и с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване:нива, номер по предходен план : 008077.

От комбинираната скица за пълна или частична идентичност на ПИ 68850.8.77 се установява, че в имота има построени две полумасивни жилищни сгради.

               При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Разгледана по същество я намира за  неоснователна, поради следните  съображения:

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно допустимо, и по същество е правилно.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти от 1/7 ид.част, придобита в режим на СИО от  Т.Т.Т. и А.К.Т., и 6/7 ид.части, придобити от И.С.И..

Ето защо имотът следва да бъде допуснат до делба между страните при посочените квоти.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за постановяване на първоинстанционното решение в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика.

Делбеният недвижим имот представлява земеделска земя, поради което фактически построените в имота сгради са незаконни.

Тъй като сградите са незаконни постройки, то те не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и не следва да се допускат до делба отделно от поземления имот в който са изградени, а следва да бъдат ценени като подобрения във втората фаза на делбата.

В случая не намират приложение разрешенията, дадени в ППВС № 2/1982 г., т.к. същите са относими за  урегулирани поземлени имоти.

С оглед на всички изложени съображения въззивният съд намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите имат право на разноски във въззивното производство.

Такива следва да им се присъдят при условията на активна солидарност предвид съвместната им процесуална легитимация, в размер на 600,00 лв., с оглед представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението на въззивника, че разноски на въззиваемите в настоящото производство не следва да се присъждат, т.к. такива се дължат общо за делбеното производство.

Подлежащите на присъждане в настоящото производство разноски са подчинени на общите правила на чл.78 от ГПК и се присъждат на общо основание в зависимост от уважаването или отхвърлянето на въззивната жалба.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 362/11.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 5147/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.   

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК  И.С.И., ЕГН – **********, адрес: *** да заплати солидарно на Т.Т.Т., ЕГН – ********** и А.К.Т., ЕГН - **********, и двамата с адрес: гр.С.З., ул**********сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/-съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.   

            

       

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

 

                                                                                                          

                                                                                                           2.