№ 23
гр. Ловеч, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. М.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310100661 по описа за 2023 година
Субективно и обективно съединени искове по чл. 124 ал. 1 и чл. 537 ал. 2 от ГПК, чл.
108 от ЗС и насрещен иск по чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД и
чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., всички от гр. Ловеч, чрез
пълномощник адв. С. Т., против Й. М. М. от с. Б., общ. П., Г. С. С. от гр. Ловеч, Б. В. С. от
гр. Ловеч и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, с посочено основание чл. 108 от ЗС и
чл. 537 ал. 2 от ГПК.
В хода на процеса ответницата Й. М. М. е починала на 28.09.2024 г., поради което, на
основание чл. 227 от ГПК, е заличена като страна по делото и производството е продължило
с участието на нейните наследници по закон – И. И. М. /съпруг/ и И. И. К. /дъщеря/.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.1998 г., Р.М.М.., сестра на Й. М. М., продала
на наследодателя на ищците - С.И.Н.: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, съставляващо
самостоятелен обект с изградени в него баня и тоалетна,със светла площ 13.76 кв.м.,
принадлежащо към този момент към апартамент № 8 на четвърти етаж, ***, при граници:
***, ведно със съответната идеална част от принадлежащите към апартамента 5.16730%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно
място, съставляващо парцел първи в кв. 322 по плана на гр.Ловеч, при граници на дворното
място: от всички страни улици. Посочва се, че сделката е в задължителната нотариална
форма, като е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, т. 1,
рег.№ 843, д.№ 59 от 19.10.1998 г. на нотариус рег.№ 138 на НК, район PC - Ловеч.
Твърди се, че продавачката Р. М. се е легитимирала като собственик,с вписаните в
горепосочения нотариален акт документи за собственост: Нотариален акт за собственост №
105, т. 5, д. 1038/1989 г. на Ловешки районен съдия и Протокол от 07.05.1998 г. по гр.д.№
280/1996 г. на Ловешки районен съд. Същите документи за собственост, се твърди, че е
1
използвала Й. М., за да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот с № 186, т. 1, рег.№ 1763, д.№ 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, район PC
– Ловеч, като тя се оказала единствен наследник по закон на починалата през 2021 г. Р. М..
Предмет на констативния нотариален акт бил освен наследения апартамент № ***, намиращ
се в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80 в гр. Ловеч, но и Таванско помещение № 1,
въпреки че ищците уведомили предварително Й. М., че таванът е продаден отдавна на тях от
Р. М.. Идентичността на процесния имот се установявала, освен от приложените писмени
доказателства /нотариални актове и скица/, но и от Удостоверение за идентичност изх.№
2082-79-1/03.05.2023 г., издадено от Община Ловеч.
Въпреки уведомяването на Й. М. за таванското помещение, тя продала имуществото
по констативния нотариален акт на втория и третия ответник на 07.07.2022 г., съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, т. 4, рег.№ 5778, д.№
384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район PC - Ловеч, което имущество е
послужило за обезпечение на кредит, предоставен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на
втория и третия ответник, съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 141, т. 4, рег.№ 5781, д.№ 385/07.07.2022 г. на същия нотариус.
Ищците твърдят, че по тази причина, през лятото на 2022 г., след извършване на
продажбата от Й. М., установили, че не могат да влязат в собствения си имот – описаното
по-горе таванско помещение № 1, което наследодателят им С.Н. е закупил при условията на
СИО с първия ищец И. И. Н., като същото, съгласно Схема № 15-1483912/29.12.2022 г. на
СГКК - Ловеч, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, с идентификатор №
43952.504.128.80.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед 18-
12733/29.11.2022 г. на началник на СГКК - Ловеч, с адрес на имота: ***, като
самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80,
предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на
обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта: 43952.504.128.80.8, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.
Ищците посочват, че след смъртта на наследодателя им С.Н. на 29.08.2022 г.,
процесният имот е тяхна собственост, съгласно правилата на Закона за наследството, при
съотношение на правата им, както следва: за И. И. Н. /преживяла съпруга/ - 4/6 ид.части, за
И. С. И. /дъщеря/ - 1/6 ид.част и за Г. С. И. /дъщеря/ - 1/6 ид.част.
Отделно от соченото правно основание за собственост на ищците на процесния имот
- покупка и наследство, те считат, че са придобили имота и на отделно основание - изтекла
придобивна давност по чл.79 от ЗС, повече от 10 г., с начало 19.10.1998 г., от която дата е
техния Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, т. 1, рег.№ 843, д.№ 59
от 19.10.1998 г. на нотариус рег.№ 138 на НК, до 07.07.2022 г., от която дата е нотариалния
акт на ответниците Г. и Б. С.и.
Ищците твърдят, че са ползвали имота, като в момента в него имало останали техни
движими вещи, до които нямат достъп, в някои периоди дори са го отдавали под наем.
Посочват, че са правили опит да влязат в собствения си имот, предмет на делото, но поради
това, че купувачите Г. и Б. С. са сменили патрона на ключалката, достъпът им бил
възпрепятстван освен до помещението, но и до вещите, които са оставили в него. Водили
нееднократни разговори с купувачите /съпрузи/, но достъп им бил отказан и такъв нямали и
до сега, като подавали и жалба до Районна прокуратура - Ловеч.
Ищците считат, че Й. М. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост за недвижим имот, част от който не притежава, а именно Нотариален акт за
собственост на недвижим имот с № 186, т. 1, рег.№ 1763, д.№ 131/11.08.2021 г. на нотариус
рег.№ 139 на НК, район PC – Ловеч. Позовават се на постоянната практика на съдилищата,
2
вкл. ВКС, че продажбата на чужд имот не произвежда вещнотранслативно действие, т.е.
няма прехвърлителен ефект, като съставеният констативен нотариален акт за собственост №
186 от 11.08.2021 г. подлежи на отмяна по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Навеждат доводи, че Й. М. не е собственик на процесния имот, тъй като и нейния
наследодател, сестра й Р. М., към датата на смъртта си, не е била собственик, от което
следвало, че ответниците - купувачи Г. и Б. С.и също не са собственици.
Спрямо четвъртия ответник - Банката, ищците се позовават на нормата на чл. 167 от
ЗЗД, че „ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора
принадлежат на лицето, което я учредява“. С оглед на изложеното по-горе, че продавачът Й.
М. и купувачите Г. С. и Б. С., не са имали съответните права, ищците считат, че по
отношение на тях не е налице ипотека върху процесния имот, тъй като те са действителните
собственици.
Въз основа на изложеното, в исковата молба е отправено искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на всички ответници, че ищците
са собственици /съответно И. Н. на 4/6 идеални части, а И. И. и Г. И. на по 1/6 идеални
части/, на основание покупка, наследство и давност на описания по-горе самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.9 по КККР на гр. Ловеч, с адрес на
имота: ***, който самостоятелен обект се намира на ет. 5 в сграда с идентификатор №
43952.504.128.80, предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект,
брой нива на обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - няма, под обекта: 43952.504.128.80.8, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, който самостоятелен обект е описан като „таванско помещение № 1“ в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, т. 4, рег.№ 5778, д.№
384/07.07.2022 г. на нотариус рег.№ 565 на НК, район РС – Ловеч, и в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141, т. 4, рег.№ 5781, д.№
385/07.07.2022 г. на същия нотариус.
Ищците молят, да бъдат осъдени ответниците Г. С. С. и Б. В. С. да им предадат
владението на имота.
Ищците молят също, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, да бъде отменен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 186, т. I, рег.№ 1763, дело № 131/11.08.2021 г. на
Нотариус рег.№ 139 на НК, район РС – Ловеч, в частта, с която Й. М. М. е призната за
собственик на таванското помещение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт А.Ч., с който е изразено
становище за неоснователност на предявените искове, по които Банката е легитимиран
ответник. Изложени са доводи, че сделката – продажба по Нотариален акт № 37/19.10.1998
г., том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус Цветослав Лазаров, от която ищците
черпят правата си, е нищожна, тъй като таванското помещение не е годен обект за правна
сделка, а е принадлежност към жилището и може да се придобива самостоятелно само ако е
променен статута му по начин, даващ възможност за притежанието му като самостоятелен
обект, а в случая нямало такива данни.
В срок е постъпил отговор и от Й. М. М., чрез пълномощник адв. В. И.-К., с който
също е изразено становище за неоснователност на исковете, като са изложени доводи за
нищожност на прехвърлителната сделка относно процесното таванско помещение с
цитирания по-горе Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г., поради липса на
предмет и противоречие със закона, при което същата не е породила правни последици.
3
В срока за отговор, Й. М. М. е подала и насрещна искова молба против ищците, за
прогласяване нищожност на сделката по цитирания Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843,
дело № 59/1998 г., с предмет процесното таванско помещение. Поддържат се доводите за
нищожност на тази сделка, поради невъзможен предмет /основание по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД/ и
противоречие със закона /основание по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД/. Отправено е и искане за отмяна
на посочения нотариален акт.
Останалите двама ответници – Г. С. С. и Б. В. С. не са подали писмен отговор в
законоустановения едномесечен срок.
С Определение от 30.08.2023 г. съдът прие, на основание чл. 211 ал. 1 от ГПК, за
разглеждане в настоящото производство предявения от Й. М. М. от с. Б., общ. П., против И.
И. Н., И. С. И. и Г. С. И., всички от гр. Ловеч, НАСРЕЩЕН ИСК за прогласяване нищожност
на сделка – продажба по Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на Ловешки
районен съд, с предмет процесното таванско помещение.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответниците
по насрещния иск, чрез адв. С. Т., с който считат, че насрещният иск за прогласяване
нищожност е допустим, но неоснователен, като са изложили аргументи. Относно искането
за отмяна на нотариалния акт № 37/1998 г., в който е обективирана сделката, считат, че е
недопустимо.
В съдебно заседание ищцата И. И. Н. се явява лично и моли да се уважи исковата им
претенция, като счита, че законно са закупили таванското помещение преди много време.
Ищците И. и Г. И., редовно призовани, не се явяват. Всички ищци се представляват от
адвокат Ст. Т., която поддържа всички предявени искове и моли да бъдат уважени, а
насрещният иск – отхвърлен. Моли и за присъждане на разноските по делото съгласно
представен списък. В писмена защита на процесуалния представител са развити подробни
съображения за основателност на исковите претенции, респ. неоснователност на насрещния
иск, както и недопустимост на искането за отмяна на нотариалния акт по сделката с №
37/1998 г.
Ответниците И. И. М. и И. И. К., заместили, на основание чл. 227 от ГПК,
починалата ответница Й. М. М., редовно призовани, не се явяват. И. К. се представлява от
адв. В. К., която поддържа предявения насрещен иск и отговора на исковата молба. По
същество, моли за отхвърляне на исковите претенции, като неоснователни и недоказани,
както и да бъде уважен предявения насрещен иск за нищожност на сделката продажба на
таванското помещение, обективирана в Нотариален акт № 37 от 1998 г. Моли и за
присъждане на разноските по делото съгласно представен списък.
Ответниците Г. С. С. и Б. В. С. се явяват лично и молят за отхвърляне на
предявените искове, като заявяват, че са закупили апартамента си заедно с процесното
таванско помещение.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се представлява в
съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. В писмени молби от
4
упълномощен юрисконсулт, се поддържа депозирания от тях отговор на исковата молба за
неоснователност и недоказаност на исковете на ищците. Моли за отхвърляне на исковете и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Банката, на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите и становищата на
страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
С Нотариален акт за собственост № 105, т. V, д. 1038/1989 г. на Ловешки районен
съдия, В.Г.Д. и Р. М. Д. са придобили собствеността върху жилище, строено на държавно
място от ЖСК ***, а именно: апартамент № ***, в сградата на етажна собственост ЖСК
***, на IV етаж, с площ от 78.13 кв.м., заедно с таванско помещение № 1, при съседи: ***, и
мазанско помещение № 8, ведно с принадлежащите му 5.16730% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I
в кв. 322 по плана на гр. Ловеч, при съседи: от всички страни - улици.
Съгласно Протокол от 07.05.1998 г. по гр.д.№ 280/1996 г. на Ловешки районен съд, с
който е приета и одобрена спогодба за делба, Р. М. Д. е получила в свой реален дял и станала
изключителен собственик на описания по-горе апартамент № 8, *** етаж IV на ж.бл. *** в
ж.к. *** в гр. Ловеч, от 78.13 кв.м., заедно с таванско помещение № 1 и мазанско помещение
№ 8 и прилежащите му посочени по-горе идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно дворно място.
Сключен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален
акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59 от 19.10.1998 г. на нотариус рег.№ 138 на НК, с район PC
– Ловеч, по силата на който Р. М. Д. продала на С.И.Н. следния свой собствен недвижим
имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 /едно/, съставляващо самостоятелен обект с
изградени в него баня и тоалетна, със светла площ 13.76 кв.м., принадлежащо към този
момент към апартамент № ***, вход *** на ЖСК *** в ж.к. *** - гр. Ловеч, при граници:
***, ведно със съответната идеална част от принадлежащите към апартамента 5.16730%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно
място, съставляващо парцел I в кв. 322 по плана на гр. Ловеч, при граници на дворното
място: от всички страни улици.
От Удостоверение за наследници № 1491/27.04.2021 г., издадено от Община Ловеч,
се установява, че Р. М. Д. е починала на 06.04.2021 г. и оставила за свой наследник по закон
Й. М. М., нейна сестра. Последната, в това си качество и легитимирайки се с нотариалния
акт за собственост № 105, т. V, д. 1038/1989 г. на ЛРС и протокола от 07.05.1998 г. по гр.д.№
280/1996 г. на ЛРС за съдебна спогодба за делба, удостоверяващи право на собственост в
полза на сестра й, се снабдила на основание чл. 587 ал. 1 от ГПК, с констативен нотариален
акт за собственост № 186, т. I, рег.№ 1763, дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на
НК, с район PC – Ловеч, с който е призната за собственик по наследство на описания по-
горе апартамент № 8, находящ се в *** в сградата на етажна собственост на ЖСК *** – блок
***, *** на IV /четвърти/ етаж, с площ от 78.13 кв.м, заедно с Таванско помещение № 1, при
описаните съседи, мазанско помещение № 8, и принадлежащите му 5.16730% идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, който апартамент
5
представлява самостоятелен обект с идентификатор № 43952.504.128.80.8 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 г. на
изп. директор на АГКК в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.
На 07.07.2022 г., е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с Нотариален акт № 140, том IV, рег.№ 5778, дело № 384/2022 г. на нотариус рег.№
565 на НК, с район PC - Ловеч, по силата на който Й. М. М. продала на ответниците Г. С. С.
и Б. В. С. същия апартамент, заедно с таванското помещение № 1, посочено с площ 5 кв.м.,
избеното помещение и съответните общи части на сградата.
С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 141,
том IV, рег.№ 5781, дело № 385/07.07.2022 г. на същия нотариус, купувачите Г. и Б. С.и са
учредили договорна ипотека върху същия имот в полза на ответника „Юробанк България“
АД, като обезпечение на предоставен им от Банката кредит.
Издадена е Схема № 15-1483912/29.12.2022 г. от СГКК-Ловеч на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.9 по КККР на гр. Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80,
предназначение на самостоятелния обект: „друг вид самостоятелен обект“, брой нива на
обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво - 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта: 43952.504.128.80.8, над обекта: няма, стар идентификатор: няма.
Установява се, че последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е със
Заповед 18-12733/29.11.2022 г. на началника на СГКК-Ловеч.
От приложеното удостоверение за идентичност на урегулиран поземлен имот изх.№
2082-79-1/03.05.2023 г., издадено от Община Ловеч, е видно, че самостоятелният обект в
сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.9 по КККР на гр. Ловеч, описан в
горепосочената схема на СГКК-Ловеч, е идентичен с недвижим имот „ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 1“, описан в точка № 1 от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 37/19.10.1998 г., том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г., издаден от Ловешки
районен съд и вписан в Службата по вписванията - Ловеч.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 915/18.04.2023 г., издадено от Община
Ловеч, С.И.Н., който през 1998 г. е закупил само таванското помещение, е починал на
29.08.2022 г. и оставил за свои наследници ищците по делото: И. И. Н. – съпруга, И. С. И. и
Г. С. И. – дъщери. Бракът между С.Н. и И. Н. е сключен на 13.05.1984 г. /видно от
приложеното удостоверение за граждански брак/, при което процесното таванско помещение
е закупено по време на брака им и се явява съпружеска имуществена общност.
По делото е обявен за безспорен факта, че към 1998 г. и към настоящия момент
ищците не са притежавали и не притежават апартамент в ж.к. *** в гр. Ловеч, бл. № ***,
*** предишно наименование ЖСК ***.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице
архитект, се установява, че след проучване в техническия архив на Община Ловеч, вещото
лице е констатирало, че архитектурния проект за ЖСК *** е одобрен през 1984 г. и се състои
от две четириетажни жилищни секции – *** и „Б“. Апартамент № 8 е разположен на
четвъртия етаж на секция ***, а таванско помещение № 1 е разположено над кухнята на
апартамент № 8. Към архитектурната част е запазен лист, на който ръкописно са записани
площите на всички апартаменти и на прилежащите към тях мази и тавани, като към
апартамент № 8, това са таван № 1 с площ 13.76 кв.м. и мазе № 8 с площ 10.43 кв.м.
6
Според експертното заключение, по одобрения проект за ЖСК ***, секция ***,
процесното таванско помещение представлява таванска стая /складово помещение/ към
апартамент № 8. Към 1998 г., същото не отговаря на изискванията за самостоятелен обект по
действалата тогава Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство. Таванско помещение № 1 към апартамент № 8 е нанесено като
самостоятелен обект с идентификатор 43952.504.128.80.9 в КККР на гр. Ловеч със Заповед
№ 18-12733/29.11.2022 г. на началника на СГКК-Ловеч, с предназначение: „друг вид
самостоятелен обект“, с площ – 15.75 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – няма, под обекта - 43952.504.128.80.8, над обекта – няма. Не се намерили
строителни книжа /одобрен проект и разрешение за строеж/, въз основа на които в
процесното таванско помещение № 1 е изграден санитарен възел, т.е. извършено е
преустройство. Вещото лице е констатирало, че в таванското помещение има изградена ВиК
инсталация, която не е самостоятелна, а представлява отклонение от ВиК инсталацията на
апартамент № 8, което се установило при направената при огледа на място проба с пускане
на вода в таванското помещение, при което изразходваното количество вода се отчитало на
водомера на апартамент № 8.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, от
които се установява, че след закупуването на таванското помещение от наследодателя на
ищците през 1998 г., те са упражнявали владение върху него до продажбата му на
ответниците С.и през 2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с няколко
субективно и обективно съединени искове, както следва: положителен установителен иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК срещу ответниците И. И. М. и И. И. К. /като
правоприемници на Й. М. М./ и срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за установяване право
на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80.9
по КККР на гр. Ловеч, представляващ таванско помещение; акцесорен иск по чл. 537 ал. 2 от
ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, т. I, рег.№ 1763,
дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, в частта, с която Й. М. М. е призната
за собственик на таванското помещение; ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу
ответниците Г. С. С. и Б. В. С. за предаване владението върху същия недвижим имот, както
и НАСРЕЩЕН ИСК от И. И. М. и И. И. К. /като правоприемници на Й. М. М./ против
ищците с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, за
прогласяване нищожност на сделка – продажба по Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело
№ 59/1998 г. на Нотариус рег.№ 138, с район на действие Ловешки районен съд, с предмет
процесното таванско помещение, поради невъзможен предмет и противоречие със закона,
като се иска и отмяна на цитирания нотариален акт.
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС ищците
претендират право на собственост върху таванското помещение, като правоприемници на
наследодателя си С.И.Н. на основание сделка покупко-продажба по Нотариален акт №
37/19.10.1998 г., том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, и на второ
7
основание – давностно владение.
Установи се, че по силата на тази сделка от 19.10.1998 г., С.И.Н. е закупил следния
недвижим имот: „Таванско помещение № 1 /едно/, съставляващо самостоятелен обект с
изградени в него баня и тоалетна, със светла площ 13.76 кв.м., принадлежащо към този
момент към апартамент № 8 /осем/ на IV /четвъртия етаж/, вход *** на ЖСК *** в ж.к. *** -
гр. Ловеч, при граници: ***…“.
По делото няма спор относно идентичността на таванското помещение, предмет на
горепосочената сделка и таванското помещение като принадлежност към апартамент № 8,
което фигурира в нотариалния акт за собственост № 186/11.08.2021 г., с който се е снабдила
Й. М. М. и впоследствие на 07.07.2022 г. се е разпоредила с апартамента, заедно с
прилежащото към него таванско помещение, независимо от разликата в площта, с което
същото е индивидуализирано /13.76 кв.м. по първата сделка от 19.10.1998 г. и 5 кв.м. по
втората сделка от 07.07.2022 г./.
Съдът счита, че таванското помещение по своята същност представлява
принадлежност към жилището по смисъла на чл. 37 от ЗС и следва собствеността на
главната вещ, съгласно разпоредбата на чл. 98 от ЗС, според която „принадлежността следва
главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго“. По аналогия с избеното
помещение, което също е принадлежност към главната вещ, таванското помещение може да
се придобива самостоятелно само ако е променен статутът му по начин, даващ възможност
за притежанието му като самостоятелен обект /Решение № 1368/03.12.2008 г. по гр.д. №
4834/2007 г. на IV ГО на ВКС/.
Съгласно чл. 88 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство /отм. 2001 г./ и действала към датата на
прехвърлителната сделка от 19.10.1998 г., в подпокривното пространство на жилищните
сгради могат да се проектират жилища, ателиета и складови помещения, както и стаи за
ползване от обитателите на жилищата за творческа, научна и друга дейност. Към ателиетата
се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка).
От заключението на вещото лице архитект по съдебно-техническата експертиза,
което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, следва извода, че
процесното таванско помещение не е било преустроено в самостоятелен обект по надлежния
ред, тъй като макар и да се установи наличието на санитарен възел, изграждането му е
станало без одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, в който смисъл са
констатациите на вещото лице. От експертното заключение се установи, че по одобрения
през 1984 г. проект за ЖСК ***, секция ***, процесното таванско помещение представлява
таванска стая /складово помещение/ към апартамент № 8. Освен това, във връзка със
санитарния възел, от заключението се установи, че в таванското помещение няма
самостоятелен водомер, а отчитането на ползваната вода е свързано с ВиК инсталацията на
намиращия се под него апартамент № 8. Този факт също е в потвърждение на извода, че
въпросното таванско помещение следва да се разглежда единствено като принадлежност към
главната вещ, какъвто е апартамент № 8, по смисъла на чл. 98 от ЗС. По аргумент от това,
8
същото няма характеристиките на ателие, в който смисъл съдът намира за неоснователни
доводите на ищците в писмената защита на процесуалния им представител.
Горният извод не може да бъде променен и от обстоятелството, че таванското
помещение е заснето като „друг вид самостоятелен обект“ с идентификатор
43952.504.128.80.9 по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ловеч
на основание заповед за изменението й от 29.11.2022 г. на началника на СГКК-Ловеч. Видно
от приложената схема на обекта от 29.12.2022 г., наследодателят на ищците - С.И.Н. е
посочен като собственик, на основание нотариалния акт за покупко-продажба от 19.10.1998
г. С оглед изложените по-горе съображения, че към датата на тази сделка таванското
помещение не е имало самостоятелен статут, съдът счита, че то не е придобило такъв и
впоследствие, предвид липсата на данни за надлежно извършено преустройство и промяна
на предназначението му въз основа на съответни строителни книжа по смисъла на § 5, т. 36
от ДР на ЗУТ, поради което същото следва да се разглежда единствено като принадлежност
към главната вещ - апартамент № 8.
От всичко изложено по-горе, съдът счита, че процесното таванско помещение не е
годен самостоятелен обект на собственост и не може да се придобива отделно от главната
вещ, към която принадлежи, чрез правна сделка или по давност.
Според съдебната практика, по изключение таванско помещение може да се придобие
по давност или чрез правна сделка отделно от обекта, към който принадлежи, но само от
лице, което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към обекта,
към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния проект на сградата
принадлежи и друго складово помещение /Решение № 81 от 04.04.2014 г. по гр.д.№
5556/2013 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 87 от 26.05.2017 г. по гр.д.№ 3595/2016 г. на ВКС, I
г.о./. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй като по делото е обявен за безспорен факта, че
купувачът С.И.Н., а впоследствие неговите правоприемници – ищците, не са притежавали
самостоятелен обект в същата сграда.
С оглед направения извод, че процесното таванско помещение не представлява
самостоятелен обект, то не е могло да бъде годен обект на правна сделка отделно от главната
вещ, от което следва, че процесният договор за продажба от 19.10.1998 г., по силата на който
е прехвърлено на наследодателя на ищците, е имал невъзможен предмет. Освен това, този
договор за продажба на таванското помещение отделно от главната вещ, е сключен в
противоречие със закона, тъй като се установи, че то не е било преустроено в самостоятелен
обект по смисъла на действалата към момента на прехвърлителната сделка Наредба №
5/17.05.1995 г., при което с продажбата му като отделен обект са нарушени принципните
правила на чл. 37 и чл. 98 от ЗС, че принадлежността следва главната вещ.
Съгласно чл. 26 ал. 1, предл. първо и ал. 2, предл. първо от ЗЗД, нищожни са
договорите, които противоречат на закона, както и тези, които имат невъзможен предмет.
С оглед установените по-горе пороци на процесния договор за продажба на
таванското помещение по нот.акт № 37/19.10.1998 г., съдът счита, че същият се явява
9
нищожен и на двете посочени основания – невъзможен предмет и противоречие със закона.
В този смисъл предявения насрещен иск за прогласяване нищожността на договора на
посочените две основания се явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се отбележи, че нищожният договор не поражда правни последици.
Следователно, не е настъпил присъщия на този вид договори вещно-прехвърлителен
транслативен ефект, т.е. собствеността върху таванското помещение не е преминала върху
купувача С.И.Н. и е останала в патримониума на продавача Р. Д., а след нейната смърт
правото на собственост е наследено от правоприемника й Й. М.. С оглед на това, съдът
счита, че последната законосъобразно се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост – нот. акт № 186, т. I, рег.№ 1763, дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№
139 на НК, който удостоверява с обвързваща третите лица материална доказателствена сила,
че към 11.08.2021 г. тя е била собственик на процесното таванско помещение № 1, като
принадлежност към апартамент № 8. Като титуляр на правото на собственост, Й. М. М. е
имала право да се разпореди с апартамента, заедно с принадлежащото му таванско
помещение и е сторила това, сключвайки договор за покупко-продажба с ответниците Г. С.
С. и Б. В. С., които, на основание този договор, обективиран в Нотариален акт №
140/07.07.2022 г., том IV, рег.№ 5778, дело № 384/2022 г. на нотариус рег.№ 565, се явяват
пълноправни собственици на таванското помещение като принадлежност към апартамент №
8, с всички произтичащи от това правомощия, включително да учредят ипотека върху имота,
в който смисъл е сключения от тях договор за учредяване на договорна ипотека в полза на
ответника „Юробанк България“ АД по Нотариален акт № 141/07.07.2022 г., том IV, рег.№
5781, дело № 385/2022 г. на същия нотариус.
При всички тези съображения, всички искове на ищците И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И.
- иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху процесното
таванско помещение и предаване на владението му по чл. 108 от ЗС, както и акцесорния иск
по чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна на Нотариален акт за собственост № 186, т. I, рег.№ 1763,
дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, досежно таванското помещение, се
явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Както се посочи, насрещният иск на ответниците И. И. М. и И. И. К. /заместили в
хода на процеса Й. М. М./, с правно основание чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, за прогласяване нищожност на договор за продажба от 19.10.1998 г.,
обективиран в Нотариален акт № 37, т. I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138,
с район на действие Ловешки районен съд, с предмет процесното таванско помещение, се
явява основателен и следва да бъде уважен, като се прогласи нищожност на договора,
поради невъзможен предмет и противоречие със закона.
Що се касае до предявения иск от тези ответници по чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна
на цитирания по-горе нотариален акт за покупко-продажба, съдът намира, че този иск е
недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да
се прекрати в тази част по следните съображения: разпоредбата на чл. 537 ал. 2 ГПК има
предвид отмяна на охранителния акт, с който се засягат правата на трети лица. Тук попадат
10
случаите на издаден констативен нотариален акт или нотариален акт по обстоятелствена
проверка, който засяга правата на ищеца при позитивно решение по предявен иск за
собственост. Нотариален акт, чрез който се извършва правна сделка, не може да бъде
отменен на това основание, а защитата срещу такъв акт се осъществява чрез предявяване на
иск за собственост срещу приобретателя по сделката, като в случая е предявен иск за
нищожност на сделката, който съдът прие за основателен и търсената защита е постигната.
С оглед отхвърлянето изцяло на всички искове на ищците и уважаването на
насрещния иск, следва да бъде отхвърлено изцяло и искането им за присъждане на
направените от тях разноски по делото, включително за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвоката им по чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за
оказаната безплатна правна помощ във връзка с насрещния иск.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците следва да
заплатят на ответниците И. И. М. и И. И. К. /като правоприемници на Й. М. М./ направените
разноски по делото, съгласно представения списък, а именно: 50.00 лева – държавна такса за
насрещния иск, 10.00 лева – такса за вписването на насрещната искова молба, 200.00 лева –
депозит за експертиза и 1200.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по
договор за правна защита и съдействие от 05.06.2023 г., или общо разноски: 1460.00 лева.
Освен това, ищците следва да заплатят на ответника „Юробанк България“ АД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено на основание чл. 78 ал.
8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ответниците Г. С. С. и Б. В. С. не са претендирали разноски, нито има данни да са
направили такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от И. И. Н., ЕГН
**********, И. С. И., ЕГН **********, и Г. С. И., ЕГН **********, всички с адрес: ***,
против И. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. П., обл. П., ул. ***, И. И. К., ЕГН
**********, с адрес: *** /двамата заместили в хода на процеса Й. М. М., ЕГН **********,
на основание чл. 227 от ГПК/, Г. С. С., ЕГН **********, Б. В. С., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, бл. ***, *** ет. ***, и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул. „Околовръстен път“ №
260, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че И. И. Н. е
собственик на 4/6 идеални части, И. С. И. е собственик на 1/6 идеална част и Г. С. И. е
собственик на 1/6 идеална част, на основание покупка, наследство и давност, на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
43952.504.128.80.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени
със Заповед РД-18-10/17.04.2007 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед
№ 18-12733/29.11.2022 г. на началник на СГКК-Ловеч, с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор № 43952.504.128.80,
11
предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на
обекта: 1, площ от 15.75 кв.м., ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта: 43952.504.128.80.8, над обекта: няма, стар идентификатор: няма,
който самостоятелен обект е описан като „таванско помещение № 1“ в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 140, том IV, рег.№ 5778, дело № 384/07.07.2022 г. на
нотариус рег.№ 565 на НК, район РС – Ловеч, и в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 141, том IV, рег.№ 5781, дело № 385/07.07.2022
г. на същия нотариус, както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за осъждане на
ответниците Г. С. С. и Б. В. С., да предадат на ищците И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И.
владението на гореописания недвижим имот, и иск с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК,
за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 186, том I, рег.№ 1763,
дело № 131/11.08.2021 г. на нотариус рег.№ 139 на НК, с район РС-Ловеч, в частта, в която
Й. М. М., ЕГН **********, е призната за собственик по наследство на Таванско помещение
№ 1 /едно/, при съседи: ***.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26 ал. 2, предл. първо и чл. 26 ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, Договор за продажба на недвижим имот от 19.10.1998 г., обективиран в
Нотариален акт № 37, том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г. на нотариус рег.№ 138, с район на
действие Ловешки районен съд, с който Р. М. Д., ЕГН **********, продала на С.И.Н., ЕГН
**********, следния свой собствен недвижим имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1
/едно/, съставляващо самостоятелен обект с изградени в него баня и тоалетна, със светла
площ 13.76 кв.м., принадлежащо към този момент към апартамент № ***, вход *** на ЖСК
*** в ж.к. *** - гр. Ловеч, при граници: ***, ведно със съответната идеална част от
принадлежащите към апартамента 5.16730% идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху държавно място, съставляващо парцел I /първи/ в кв. 322 по плана
на гр. Ловеч, при граници на дворното място: от всички страни улици.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, искът на И. И. М. и И. И. К.
/заместили в хода на процеса Й. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 227 от ГПК/, с
правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, за отмяна на горепосочения Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 37/19.10.1998 г., том I, рег.№ 843, дело № 59/1998 г.
на нотариус рег.№ 138, с район на действие Ловешки районен съд,и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., с горните данни, да заплатят на И. И. М. и
И. И. К. /заместили в хода на процеса Й. М. М./, с горните данни, сумата 1460.00 лв. /хиляда
четиристотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., с горните данни, да заплатят на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с горните данни, сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. И. Н., И. С. И. и Г. С. И., с горните данни, за
присъждане на направените от тях разноски по делото, включително за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на
адвоката, оказал им безплатна правна помощ във връзка с насрещния иск.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищците по насрещния иск – И. И. М. и И.
И. К., шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязване на същото в
Службата по вписванията - гр. Ловеч.
12
Решението в прекратената част е с характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Ловешкия окръжен в едноседмичен срок от връчването му
на страните, а в останалата част подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13