№ 1866
гр. София , 12.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110135673 по описа за 2021 година
намери следното.
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от К. ИВ. ЯН. за обезпечение
на предявените от него отрицателни установителни искове срещу „Топлофикация София“
ЕАД за недължимост на сумата от 2862,51 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2021г. и 362,99 лева – лихва за забава
за периода от 01.07.2011г. до 30.05.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
22.07.2015г. по гр.д. № 10385/2013г. на СРС, 81 състав. Исканата обезпечителна мярка е
спиране на изпълнението по изп.д. № 20208380402418, по описа на ЧСИ Милен Бъзински с
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.
Ищецът поддържа, че срещу него била издадена заповед за изпълнение, като в последствие
се е развило и исково производство, приключило с Решение № III-80-155 от 27.05.2014г. на
СРС, влязло в сила след потвърждаване с влязло в сила решение от 29.06.2015г. по в.гр.д. №
16795/2014г. на СГС, IV-д състав. На 22.07.2015г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца, въз осноива на който било образувано изп.д.
№ 20208380402418 по описа на ЧСИ Милен Бъзински. Ищецът поддържа, че считано от
датата на влизане в сила на решението /29.06.2015г./ ответникът не бил предприемал
действия по изпълнение в продължение на повче от 5 години, поради което вземането било
погасено по давност. Ищецът сочи, че бил получил съобщение за образувано изпълнително
дело едва на 16.02.2021г., което не прекъсвало давността, Счита, че изпълнителното дело
било прекратено поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
вземанията били погасени по давност.
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на
обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
1
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а предявените
искове са процесуално допустими.
Обезпечителната нужда се извежда от обстоятелството, че производството по
изпълнителното дело не е прекратено с акт на съдебен изпълнител, поради което е налице
опасност, в случай на уважаване на отрицателния установителен иск, да бъдат предприети
междувременно действия по принудително изпълнение на оспореното от ищците вземане.
Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е допустима и подходяща за
обезпечение на този вид искове.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира, че същата не може да
се изведе единствено от представените с исковата молба писмени доказателства. Същите
установяват правния интерес на ищеца, както и твърдените от него дати издаване на
изпълнителния лист и на образуване на висящото изпълнително дело. При предявен
отрицателен установителен иск основан на изтекла погасителна давност, доказателствената
тежест за установяване на обстоятелствата, водещи до нейното спиране или прекъсване,
пада върху ответника, чието становище не е изслушано в настоящия етап на
производството. Именно наличието или липсата на такива обстоятелства са релевантни за
евентуалната основателност на иска. Съгласно съдебната практика, обаче, преценката за
вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца
твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок
при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД. Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение
винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му
основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето
защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато по реда на чл. 391,
ал. 1, т. 2 ГПК при представяне на гаранция в пари. Водим от тези предмета и цената на
предявения иск съдът приема, че парична гаранция в размер на 300 лева би била достатъчна
за да обезщети евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът би могъл да
претърпи от обезпечението в случай на неоснователност на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявените от К. ИВ. ЯН. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 517, вх. В, ап. 90 срещу „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. Ул. „Ястребец“ № 23Б,
отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2862,51 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия
за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2021г. и 362,99 лева – лихва за забава за периода от
2
01.07.2011г. до 30.05.2013г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.07.2015г. по
гр.д. № 10385/2013г. на СРС, 81 състав, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ
НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д. № 20208380402418 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с
рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, до приключване на производството по
настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по
депозитната банкова сметка на Софийски районен съд парична гаранция в размер на 300
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищците съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните /чл. 396, ал. 1, пр. последно ГПК/.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3