№ 14976
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20241110148018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е..М..“ ЕООД срещу С. П. В., с която
по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 5 500
лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № ..../20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането;
сумата от 287,04 лв., представляваща договорна лихва за периода от
25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., и сумата от 330,64 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че на 20.08.2022 г. между „Т Б...“ ЕАД като кредитор и С.
П. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
...., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на 5 500 лв., срещу което последният се
задължил да върне отпуснатия и усвоен кредит, чиято обща стойност с
включен ГПР била в размер на 6 810,24 лв., на 48 месечни погасителни вноски
с краен срок на издължаване - 25.08.2026 г. Поддържа, че след усвояване на
кредита ответницата не изпълнила задълженията си по договора, като на
основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ и чл. 16, т. 2 от договора и поради непогасяване на
вноски с падежи 25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г. цялото задължение
по договора било обявено за предсрочно изискуемо. Ответницата била
1
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
договора на 27.02.2023 г. Поддържа, че по силата на договор за цесия от
25.04.2024 г., сключен между „Е..М..“ ЕООД и „Т Б...“ ЕАД, ищецът придобил
вземанията на цедента спрямо ответницата по договора за потребителски
кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности съгласно
Приложение № 1 към договора за цесия. Твърди, че на адреса на ответницата е
изпратено уведомление за извършената цесия. В условията на евентуалност,
поддържа, че с връчването на ответницата на приложеното към исковата
молба уведомление по чл. 99 ЗЗД, същата следва да се счита за надлежно
уведомена за извършената цесия. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответницата С. П. В., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че на 27.02.2023 г. е получила уведомление от „Т Б...“ ЕАД за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. Посочва, че на 20.08.2022 г. сключила Договор № .... за
покупко-продажба извън търговски обект с „В Л“ ЕООД, като на същата дата
била одобрена от „Т Б...“ ЕАД за сключване на договор за потребителски
кредит. Твърди, че на 19.12.2022 г. направила валиден отказ от договора за
покупко-продажба извън търговски обект, за което уведомила чрез изпратено
по електронна поща уведомление както дружеството, така и „Т Б...“ ЕАД.
Поддържа, че съгласно чл. 53 ЗЗП упражненото право на отказ води до
прекратяване на задълженията на страните по договора. Счита, че по този
начин е направила валиден отказ и от двата договора. Поддържа още, че на
19.12.2022 г. е заплатила транспортните разходи на куриерска фирма „Е“ за
връщане на продуктите на фирма „В Л“ ЕООД от гр. АДРЕС, с оглед на което
на практика няма други неуредени финансови взаимоотношения нито с „Т
Б...“ ЕАД, нито с „В Л“ ЕООД. Твърди, че не е заплащала суми по договора за
потребителски кредит. Релевира възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит поради липса на представителна власт на лицето Н Г С,
вписано като пълномощник на кредитора „Т Б...“ ЕАД в договора. Ето защо
счита, че не дължи претендираните вземания. Твърди, че не е дала повод за
завеждане на делото, съответно не дължи на ищеца разноските по делото.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г.
по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция
2
са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от С. П. В. и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
За основателността на предявените установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Т Б...“ ЕАД
и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по което кредиторът е предоставил на
кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне
при посочените условия и срок; настъпване и обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането за връщане на кредита спрямо ответницата; че е
налице валидна клауза, уреждаща дължимостта на претендираната договорна
/възнаградителна/ лихва, включително и нейния размер; изпадането на
ответницата в забава и размера на обезщетението за забава, както и че ищецът
е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за
цесия, сключен с „Т Б...“ ЕАД, включването на процесните вземания в
предмета на договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилата
промяна в кредиторите.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания на
уговорения падеж, както и възраженията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
Приет като писмено доказателство по делото е Договор № ..../20.08.2022
г. за покупко-продажба извън търговски обект, сключен между „В Л“ ЕООД
като продавач и ответницата С. П. В. като купувач, по силата на който
продавачът продава на купувача стоките съгласно спецификацията по чл. 2 от
договора срещу задължението на последния да заплати продажна цена в общ
размер на 13 540 лв. Съгласно чл. 2 от договора продавачът направил отстъпка
на купувача в размер на 8 040 лв., като остатъкът от сумата за плащане бил в
размер на 5 500 лв. От чл. 3.2. от договора следва, че купувачът може да
изплати част или целия размер на остатъка от продажната цена чрез
потребителски кредит, отпуснат от банка или нефинансова институция, в
размер на 5 500 лв. Договорът е подписан за купувач, като ответницата не
оспорва положения подпис.
От заявление-декларация за установяване на договорни отношения
следва, че на 20.08.2022 г. ответницата е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит от „Т Б...“ ЕАД. Заявлението е подписано от
ответницата, която не оспорва положения подпис.
3
Приета по делото е декларация от 20.08.2022 г., по силата на която
ответницата е декларирала, че е информирана относно това, че ще изплаща
продуктите, закупени от „В Л“ ЕООД, чрез стоков кредит, сключен с „Т Б...“
ЕАД, съгласно условията, посочени в договора за кредит, с които е
предварителна запозната и е съгласна с разходите по кредита. Декларацията е
подписана от ответницата, която не оспорва положения подпис.
Съдът намира за установено наличието на възникнало на 20.08.2022 г.
между „Т Б...“ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата С. П. В. в
качеството на кредитополучател облигационно правоотношение въз основа на
Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 5 500 лв. под формата
на разсрочено плащане за стока „1 бр. система за почистване“ с единична цена
от 5 500 лв., която последният се задължил да върне в срок до 25.08.2026 г. на
48 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер по 141,88 лв., ведно с
дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва, съгласно погасителния план
по чл. 11.2. от договора, при годишен лихвен процент на кредита в размер на
10,90% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 11,36%, като
общата дължима от потребителя сума е в размер на 6 810,24 лв. Представен по
делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от „Т Б...“ ЕАД. Приета по делото е декларация от
20.08.2022 г., че потребителят е получил от продавача стоката, описана в чл. 8
от договора за потребителски кредит. Декларацията е подписана от
ответницата, която не оспорва положения подпис.
По силата на чл. 14.1. от договора за потребителски кредит за откриване
на сметката по чл. 7.2.1. страните подписват отделен (рамков) договор, за
който се прилагат „Общи условия за предоставяне на платежни услуги на
физически лица от „Т Б...“ ЕАД“. Установява се, че на 20.08.2022 г. между „Т
Б...“ ЕАД като доставчик на платежни услуги и ответницата като потребител е
сключен и Рамков договор за платежни услуги за физически лица, по силата на
който доставчикът се е задължил да предоставя на потребителя платежни
услуги, изброени в чл. 1, и банкови карти – дебитни и кредитни, както и
интернет банкиране, срещу задължението на потребителя да заплаща такси и
комисионни съгласно стандартната тарифа на банката. Приобщени по делото
са Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от
„Т Б...“ ЕАД. Общите условия са приети с подписването им от ответницата на
20.08.2022 г., която не оспорва положения подпис.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че „Т Б...“ ЕАД е превело чрез преводно нареждане за кредит
превод от 24.08.2022 г. на „В Л“ ЕООД сумата в общ размер от 43 400 лв., към
което преводно нареждане е предоставен списък на лицата, закупили стоки от
„В Л“ ЕООД, в който списък ответницата С. П. В. фигурира като клиент,
закупил система за почистване на цена от 5 500 лв.
От всичко изложено дотук, съдът намира за доказано наличието на
4
възникнало по силата на процесния договор за потребителски кредит
облигационно правоотношение между „Т Б...“ ЕАД и ответницата с
твърдяното в исковата молба съдържание, по силата на което кредиторът е
предоставил и кредитополучателят е усвоил сумата от 5 500 лв.
Наличието на облигационно правоотношение предпоставя съдът да се
произнесе, на първо място, по релевираното с отговора на исковата молба
възражение за нищожност на процесния договор. Сключената сделка
несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като кредитополучателят
по него има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и
чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредиторът – на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с
изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие
на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на
ВКС/. Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. За да е
неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен
с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява
фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на
чл. 144 ЗЗП.
На първо място, съдът намира възражението на ответницата за
нищожност на процесния договор за кредит поради липса на представителна
власт на лицето Н Г С, вписано като пълномощник на кредитора „Т Б...“ ЕАД
в процесния договор, за неоснователно, доколкото евентуалната липса на
надлежно представителство поначало касае вътрешните отношения между
представляван и представител, респ. представлява обстоятелство, релевантно
именно за представляваната страна. Още повече, че непосочването на
пълномощника на кредитора в договора за потребителски кредит не води до
недействителност на договора по арг. от чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, след извършена служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит и за
наличието на задължително необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК, съдът намира, че
процесният договор е действителен, т.е., съдържа всички посочени в чл. 11, ал.
1 ЗПК задължителни реквизити, без да са налице уговорени между страните
по него неравноправни клаузи, освен клаузата по чл. 16.2., изр. 3 от него, която
гласи следното: „Предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е
необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия и други“.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два
елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до
5
изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора
за предсрочно изискуем, и 2./ уведомяването на длъжника за това, след като
тези фактически обстоятелства са настъпили. Предсрочната изискуемост
представлява едно изменение на договора, настъпващо по силата на изрично
волеизявление на една от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж, т.е., това е моментът, от който кредитът се
счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването /в този
смисъл Решение № 64/09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Нито съдебната практика, нито правната теория поставят някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост /вж. Решение № 106/20.06.2017 г. по т. д. №
60152/2016 г. на ВКС, IV г. о./.
Въпреки изложеното обаче, съдът намира, че неравноправната клауза по
чл. 16.2., изр. 3 от договора по никакъв начин не е довела до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя, тъй като по делото се установява, а и с отговора на
исковата молба ответницата изрично признава, че на 27.02.2023 г. надлежно е
получила уведомление за предсрочна изискуемост от 10.02.2023 г.
Обстоятелството, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит се доказва и от
приетата по делото разписка от 27.02.2023 г. на лист 34.
На следващо място, наличието на валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит
предпоставя съдът да се произнесе по възражението на ответницата, че е
упражнила правото си на отказ от договора за покупко-продажба извън
търговски обект, сключен с „В Л“ ЕООД, и от договора за потребителски
кредит, сключен с цел разсрочено плащане на закупените от „В Л“ ЕООД
стоки.
Съгласно чл. 11 от договора за покупко-продажба купувачът има право да
се откаже от договора по реда на ЗЗП в 14-дневен срок от датата на приемане
на стоките. От чл. 11.2. следва, че при отказ купувачът е длъжен на основание
чл. 55 ЗЗП да върне стоките напълно опаковани и окомплектовани с всичките
им принадлежности в срок до 14 дена от заявяване на отказа.
Съгласно чл. 20.1. и сл. от договора за потребителски кредит, които съдът
намира за напълно съответстващи на съдържащата се в чл. 29 ЗПК уредба на
правото на отказ от договора за потребителски кредит, потребителят има
6
право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да
се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок до 14 дни,
считано от датата на сключване на договора за кредит. Правото на отказ от
сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при
условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане
на крайния срок по чл. 20.1. Уведомлението трябва да бъде направено на
хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин,
който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство. Когато
потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща
на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от
изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на
отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3. от договора
лихвен процент за ден. Отказът на потребителя от сключения договор за
кредит влиза в сила и договорът се прекратява, ако уведомлението е
направено в срока и по реда на чл. 20.2. и чл. 20.3. и е изпълнено условието по
чл. 20.4.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗЗП потребителят има право да се откаже от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и
чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от
потребителя – при договор за продажба.
От чл. 51, ал. 1 ЗЗП следва, че когато търговецът не е предоставил на
потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 47, ал. 1, т.
8, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект в срок една година и 14 дни, считано от
датата по чл. 50.
По силата на чл. 52, ал. 1 ЗЗП когато потребителят иска да се откаже от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той
информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50.
Съгласно чл. 52, ал. 3 ЗЗП потребителят е упражнил правото си на отказ от
договора от разстояние или от договора извън търговския обект, ако е
изпратил съобщение на търговеца за упражняване на правото си на отказ
преди изтичането на срока по чл. 50, а когато търговецът не е предоставил
информация за правото на отказ – съгласно срока по чл. 51.
В настоящия случай, доколкото ответницата е била информирана за
правото си да се откаже от сключения договор за покупко-продажба извън
търговския обект от 20.08.2022 г., същата е разполагала с правото си да се
откаже от него в 14-дневен срок от приемане на закупените стоки чрез
изпращане на писмено уведомление на основание чл. 50, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 1
7
ЗЗП. На основание чл. 20.1. от договора за потребителски кредит и чл. 29 ЗПК
ответницата е разполагала с правото си да се откаже от договора за
потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му. Безспорно е, че
процесният договор за кредит е сключен на 20.08.2022 г. За установяване на
момента на приемане на закупените стоки приет по делото е приемо-
предавателен протокол, по силата на който на 20.08.2022 г. потребителят е
получил от доставчика „В Л“ ЕООД стоките по договора за покупко-продажба.
Протоколът е подписан от ответницата, която не оспорва положения подпис. С
отговора на исковата молба ответницата твърди, че е упражнила правото си на
отказ от договора за покупко-продажба на 19.12.2022 г. по силата на
уведомление до „В Л“ ЕООД и „Т Б...“ ЕАД от същата дата /лист 72/ и
известие от 13.01.2023 г. /лист 81/, което съдът намира, че е извън уредения в
договорите и в приложимите разпоредби на ЗЗП и ЗПК 14-дневен срок от
сключването на договора за потребителски кредит, респ. от приемането на
стоките, закупени по договора за покупко-продажба извън търговския обект.
Ето защо възражението на ответницата, че е упражнила правото си на отказ от
договора, се явява неоснователно. За пълнота на изложението, съдът следва да
посочи, че дори и да беше упражнила правото си на отказ от двата договора
надлежно и в посочения срок, то не се установява по делото, че същата е
изпълнила задължението си да върне на кредитора по договора за
потребителски кредит главницата и лихвата, дължима за периода от датата на
усвояване на средствата по кредита до датата на връщане на главницата по арг.
от чл. 29, ал. 4 вр. чл. 29, ал. 5 ЗПК, нито се установява, че е върнала на
купувача „В Л“ ЕООД стоките, закупени по силата на договора за покупко-
продажба.
С оглед всичко изложено дотук, съдът достига до извод, че между „Т Б...“
ЕАД и ответницата е възникнало валидно и действително облигационно
правоотношение въз основа на процесния договор за потребителски кредит,
чиято предсрочна изискуемост е надлежно обявена от кредитора „Т Б...“ ЕАД
на кредитополучателя, поради което същата следва да се счита за настъпила,
считано от 27.02.2023 г.
От приобщените по делото писмени доказателства – Договор за продажба
на вземания (цесия) от 25.04.2024 г., Приложение № 1/25.04.2024 г. и
Приложение № 2/25.04.2024 г. „Потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД“, представляващи неразделна част от договора за
цесия, се установява, че на 25.04.2024 г. цедентът „Т Б...“ ЕАД е прехвърлил
на цесионера „Е..М..“ ЕООД вземането си в размер на 5 500 лв., възникнало по
силата на Договор за потребителски кредит № ..../20.08.2022, сключен с
длъжника С. П. В., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, вкл. начислените несъбрани дължими лихви.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, по арг. от чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
8
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако същият не е бил
надлежно упълномощен.
От приетите по делото писмени доказателства - Уведомление за
извършено прехвърляне на вземания с изх. № МА3 00076530/13.05.2024 г. и
Възражение срещу уведомление за извършено прехвърляне на вземания от
08.07.2024 г., безспорно се доказва, че за извършеното на 25.04.2024 г.
прехвърляне на вземания длъжникът е надлежно уведомен на 01.07.2024 г. от
новия кредитор „Е..М..“ ЕООД, съответно упълномощен от цедента „Т Б...“
ЕАД по силата на т. 5 от пълномощно от 25.04.2024 г. /лист 47-48/ с правото да
уведомява на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения
договор за цесия.
В приобщеното по делото извлечение от счетоводни книги съгласно чл.
417, т. 2 ГПК „Т Б...“ ЕАД е отразила, че към 15.08.2023 г. общият размер на
задълженията по процесния договор за потребителски кредит възлиза на 6
117,68 лв., както следва: изискуема главница – 5 500 лв., изискуема договорна
/възнаградителна/ лихва – 287,04 лв. за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023
г., мораторна лихва върху просрочената главница – 330,64 лв. за периода от
25.09.2022 г. до 27.02.2023 г. Удостоверено е, че са налице просрочени вноски
с падежи 25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г.
За установяване размера на непогасените изискуеми вземания по
процесния договор за потребителски кредит по делото е приетао заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като професионално изготвено, обективно и достатъчно
обосновано. При изготвяне на заключението си вещото лице се е запознало
освен с приложените по делото материали, и със счетоводната документация
на „Т Б...“ ЕАД и ответното дружество.
Съгласно експертизата към датата на договора за цесия от 25.04.2024 г.
ищцата не е извършвала плащания към предишния кредитор „Т Б...“ ЕАД,
като непогасеният остатък от просрочените задължения по договора за кредит
е в общ размер на 6 117,68 лв., от които 5 500 лв. – главница, 287,04 лв. –
договорна лихва и 330,64 лв. – мораторна лихва. От извършена справка в
счетоводството на ищеца „Е..М..“ ЕООД се установява, че непогасените
вземания по договора към датата на подаване на заявлението в съда на
28.08.2023 г. са в общ размер на 6 117,68 лв., както следва: 5 500 лв. –
главница, 287,04 лв. – договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до
27.02.2023 г. и 330,64 лв. – мораторна лихва за периода от 25.09.2022 г. до
16.08.2023 г. Вещото лице е установило, че на 18.06.2024 г. по сметка на ищеца
„Е..М..“ ЕООД е постъпило плащане в размер на 237,81 лв., получено
вследствие извършено действие по принудително изпълнение на вземанията
9
по договора по изп. д. № 20238440403633 по описа на ЧСИ С Я. Посоченото
плащане следва да се вземе предвид от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК като
факт, настъпил след образуване на заповедното производство, респ. на
настоящото исково производство по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК, както и след
постановеното с Определение № 28152/10.07.2024 г. по описа на СРС, 69
състав, спиране на принудителното изпълнение по горепосоченото
изпълнително дело.
В настоящия случай ищецът претендира сумата от 5 500 лв. – главница,
сумата от 287,04 лв. - договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до
27.02.2023 г., и сумата от 330,64 лв. - лихва за забава за периода от 25.09.2022
г. до 27.02.2023 г.
По силата на чл. 16.2., изр. 1 от договора за потребителски кредит, в
случай че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при
изплащането на три поредни вноски /в настоящия случай вноски с падежи
25.09.2022 г., 25.10.2022 г. и 25.11.2022 г./, цялото му непогасено задължение
съгласно погасителния план става предсрочно изискуемо, считано от датата на
падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Съгласно
чл. 16.2., изр. 2 от договора за потребителски кредит считано от датата на
падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, върху
цялото непогасено задължение за главница на потребителя започва да се
начислява законната лихва по чл. 9.4. до окончателното погасяване на
задължението. Съгласно чл. 9.4. при просрочие потребителят дължи лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието.
Като съобрази постигнатите между страните уговорки, съдът намира, че
началният момент на дължимата лихва за забава е 25.11.2022 г., а не
25.09.2022 г., както е посочено в извлечението от счетоводните книги. Ето
защо ответницата дължи на ищеца обезщетение за забава в размер 20,05 лв. за
периода от 25.11.2022 г. до 27.02.2023 г., както следва от таблицата на стр. 5 от
експертизата.
Съдът съобрази наличието на нарочна уговорка между страните по
договора за потребителски кредит, че когато потребителят извършва частични
плащания на дължими от него суми по договора, то съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД
най-напред се погасяват съдебните разноски (ако такива са направени), после
обезщетения за забава, после начислените такси, после начислените лихви и
накрая главницата на задължението /чл. 25.4.2/.
Ето защо с извършеното след образуване на производството плащане на
сумата от 237,81 лв. ответницата е погасила изцяло задължението си за
мораторна лихва в размер на 20,05 лв. и частично задължението си за
договорна лихва до размера от 217,76 лв. Като непогасени следва да се считат
остатъка от дължимата договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до
27.02.2023 г. в размер на 69,28 лв. и пълния размер на дължимата главница в
размер на 5 500 лв.
10
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 99 ЗЗД следва да се уважат за следните суми: 5 500 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
..../20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането, и 69,28 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2022 г. до 27.02.2023 г.,
респ. да се отхвърлят до пълния предявен размер от 287,04 лв. поради
настъпило в хода на процеса плащане.
Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне изцяло като
неоснователен поради настъпило в хода на процес плащане.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът не е извършил разноски, поради
което такива не му се следват.
В исковото производство ищецът е извършил и доказал разноски в размер
на 147,65 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правна помощ при съобразяване вида и обема на
извършената дейност. От общия размер на разноските – 247,65 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 225,45 лв.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда депозит за ССчЕ в размер на 500 лв., доколкото такъв не е била
внесен от него в указания с протоколно определение от 08.04.2025 г.
едноседмичен срок.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от
нея разноски, като същата е поискала присъждането на такива, без обаче да е
представила доказателства за извършването им. Ето защо разноски не се
следват нито за заповедното, нито за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. П. В., ЕГН **********, с
11
постоянен адрес гр. ............, дължи на „Е..М..“ ЕООД, ЕИК ............, със
седалище и адрес на управление гр. ....., следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч. гр. д. № 47791/2023 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 5
500 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № ..../20.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.08.2023 г., до изплащане на вземането,
и сумата от 69,28 лв., представляваща договорна лихва за периода от
25.09.2022 г. до 27.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за разликата над
уважената сума от 69,28 лв. до пълния предявен размер от 287,04 лв. и изцяло
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 330,64 лв. поради плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ............, да
заплати на „Е..М..“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление
гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 225,45 лв. – разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Е..М..“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. ....., да заплати в полза на Софийския районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 500 лв. – депозит за ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12