№ 162
гр. Л., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200643 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 11 - 0001424 от 28.06.2021 година
на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция „Инспекция по труда” Л. на
основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.77, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000/три хиляди/ лева на ***********“, в качеството му на местен
работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, за това, че на 10.03.2021 г. от Дирекция „Инспекция по
труда" гр. Л. е извършена проверка в обект *************(П. с. Й.), намиращ
се в землището между с. У. и с, Й., общ, Л., експлоатиран от *********, гр.
С., във връзка със спазване на изискванията на трудовото законодателство и
на законосъобразно наемане на работа на чужденци. Проверката е извършена
съвместно със служители на Група „Миграция" при ОД на МВР - Л. и
Териториална дирекция „Национална сигурност" - Л.. При проверката в
обекта е заварено лицето ***** **** (С.М.) с дата на раждане ***** г.,
паспорт № *******, за което е установено, че полага труд за *********, гр.
С.. При проверката лицето е попълнило декларация относно обстоятелствата
по полагането на труд, в която е отразило, че работи за ********* от
10.11.2020 г., като птицевъд, на 8 часа и храни патки със специални машини, в
седмицата има два почивни дни, има работна заплата 659 лв. на месец и има
трудов договор.
1
На 26.03.2021 г. в ДИТ Л. е извършена проверка на представената от
К.А.Х. - председател на *********, гр. С. документация по спазване на
изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане на
работа на чужденци. При проверката за С.М. е представен трудов договор №
******* г. за изпълнение на длъжността „Птицевъд", с място на работа П.,
общ. Л.. При справка в информационната система на Изпълнителна агенция
инспекция по труда" в регистъра на уведомленията за трудови договори е
установено, че към 10.03.2021 г. има регистрирано уведомление в НАП за
представения трудов договор. При проверката е представена ведомост за
заплати за месец март 2021 г., от която е установено, че на С.М. е начислено
възнаграждение за същия месец.
За установяване статута на пребиваване на С.М. е направено
запитване до Група „Миграция' при ОД на МВР - Л.. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 23.10.2020 г. законно в условия на безвизов режим, с право на
престой 90 дни, в рамките на 180 дневен период, като към момента на
извършване на проверката е пребивавало в Република България 138 дни и е
престанало да отговаря на условията на законно пребиваване. Съгласно § 1, т.
14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с
§ 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република България „Незаконно
пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава ,
който се намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От това
следва, че към 10.03.2021 г. С.М. - гражданин на трета държава е бил
незаконно пребиваващ на територията на Република България и е нает на
работа от работодателя *********.
Предвид гореизложеното е установено, че *********', гр. С., в
качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на
изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като
към 10.03.2021 г., е наела на работа лицето ***** **** (С.М.), с дата на
раждане ***** п, паспорт № *******, който е незаконно пребиваващ на
територията на Република България гражданин на трета държава - Република
Молдова, да работи по трудов договор № ******* г. като „Птицевъд" в
експлоатирания от кооперацията обект *************, намиращ се в
2
землището между с. У. и с. Й., общ. Л.(П. с. Й.), което е нарушение на чл. 13,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Към преписката са приложени:
Уведомление по чл. 26, ал, 1 от АПК от 10.03.2021 г., призовка на
основание чл. 45, ал. 1 от АПК от 10.03.2021 г., декларация от С.М. от
10.03.2021 г., протокол за оглед изх. № 11-С-16-31 от 10.03.2021 г,, протокол
за оглед изх. № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. от 12:20 часа, протокол за оглед
изх, № 11-С-16-31 от 26.03.2021 г. от 12:56 часа, трудов договор № ******* г.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 изх. №
22388203500856/10.11,2020 г., допълнително споразумение № 40/01.01.2021 г.
към ТД № ******* г., копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве
при работа - заглавна и 2 стр., писмо от ел. поща на Д ИТ Л. вх. №
ВХ21053176/13.05.2.С21 г., с приложени ведомост за заплати за месец март
2021 г. - 3 стр., писмо от ел. поща на ДИТ Л. вх. № ВХ21С1:3415/13.05.2021
г., с приложена молба за отпуск от С.М., договор за наем рег. № 2253/2016 г.
от 01.02.2016 г., карта № 2 за идентифициране на опасностите и оценка на
риска за безопасността и здравето на работещите в *********, гр. С., писмо
до директора на ОД на МВР - Л. изх. № ИЗХ21012347/11.03.2021 г., писмо от
директора на ОД на МВР - Л. вх. № ВХ21023035/24.03.2021 г., покана за
съставяне на АУАН изх. № ИЗХ21043171/21.05.2021 г., разписка за
получаване от 27.05.2021 г., заявление от К.А.Х. с вх. № ВХ21057079/
31.05.2021 г., справка от Търговски регистър за актуално състояние.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
***********“, представлявано от К.А.Х. – председател, който го обжалва в
срок чрез адв. Д. от ПлАК и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че
липсва компетентност на актосъставителят и на наказващия орган, в която
насока развива подробни съображения. На следващо място сочи, че при
издаване на АУАН, съответно при издаването на НП, актосъставителят и
АНО неправилно са формирали фактическите и правни изводи и е допуснато
неправилно приложение на материалния закон. На следващо място сочи, че
С.М. е влязъл в Република България на 23.10.2020 г. в условия на безвизов
режим с право на престой 90 дни в рамките на 180 дневен период, като
трудовият договор между лицето и кооперацията е сключен на 10.11.2020 г.,
т.е. към момента на наемане на работа М. е пребивавал законно на
3
територията на Република България, което изключва възможността за
извършено нарушение на чл.13, ал.1 от ЗТМТМ. Сочи, че при съставянето на
АУАН и НП са нарушени императивни разпоредби съответно на чл. 42 от
ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и са допуснати съществени противоречия и
неточности в описанието на извършеното нарушение, които ограничават
правото на защита на кооперацията. Сочи, че съставянето на акта само в
присъствието на един свидетел е нарушение, тъй като ЗАНН изрично изисква
акта да се състави в присъствието на свидетели.
На следващо място сочи, че ако хипотетично се допусне, че е
извършено нарушение на ЗТМТМ от кооперацията, то в този случай следвало
да се приеме, че същото е осъществено при крайна необходимост /чл. 8 от
ЗАНН/ - да се спаси кооперацията от финансови щети и прекратяване на
дейността си; да бъдат осигурени средства за заплащане на трудовите
възнаграждения на наетите лица, което при особеностите на пазара на труда в
региона и действащите епидемиологични мерки не е могло да стане по друг
начин освен чрез спешно наемане на работници - птицевъди. Сочи, че и дори
да се приеме формалното наличие на нарушение, за което според него
липсват основания, то същото представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и кооперацията не следва да бъде санкционирана с налагане
на имуществена санкция, респ. - наказателното постановление следва да бъде
отменено. Сочи, че по арг. от чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ основната цел на
закона е регулирането на достъпа до пазара на труда на работници - граждани
на трети държави, като въведените в ЗТМТМ правила за постъпване на работа
на граждани на трети държави, вкл. и съблюдаването на съответните режими
/регистрационен и разрешителен/ има за цел да не се допускат пряка или
непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на
народност, произход, етническа принадлежност, лично положение, пол,
сексуална ориентация, раса, възраст, политически и религиозни убеждения,
членуване в синдикални и други обществени организации и движения,
семейно, обществено и материално положение и наличие на психически и
физически увреждания - чл. 2 от ЗТМТМ. Сочи, че от това следва извод, че
основната цел на всички предвидени ограничения е да не се допуска
експлоатация на работници от трети държави на територията на Република
България и да не се оказва натиск върху вътрешния пазар на труда, а в
настоящия случай, деянието /ако се допусне, че такова е извършено/ е с много
4
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите подобни
нарушения на ЗТМТМ и несъмнено представлява маловажен случай, в която
насока са изложени съображения. С оглед на гореизложеното моли да се
отмени обжалваното НК като им се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение, като в случай, че другата страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща
представител, не се явява и адв.Д.. Представени са писмени бележки.
Ответникът – Дирекция „ИТ” гр. Л., редовно призовани се
представляват от юриск. Д., който моли съда да отхвърли жалбата, като
неоснователна, като счита, че нарушението е доказано по безспорен начин от
всички писмени и гласни доказателства. Излага, че в хода на съдебното
следствие не са оспорени от жалбоподателя представените писмени
доказателства, а именно декларацията, попълнена от С.М., както и протокола
за извършена проверка, не са разпитани К.Ц. и С.М., който единствен би
могъл да заяви, че написаното от него не отговаря на истината. Поради
изложеното моли съда да потвърди НП, като законосъобразно и да присъди
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като не
възразява срещу претендирания размер за адвокатско възнаграждение от
другата страна. Представени са писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите В.Ц., П.Н., Д.Н. и Д.Д., както и от становищата на процесуалните
представители на страните, изразени в писмени бележки, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 31.05.2021 година бил съставен Акт № 11-0001424 за установяване
на административно нарушение от свид. В.Ц., в присъствието на свид. П.Н.
срещу *********, в качеството му на местен работодател по смисъла на §1,
т.11 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, за това,
че на на 10.03.2021 г. от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Л. е извършена
проверка в обект *************(П. с. Й.), намиращ се в землището между с.
У^****** и с, Й., общ, Л., експлоатиран от *********, гр. С., във връзка със
спазване на изискванията на трудовото законодателство и на
законосъобразното наемане на работа на чужденци. Проверката е извършена
съвместно със служители на Група „Миграция" при ОД на МВР - Л. и
5
Териториална дирекция „Национална сигурност" - Л.. При проверката е
заварено в обекта лицето ***** **** (С.М.) с дата на раждане ***** г.,
паспорт № *******, за което е установено, че полага труд за ********* като
птицевъд. При проверката лицето е попълнило декларация относно
обстоятелствата по полагането на труд, в която е отразило, че работи за
********* от 10.11.2020 г., като птицевъд, на 8 часа и храни патки със
специални машини, в седмицата има два почивни дни, има работна заплата
659 лв. за месец и има трудов договор.
На 26.03.2021 г. в ДИТ Л. е извършена проверка на представената от
К.А.Х. - председател документация по спазване на трудовото законодателство
и законодателството, свързано с наемане на работа на чужденци. При
проверката за С.М. е представен трудов договор № ******* г. за изпълнение
на длъжността „Птицевъд", с място на работа П., общ. Л.. При справка в
информационната система на Изпълнителна агенция инспекция по труда" за
уведомленията за трудови договори е установено, че към 10.03.2021 г. има
регистрирано уведомление в НАП за представения трудов договор.
Представена е ведомост за месец март 2021 г., от която е видно, че на С.М. е
начислено възнаграждение за същия месец.
Във връзка с установяване статута на пребиваване на лицето е
направено запитване до Група „Миграция' при ОД на МВР - Л.. В отговор на
запитването е получена информация, че лицето е влязло в Република
България на 23.10.2020 г. законно в условия на безвизов режим, с право на
престой 90 дни, в рамките на 180 дневен период, като към момента на
извършване на проверката е пребивавало в Република България 138 дни и е
престанал да отговаря на условията на законно пребиваване. Съгласно § 1, т.
14 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност във връзка с
§ 1, т. 3б от ДР на Закона за чужденците в Република България „Незаконно
пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който
се намира на територията на Република България и не отговаря или е
престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От това
следва извода, че към 10.03.2021 г. С.М. - гражданин на трета държава е бил
незаконно пребиваващ на територията на Република България и е нает на
работа от работодателя *********.
Предвид гореизложеното е установено, че *********', гр. С., в
6
качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, е извършила нарушение на
изискванията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като
към 10.03.2021 г., е наела на работа лицето ***** **** (С.М.) - незаконно
пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета
държава - Република Молдова по трудов договор № ******* г. на длъжност
„Птицевъд" в експлоатирания от кооперацията обект - *************,
намиращ се в землището между с. У. и с. Й., общ. Л.(П. с. Й.), което е
нарушение на чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност. По акта жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на
акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Съдът намира, че Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.
От събраните по делото доказателства, гласни и писмени такива се
установява, че на 10.03.2021 г. актосъставителят и свидетелят по акта заедно
със служители на служба Миграция при ОД на МВР Л. и ТД „НС“ Л.
извършили проверка на обект, стопанисван от дружеството - жалбоподател и
намиращ се в землището между с. У. и с. Й. и представляващ *************.
При проверката на територията на обекта били заварени лица, намиращи
се в общежитията. На същата дата и на място била попълнена призовка по
чл.45, ал.1 АПК (л.23 от делото), връчена на заварено в обекта лице, с която
бил задължен жалбоподателят да се яви на 26.03.2021 г. в ДИТ Л. за
представяне на подробно изброени документи.
На 26.03.2021 г. в Дирекция ДИТ със седалище гр. Л., била представена
изисканата от *********** документация, в т.ч. бил представен и трудов
договор № ******* г., сключен с ***** **** (С.М.) с дата на раждане *****
г., паспорт № *******- гражданин на Република Молдова, за изпълнение на
длъжността „птицевъд", с място на работа П., с. Й., общ. Л., в който е
документирано, че лицето е постъпило на работа на 11.11.2020 г., както и че
се сключва във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Освен това
били представени и книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
7
от които се установило, че на 11.11.2020 г. на лицето С.М. е проведен
инструктаж на работното място и извънреден инструктаж, както и ведомост
за заплати за месец март 2021 г., от която се установява, че на С.М. е
начислено трудово възнаграждение срещу положен подпис във ведомостта за
съответния месец. Присъстват доказателства да направеното запитване до
група Миграция при ОД на МВР Л., в отговор на което Д“ИТ“ е получила
информация, че С.М. е влязъл в Р България на 23.10.2020 г.
Съгласно чл.77, ал.1 от ЗТМТМ „Работодател – физическо лице,
който наруши забраната на чл. 13, ал. 1, се наказва с глоба от 750 до 7500 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание.“ Съгласно чл.77, ал.2 от
ЗТМТМ „Когато нарушението по ал. 1 е извършено от работодател –
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 30 000
лв.“ Не се спори, че С.М. е гражданин на Република Молдова. Съгласно §
1.т.4 от ДР на ЗТМТМ "Гражданин на трета държава" е лице, което не е
гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Ноторно известен факт е, че Република Молдова не е член на Европейския
съюз, нито на Споразумението за Европейско икономическо пространство.
Предвид посоченото съдът приема за безспорно, че М. е гражданин на трета
държава. Не се спори също така и че дружеството - жалбоподател е
„работодател“ по смисъла на § 1.т.11 от ДР на ЗТМТМ.
Съдът намира, че от приобщените писмени и гласни доказателства се
установява, че между кооперацията - жалбоподател и работника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният се е
задължил да престира своя труд като "Птицевъд“ в стопанисван от
дружеството обект, срещу което жалбоподателят се е задължил да изплаща
трудово възнаграждение. Безспорно е установено, че трудовият договор е
сключен на 10.11.2020 г., както и че на С.М. е проведен инструктаж на
работното място и извънреден инструктаж на 11.11.2020 г., което безспорно
доказва факта, че именно от тази дата същият е започнал да изпълнява
трудовите си задължения. Факта, че С.М. е започнал да изпълнява трудовите
си задължения от 11.11.2020 г., се установява и от приложената по делото
ведомост за заплати за месец март 2021 г.
8
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на НП,
но за пълнота следва да изложи мотиви по наведените със жалбата
възражения за приложение на чл.8 и чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 8 от ЗАНН
не са административни нарушения деянията, които са извършени при
неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл. 13, ал.1
от НК, към която препраща чл. 11 от ЗАНН, определя понятието “крайна
необходимост” – за да спаси държавни или обществени интереси, както и
свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В конкретния
случай не са налице данни за позоваване на тази разпоредба. Анализа на
събраните по делото доказателства сочи на извод, че деянието на
жалбоподателя е административно нарушение, което не е извършено при
крайна необходимост. Съдът споделя изводът на ответника, че разпоредбата
на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при извършване на обичайна дейност,
с която се занимава жалбоподателят, а именно отглеждането на животни.
Несъмнено за да се извършва тази дейност е осъществено планиране, а
наемането на работа на чужденци, както се установи иот показанията на
разпитаната в с.з. св. Николова представлява обичайна практика, която е
предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е
било възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на
трудовото законодателство е на кооперацията, тъй като тя ги е приемала на
работа. Съдът споделя и становището на ответника, че позоваването на
крайна необходимост при всеки един случай когато е нарушено трудовото
законодателство би създало несигурност в правния мир относно трудовите
права на работниците и служителите и по – конкретно в спецификата на
разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар на Р България,
съдържащите се в ЗТМТМ. Поради тази причина съдът споделя изводът на
ответника, че не може да има крайна необходимост при една планирана
работна дейност.
По изложените в жалбата съображения, че извършеното представлява
маловажен случай, съдът намира следното. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
9
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни
по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида
и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат
същността и целите на административнонаказателната отговорност. В
конкретния случай по делото не се събраха доказателства за липса или по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, и с оглед на горните критерии и съобразявайки
фактическите данни по делото, съдът счита, че не са налице предпоставките
по чл. 93, т. 9 НК във вр. с чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН,
съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на
акта и постановлението е налице противоречие относно датата на извършване
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно от
констатациите и от представените писмени доказателства лицето С.М. е нает
от кооперацията с трудов договор, сключен на 10.11.2020 г., като лицето се е
явило на работа на 11.11.2020 г., като към тази дата М. е бил законно
пребиваващ на територията на страната. При това положение не може да се
приеме, че кооперацията е наела на работа чуждия гражданин към 10.03.2021
г. От друга страна АУАН не отговаря на изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН,
а НП на чл.57, т.6 от ЗАНН, тъй като направената квалификация на деянието е
неточна и непълна. Посочената за нарушена разпоредба на чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ гласи: „Не се разрешава наемането на работа на незаконно
пребиваващи на територията на Република България граждани на трети
държави“ и не съдържа в себе си състав на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 77, ал.1 от ЗТМТМ има както санкционен, така и
материалноправен характер, доколкото съдържа и състав на административно
нарушение, поради което съдът приема, че правилната правна квалификация
на нарушението е по чл.77, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ. Освен това съдът счита, че при извършване на проверката в обекта
неправилно е ангажирано лицето К.Ц., което според свидетелите владее
български език и е оказало съдействие при превода с лицата-чужди граждани
10
и невладеещи български език, а е следвало да се ползват услугите на
лицензиран преводач, за да се осигури в максимална степен възможност на
лицата, които следва да попълнят декларацията по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ
да разберат съдържанието на декларацията, съответно данните, които следва
да попълнят. Още повече в случай като настоящия, когато декларацията не е
попълнена лично от лицето, което следва да декларира конкретни
обстоятелства, а от друго лице, това следва да бъде отбелязано изрично – кой
и при какви обстоятелства е попълнил декларацията. Съдът прави извод, че
декларацията не е попълнена от лицето С.М., тъй като от всички гласни
доказателства се установи, че С.М. не владее български език, съответно няма
как да попълни приложената декларация.
Настоящата инстанция приема, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато и друго особено
съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна
на обжалваното НП, а именно не е налице компетентност на наказващия
орган да издава НП за нарушения по ЗТМТМ. Съгласно чл.67, ал.2 от ЗТМТМ
специализираната контролна дейност по спазване на закона се осъществява от
ИА „Главна инспекция по труда“, като няма спор, че актосъставителят В.Ц. е
на длъжност страши инспектор в Д ИТ-Л., за което свидетелства и връчената
й по надлежния ред длъжностна характеристика. Няма спор и че Д ИТ-Л. е
териториална структура на изпълнителната агенция, но това обстоятелство не
е достатъчно да се приеме, че директорът на Д ИТ-Л. е компетентен да издава
НП за нарушения по ЗТМТМ, тъй като правомощията му не произтичат
директно от закона, а е необходимо да му бъдат възложени с конкретна
заповед от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл.79, ал.4 от ЗТМТМ,
съгласно която наказателните постановления се издават от ръководителя на
съответния контролен орган, т.е. изпълнителния директор на агенцията или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на съставителите на актове, т.е.законът е предвидил НП да се
издават от изпълнителния директор на агенцията или той да делегира
конкретни правомощия на директорите на съответните Д ИТ. Позоваването
на разпоредби от устройствения правилник на ИА ГИТ, не може да дерогира
разпоредбата от специалния закон, а представената по делото Заповед № 3-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ не може да бъде
11
приета като доказателство за възложени правомощия на Д ИТ – Л., тъй като
приложената заповед е издадена на 11.02.2014 г., а ЗТМТМ е обнародван в ДВ
бр.33 от 26.04.2016 г. и е в сила от 21.05.2016 г., т.е. към момента на издаване
на заповедта изп.директор на ИА ГИТ не е разполагал с възможността да
делегира правомощия на директорите на съответните дирекции ИТ да издават
НП по ЗМТМТ, тъй като към този момент самият той не е разполагал с такава
компетентност. Поради изложеното съдът изцяло споделя подробно
изложените в жалбата и писмените бележки на процесуалние представител на
жалбоподателя възражения относно липсата на компетентност на издателя на
НП. Изложените съображения в писмените бележки на ответника по жалбата
по този въпрос биха били споделени от настоящия състав, ако заповедта на
изпълнителния директор на ИА ГИТ беше издадена след влизане в сила на
ЗТМТМ.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП е необосновано и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна заявената от жалбоподателя
претенция за присъждане на направените по делото разноски, като същата
следва да бъде уважена в претендирания размер от 440 лева, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно и списък на разноските и ответника бъде осъден да му заплати
тази сума, а претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11 - 0001424
от 28.06.2021 година на Митко Лалев Митев - Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” Л., с което на основание чл.79, ал.4, във връзка с чл.77,
ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/ лева на ***********“, в
качеството му на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, за нарушение на чл.13, ал.1 от
ЗТМТМ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
12
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда – Л. да заплати на
***********“, ЕИК *******, представлявана от К.А.Х. сумата от 440
/четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юриск.Д. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
13