Р Е Ш Е Н И Е
260092/24.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №2313 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №23-0001044 от 25.11.2020 год. на Началника на отдел „Контрол“ в
РД “Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което на основание чл.53 и чл.96г
ал.1 предл.2 от ЗАвП на „НВ ТРАНС ГРУП“ ЕООД, ЕИК200423753, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП като излага подробно доводите си за това в
жалбата. Счита, че неправилно е посочена за нарушена санкционната норма на
чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП, а не тази на чл.7а ал.2 пр.3 от
ЗАвП. Излага също така, че неправилно било определено и изпълнителното деяние
като било посочено, че нарушението било извършено чрез бездействие - допускане, вместо
чрез действие – разпореждане, поради което и неправилно дружеството било санкционираното
съобразно чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП, вместо по чл.105 ал.1 от ЗАвП.
Неправилно било посочено и мястото на извършване на нарушението, посочвайки
седалището и адреса на управление на дружеството в гр.Шумен, което рефлектирало
на териториалната компетентност на контролния и наказващият орган, както и
подсъдността. Не били посочени конкретните
разпоредби на Наредба №36/2006г. на МТ, както и вида и количеството на
превозвания товар. Не били посочени и
фактите касаещи вида, периода и
основанието за извършване на проверката, с оглед извършване на преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Неправилно
било определено основанието за налагане на санкция по ЗАНН, както и посочването
в НП, че нарушението било извършено виновно. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява. Не се явява и процесуален представител Депозирана е
писмена защита. Направено е искане за присъждане на направените в
производството разноски.
За административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание представител не се явява Изразено е писмено становище в придружителното
писмо. Моли за присъждане присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство. Прави и възражение за прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2020г., при
извършване на комплексна проверка на „НВ ТРАНС ГРУП“
ЕООД, ЕИК200423753, гр.Шумен, притежаващо Лиценз №0710 за
международен автомобилен превоз на товари, св.К.К. - ст. инспектор в РД « АА» гр.Варна,
констатирал нарушение на дружеството, изразяващо се в това, че на 30.09.2019г.
е допуснало водача Р. М. Р.до управление на влекач марка «ДАФ» кат.N3 с рег. № Н 2001 ВХ,
извършващ обществен международен превоз на
товари, без да отговаря на изискванията
за психологическа годност. При направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите,
било установено, че Р. М. Р.е бил без валидно удостоверение за психологическа годност в периода от
27.08.2019г. до 10.11.2019г. От направена разпечатка от картата на водача Р. М.
Р.е установено, че на 30.09.2019г. Радев е извършвал дейност по управление на
товарния автомобил.
На 02.09.2020г.
св. К.К. съставил срещу дружеството
АУАН
серия А – 2019 №277705, за нарушение на чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвП. Актът е бил съставен в присъствието на представляващия
– управителя Ванко Вангелов и е подписан от него като саморъчно е отразил, че има
възражения без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от правото
си да депозира писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в
административно – наказателната преписка, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „НВ ТРАНС
ГРУП“ ЕООД, ЕИК200423753, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лева.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел – К.Н.К.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като същите
пресъздават това което е възприел непосредствено, като показанията му са
безпротиворечиви и няма индиция за неговата заинтересованост. Показанията на
свидетеля не са оборени по никакъв начин,
кореспондират със събраните писмени доказателства и за съда не съществува
причина да не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно –
наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42
от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се
съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание което на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП. Разпоредбата на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП предвижда налагане на
наказание за лице, което назначи
на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с ЗАвП и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Предвидените санкция са глоба или имуществена санкция, поради което субект на
нарушението може да бъде, както
физическо така и юридическо лице.
Нормата на чл.7а ал.2 от ЗАвП задължава лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3 и чл. 12б ал. 1 от ЗАвП и чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари са регламентирани с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Психологическата годност се установява с психологическо изследване, при което се прави
оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от време.
Психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност.
При положително заключение от психологическото изследване на лицето се издава
"Удостоверение за психологическа годност", което е валидно за срок от
три години от датата на неговото издаване.
Въз основа на събраните доказателства, а именно записите
на тахографа, снети от картата на водача
Р. М. Р., безспорно се
установява, че на 30.09.2019г. е управлявал
товарен автомобил с рег. № Н2001ВХ, с който е извършвал превоз
на товари. От приобщената по
делото справка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите по безспорен начин се установява и обстоятелството,
че към 30.09.2019г. Р. е нямал
валидно Удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било
валидно до 26.08.2019г. Впоследствие такова
му е било издадено на 11.11.2019г.
Актосъставителят
и наказващият
орган са квалифицирали нарушението по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП и на
основание същата разпоредба е санкционирано дружеството. В жалбата се излага
довод, че неправилно е била посочена за нарушена разпоредбата на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, вместо тази на
чл.7а ал.2 от ЗАвП. Действително изискването към превозвачите да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност се съдържа в чл.7а
ал.2 от ЗАвП. Посочената разпоредбата
на чл.7а ал.2 от ЗАвП, определя само изискванията, на които следва да отговаря
водачът, но не и формата на изпълнителното деяние. Съдържа изразът „осъществява
превоза”, който е конкретизиран едва в разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП с
конкретните форми: назначи на работа или допусне водач. Разпоредбата
на чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП не
е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на
нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвП е посочена в
обстоятелствената част на АУАН и НП като уреждаща изискването за психологична годност. Доколкото в
текстовата част на АУАН и на НП е описан
именно състав на нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, то съдът намира,
че в случая не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е довело до неизясняване на делото от
фактическа страна и е ограничило правата на някоя от страните в процеса, каквото в случая не е налице. В тази връзка съдът намира, че не
съставлява съществено процесуално нарушение и обстоятелството, че в НП неправилно е посочено, че било издадено
на основание чл.53, вместо чл.83 от ЗАНН, както и че е отразена констатация за вина, доколкото
е ангажирана отговорността на ЮЛ, която е обективна, безвиновна отговорност. Това не
накърнява нито правото на защита, нито води до
неизясняване на делото от фактическа страна, нито е ограничило правата на жалбоподателя в процеса.
Доводът
на жалбоподателят, че неправилно било определено изпълнителното деяние, тъй
като според жалбоподателят на водача
било разпоредено да извърши превоза, поради което нарушението не било извършено чрез бездействие под формата
на допустителство и
неправилно дружеството било санкционираното съобразно чл.96г ал.1 предл.2 от
ЗАвП, вместо по чл.105 ал.1 от ЗАвП, съдът намира също за неоснователен. Санкционната правна
норма на чл.105 ал.1 от ЗАвП е общ санкционен състав, който се прилага само в
случай, че за дадено по вид нарушение не е предвидена специална санкция. В
конкретният случай от описаните фактически обстоятелства в акта и издаденото
въз основа на него наказателно постановление е видно, че
жалбоподателят-превозвач е наказан за допустителство – за това, че е допуснал
водачът Р. М. Р.да извърши обществен
превоз на товари на 30.09.2019г. без
същия да отговаря на изискванията за психологическа годност. Следователно е вменено деяние осъществено чрез бездействие, знание
за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на
действия за неговото отстраняване. Текстовото
описание на вмененото нарушение, съответства
на нормата на чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвП. Неоснователен е и доводът за неприложимост на чл.96г ал.1
предл.2 от ЗАвП, доколкото тази норма се прилагала за нарушения на ЗАвП и
подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, а Наредба № 36
от 15.05.2006 г. била подзаконов нормативен акт
по прилагането на ЗДвП, тъй като нормата на чл.7а ал.2 от ЗАвП по
отношение изискванията за
психологическа годност, препраща към наредбата по чл. 152 ал. 1
т. 2 от ЗДвП, а именно Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за
неправилно посочване на мястото на извършване на
нарушението, посочвайки седалището и адреса на управление на дружеството в
гр.Шумен, което рефлектирало на териториалната компетентност на контролния и
наказващият орган, както и на подсъдността. Предвид характера на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството, същото се осъществява чрез
бездействие. Организирането на работата на водачите и предприемане на
действия същите да отговарят на изискванията са
действия, които следва да бъде осъществени на мястото, където се намира
съответния превозвач. Седалището на НВ ТРАНС ГРУП“ ЕООД е
в гр.Шумен. В жалбата дружеството твърди, че в същият град, но на друг адрес се
намира експлоатационния център на дружеството и гаража. Безспорно нарушението е
извършено в гр.Шумен. На кой точно административен адрес съдът намира за
ирелевантно. Мястото
на извършване на нарушението е от значение относно компетентността на
административните органи да констатират и налагат наказания, а също така и
компетентния районния съд, пред който може да се обжалва наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал.3 от ЗАвП съставянето на актовете, издаването
и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно ЗАНН. Според
чл. 48 от ЗАНН административнонаказателната
преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението, а когато не може
точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност. Съответно компетентния
районния съд, пред който може да се обжалва наказателното постановление е
Районен съд гр.Шумен.
Доколкото в
съставения АУАН и в НП изрично е посочено , че водачът Р. е бил без
валидно удостоверение на психологическа годно, съдът намира, че не посочването на конкретните разпоредби на Наредба №36/2006г. на МТ, по
никакъв начин не нарушава правото на дружеството да разбере в какво точно е
обвинено и срещу какво се защитава.
Обстоятелствата какъв
е бил вида и количеството на превозвания
товар, вида и основанието за извършване
на проверката, са ирелевантни по делото. Съотносими по делото са
обстоятелствата кога е извършено нарушението
и кога е констатирано с оглед извършване на преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съгласно съдебната практика тримесечният срок от откриване на нарушителя започва да тече от момента, в който
компетентните да съставят акта служители
са стигнали до извода, че дружеството е извършило процесното нарушение,
формирали извода си за нарушението и нарушителя. Според показанията на показанията на актосъставитела – св.
К.,
нарушението било констатирано при извършена комплексна проверка на дружеството
на 02.09.2020г. От приобщеното по делото писмени доказателство – Справка в Регистър на психологическите изследвания на
водачите, се установява, че същата е била направена на 20.08.2020г. от
актосъставителя. Доколкото актът е съставен на 02.09.2020г., за нарушение
извършено на 30.09.2019г. спазени са срокове по чл.34 ал.1 от ЗАНН, които са
давностни.
Предвид изложеното съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни правни изводи от тези на административно наказващия
орган. Наказващият орган при издаване на НП е приел, че не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано
по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения. Извършваната дейност
от водачите по управление на МПС е рискова. От друга страна нарушението не се отличават от останалите нарушения от своя вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна.
Въз основа на гореизложеното съдът намира обжалваното
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и счита, че същото
следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като в производството не е
осъществявано процесуално представителство
или писмена защита от юрисконсулт.
Предвид изходът на делото неоснователно е и искането
на жалбоподателя за присъждане на направени разноски.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0001044 от 25.11.2020
год. на Началника на отдел „Контрол“ в РД “Автомобилна администрация” - гр.Варна,
с което на основание чл.53 и чл.96г ал.1 предл.2 от ЗАвП на „НВ ТРАНС ГРУП“
ЕООД, ЕИК200423753, гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева.
Оставя без уважение искането на
наказващия орган и жалбоподателя са присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: