Решение по дело №754/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба от Д.С.Т. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №28 от 22.05.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор в РУ Първомай, ОД МВР Пловдив, с която на оспорващия на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно отнемане на СУ МПС до решаване отговорността, но за не повече от 18 месеца. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Административният акт бил издаден от некомпетентен орган, допуснато било нарушение на изискването за форма, тъй като липсвало конкретно изложение на фактическите съображения, не било посочено и какво наркотично вещество било установено, нито по какъв метод. Оспорва се фактическата обстановка, че жалбоподателят управлявал МПС, като се твърди, че то било паркирано и той не можел да го управлява към момента на проверката. Освен това съгласно действащата нормативна уредба ако водачът на МПС се подложи на медицинско изследване, то установяването на наркотично вещество не може да стане с тест, а само с резултата от медицинското и химико-токсилогичното лабораторно изследване. Административният орган не бил изяснил фактите, тъй като водачът подписал, получил и изпълнил талон за медицинско изследване. Жалбоподателят дал проба за изследване, но към момента на издаване на оспорената заповед все още нямало резултат. Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна - Мл.автоконтрольор в РУ Първомай, ОД МВР Пловдив, не взема становище.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. на Директор ОД МВР Пловдив са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, вкл. и по т. 1, от ЗДвП, длъжности лица, между които по т.11, заемащите длъжност Мл.автоконтрольор ІІ-І степен и командир на отделение в РУ при ОД МВР Пловдив.

Видно от представената Справка за нарушител Д.С. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУ МПС №*********, валидно до 25.11.2025г., към настоящия момент иззето с акт.

На 22.05.2023г. при извършена проверка се установява, че оспорващият Д.С. управлява МПС - * Сетра ***, с рег. №***, собствен на трето лице, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение Серия GА бл. №956147 от 22.05.2023г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, затова че на 22.05.2023г. в 07,37ч. в *, на * – до *, управлява посочения автобус и при извършена проверка във връзка с Писмо №ФД 25 216 от 16.05.2023г. с Дръг Тест 500 с номер АРПМ 0027 уредът отчел употреба на бензодиазепини и амфетамини; издаден е талон за медицинско изследване с №108006, който водачът изпълнил.

АУАН и оспорената заповед са връчени още същия ден – на 22.05.2023г. В преписката е приложен издаденият талон за изследване, а също и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

С мотивирана резолюция №23-0325-М000022 от 30.05.2023г. е прекратено административнонаказателното производство поради образуваното досъдебно производство ЗМ 97/23 по чл.343Б, ал.3 от НК по описа на РУ Първомай.

Оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №28 от 22.05.2023г. е издадена от Мл.автоконтрольор в РУ Първомай, ОД МВР Пловдив, и с нея на оспорващия е наложена ПАМ с правно основание чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че Д.С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 02.06.2023г. – чрез пощенски куриер, л.7 от делото.

В образуваното срещу Д.С. досъдебно производство е назначена и извършена химикотоксикологична експертиза, заключението по която е с Протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-232 от 30.11.2023г. на МИ, МВР, който гласи, че от предоставената за изследване кръвна проба, взета от лицето Д.С., не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП и в изискуемата от закона форма, но е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.

В разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените стойности са определящи.

Оспорената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон – ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във връзка с чл.23 от Закона за административните нарушения и наказания, за издаването ѝ се прилага редът на глава Пета, раздел Първи от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на разпоредбата, което се установява с АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице по реда на ЗДвП във връзка със ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Но по делото се събраха доказателства, установяващи фактическа обстановка, различна от посочената в процесния АУАН.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед установеното по делото, че водачът е оспорил показанията на техническото средство за проверка употреба на наркотични вещества или техни аналози и е дал биологични проби, съобразно издадения му талон за медицинско изследване, административният орган е следвало да положи усилия да изясни обективната истина за фактите. Съгласно чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В чл.3а, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема и оспори показанията на техническото средство или теста.

При незавършена процедура по установяване извършването на посоченото в заповедта административно нарушение, позоваването единствено на съставения АУАН води до извод, че законовото изискване по чл.7 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е било спазено. Действително съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Но съгласно чл.142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Според тези нови факти – изготвеното заключение по експертиза - Протокол за извършена експертиза №23/ТЛ-232 от 30.11.2023г. на МИ, МВР, е опровергана доказателствената сила на процесния АУАН, от което следва, че не е установено извършването на административното нарушение, послужило като основание за издаване на оспорената заповед.

По изложените съображения, съдът счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед извода за основателност на жалбата, то на жалбоподателя са дължими направените по делото разноски – 10,00 лева - за държавна такса, и 1000,00 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №28 от 22.05.2023г., издадена от Мл.автоконтрольор в РУ Първомай, ОД МВР Пловдив, с която на Д.С.Т. на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена ПАМ - Временно отнемане на СУ МПС до решаване отговорността, но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, да заплати на Д.С.Т., ЕГН **********, сумата от 1010,00 лева, представляваща разноски по делото.

Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП е окончателно.

Съдия: