Р Е Ш Е Н И Е №445
гр.Русе, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател
: Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………..
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело № 94/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №
38-0001697/11.12.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „РУМ ТРАНС“ЕООД,
с БУЛСТАТ/ЕИК *********, за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП е наложено
адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Срещу издаденото наказателно
постановление е подадена жалба от представляващия и управител на ю.л.-жалбоподател
– Р;Ц., чрез адв.С.М.-упълномощен, която е допустима, като подадена в
законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу
него наказателно постановление, като твърди, че то е незаконосъобразно и моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно
призован, явява се упълномощения представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият
орган, не изпраща представител.
Районна прокуратура-гр.Русе
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа
жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 15.11.2019г., служители на ОО“АА“-Русе извършили
комплексна адм. проверка по документи на ю.л.-жалбоподател „РУМ ТРАНС“ЕООД, с
БУЛСТАТ/ЕИК *********, притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на
товари, при която установили според АУАН и НП следното нарушение /цит./ :
1.„Транспортното
предприятие е допуснало назначаване на работа на лицето Магдален С. Дончев като
водач /шофьор/ на тежкотоварен автомобил, видно от трудов договор
№013/11.01.2019г., без да отговаря на изискванията за психологическа годност.
При направена справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите се
установи, че лицето М.Д.няма данни, че същият е изкарал необходимия курс и
Удостоверение за психологическата му годност.“.
За посоченото нарушение е съставен АУАН бл.№ 271518/15.11.2019г.,
а впоследствие е издадено и обжалваното НП.
По
настоящото съдебно производство в качеството на свидетел е разпитан актос.Р.Цветанов.
В показанията си пред съда, същият пресъздава констатациите отразени в АУАН.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
При така възприетата
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
При съставянето
на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените по чл.42, т.4 и т.5 /относно АУАН/ и чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 /относно НП/ от ЗАНН.
По т. от Наказателното постановление
Съдът намира, че НП в тази
му част е незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения
по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са ограничили правото на
защита на дружеството.
Административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на санкционната норма - чл.96г, ал.1 от
ЗАвП, според която /цит./: „Който назначи на работа или допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер на 3000 лева.“.
В конкретния случай правните норми, описващи състава
на конкретно нарушение е бланкетна и си служи с общи и абстрактни понятия, за
да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти и спрямо широк
кръг адресати. При съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление,
задължение на административния орган е тези общи понятия да бъдат запълнени с
твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин на
извършване. Това изискване не е изпълнено от АНО при описание на процесното
нарушение в наказателното постановление, тъй като не са посочени каквито и да
било факти и обстоятелства, които да доказват обективните признаци от така
посочената квалификация на нарушението.
Относно изискванията за психологическа годност в
случая е приложима разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, предвиждаща
следното: „Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1, от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата.“, която от своя страна препраща към разпоредбите на три
нормативни акта, като в случая нито е посочена тази разпоредба, нито някой от
тези три нормативни акта, за да се
свърже по някакъв начин посоченото нарушение в НП нарушение, респ. да
може да се прецени дали е налице така описаното нарушение.
Съгласно санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАвП са
посочени две форми на изпълнителни деяние : първа - още при „назначаване“ на работа водачът да не
отговаря на съответни изисквания по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му и второ - при „допускане“ такъв
водач, той да управлява.
В наказателното
постановление изпълнителното деяние е описано: “…е допуснало назначаване на работа на лицето ….. без да отговаря на
изискванията за психологическа годност…“. При установяване на липса на
такова удостоверение не е нарушение на закона, а в случая няма никакви
доказателства на коя дата е управлявал, къде, какви моторни превозни средства,
какъв товар /обществен превоз или превоз за собствена сметка/, за да е
евентуално налице второто изпълнително деяние.
Така описаното деяние с
неговите фактически белези и липсата на описание на обстоятелствата - време,
място, начин на извършване, предвид задължителното препращане към други
нормативни актове /тъй като чл.96г, ал.1 от ЗАвП има бланкетен и санкционен характер/
възпрепятства възможността на жалбоподателя за адекватна и пълноценна защита.
Санкционираното лице /в
случай ю.л./ трябва да може да се защитава пълноценно в адм. производство - по
конкретни факти, които АНО твърди, че са налице за извършено съставомерно
нарушение, от АНО следва да се посочи и каква е точната квалификация на
нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
Предвид изложените съображения Съдът счита, че са
налице законови основания за отмяна на издаденото наказателно постановление,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила по ЗАНН, посочени по-горе.
По гореизложените съображения
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-0001697/11.12.2019г., издадено от Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против „РУМ
ТРАНС“ЕООД, с БУЛСТАТ/ЕИК *********, с което за нарушение на чл.96г, ал.1, пр.1
от ЗАвП е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Районен съдия :