№ 1416
гр. Перник, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720104480 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от А. И. Е., ЕГН ********** от с.
*** против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
представлявано от Ч.С. – управител.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 17.08.2009 г. по ЧГД
№ 5973/2008 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на „Топлофикация -
Перник“ АД сумата от 2487.07 лв. – главница, представляваща стойността на
ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2003 г. до
30.04.2007 г., сумата от 903.73 лв. – законна лихва за забава от 04.03.2003 г.
до 27.08.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.11.2008 г. до окончателното и изплащане, както и направени разноски в
размер на 94.02 лв.
Твърди, че за принудително събиране на посоченото вземане по искане на
ответника е образувано изпълнително дело № 503/2009 г. по описа на ЧСИ С.
Б., като последното изпълнително действие по него е извършено на 04.09.2009
1
г. Сочи, че на 15.11.2017 г. въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Счита,
че към този момент, вземането на ответника е било погасено по давност.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи, поради погасяване по давност, сумата от 2487.07 лв. –
главница, представляваща стойността на ползвана, но неплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2007 г., сумата от 903.73 лв. –
законна лихва за забава от 04.03.2003 г. до 27.05.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.11.2008 г. до окончателното и
плащане, както и направени разноски в размер на 94.02 лв., за което вземане е
издаден изпълнителен лист от 17.08.2009 г. по гр. д. № 5973/2008 г. по описа
на ПРС и е образувано изпълнително дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Б. с район на действие в ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 503/2009 г.
по описа на ЧСИ А. В.а, с район на действие ПОС и по изпълнително дело №
1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район на действие ПОС.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера
на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е
посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално
предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е
изпратил представител. В първото проведено открито заседание е постъпила
писмена молба от пълномощника му – адв. П., с която поддържа иска и моли
съда да го уважи. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли
съда да го отхвърли. Претендира разноски.
2
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приложеното
копие от изпълнително дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на
действие ПОС. От него е видно, че с изпълнителен лист, издаден на
17.08.2009 г. по ЧГД № 5973/2008 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата от 2487.07 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2007 г.,
сумата от 903.73 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания
за периода от 04.03.2003 г. до 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.11.2008 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 67.82 лв. – разноски по делото и
26.20 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Наличието на изпълнителен лист за вземането, което ищецът твърди, че е
погасено по давност, след издаването му, обосновава правният интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съдът, на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК обсъди
събраните писмени доказателства и намери за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното изпълнително дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.,
с рег. № 753, с район на действие ПОС, се установява, че въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4704/12.11.2008 г. по ЧГД № 5973/2008 г. по описа на ПРС, на 17.08.2009 г. е
издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 2487.07 лв., представляваща главница за неплатена топлинна
енержия за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2007 г., сумата от 903.73 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
04.03.2003 г. до 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 11.11.2008 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 67.82 лв. – разноски по делото и
26.20 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
3
От отбелязването върху гърба на изпълнителния лист е видно, че въз
основа на него и за принудително събиране на вземането, което обективира,
на 04.09.2009 г. е било образувано изпълнително дело № 503/2009 г. по описа
на ЧСИ. Отразено е, че последното изпълнително действие е извършено на
датата на образуване на изпълнителното дело – 04.09.2009 г., а
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, за което е връчено уведомление на 17.07.2012 г.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение №
3677/24.10.2022 г., връчен на ответника на 24.10.2022 г. и обявен за
окончателен с протоколно определение от 21.11.2022 г., съдът е указал на
същия, че не сочи доказателства за твърденията си, че по изпълнително дело
№ 503/2009 г. по описа на ЧСИ са извършвани множество изпълнителни
действия, които прекъсват давността. Независимо от указанията, ответникът
не е ангажирал доказателства за установяване на възраженията си. Затова
съдът, въз основа на отразяването върху гърба на изпълнителния лист приема,
че единственото и последно изпълнително действие по ИД № 503/2009 г. по
описа на ЧСИ е извършено на 04.09.2009 г.
На 15.11.2017 г. ответникът е подал молба до ЧСИ С. Б. за образуване на
изпълнително дело за принудително събиране на вземането въз основа на
същия изпълнителен лист.
На 29.11.2017 г. са извършени справки от частния съдебен изпълнител в
регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ, в регистъра на трудовите
договори на НОИ и изискана информация от НАП за наличие на публични
държавни вземания срещу ищеца.
С постановление от 30.11.2017 г. на частния съдебен изпълнител е наложен
запор върху банковите сметки на ищеца. На същата дата до ЦКБ АД и до Уни
Кредит Булбанк АД се изпратени запорни съобщения.
С уведомление с вх. № 241/05.01.2018 г. частният съдебен изпълнител е
уведомен, че длъжникът има разкрити банкови сметки в ЦКБ АД, без авоар,
които са блокирани до размера на вземането.
С писмо вх. № 943/30.01.2018 г. съдебният изпълнител е уведомен, че
длъжникът има разкрити банкови сметки в УниКредит Булбанк АД, върху
които има други наложени запори.
4
На 11.01.2018 г. държавата е присъединена като кредитор по
изпълнителното дело за дължимите от ищеца публични задължения.
На 21.07.2022 г. са изпратени съобщения до банките за вдигане на
наложените запори.
На същата дата са изпратени съобщения до взискателя и длъжника за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК.
Предвид така установените факти, съдът от правна страна намира следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане
на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от
ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
5
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет
години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други
/.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 17.08.2009 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
6
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, с оглед отбелязването върху изпълнителния лист,
последното изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е
извършено на 04.09.2009 г. Затова съдът намира че на посочената дата на
основание чл. 116 „в“ от ЗЗД давността е прекъсната.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността на
04.09.2009 г. е започнал да тече нов давностен срок. Същият е изтекъл на
04.09.2014 г. До този момент не са извършвани действия, които да прекъсват
давността. Затова след тази дата, вземането на ответника срещу ищеца,
предмет на правния спор по делото, се е погасило по давност. Изпълнително
дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б. е образувано на 15.11.2017 г., след
изтичане на погасителния давностен срок. Тъй като към този момент
процесуалното право на взискателя да иска принудително събиране на
вземането си е било погасено, то извършените действия по това изпълнително
действие не пораждат последиците по чл. 116 от ЗЗД.
Предвид всички изложено, предявеният иск е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
139.39 лв. – държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
7
възнаграждение. Цената на предявения иск е 3484.82 лв. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията и от ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.,
приложима към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, минималния размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство е 473.94 лв. Уговореното между ищеца и
пълномощника му и заплатено от последния е в размер на 500 лв.
Надвишаването на минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. е незначително и съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Затова в полза на ищеца следва да се присъди изцяло заплатеното от
него адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че А. И. Е.,
ЕГН ********** от с. *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, представлявано от Ч.С. – управител, поради погасяване по
давност, сумата от сумата от 2487.07 лв., представляваща за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2003 г. до 30.04.2007 г., сумата от
903.73 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
от 04.03.2003 г. до 27.05.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.11.2008 г. до окончателното и плащане, както и направени
разноски в размер на 67.82 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
26.20 лв., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 17.08.2009 г. по
ЧГД № 5973/2008 г. по описа на Районен съд - Перник и е образувано
изпълнително дело № 1751/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б. с район на действие
в Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република”, представлявано от управителя Ч.С. да заплати на А. И. Е.,
ЕГН ********** от с. *** сумата от общо 639.39 лв. /шестстотин лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
8
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9