Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 11.11.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
23.10. 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Даниела Калчева
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1311 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 292/05.03.2019 г.
по гр.д.№1996/2018 г. по описа на Районен съд-С.З..
Въззивникът „Ф.И.” ЕАД ЕИК *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да
бъде уважен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемата А. С.Й. чрез назначения особен
представител взема становище в хода по същество на делото,че постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3466/2017г., по описа
на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №
2369/23.06.2017 г., с която е разпоредено длъжникът А. С.Й. да заплати на
кредитора „Ф.И.” ЕАД гр. С., сумата 354.05 лв. - главница, 74.17 лв. -
договорна възнаградителна лихва за периода 28.03.2015г. до 22.05.2015г., 78.09
лв. – лихва за забава за периода 28.03.2015г. – 30.05.2017г., 85.19 лв. – такси
за периода 28.03.2015г. – 22.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2017г. до
изплащане на вземането, което вземане произтича от неизпълнено задължение по
договор за потребителски кредит № *********/26.03.2014г., сключен между
длъжника и „П.Ф.Б.” ООД. По силата на Договор за цесия от 21.03.2016г.
вземането на длъжника е прехвърлено на ищеца по настоящото дело „Ф.И.”
ЕАД.
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника
за издадената заповед за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя
е указано че може в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви
иск за установяване на вземането си. При спазване на зоконовия срок, заявителят
предявява настоящия установителен иск.
Видно от Договор
за потребителски кредит № *********/26.03.2014г., „П.Ф.Б.” ООД са предоставили на ответницата потребителски кредит
в общ размер на 400 лв., с такса на оценка за досие от 20лв., с общ размер на
фиксирА. лихва от 144.69 лв., с такса за администриране на кредита от 73.32
лв., с такса за услуга „домашно посещение” от 199.20 лв.. Общият размер на
сумата, подлежаща на връщане от кредитополучателя е в размер на 837.21 лв., със
срок на връщане от 60 седмици, с размер на седмично плащане от 13.96 лв., и
размер на последното седмично плащане от 13.57 лв.
Ищецът представя договор за
прехвърляне на вземания от 21.03.2016г., от който се установява, че „П.Ф.Б.” ООД е прехвърлило на „Ф.И.” ЕАД вземанията си, описани в Приложение
№ 1, неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано съществуващо задължение за ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, в общ размер на 513.41 лв.
От приобщеното като доказателство
по делото потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99, ал.3
от ЗЗД „Ф.И.” ЕАД са потвърдили
извършената цесия на всички вземания, цедирани им от „П.Ф.Б.”
ООД, съгласно посочения Договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016г. с подробно индивидуализирани парични вземания описани
в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите от
05.04.2016г. на нотариус В.Б., с рег. № 302 на НК и с район на действие Районен
съд гр. С., „П.Ф.Б.” ООД е упълномощило „Ф.И.” ЕАД да извърши от негово име, в
качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет
на сключения помежду им договор за цесия от 21.03.2016г.
По делото е
назначена съдебно икономическа експертиза, от чието заключение се установява,
че ответницата е усвоила предоставения й кредит по процесния договор. Същата е
извършила 29 бр. плащания в общ размер на 323.80 лв., като датата на последната
вноска е 27.03.2015г. и е в размер на 30 лв. Към датата на завеждане на
исковата молба, остатъкът от неплатените по договора суми са: 354.05 лв. –
главница, 74.17 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 28.03.2015г. –
22.05.2015г., 85.19 лв. – такси за периода 28.03.2015г. – 22.05.2015г., 78.09
лв. – лихва за забава за периода 28.03.2015г. – 30.05.2017г.
Цесията
е правен способ за прехвърляне на субективни права/вземания/,по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение-кредитор става
цесионерът,на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен
между тях договор.Съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня,когато предишният кредитор му съобщи за стА.лото
прехвърляне.Установеното в този текст задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение т.е срещу изпълнение на
лице,което не е носител на вземането.Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,напълно
логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/.Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му т.е изпълнение спрямо лице,което
е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД.
С решение №123/24.06.2009 г.на ВКС
по т.д. №12/2009 г. ІІ т.о,постановено по реда на чл.290 ГПК съдът се е
произнесъл,че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба,с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.Като
факт,настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право,получаването на уведомлението от цедента,макар и като приложение към
исковата молба на цесионера,следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото,с оглед императивното правило
на чл.235 ал.3 ГПК.А.логично становище е застъпено и в решение №3/16.04.2014 г.
по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието,че изходящото
от цедента уведомление,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея,съставлява надлежно съобщаване на цесията,съгласно
чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99 ал.4 ЗЗД.
По отношение на поддържаното пред
настоящата инстанция известяване чрез връчване на уведомленията до длъжника,
като приложения към исковата молба, следва да се отбележи, че ответникът е бил
представляван от назначен от съда представител, след провеждане на процедура по
чл.47 ГПК, на когото са са връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо
връчване на книжата, сред които и уведомленията за прехвърлянето на вземането,
с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на
уведомленията на особения представител не може да се приравни на уведомяване на
длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител.
В аспект на всичко гореизложено,
следва да се заключи, че длъжника не е бил валидно уведомени от цедента за
прехвърляне на вземанията му на нов кредитор . Предявените искове са
неоснователни.
Районния съд е стигнал до този
извод,поради което обжалваното решение като правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292/05.03.2019 г. по гр.д.№1996/2018 г. по
описа на Районен съд-С.З..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: